ЗАД НОВИНИТЕaqmn->name

Три дати за избухване на Априлското въстание
Защо Гюргевският революционен комитет ги определя през 1976 година?

Aвтор:  проф. Евгений Сачев проф. Стоян Денчев

09 Юни 2016

Гюргевският революционен комитет е българска организация, създадена през есента на 1875 г. в гр. Гюргево. В комтета влизат общо 19 млади  патриоти, показали своята решителност и воля за освобождението на своите братя българи от османо-турската деспотична власт и присъединяването на България към държавите с демократично управление, православна култура и славянско обединение.

Многобройни са изследванията за подготовката, организацията, провеждането и особено за значението на славното Априлско въстание през 1876 год. довело до освобождението на България от омразното петвековно турско робство. Но до ден днешен все още не е напълно изяснен въпросът защо Гюргевските революционни дейци определят три дати за неговото избухване – 18 април, 1 май и 11 май.

Какво знаем?

Знаем, че Гюргевският революционен комитет е българска организация, създадена през есента на 1875 г. в гр. Гюргево (на рум.: „Giurgiu“, „Джурджу“, административен център на окръг Гюргево, Влашко, Румъния). В комитета влизат: Никола Обретенов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Стефан Стамболов, Иларион Драгостинов, Георги Икономов, Георги Апостолов, Христо Караминков, Сава Пенев, Никола Славков, Георги Измирлиев, Иван Хаджидимитров, Георги Обретенов, Янко Ангелов, Никола П. Мартинов - Червеноводеца, Тодор Петков - чорбаджи, Иван Стоянов, Христо Иванов - Големия, Георги Бенковски.  Общо 19 млади  патриоти, показали своята решителност и воля за освобождението на своите братя българи от османо-турската деспотична власт и присъединяването на България към държавите с демократично управление, православна култура и славянско обединение.

Неуспехът на Старозагорското въстание (16 септември 1875 год.) предизвикал разочарование сред част от българската емиграция, но обстановката на Балканите продължавала да бъде благоприятна за въоръжени акции срещу Високата порта (или Портата,  на турски: „Bab-ı Ali“, „Бабъ Али“) е термин, с който се обозначава диванът (висш законодателен, изпълнителен и съвещателен орган в ислямските страни. „Диван“ е и титлата на ръководителя на органа) на Османската империя, в който се изработва държавната политика. Събралите се в Гюргево революционери отчели сериозните политически затруднения на Османската империя и задълбочаването на Източната криза. Някои от участниците били членове на саморазпусналия се Български революционен централен комитет (БРЦК). Това е организация на българското националнореволюционно движение, създадена в  гр. Букурещ с цел да пропагандира революционните идеи и да окаже съдействие за политическа и идейна подготовка на българската национална революция. БРЦК е приемник на идеите на Георги Стойков Раковски. Гюргевските революционери  решили да пристъпят към подготовка на ново въстание в България. За целта те изградили в гр. Гюргево политическа организация, останала в нашата история под името Гюргевски революционен комитет. Заседанията на Гюргевския комитет започнали около 11-12 ноември 1875 год. и продължили до 25 декември с. г. Сред неговите участници се откроявали Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Георги Бенковски, Иларион Драгостинов, Иван Хаджидимитров. Ръководството се осъществявало от Стефан Стамболов, а Стоян Заимов изпълнявал ролята на секретар. Старозагорецът и участник в отрядите на Джузепе Гарибалди Иван Хаджидимитров бил определен за представител (главен представител, пълномощник). За него по-малко се пише в сравнение с другите членове на Гюргевския революционен комитет. Иван Хаджидимитров активно се включва  и в работата на Вътрешната революционна организация (ВРО) на Васил Левски. Той е близък съратник на Апостола на българската свобода, както и на великият поет и революционер Христо Ботев, на смелия предводител на Хвърковатата чета Георги Бенковски и на много други известни български национал-революционери. Той е един от най-дейните членове на Търновския частен революционен комитет, както и негов председател (1873-1875г.г.). Псевдонимите му във ВРО са „Заралията“, „Стефан Карагьозов“, „Асен“. Главен инициатор и участник е в Старозагорското въстание, след което е заподозрян от турците и бяга във Влашко. Съдейства за закупуването на оръжие и боеприпаси за въстаниците, организирани от Търновския комитет. Деен участник е в революционните планове на комитета. Участва в подготовката на Априлското въстание (1876 г.), както и в организирането на дружината на Христо Ботев. След Освобождението (1878 г.) се отказва от т. н. „поборническа“ пенсия в полза на държавата.

