ЗАД НОВИНИТЕaqmn->name

България в „окото на бурята“
БОДЕ БГ


05 Януари 2017

Никой преди, по време и след изборите не отговори на въпроса, а той удобно не бе и задаван, как страната ни ще излезе от ситуацията, в която се намира при непрекъснато влошаващи се външни условия?!  

Читателите на сп. „Сигурност“, вероятно, често си задават въпроса, какво влагат в това понятие авторите, когато говорят и пишат за инициативата „Брод за България“. Има много интерпретации и същностни характеристики, както на самото понятие, а така също и на абревиатурата, но това, което трябва да се знае със сигурност е, че метафората „Брод“ е преди всичко „Път“ или труден „участък от Пътя“, преминаването през който, при грешна стъпка може да доведе до падане в блато или в дълбока вода с непредсказуеми последици! Някои български „спасители“, от близо и далеч, през последния четвърт век вече се опитаха да преминат „с пунт и пластика“ по пътя на властта, но не само, че затънаха в собствената си тиня, но повлякоха и народа в нея!

Ние от „Брод за България“ имаме цел, знаем какво трябва да правим и как да го постигнем, имаме лидер, търсим българи-спомоществуватели, за които България да е над всичко, помислите им да са честни, а парите – чисти!

Човечеството, откакто се помни все търси истината за собственото „Аз“, за живота, за природата – абсолютната, обективната, малката и голямата правда, люшкайки се от еволюции към революции, от откровенията на пророците до авраамовите религии, с надеждата, че намирайки я ще заживее в хармония и със себе си и с природата. Най-близко до това състояние е стигнал Конфуций в т.ч. и с модела на „синецентризма“. За юдейско-християнската цивилизация търсенето се свежда или до очакването на месия, който да ни даде истината или до появата на свръхчовека, който сам ще намери тази истина!

Така е и в България, където през последните 27 години народът, зажаднял за истинско и добронамерено отношение, все търси и намира локални „месии“ за свои ръководители, които много бързо, вземайки се на сериозно, започват да творят „чудеса“ от грандомански простотии и пълна неориентираност при избора на решения. Ние дълго, все още не можем да проумеем, каква е тази прокоба, че когато българите си избират водачи и то без да обикалят виенските кафани или безмълвно да приемат протежетата на „Големите братя“, постоянно да се оказват на страната на губещите!

Отговорът дойде най-неочаквано от Великобритания! По версията на екипа на Оксфордския речник, най-популярният  неологизъм за 2016 година е думата „пост-истина“ („post-truth“). Във времената на епистоларния стил в международните отношения хората, които са създавали, анлизирали и тълкували събитията са използвали неологизма „постскриптум“ (P.S.). В по-ново време, реалните факти и събития са били обяснявани „постфактум“, но във всички случаи те са се базирали на фактическото положение на нещата. По-големите събития, съдържащи в себе си голяма степен историчност и значимост, с времето са се превръщали в легенди и митове, където реално случили се събития и герои са били хиперболизирани, за да служат като ориентир и пример за поколенията.

В последните двайсетина години, когато реалността все по-панически отстъпва пред виртуалния си образ, се „роди“ и съответният неологизъм – „пост-истината“ или „пост-правдата“, което може да означава и полуистина, и даже лъжа. За съжаление, обективната истина постепенно се превръща в архаизъм, излизайки не само от речника, но и от реалния живот и според Джордж Оруел с последствия: Във времена на всеобща измама да говориш истината е революционно дело. - и тези говорейки я биват мразени от тези живеещи в заблуда“. „Пост-истината“, когато се е дистанцирала от своя реален номинален обект може да бъде и във вид „храна-менте“, т.е. ГМО, и фалшиви алкохол, цигари и лекарства, и менте-бензин, и менте-асфалт, но най-вече „пост-истината“ се появи във вид на двойни стандарти, на популизъм, на финансови деривати, на необезпечени и без реално покритие финансови знаци, на демагогия и неизпълнени обещания. Пост-истината обслужва властелините на света в стремежа им да създадат бленувания Нов световен ред, където властта и парите и властта на парите са и въздуха, и слънцето, и идола на всяко живо същество! Тази „пост-истина“ е в основата и на „Третия път“ на Бил Клинтън, който я превърнал в държавна идеология и политика на единствената свръхдържава, приета за модел на глобализация на света, а в България – известна като Програмата за преход на Ран, Ът и Иван Ангелов. В САЩ тази доктрина доведе до закриването на над 70 хиляди големи промишлени предприятия и производства, а в България до мизерия, болести, престъпност и тотален демографски срив.

