Лазар Мурджев: Искам да уведомя аудиторията, че днес тук сме поканили всички съпътстващи алтернативни или пък паралелни структури в посока на единението и се надявам да успеем да чуем и всички колеги. Има няколко сериозни представителства – тук е председателят на СЛРБ – една организация от 140 хиляди души. Тук е „Визия за България” – една нова съвременна алтернатива, която имахме удоволствието от няколко месеца да видим. Така че, продължавайки дебата от тук нататък, в една по-дискусионна форма, моля за търпение и да се изслушаме нататък.
Няколко дни след 2 юни съм длъжен да размахам в-к „Знаме”.
„Нашият православен народ е достигнал до такова гнусливо скотско положение, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на света, което да го накара да се стресне и да протестува против скотски теглила. Тук се подиграват с имота ти, с живота ти, с труда ти, с децата ти и с най-свещените предмети на своето човешко съществуване, а ти мълчиш като риба, търпиш като вол, Богу се молиш като най-последния грешник и чакаш второто дохождане на месия, за да добиеш награда за своите петвековни страдания. Какво искате от подобен народ, той е роб и роб безусловен и аз имам пъно человеческо право да го прокълна от всичкото си сърце и душа, ако той и занапред остане така равнодушен към своята горчива съдба. Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци.”
Този текст вицепрезидентът /тогава М. П./ го развя на Третия национален форум БРОД за България, там, в Панагюрище, пред знамето на Райна Княгиня и кръста на свещеник Неделю Иванов.
Днес проф. Пантев подготви един материал, когото само маркирам, защото националната ни съдба и история винаги трябва да бъдат на дневен ред в едни подобни форуми.
И все пак, нашият път зависи от самите нас. А в символ-веруюто, проф. Нако Стефанов говореше за критична маса от мнозинство за осъществяване на ядрената реакция на новото българско възраждане – това народностно свестяване факт ли е, професоре, или се движим по демографската скала на обречеността?!
Нако Стефанов:
Днес, когато говорим за национално единение като едно базисно условие за формиране на оптимистична перспектива за развитието на българския народ и държава, следва да кажем няколко думи за ключовите рискове. Несъмнено такъв ключов риск с една най-голяма тежест е ускоряващата се демографска катастрофа. Катастрофа, а не криза. Кризата означава задаваща се опасност. А катастрофата е вече осъществила се опасност. Катастрофата е вече дисфункционалност в най-различни области – в отбрана, икономика, наука, образование, здравеопазване и т.н. В сравнение с 1988 г. Родината ни е намаляла с ¼, с 25% като население. В редица области ние вече не можем да правим нищо от това, което правихме само преди 30 години. Ние сме една от държавите в света, която влиза в тройката на страните с най-значителен отрицателен прираст. Това означава, че сме сред тези с най-висока смъртност на 1000 души, както и сред тези с най-ниска раждаемост.
Това е катастрофа преди всичко на българския етнос в България. Днес, от 100 новородени деца от български граждани, само 42 са от майка българка.
Миналата година в България са се родили най-малко деца от 1945 г. насам, когато сме били горе-долу толкова, колкото и сега – 6 милиона. Ако така продължавва, Отечеството ни ще навлезе във втората фаза на катастрофата, в която и да искаме да противодействаме, процесите ще придобият невъзвратим характер. Българският народ и държава ще бъдат записани в Червената книга на изчезналите видове.
Тук и сега трябва да се начертае стратегията за демогафко възраждане на България. Нужно е веднага да се започне нейното осъществяване с най-неотложните мерки за укрепване на семейството, раждаемостта и здравето на нацията. Такива са подоходно данъчно облагане, не на индивидуална основа, а не на семейна основа, премахване или намаляване на ДДС за детски храни, учебници, дрехи. Тук много важен момент е патриотичното възпитание. Защото ние знаем, че другата причина за нашата демографска катастрофа – това е миграцията. Българският народ се превърна в народ на емигранти.
Важен момент е устойчивото икономическо развитие, устойчивата трудова интеграция и достойното заплащане. Без това, катастрофата ще продължи до окончателния край на България.
Отказът на нашия т.нар. политически елит да започне такива действия /защото ние вече 25 години говорим за тази катастрофа/ засилват съмненията, че става дума за геноцид и автогеноцид, а не за безсъзнателен естествен процес на демографско угасване, както някои се опитват да ни докажат и че го имало и другаде. Не, никъде другаде няма такъв демографски срив, какъвто има днес в България! Това ще засили съмненията, че съществуват сили и фактори, които действат за превръщането на България в територия за външно заселване.
Стоим пред дилемата дали да ни има или да ни няма, не в някакво обозримо бъдеще, а буквално днес и утре.
Нека единни, всички днешни българи, да изпълним своя дълг към бъдещите неродени наши деца и внуци. Още ги няма. Но дългът ни е тук и сега! Но ако не изпълним дълга си, никога няма да ги има. Към бъдещето на нашия народ и държава!
Благодаря!