 Новоучредената политическа формация се състояла от млади, енергични и решителни хора. Повечето от членовете на комитета били с богат революционен опит. Някои от тях се изявили като апостоли в неуспялото Старозагорско въстание. Други служили в руската армия и имали добри познания във военното дело. Всички те били разочаровани от безплодните спорове и от нестихващите взаимни обвинения сред българската емиграция. Колебанията предприемането на въстанически действия на Любен Каравелов и на Димитър Ценович им били неприемливи и чужди. Житейската предпазливост на „старите", които били обединени около Добродетелната дружина, членовете на Гюргевския комитет възприемали като страхливост и сервилност към Русия. Опиянени от мисълта за историческата си мисия и от революционните промени в Стара Европа, те били убедени в своята правота и с присъщата за възрастта си амбициозност и праволинейност пристъпили към осъществяването на своята мечта - освобождението на България чрез всенародно въстание. Всички Гюргевски дейци били единодушни по решението, че през пролетта на 1876 год. трябвало да се организира ново въстание. Затова вниманието на комитета се насочило към обсъждане на онези въпроси, от които зависела успешната подготовка на въстанието. Използвайки опита от лятото на 1875 год. и опирайки се на организацията, която създал Васил Левски, както е известно и подробно описано, организирали пет революционни окръга с конкретни ръководители, които били наречени „апостоли“. Главният план предвиждал да се изградят 24 защитени лагери, в които при опасност да намерят прикритие и защита жените, децата и възрастното население. Въстанически отряди е трябвало да поемат охраната на тези военновременни лагери, както и на старопланинските проходи. Предвиждало се разрушаване на железопътната линия Одрин - Белово и подпалване на градовете Одрин, Пловдив, Пазарджик, София. Целта на тези диверсионни акции била да се парализира дейността на местните турски власти. За вдъхване на кураж у българите пък трябвало да се разпространи, че Сърбия и Русия само чакат избухването на въстанието, за да обявят война на Османска Турция. Специално внимание се отделяло на съгласуваността между отделните окръзи, на революционната агитация, на действията на емиграцията в решителния час, на доброто въоръжаване на населението. Към всички българи на служба в руската, в румънската и в сръбската армии били отправени призиви да се включат в подготовката на въстанието. Изготвен бил и текстът на въстаническата клетва. Гюргевският комитет предвиждал дори след обявяване на въстанието да се създаде свободна територия, управлявана от временно правителство, което и станало. Гюргевските дейци не фиксирали точна дата за вдигане на въстанието в България. По време на своите заседания те предложили и утвърдили три дати: 18 април, 1 май и 11 май. В хода на подготовката всеки окръг трябвало да прецени степента на готовност и да определи кога населението да се вдигне на бунт. Окончателната дата трябвало да се съгласува между апостолите на петте окръга в началото на м. април 1876 год. Планът на бъдещото въстание бил изцяло завършен около 25 декември 1875 год., след което комитетът се саморазпуснал, а апостолите се прехвърлили през р. Дунав в България и всеки започнал да организира подготовката на въстанието в своя окръг. Както е известно, в съгласие с решенията на Гюргевския революционен комитет, Първото българско народно събрание се провело от 14 до 16 април 1876 год. в местността „Оборище“ край  гр. Панагюрище. Главната цел на това събрание, съгласно плана на Гюргевския революционен комитет, била да се определи за всички революционни окръзи кога да избухне въстанието. Наближавала първата дата – 18 април. IV-ти революционен окръг бил най-подготвен и затова неговите ръководители - апостолите Панайот Волов, Георги Бенковски, Георги Икономов и Захари Стоянов свикали общото събрание за обявяването на датата на въстанието. В IV-ти революционен окръг били изградени 10 градски и 82 селски комитета - в Клисура, в Карлово, в Копривщица, в Калофер, в Стрелча, в Панагюрище, в Батак, в Брацигово, в Пещера, в Поибрене, в Белица, в Петрич, в селата около Карлово и Калофер. В хода на подготовката главен организатор става Георги Бенковски. Апостолите превръщат в център на IV революционен окръг Панагюрище, вместо Пловдив. Така че, напълно невярно е твърдението, че въстанието е избухнало преждевременно. На Оборище също не се взело решение на кой ден да се обяви въстанието. Известно е, че още в началото на обсъждането на въпросите по подготовката на въстанието е имало известно несъгласие между дейците на Гюргевския революционен комитет относно точната дата за избухването му.