„Пост-истината“ има своите трубадури – политици, политолози, журналисти, социолози, активисти и собственици на НПО, соросоиди, банкстери, членове на затворени частни клубове и общества и пр. Това са всички онези, които изтръгват корените на една нация и трансформират общественото и индивидуално съзнание чрез изтриване на националната и индивидуална идентичност на хората, превръщането на човечеството в тълпа от потребители, жертви на черен пиар и търговски маркетинг, които заличават историята, културата и образованието на народите, клонирайки постоянно следени цивилизовани роби в условията на високотехнологичен свят и унищожена природа. „Труд без радост“, като би казал поетът!

За всеобщо удивление, човекът който се осмели да приеме предизвикателството и да поведе народа на Америка назад, към принципите на бащите-основатели, се оказа елитен продукт на глобализацията, „акула“ в бизнеса на недвижими имоти – президентът Доналд Тръмп. В интервю през 1990 година 44-годишният милиардер Тръмп на зададен  въпрос: „Вие категорично ли не желаете да се кандидатирате за президент на САЩ“,  отговаря: „Аз не желая да бъда президент. Аз сто процента съм уверен в това. Аз ще променя своето мнение само тогава, когато се убедя, че моята страна отива по дяволите! В края на ноември т.г. 45-ят президент на САЩ обяви план за първите 100 дни след встъпването си в длъжност:

1. Излизане от договора за Транстихоокеанско сътрудничество;

2. Премахване ограниченията за добив на нефт и газ;

3. Война с лобистите – бивши държавни служители, които работят за големи корпорации и чужди правителства;

4. Борба с нелегалната имиграция;

5. Излизане на САЩ от СТО;.

6. Мерки против глобалното затопляне;

7. Намаляване на данъците на богатите граждани и на големите корпорации;

8. Разработка на план за киберзащита на САЩ.

Няколко дни по-късно старшият съветник на Тръмп по стратегически анализ – Стивън Бенън каза: „Ние ще изградим напълно ново политическо движение. Всичко е свързано с работните места. Консерваторите ще бъдат изумени. Аз съм човекът, който настойчиво прокарва план за строителство на инфраструктура за един трилион долара. С най-отрицателните лихви в целия свят. Това е най-голямата възможност да се препострои всичко. Корабните докове, стоманодобивните заводи,ще възстановим всичко. Ние се готвим да реализираме много идеи и ще видим, каква ще бъде тяхната ефективност,това ще бъдат такива внушителни мероприятия, като тези през 30-те години на миналия век и като революцията на Рейгън – консерватори и популисти ще работят заедно в едно икономическо национално движение.

Ако всички тези афиширани планове и намерения се реализират, то с голяма степен увереност можем да кажем, че световната икономика и политика поемат по нов, съвършено различен път в сравнение с модела, следван от Бил Клинтън и глобалистите, начело с Джордж Сорос. Най-важният извод е, че „де факто“ се легитимира полицентрачният свят; на дневен ред излизат големи изменения в дейността на СТО, МВФ, СБ и ООН; като основен инструмент в международното разделение на труда и търговските отношения ще се налагат двустранните договори, а трите големи: Китай, САЩ и Русия поставят на първо място развитието на собствените си страни и регионалните структури, в които те участват и едва след това ще търсят интегриране между отделно сложилите се вече регионални обединения и съюзи.

Такава е новата геополитическа обстановка, в която ще се окаже България в близките десет години. Към тези епохални изменения трябва да прибавим и онези наслоения в българската икономика, социална система и вътрешна политика, натрупани през годините в резултат от решенията на поредица безотговорни правителства и президенти, оставили днес безпомощна България в наведено положение, с протегната за кохезионни европейски фондове ръка. А средствата, предназначени за изравняване стандарта на живот на новоприетите членове на ЕС прогресивно ще намаляват, докато през 2020 година напълно спрат, без минимално да са изпълнили първоначалните си цели. Следвайки общата европейска политика и предписания, намерила израз в различни ограничителни мерки и квоти, безжалостно бе ликвидирана българската промишленост и мощният аграрно-промишлен комплекс. В резултат на това страната не генерира приходи, които да инвестира във високотехнологични производства и иновации; за една отворена икономика хроничният отрицателен търговски баланс е красноречив показател за липсата на инвестиции и ниска производителност на труда. Слабата покупателна способност, относително високият процент на бедност на населението, спада на цените на стоките и високата икономическа емиграция, прибавени към демографската криза изправят страната пред срив на пенсионната и осигурителна система, недофинансиране на социалните дейности и на бюджетната сфера. В същото време, политиката на протекционизъм, заявена от президента Тръмп ще доведе до спад на износа от Германия към САЩ, което автоматично ще затвори нашите производства, свързани с аутсорсинга и кооперирането с немските фирми.

