Културната идентичност отразява материалната и духовна култура на всяко общество и нация. Често тя безусловно е основен фактор за сплотяване на нацията и средство за нейното обединяване в условията на криза, нестабилност и исторически колебания. В редица държави вместо понятието културна идентичност се употребява съответно - „социо-културна идентичност“.
В съдържанието на понятието културна идентичност (социо-културна идентичност) се включват основно компоненти на културно-историческото наследство като предмети, явления и произведения, имащи историческа и културна стойност. Най-често се възприема, че културно- историческото наследство включва – материално културно наследство (сгради и съоръжения, образци на инженерни, технически решения, исторически и културни ландшафти, археологични паметници, скулптурни паметници, произведения на изобразителното, приложното и народното изкуство, документи, книги и други предмети на материалния свят, съхраняващи представите за особеностите в живота на хората през отминали епохи) и нематериално културно наследство (езици и диалекти, традиции, обичаи, вярвания, фолклор и представи за устройството на света и обществото, литературно наследство, музикално, театрално и кинематографическо изкуство). Предвид вида на културното наследство се оформят и различни подходи при изучаване на културното наследство. Концептуалните подходи за изучаване на културното наследство формират съдържанието и структурата на нормативната регулативна рамка за неговото ефективно и ефикасно регулиране. Ето защо културната идентичност се основава на разбирането за същността, структурата и функциите на културното наследство. Неразбирането на концептуалните подходи към културното наследство в крайна сметка води до противоречия, особено в нормативната рамка на културното наследство. Става дума за противоречия, които засягат националното и международното законодателство в тази област. В страната ни културното наследство се тълкува като историко-културен феномен. В тази връзка, трябва да посочим, че в Конвенцията за опазване на културното и природното наследство на ЮНЕСКО, по която държавата ни е страна, културната идентичност се разбира като отражение на културно наследство в съответствие с природното наследство.
В редица държави-членки на Европейския съюз се употребява понятието „културна идентичност“ еднозначно.
Разлика се прави по отношение на етно-културната и етно-религиозната специфика. За някои държави извън Европейския съюз, културното наследство е пряк израз на разбирането за нацията и обществото, съответно като гражданска нация и гражданско общество. С други думи, може да се определи, че културната идентичност в този случай, е предимно гражданска по своя характер. Съответно, в други държави-членки на Европейския съюз, културното наследство се отнася предимно по отношение на същността и историческото развитие на нацията като етно-културен и етно-религиозен феномен. Такива държави, макар че отстояват граждански позиции и принципно водещата роля на гражданската култура в обществото, разбират културната идентичност не като част от гражданското самосъзнание, а като основен определящ елемент на етно-културната самоопределеност.
Концептуалните подходи към културната идентичност съвпадат с концептуалните подходи към културата, разглеждана като единно цяло. В исторически аспект тези подходи може да бъдат представени като символичен, морфологичен, изследователски и операционен. Съществуват два основни подхода при определяне на културна идентичност – по денотат и по концепт. По детонат се определя значението на неговото название с прибавяне на съставните му елементи. Този подход намира отражение в законодателството ни. По концепт се определя смисъла с обозначаване на съществените признаци. Този класификационен подход е породен от различните подходи към културната идентичност. Тези два подхода са изследователски и операционен. Изследователският подход към културната идентичност се утвърждава като водещ до средата на XX век, като по този начин всички основни определения на културната идентичност се представят главно чрез изследователската концепция. Операционният подход към културната идентичност е начин за разбиране на съвременната социо-културна идентичност, която може надеждно да определи възможностите за развитието на културната идентичност. Операционният подход се опира върху взаимоотношенията и организацията на взаимоотношенията между отделните общностни групи и отделните техни членове. Прилагането на операционния подход е обобщение на тенденциите за условното отделяне в културно- историческата идентичност, разглеждана като единна цялостност. И двата подхода представят културната идентичност като системна съвкупност, включваща същностни елементи като националното самосъзнание, религиозната принадлежност, официалният език и традиционните материални и нематериални наследства, способстващи за формиране на обща национална памет.
В международно-правната закрила на културното наследство, основополагаща идейна постановка е, че културното наследство изгражда фундамента на културната идентичност. С Конвенцията на ЮНЕСКО за охрана на световното културно и природно наследство (в сила от 1975 г.), е създаден Комитет за световно наследство. Този комитет, по предложение на държавите, ратифицирали конвенцията, внася в Списък на световното наследство обекти, намиращи се на територията на съответната държава. Българските паметници на културното и природното наследство, включени в Списъка на световното културно наследство, са: Казанлъшката гробница, Боянската църква, Скалните църкви при село Иваново (Русенско), Мадарският конник, Старият Несебър, Рилският манастир, Свещарската гробница. На 03.11.2017г., Четвероевангелието на цар Иван Александър е включено в Международния регистър на ЮНЕСКО „Паметта на света“. В Списъка на световното природно наследство са: Национален парк „Пирин“, Природен резерват „Сребърна“ и вековните букови гори в Национален парк „Централен Балкан“. В Списъка на нематериалното наследство са: хорът на Бистришките баби, нестинарството и други.
В съвременната социо-културна ситуация, опазването, съхраняването и закрилата на културното наследство на Република България трябва да се схваща като един от основните стратегически приоритети, отнасящи се до устойчивото развитие на българското общество, българската държава и българската нация. Съхраняването на културното наследство на българите, живеещи зад граница, както и на нашите сънародници в Република Украйна, Република Молдова, Република Румъния, Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Албания, Република Турция и други, е необходимо да бъде включено като приоритет в политиката на българската държава по отношение създаването на оптимална социална и икономическа среда за опазването на българската национална идентичност, българската култура и българската нация, разглеждана като био- социален организъм. В този смисъл, националната културна идентичност, може да се разглежда като синоним на националната сигурност. Националната сигурност може най-общо се да се определи като организирана система, която осигурява устойчивото развитие на друга подобна система. При този контекст може да се определи, че и основните социо-културни и образователни институти трябва да се схващат като организационно-структурни компоненти на системата на националната сигурност. Тяхната социална роля ги определя като базов фактор за формиране и утвърждаване на единна и национална културна идентичност. Тези институти, по своята същност и функции, могат да бъдат включени в системата на националната сигурност по отношение на организираните дейности, свързани с превенция и профилактика. Силата на службите от отбраната и сигурността се изразява и в дейността, свързана с просветата и възпитанието, най-вече на младите хора в съвременен патриотизъм и родолюбие. Социално активната личност не може да бъде ефективна и ефикасна, ако не бъде възпитавана на основата на културните ценности в отговорност и дълг към общество и отечество. В тази връзка, може да посочим, че един от трите приоритета в общата стратегия на НАТО е опазването и съхраняването на движимото културно наследство. А това означава, че се търси създаването на условия на базата на културното наследство, формирането на обща организационно-културна идентичност на всички държави-членки на Атлантическия пакт. Ето защо, на основата на общата стратегия на НАТО, може да се инициира подписването на общо споразумение за опазване на балканското културно наследство от балканските държави, членки на Алианса. Подобна инициатива е особено актуална и значима в днешните условия на формиращата се конфронтация между САЩ и Руската федерация в района на Черно море.