Защо?

Какво не знаем?

Защо 18 април?

На 18 април в Русия се отбелязва Денят на военната слава. През м. февруари 1995 г. с Федерален закон Руската федерация на 18 април се отбелязва денят на славните руски военни победи. Приет е поимен списък за всички военни победи на руските войни, които играят решаваща роля в историята на Русия. 18 април е денят, на който през 1242 г. младият 20-годишен княз Александър I Ярославич Невский нанася съкрушителен удар на рицарите на Тевтонския орден край бреговете и най вече върху леда на замръзналото Чудско езеро. С тази чутовна битка се слага край на опитите на войнствените адепти на католицизма да унищожат източноправославното християнство. За тези свои заслуги към Отечеството и Православието княз Александър Невский е канонизиран от Руската православна църква още през 1547 год.

Не случайно след Освобождението се построява и православният храм-паметник „Свети Александър Невски“ в гр. София. Той става и катедрален храм на българския патриарх. Решението за изграждането му се взима през 1879 год. от Учредителното събрание в гр. Велико Търново. Основният камък е положен с изключителна тържественост на 3 март (19 февруари стар стил) 1882 год., когато се отбелязва четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския мирен договор. В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството, от името на които се извършва този акт. Храмът-паметникът е осветен тържествено на 24 август 1924 год. По повод освещаването на храм-паметника "Св. Александър Невски" били изработили няколко вида медальони, които били връчени на присъстващите високи гости. От едната страна на всеки медальон бил изобразен Св. Александър Невски, а от другата ­ - изглед на новия храм-паметник. На цар Борис III бил връчен златен медальон; на всички митрополити и министри ­ позлатен медальон; на епископите и народните представители ­ посребрен медальон, а на всички останали поканени от Св. Синод гости ­ бронзов медальон.

Шест години по-късно, през пролетта на 1930 г., Св. Синод решил да награди четирима унгарци, които имали заслуги за българското църковно дело в Будапеща. Били им изпратени четири позлатени медальона "Св. Александър Невски", поставени в специални кутийки. Подобен медальон и една Библия с луксозна подвързия били изпратени и на г-н Ст. П. Чомаков, управляващ българската царска легация в Будапеща.

През Втората световна война образът на великия княз Александър Невский става национален символ на борбата на руския и на славянските народи срещу германската окупация. Днес в Русия има учреден и Орден „Св. Александър Невский“, който се дава само за изключителни заслуги към руската православна църква – за проявени необикновена смелост, беззаветна преданост и непоколебима вярност към православното християнство, към православната култура!

Защо 1 май?

12 от 19-те постоянни участници в Гюргевския революционен комитет са масони. Избраните членове на ръководство на комитета също са масони – Стефан Стамболов, Стоян Заимов и Иван Хаджидимитров.

