Лазар Мурджев: Ще се опитаме да търсим тези форми, които случваме и днес, за да намерим едно посягане към себе си и да търсим възможността за този БРОД, който естествено и предвид това огромно разединение, което само по себе си доказва, че не е естествен процес, а е обмислено действие, което руши цивилизационни потребности и закони, ни е натрапено и е реализирано не само в България, разбира се, но ние сме длъжни да бъдем и в тази именно консервативност с поглед към себе си и нашите ценности.
Адриана Любенова е представител на АБУЧ, а те са над 300. Нека да я чуем, защото това също са млади хора, също са българи, независимо от това, че не са в България. Но за тях също сме помислили и посягаме през БРОД към България и през Лъвицата на Александър Дяков.
Адриана Любенова:
Днес повече от 3 милиона българи живеят извън рамките на страната ни. Много от тях са мобилни в рамките на Европа, които дори не са регистрирани в различните държави. От няколко години Министерство на образованието спонсорира програма, която се нарича „Родна реч”, чрез която могат да се отварят български неделни училища. След това беше издадено постановление 334 на Министерски съвет, което създаде възможност българските неделни училища да бъдат признати като част от образователната система, но не и като отделни образователни институции в България и биха могли да издават дипломи на ученици, за да улеснят връщането им в България.
В българските неделни училища се изучава това, което те прави българин – български език, история и география на България и литература. Последните няколко години се отпускат средства и за неща, свързани с българския бит и традиции – напр. народни танци. От миналата година се изучава и православие. Защо? Защото има две неща, които са носители на националната ни идентичност – това са езикът и вярата. 13-ти член от Конституцията на Република България определя, че традиционното вероизповедание е православието. Езикът, от своя страна, сам по себе си не може да бъде носител на бита и традициите, които би трябвало да изучават децата. В България все повече и повече забелязваме как цели випуски напускат страната ни. Това се среща във всяка една по-елитна гимназия. Ако имаме общности, които са извън България и децата желаят да се завърнат и да продължат образованието си в България – това са общностите на бесарабските българи в Украйна и Молдова и общностите в Испания, Кипър и Гърция. Това са деца, които ние трябва да улесним при техния преход обратно към Родината. Министерство на образованието направи много стъпки, за да улесни този процес. Много от българчетата, които се връщат в 7-ми клас трябва да държат допълнителни изпити и повечето от родителите не желаят в определени периоди от обучението на децата да ги връщат тук.
Това, което трява да се направи, е в България да запазим националната си идентичност. Ние говорим за европейски ценности. Какви европейски ценности, като българският е наречен „малък език”? Българският е официален език в ЕС, но все още не е признат като матуритетен в повечето европейски държави. Защо моят език, въпреки, че е официален език в Европа, не бива признат? Защо държавата ни няма политика? Още от 70-те години се говори за създаването на български културен институт, който тряваше да се казва „Вазов”, сега се говори, че ще е „Кирил и Методий”, къде е този институт? Къде отидоха електоратите, които са зад граница? И какво прави българската държава, за да запази самосъзнанието на българите, които живеят извън територията й? Там се раждат много повече българчета, отколкото се раждат в България. И ще стане така, че по-голямата част от българските граждани, които са с българска етническа принадлежност, ще живеят извън пределите на Родината ни. Ако ние не направим нещо за себе си, никой друг няма да го направи. Нито САЩ, нито европейските ценности, които са чужди на народа ни, но ни биват налагани. И тук не става въпрос за политика, защото полиците идват и си отиват, но става така, че българският народ ще си отиде.
Ако нямаме култура, нямаме образование, нямаме национална идентичност, която да бъде съхранена, ние просто няма да просъществуваме в този период на глобализация. Ние нямаме дори закон за българския език, за да го пазим чист от чуждиците. Това не е държавата, в която аз бих искала да живея.
