Лазар Мурджев:
„Държава и общество, които нямат своите цели и идеали, са обречени на изчезване”, казва акад. Воденичаров на Втория форум БРОД за България.
„Ето защо са ни необходими ясни цели, които да фокусират и интегрират бъдещите ни усилия...”
Костелив орех ли се оказа този интегритет или България е жертва на чужда дълбока стратегия: акад. Стефан Воденичаров за пътя ни „нататък”. Заповядайте, г-н Воденичаров!
Стефан Воденичаров:
Благодаря много за поканата да представя нашите виждания на сдружение „Инициатива България” пред съмишлениците на БРОД за България. Явно, че мислим успоредно и с едно общо желание. Много от вас сигурно вече познават неотложните мерки, които преди един месец ние предложихме за обсъждане. Явно миналото не може да ни събере. Нека видим общите мисли за бъдещето и благоденствието на България, да намерим допирни точки и да станем единни. Как може да се направи това? Нашите съмишленици са хора от академичните среди, български интелектуалци, които ходят без охрана и общественици. Ние сме решили следното – просветителска дейност. Тръгнали сме из страната. Ходенето, обсъждането с различни кръгове на нашето общество на всички тези проблеми, възбужда интереса; с българските индустриалци и нещата, които са свързани с възможностите за тяхното развитие. С всички нормативни актове и агенциите по министерствата, с всички стъпки на дребната корупция в администрацията, с нещата, които предлагаме – като първа стъпка е да се направи преразглеждане на администрирането в държавата, въвеждане на електронно управление, в което вашето ЕГН е същевременно шофьорска, здравна книжка – тогава 20% от тази администрация вече няма да бъде нужна. Ако се направи така, че не добре управляваните държавни предприятия, на които с всяко едно правителство се сменя ръководството, станат един държавен холдинг, както направиха преди 15 години в Австрия, който не е назначаван от политиците и който не е сменян, само след една година два пъти ще са се вдигнали доходите.
Преминаваме по въпросите за образованието – разруши се статута на българския учител, в новото информационно общество продължават децата да учат факти. Това, което се направи в БАН с въвеждането на изследователския подход в училищата, трябва да бъде основата. И това, че българщината се загърбва в обучението на младото поколение – това е голямата болка. Ние сме единствената страна в ЕС, в която има езикови училища. Това е люпилня за емигранти. Промиват се мозъците на децата още от сега с друга култура, с други ценности и всички отиват на Терминал 2.
Голямата грешка в здравеопазването според колегите, които са работили по този въпрос, е, че държавните болници станаха търговски дружества. Лекарите станаха търговци. Загърбен е страшния проблем – с превенцията. Отново ще дам пример с Австрия, където всеки гражданин е задължен веднъж в годината за един безплатен пълен преглед. Да не говорим за спомагателните операции, които в момента се налагат за консумативи, цените на лекарствата, за немощната Здравна каса, от която изтичат 3 милиарда по най-безобразния начин. Преди 20 години имаше 164 болници, в момента са над 420, от които над 180 са частни. В другите европейски държави частните болници са 8%. От частните болници трябва да се направи друга здравна каса.
Въпросите на земеделието – 92% от износа на България е на непреработено зърно, изнася принадена стойност. Нашата икономика е икономика на суровини, ние изнасяме необработени суровини. Изнасяме принадена стойност навън. София не е България и тук не се случват най-добрите неща в България.
По въпросите на правораздаването ни изцяло подкрепяме това, което Съюзът на юристите предлага – преразглеждане на цялата система. Не може с ¾ мнозинство да се избира Висш съдебен съвет, вътре се разделя на квотов принцип, не може той да се назначава само от парламента, не може неговият инспекторат да се назначава от парламента. Не може да имаме толкова голям брой съдилища и да се бавят толкова съдебни решения. Електронната служба в тези съдилища трябва да служи да се вижда всяко дело къде е. Правораздаване след години не е правораздаване!
Ние ви подкепяме във вашите инициативи за единение, работим по нашите пътеки и ако се срещаме – нека си помагаме!
Благодаря ви за вниманието!
