БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНАaqmn->name

Ние сме българи и обичаме България
Разговор с Жана Суслина, председател на Центъра на бесарабските българи в България


26 Октомври 2016

„България беше и остана за мене една приказка. Аз я обикнах с цялото си сърце преди да я видя… Никога няма да престана да я възпявам“

Петър Бурлак-Вълканов

Жана Суслина е родена на 2 октомври 1970 г. в село Василевка (Вайсал), Болградски район, Одеска област, Украйна. Средното си образование завършва в родното си село, след което следва висше образование в одеския Държавен педагогически институт. Магистър е по начална училищна педагогика и изобразително изкуство.  През периода 2004-2013 г. е директор на най-старото българско училище в Украйна – Болградската гимназия „Г. С. Раковски“. От три години заедно със семейството си живее в София. Председател е на Центъра на бесарабските българи в България.

Г-жо Суслина, разкажете ни за Центъра на бесарабските българи в България. Как възникна идеята за неговото създаване?

Това не беше само наша инициатива – на бесарабските българи, а и инициатива на научни сътрудници, които работят в Института за етнология и фолклористика към БАН, където имаме много приятели, и сдружение „Еврофючър“. Вече повече от 20 години благодарение, разбира се и на нормативни, законодателни промени и инициативи, които позволяват на бесарабските българи да кандидатстват и да получат висше образование на територията на родината си, много хора живеят и се реализират тук.

Младите хора, тези които сега пристигат в България имат нужда от къща, от къща в широкия смисъл на думата – имам предвид това към кого да се обърнат, от къде да получат консултация, как да се реализират в България. Защото всеки, който е пристигнал в България идва, не за да се реализира в Европа, а за да се реализира тук, което за нас е много важно. Идват тук, за да продължат живота си.

Ние се гордеем, че сме родени на територията на Бесарабия, тази богата земя, богата с култура, с традиции, които  нашите баби и дядовци, нашите майки и бащи успяха да запазят въпреки трудностите, които са имали. Ние си останахме българи и искаме нашите сънародници тук да знаят, че ние не по-малко обичаме България и сме готови да се борим заедно с тях да изградим една силна и независима държава. България е страна, с уникална природа, интересна история и богата култура.

Какви са основните цели на Центъра?

Основните цели, които сме си поставили са преодоляването на границите посредством духовно, културно и икономическо сближаване на българите от Украйна, Молдова и България, утвърждаване на националното самочувствие на бесарабските българи като неделима и равностойна част от българската нация и повишаване на знанието за бесарабските българи като част от културата, настоящето и бъдещето на България. В перспектива вярвам, че ще се открият нови инициативи. Ние сме открити абсолютно за всички българи по света. Последно бяхме на конференция в Сърбия с българите от Сърбия.Обаждат ни се и много българи от Казахстан.

Готови сме да съдействаме на научно-изследователски екипи, които искат да проучат културата, историята на българите по света. На нас ни е лесно да го направим в Молдова и в Украйна. Но ако стане въпрос за други държави ще търсим контакти, имаме доброволци, които са готови да окажат подкрепа и съдействие.

Центърът също така може да помогне на хора, които искат да се запознаят с исторически обекти в България. Знаете ли колко българи има по света, които цял живот мечтаят да дойдат и да видят родината си? Имаме майки, бащи, които никога не са идвали, а това е тяхната мечта. Надявам се, че ще се включат хора, които ще могат да подкрепят тези инициативи.

Много бесарабски българи идват в България, за да продължат своето образование. Само до началото на новата академична година сте посрещнали над 70 от тях. Какви са основните трудности, пред които са изправени?   

Искам да благодаря на всички институции за инициативата по 103 постановление на Министерски съвет за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина, защото това е възможност децата да се реализират там, където са техните корени. Където и да отива човек трябва някой да му отвори врата. Помолихме комисията от Министерството на образованието и от Агенцията за българите в чужбина, да информират родителите, че в България ще има хора, които могат да помогнат на децата им. Това беше първото. Второто, направихме страница в социалните мрежи и в „Однокласник“ има такава мрежа. Целта ни беше да успеем да насочим децата към институциите.

Съществува алгоритъм, който е добре изграден, със специалности, като искам да подчертая, че всяка година броят на специалностите се увеличава. Идва резултатът, детето вижда онлайн на сайта, че е спечелило. И след това имат леки затруднения. Пристигат, но не знаят къде да отидат. Това са 16-17 годишни деца, които имат нужда да бъдат насочени. Сътрудничим си с институциите. Посрещаме децата в София и след това ги изпращаме по градовете, в зависимост кой университет ще посещават. Щастливи сме, когато родителите ни пишат и ни благодарят. Помагаме да децата да се адаптират. В нашия екип имаме доброволци, които не са само бесарабски българи и това е много важно за нас.

На 29-и октомври се отбелязва Денят на бесарабските българи...

Историята на този ден е интересна. Може би не всички знаят, че на  29-и октомври е осветен Спасо-Преображенският събор в Болгард. Това е началото.

Ние сме млада организация и имаме идея да се обединим с наши съмишленици, сдружение „Родолюбец“, което е с богата история, съществува от много години. Съвместно, ние ще се включим и заедно с тях ще отбележим Деня на бесарабските българи. Всяка година  „Родолюбец“ събира голяма аудитория от научни-сътрудници, историци, с участието на Агенцията за българите в чужбина и други институции, студенти, млади хора и отбелязват този ден. Вярвам, че ще присъстват не само бесарабски българи, но и много наши приятели и съмишелници, които са родени и живеят в България.