Лазар Мурджев:
Тракийци са кауза.
Българската държава е преживяла геноцид...
Тракийската идея е „камъкът“ национално единение.
И аз лично дълбоко вярвам, че само ако „там“ успеем, ще има БРОД за България.
Тракийци са тук.
Славянският вектор е тук – нашият духовен стожер.
Това са компоненти от едни и същи усилия.
Сред нас е една дама – Дама на надеждата. Тя се нарича „Визия за България“, която гледаме с внимание и очакване от няколко месеца, но на всички ни е необходим синтеза от огромния обем на Визията, както и възможността от взаимодействие „нататък“. Христина Христова – „Визия за България“.
Христина Христова
Прекрасна е тази инициатива, прекрасно е, че успяваме да се съберем тук, хора, които сме повече мислещи, отколкото действащи, защото понякога мисълта е нужна и предхожда действието.
Това, което липсва в тази зала, са младите хора. Мъдростта и познанието на възрастните може да има смисъл единствено ако има млади хора, които да я поемат и да бъдат оплодени от това познание и да продължат напред. В този смисъл, една от основните цели на сдружение „Визия за България“ е да върнем младите хора в българския космос и те да изпитат желанието да го съградят отново. Защото е факт, че българският космос е разрушен, българския свят също е разрушен, като това са двата пласта на нашето национално съществуване. Под космос разбираме цялата наша унаследена традиция, цялата ни духовност, цивилизационната ни същност. Под български свят разбираме социалната, политическата, геополитическата ни реалност. Няма какво да се заблуждаваме, че и българският свят, и българският космос са в състояние на една абсолютна катастрофа, а не на криза. И е време, ако съществува колективна интелигентност в България и ако тя може да се обедини, време е тя да оглави развитието в България. Нека това не звучи като утопия, защото дори да е утопия, утопиите са нужни. Без тях няма тласък, няма мисъл за бъдеще. Без тях ние оставаме в унията на настоящето, безсилно констатирайки и оповестявайки краха на нашия свят.
Дори най-големите оптимисти сред нас знаят, че положението е изключително сериозно. Всички ние знаем, че българският политически елит е абсолютно изчерпан. Той не може да роди не само бъдеще, а и настояще. България не може да излезе от своето настояще, защото има въпиюща нужда от бъдеще и поглед към бъдещето – не само с мъдрите и опитните, а и с младите. Без тях нищо не можем да постигнем. Това е фундамента, около който създадохме нашето сдружение, с една изключително амбициозна цел – опитваме се да изградим една дейност, която внимателно и леко да съзерцава нещата, хладно и безпристрастно да ги анализира и осмисля. Опитваме се да направим една трансформация на мислещите и можещите хора в България и да видим до колко сме годни да създадем един интелектуален нов елит и ядро, което да поеме нещата, след като тази фалшива и счупена система, в която живеем, се срине тотално. А нейното тотално сриване е просто неизбежно.
Живеем в една измислена държава, която може да се нарече като фасадно и декоративно понятие, каквато е и нашата „демокрация“, живеем във времето на фасадните и декоративните понятия, които прикриват нашия политически ПР. В този смисъл е прекрасно, че Лазар ни събира – хора, които имаме мисъл за бъдещето на България и за нейното минало. Не знам дали може да се случи това чудо. Но наистина е хубаво да направим действия около едно обединение на мислещото и можещото ядро в България, защото има невероятно качествени хора.
Това, около което обединихме Визията, която предложихме за България, е на три основни стълба и фундамента, защото считаме, че те са мястото, където можем да се съберем и да преодолеем своите различия. Първият стълб – умерен консерватизъм, който може да пази и да съхранява стойностното, добрата памет, семейството, сакралното отношение към живота, религиозността като най-интимния човешки акт – това е мъдрият стълб, около който могат да бъдат обединени хора с по-традиционни разбирания и такива, които не са толкова увлечени по традицията, но които са нахранени с бъдеще. Те са можещи хора.
Вторият стълб е социалната справедливост. Обществото ни е в пълен колапс като социална система. Въпросът за новия обществен договор ще става все по-дискутиран.
Третият стълб, който е изключително важен за нас, е експоненциалното развитие на технологиите.
Ще се радвам да намерим формата да се срещаме повече и може би ручейчетата самички ще намерят естествения начин, по който да се влеят в една река, за да бъдем заедно. Трябва да сме мъдри, да се разделим със своите фиксации, да се опитаме да потърсим това, което е полезно за всички ни.