На 1 -ви май 1776 год. е създаден Орденът на илюминатите (от лат.: „illuminati“ – „просветлени“, „озарени“). Това тайно общество е  основано в гр. Инголщат („Ingolstadt“) - област Бавария във Федерална република Германия от 28-годишния философ Йохан Адам Вайсхаупт. Целта на ордена е чрез просвещение да се постигне морално възвишаване на човека, което да обезсмисли господството на едни хора над други и да подкрепи половото равенство и образованието на жените. Масоните се стремят постигнат социално равенство, братска солидарност и демократични свободи за всички хора по света. Няколко месеца след учредяването на ордена е подписана Декларацията за независимостта на САЩ (4 юли 1776 год.). Тринадесет години по-късно избухва и Френската революция от 1789 год. Тя е последвана от Парижката комуна от 1871 год. Нека посочим тук телеграмата на Христо Ботев до Комитета на комуната – „Братски и сърдечни поздрави от българската комуна. Да живее Комуната! Революционери емигранти - Ботйов, Попов“, както и вдъхновеното от тези събития негово публицистично произведение „Символ-верую на българската комуна“. Година по-късно след Френската революция през 1790 год. в Белгия на Хабсбургите започва т. н. „Брабантска революция“, след която последва обявяването на независимостта на Съединените белгийски щати. Съществувал е проект на Христо Ботев и на руския революционер Михаил Бакунин, който предвиждал двамата от Швейцария да отидат в САЩ, за да се запознаят с организацията и дейността на американските фермери. Христо Ботев е смятал, че чрез въвеждането на фермерските отношения в България българското селячество по-бързо ще достигне до демократичните идеи за освобождаването на своята страна от турското робство.

Защо 11 май?

На лeзвието на бойната сабя на войводата Христо Ботев, с която той повежда славната си дружина „в бой за свобода“, близо до ръкохватката със златни букви са гравирани инициалите на неговото име  и датата „11 майя 1876 год.“!

 Отговорът на въпроса – защо е посочена датата 11 май е много по-лесен. Това е църковният празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. За първи път в България публично Денят на Светите братя Кирил и Методий се отбелязва в гр.Шумен  през 1813 г., Първи известия за празнуването на делото на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в „Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.  През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква „Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба за св. Иван Рилски. Църквата е построена около 1848 г. и е осветена на 8 септември 1898 г. Поради това, че е разположена на песъчлив и податлив терен, конструкцията на храма била направена от сглобяеми железни плоскости - един уникален замисъл на архитекта Ховсеп Азнавур. От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 г. Се известява, че в Пловдив и в други градове българите започнали да честват вместо „Три светии” „Св. Св. Кирил и Методий” като училищен празник. На 11 май 1858 г. този ден е отпразнуван и в Ески Заара (Стара Загора) по идея на учителя С. П. Иванов с „божествена служба” и с вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. В дописката в Цариградски вестник, бр. 382, 7 юни 1858 г. четем: „Тук се народните учители и просветители български приеха за покровители на всичките наши малки и големи училища”.

По-късно в Стара Загора - града на духовността; града, в чийто манастир „Св. Теодор Тирон“ българският цар Борис I приел православната вяра, една от църквите му „Св. Димитър” се сдобива с второ патронно име - „Св. Св. Кирил и Методий”. Ако съдим по запазения на южния вход текст това е станало не по-късно от 1859 г.

От 1863 г. 11 май започва да се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий във все повече български градове. След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители и просветители. Тогава се заражда идеята за химн. През 1892 г. в Русе Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва „Върви народе възродени". През май 1901 г. друг учител от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.

С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от българската държава и и от българската църква, вече се чества на един и същи ден - 24 май.

След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече си имаме два празника - църковен (11 май) и светски (24 май). Навършват се 100 години от честването на празника в един и същи ден. В името на единението на българския народ е необходимо отново да се възстанови историческата правда – празникът на славянските просветители и спасители на християнска Европа да се чества в един и същи ден – 24 май!

В годините на засилен интерес към историческо ни минало и преоткриване на важни моменти, свьрзани с периоди на вьзход на българската държава, нашите вьзрожденци отделят достойно място на ролята на славянските просветители за културно-историческото развитие на европейските народи. След повече от един век - през 1980 год., това признание ще дойде и от папа Иоан Павел II, който ги обявява за покровители на Европа. Делото на светите братя винаги е вдъхновявало и обединявало всички българи за беззаветна служба на Бог и на България. Защото Бог и България започват  с една Главна Буква. Защото България е „държавата на духа“, по думите на световноизвестния акад. Дмитрий Лихачов!

Проф. д.ик. н. Стоян Денчев, проф. д. ик. н. Евгений Сачев

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България