Приветствам организаторите и, разбира се, чрез тях и нашия скъп гост г-н Ги Меттан, че днес откриваме в едно много сложно време една много съществена дискусия: Какво се случва в света? Какво се случва в Европа? Къде е мястото и ролята на съвременна България в изграждането на едни действителни отношения, които да гарантират и нашия национален, и нашия регионален, и нашия световен мир.
Глобализацията е един естествен процес, който не може да бъде спрян, но тя, наред с всичко, носи и своите негативи. Не един път в историята на човечеството, в главите на различни идеолози и в проекциите на националните елити, е правен опит това, което днес ние всички се опитваме да правим, да се води един диалог, но в главите на някои се раждат идеите за доминация. Това е правил и Наполеон. Това по-късно за сметка на доминация на нацистката идеология прави Хитлер. А когато Европа се чувства застрашена и тя самата подпомага да бъде осмислена и измислена Източна Европа, за да бъдат привлечени и тези християни в разделения християнския свят, за да си помагат взаимно, защото голямата опасност чука на вратата на Виена и застрашава европейския мир и европейския свят.
Днес трябва да пречупим през нашето съвременно осмисляне националната сигурност, респективно в регионалните и глобални измерения. Какво е сигурността – състояние на индивид, и на общество, и на държава. Кой раздели днес нашата нация?
Ние сме разделени днес, дами и господа. Застрашено е съществуването на българската държавност за сметка на услужливото поведение на един самоназначил се в последните 30 години национален елит, който иска да възпроизвежда до безкрайност статуквото и да предаде щафетата на своите деца и внуци във властта за сметка на вкореняване на различия и нова социално-икономическа стратификация на българското общество.
Днес всяко инакомислие се наказва. През 2011 г. беше приета стратегията за национална сигурност на Република България, която предвижда седем основни приоритета, която предвижда ключовите политики да се правят с участието на всички граждани. Гражданинът е първият, който се явява субект на сигурността, съобщавайки с тревога за нейното състояние. Гражданските организации, гражданското общество, за което толкова пъти говорим, че у нас не се е състояло, е другата трансмисия. Третата е държавната власт. Когато държавната власт, за сметка на манипулациите на националните и на чуждите елити, които ги подкрепят, нашият национален елит е дълбоко престъпен в своята същност, дълбоко престъпен в осмислянето и поведението на властта. И днес чрез тоягата „закон“, чрез тоягата „власт“, която той държи здраво в ръцете си и двете страни на тоягата, се наказва всеки, който проявява инакомислие. Вие направихте един кратък преглед на историята на културно-духовните отношения. Физическата сигурност, за която преди малко говореше и ген. Стоименов и всички я разбираме и съзнаваме, минава през нивата на менталната сигурност. Днес менталната сигурност на всички е застрашена. Метасигурността, сигурността, пречупена през призмата на отношенията, е застрашена. Нито средновековна Русия, която е наша рожба, да, вече го казаха мнозина, и с което трябва да се гордеем, нито да забравяме на един от нашите първосвещеници думите, че когато лодката на източноправославна и славянска България се опита да излезе от това общо море, тя рискува да се разбие в скалите. Днес имаме много скали, и подводни, и надводни, които често пъти подценяваме. Културно-духовното пространство е много силно проектирано, особено в балканските отношения и това нашите европейски приятели и гости и трябва да разберат. Не да се борят за любовта на Балканите разединявайки ги, а подпомагайки процеса на пълноценно включване на източните Балкани (вече е направен опит да бъдат европеизирани), но и на Западните и Средни Балкани, които забравяме. Мнозина, които говорехме за сигурността, предупреждавахме, че ще бъде прецедент подкрепата за създаване на съвременно независимо Косово, което все още не получило автентично международно одобрение. Видяхме, че днес Великоалбанската доктрина, писана още от родоначалниците на Първата, а след това и на Втората призренска лига, днес дава резултати. Възбуждат се националните доктрини и на други държави, а ние точно в БРОД, в Списание „Сигурност“, в комуникацията с „Русофили“, Славянските дружества, които също са родени някога в условията, когато България не съществува практически поробена, защото всичките славянски народи османският поробител нарича румилет, по благосклонност, без да им позволява много-много да съществуват или да се борят за вертикална, социална и политическа стратификация. В главите на някои от нашите възрожденци и борци за освобождение в даден момент се е очаквало, че с приемане на хатишерифа, хатихумаюна видите ли можем да намерим по-добро позициониране и на българите, и на другите представители на православните и славянски общности в рамките на империята, но други много отдавна виждат спасителната роля на Русия, в която руският гражданин пролива кръвта си в 12 войни, за да имаме днес свободни Балкани, свободна България. Очаквам, че тези всички проблеми и такива, каквито ги вижда нашият швейцарски гост, ще бъдат засегнати, а мисля, че тук е и ролята на прекрасната трансимисия за по-добро разбиране от страна на европейците на необходимостта да не превръщаме в глобализацията еднополюсен свят, в който някой да доминира или да налага хегемония. Като говорим за сигурността, да разберем, че тероризмът, организирана престъпност, наркотрафика, настояването на Европа да се борим с корупцията или с насилието са по-скоро инструменти за оказване на влияние.
Не може без Русия днес да има мирен свят, не може Европа да се развива, независимо от технологичните нива на своите достижения и интелектуалния потенциал, който тя събира в своите елити, без да си партнира с Русия и без в съвсем добронамерен равнопоставен диалог ресурсите на Русия да бъдат включвани в изграждането на съвременния свят.