Към нерадостната картина трябва да добавим: отслабването на националната валута спрямо долара, оскъпяващо вноса на основни суровини и стоки за вътрешния пазар; огромните за бюджета и неработещата икономика на България лихви по взетите в последните две години  външни заеми, явно с препоръката на Кристалина Георгиева; много вероятната имигрантска вълна откъм Турция и принудително завръщащите се нискоквалифицирани наши икономически имигранти от Западна Европа; плащанията на главница по стари суверенни задължения; изплащането на дълга към „Росатомекспорт“, в изпълнение решението на Парижкия арбитраж; очакваното вменяване от НАТО на задължение към правителството за увеличаване разходите за отбрана до 2% от БВП; високата корпоративна задлъжнялост и нарушената капиталова адекватност на някои банки – всичко това е истината за реалното предкатастрофално състояние на българската икономика и социална сфера. Месеци наред по време на кампанията българската общественост бе захранвана с „пост–истини“: за саниране и магистрали, с провокираната от министър-председателя излагация с двете кандидатки за Генерален секретар на ООН, със словесните изстъпления във връзка с АЕЦ „Белене“, с коментари за неуместната шега на руски депутат, с проточилото се очакване на Годо в образа на Тетка Цачева, с безумната манипулация на социолозите и абсолютно провалените им прогнози за безспорна победа на кандидата на ГЕРБ, независимо от това, кой ще е той, с разпалената русофобска и антикомунистическа истерия, достигнала апогея си с оплюването на президента Путин като приятел на „абсолютния аутсайдер“ Тръмп, с неспирните скандали в управляващата коалиция и т.н.

Цялата тази дейност бе режисирана в най-добрите традиции на жанра за утвърждаване на предварително зададената „пост-истина“, обслужваща задкулисието и в интерес на установеното статукво. В действителност, кандидат-президентската кампания в България, в това число и самият избор, премина според проверената и наложила се практика в зависимите държави, където държавният глава има представителни функции, но конституционно е регламентирана съществена възможност да лобира чужди интереси и да има решаващо влияние във възловите области: въоръжени сили, външна политика, съдебна власт и СМИ. Ето защо доминиращият фактор в дадена държава, своевременно предприема необходимите предварителни проучвания и анализи, проиграва вариантите и избира най-подходящия местен гражданин за дадената длъжност, като изцяло контролира изпълнението на задачата.

Американското издание Wired Magazine публикува интервю със 75-годишния, ген.-лейтенант от авиацията Джеймс Клепер, директор на Националното разузнаване на САЩ. Под негово ръководство са 17 специални служби с общо над 107 хиляди щатни сътрудници. Общият годишен бюджет на тази организация е 52 милиарда долара, в т.ч. 10 млрд. долара за Агенцията за национална сигурност и 14 млрд. долара за ЦРУ. „Без моите съобщения не може да се проведе нито едно заседание на правителството“– споделя Клепер. В обхвата на неговите отговорности е целият свят –  всички избирателни кампании, техническите новъведения, терористичните заговори или неудачните дни в работата на лидерите на чуждите страни“ – пише в статията. В този смисъл, избраният президент на България напълно отговаря на профила – владее перфектно английски език, блястящо ще изпълнява поставените му военно-стратегически и външно-политически задачи, има стратегическо мислене по въпросите за отбраната и защитата на източните гратници на НАТО, ще осигурява необходимото взаимодействие чрез своите представители в надзорните органи на електронните медии, съдебната система и сигурността. Безпрецедентното изказване на Н.Пр. посланик Рубин пред БТВ, дни преди изборите, „за представата, че не могат да се поддържат отношения с Русия е нелепа..., но също трябва да показвате, че България е член на Европейския съюз и НАТО и това е демократичният избор на българския народ“, трябваше да подскаже на русофобите и т.н. реформатори, че кандидатът за президент има право да говори и добри думи за Русия, с които да гали ушите на левия електорат за да спечели. Всичко това е напълно разбираемо, когато номинално покровителстваш една национална територия, то нейната политика да бъде в пълен синхрон с глобалните стратегически цели. Това е „пост- истината“! Първоначалната и вечна обективна истина, обаче, е че всеки суверенен народ с избора си трябва реално и гарантирано да изисква и получава добър живот, благополучие и бъдеще за децата си, с реално постигнати резултати от избраните от него „слуги на народа“. Никой преди, по време и след изборите не отговори на въпроса, а той удобно не бе и задаван,  как България ще излезе от ситуацията, в която се намира при непрекъснато влошаващи се външни условия? Ето за това става дума!

Битката между „Истина“ и „пост-истина“ в предизборните баталии се концентрира в изясняване отношенията между РФ и САЩ, между Путин и западните лидери-глобалисти. Така се получи и прословутото „танго за трима“ между Тръмп, Хилари и Путин, нещо подобно се случи и у нас. Всички големи западни СМИ в един глас обявиха, че новият президент на България е проруски настроен. Френският „Фигаро“ е категоричен: „...двама проруски политици спечелиха изборите в Молдова и България. Историята (социалистическата-б.м.) като че ли се повтаря!“. „Дер Шпигел“ – Германия: „В България и в Република Молдова в неделя на президентските избори победиха Румен Радев и Игор Додон, двама кандидати, които са изключително проруски настроени. „Ла Република“ – Италия излиза с огромно заглавие: „България и Молдова: победа на проруските кандидати – шамар за Запада“. Премиерът Б. Борисов внесе нов момент в тези оценки: „Той (Радев-б.м.) ще е слуга на двама господари. И на Русия, и на САЩ. Той е двуличен“. Президентът Путин в личното си послание бе делови и конкретен, изразявайки „увереност, че съвместните усилия ще дадат нов импулс на двустранния политически диалог и конструктивното сътрудничество в интерес на двата братски народа“. В поздравлението на Посолството на САЩ в София се казва, че ще работят с новоизбрания президент „за трансатлантическите връзки и ценности,ангажимента и солидарността в рамките на НАТО, модернизацията на въоръжените сили и сигурността на границите“. А ето и позицията на самия Румен Радев: „Политиката, свързана със санкциите е работа на правителството“... „Позицията на България трябва да се базира на положението ѝ на стратегически партньор на САЩ...“. Кой ви внушава, че съм против НАТО и Европейския съюз? Искам да попитам тези, които правят подобни внушения, те какво са направили за членството на България в НАТО. Аз съм направил – всеки ден съм рискувал живота си“! За да има пълна ясност по въпроса ще цитираме и извадка от текста в дипломата, издадена от военно-въздушния колеж „Максуел“ в САЩ след завършването на десетмесечен курс „за придобиване на умения за критичен анализ и стратегическо мислене“:„Румен Радев се отличава с нетрадиционно и стратегическо мислене, той е бъдещ стратегически лидер, воин на ХХI век, готов да печели и да влияе на стратегическо ниво“!

Би трябвало за всички да е станало пределно ясна геополитическата ориентация на новия български президент. Оказва се, обаче, че за един от трубадурите на „пост-истината“ в нейната соросоидна итерпретация това не е достатъчно и по-известната методика с подаване на топката от друг, вече телевизионен водещ, захващат интригата, че руското политическо разузнаване е дало идеята на „червената фурия“ да издигне кандидатурата на Радев като кандидат на БСП. Ерго, Радев е проруски агент за влияние, внушава именитият блогър. Това е нагледен пример за противопоставянето на „истина“ и „пост -истина“! Истината е, че Радев не хули Русия като предшественика си, но това не е достатъчно да бъде определен като русофил!

И понеже стана въпрос за задкулисие и статукво отново на дневен ред излиза въпросът #КОЙ? Откъде излезе кандидатурата на Румен Радев за кандидат, като по време на вътрешнопартийното допитване такава кандидатура нямаше. Тя се появи в „люпилнята“ за висши партийни кадри, РС на БСП – район Оборище – София, откъдето тръгна и партийната кариера на сегашния лидер на БСП, а сега и номинирането на военния летец Радев, чиято връзка с Партията е било неговото членство в БКП преди 1989 година. И изведнъж, като че ли по нечия заповед, той подава оставка и е пенсиониран с прекрасна компенсация от армията, за няколко дни Указът е разписан от президента и той е кандидат-президент, и то в най-усложнения вариант – след скандал в предполагаемата коалиция, който факт по идея би трябвало да съсипе кандидатурата. За справка: през 1996 година президентът Желев седмици не връчваше мандата за съставяне на ново правителство на БСП, само за да се надига все повече и повече вълната на недоволството срещу лявото правителство. Така, че съкратените срокове и пълното съдействие, улесняващи кандидатурата на конкурента говорят твърде много за #КОЙ? Другият непонятен и безумен факт е издигането за кандидат-президент на ГЕРБ на партийна активистка, която преди това бе освиркана от множеството на събора в Рожен и по всички разумни обективни критерии нямаше шанс да спечели доверието на народа. Но кандидатката беше помпозно приподнесена, макар и с патерица и, както казва Красимир Каракачанов: „Бойко Борисов направи достатъчно, за да предизвика негативен вот срещу себе си“!

Откритият въпрос, който чака отговор е дали политическата класа на България, президентът Радев, увлечени в котерийните битки за власт и пари, осъзнават, че държавата вече е в „окото на бурята“? И ако осъзнават, защо мълчат?

N.B. Цялата история на Америка показва, че истината, в края на краищата излиза наяве. Аз съм крайно обезпокоен от факта, че твърде често, казваното на обикновените американци от служителите в разузнаването не съответства на информацията, която получавам по частен път. Това положение е нетърпимо сенатор Рон Уайдън, високопоставен член на сенатската комисия на Конгреса на САЩ по въпросите на разузнаването.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България