ЗАД НОВИНИТЕaqmn->name

Завръщане към началото
„Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред“


12 Януари 2017

Колелото на историята прави рязък завой. 
„В бъдеще светът ще се състои от цивилизации, които не си приличат и ще се наложи всяка една от тях да се научи да съществува с всички останали“.

След ноемврийските президентски избори светът не е същият, както обичат да се изразяват, вярващите в собствената си непогрешимост видни, но вечно не попадащи в реалността с прогнозите си, социолози. Но този път, действително, колелото на историята прави рязък завой, случващ се един път на сто години! Въпросът на въпросите днес е дали това е само заявка или са реално сложили се обективни събития, които изискват нови принципи, нови идеи и нови личности по пътя на човечеството, следвайки Божията промисъл!

Лично аз смятам, че победата на Доналд Тръмп в президентските избори в САЩ е едно състояло се обикновено чудо. Не свръхестествено, не трансцедентално, а чудо, следващо логиката на обективно действащи закони, природни и човешки.

Съединените американски щати са действително най-мощната свръхдържава, изповядваща и спазваща великите демократични принципи на бащите-основатели на Новия свят. Американската избирателна система на пръв поглед създава усещането за изначална несправедливост и задкулисие, но при внимателното ѝ изследване показва, че в нея е заложен, преди всичко, принципът за силата на всеки глас, гарантиращ победата на обективно сложило се болшинство при изравнени първоначални възможности.След изборите, по улиците на големите градове в Америка имаше опит за организиране на „американски майдан“ от известни режисьори на подобни флашмобни изстъпления, но обективността изисква да кажем, че въпреки двата милиона гласа в повече за Хилари Клинтън, победата на Тръмп е в съответствие с правилата и е несъмнена. Броят на електорите е 538, т.е. толкова, колкото са членовете на Конгреса плюс трима електори от окръг Колумбия. Броят електори от всеки щат е точно толкова, колкото конгресмени от същия щат заседават на Капитолия. След прякото гласуване и получените резултати, персоналният състав на електорите от всеки щат се определя от онази партия, която е победила и включва видни нейни регионални дейци. По този начин се потвърждава принципът за огромната суверенност на решенията на щата, който принцип е и основополагащ за федерализма на Америка. Не случайно страната носи името Съединени щати, а не Велика Америка, по аналогия с прародината Великобритания. Ако автоматично се сумираше вотът на гласувалите граждани общо за цялата страна, то тогава би било възможно при победа в 15 от големите щати, общия брой на подадените гласове за един от кандидатите винаги да е по-голям от броя на гласовете в останалите 35 щата и тогава грубо би била нарушена конституцията и автономията на отделните щати. Естествено, когато говорим за дълбоко вкоренени демократични принципи не може да не ни направи впечатление и начинът, по който Хилари Клинтън и президентът Обама приеха победата на човека, спрямо когото те показаха пред света своята открита ненавист и неприязън. Безапелационно, признавайки резултата, въпреки че милиони хора в големите градове след обявените резултати искаха друго, те демонстрираха непоколебима привързаност към традицията и уважението гласа на народа, за разлика от проявявания от политическата класа на Америка двоен стандарт при подобни ситуации в други страни по света.

И тук се крие чудото, за което стана дума по-горе. Как е възможно държавната машина на САЩ, властелините на света, транснационалните корпорации, черният пиар на „Отворено общество“, парите, 57-те от най-мощните световни средства за масова информация, звездите на Холивуд, световните електронни медии, световните лидери и политическата класа на либералния свят, които свалят правителства и фетишизират войната като честно средство за налагане на демокрацията по света да не могат да се преборят с един единствен човек, на когото помагаха две печатни издания и една телевизия, и който похарчи два пъти по-малко пари за предизборната си кампания от опонента. Чудото продължава с факта, че въпреки този пропаганден рев от екрана, от печата, от кинозвездите, от маститите учени, философи, нобелови лауреати, политолози, въпреки социологическия натиск с преднамерено неверните прогнози от първия до последния ден, белите хора от предградията на големите градове и селските местности, с образование над средното, протестантите и католиците, гражданите с доход от 50 до 200 хил. долара годишно, хората на възраст над 44 години, гласуваха за милиардера Доналд Тръмп. Чудото продължава още и с факта, че Тръмп, със състояние от 3,7 милиарда долара според „Форбс“, се опълчи срещу своя създател –„банковия капитализъм“, направил го милиардер, в т.ч. дал му и възможност да се измъкне от фалит при дълг към 52 банки от над 6 млрд. долара, продължавайки корпоративната си експанзия. Чудото продължава и с това, че този успешен бизнесмен, най-обичаният милиардер на САЩ за 2004 година, никога не се е занимавал с политика, живял е за собствено удоволствие, не е завършил Станфорд или Йейл, а Пенсилванския университет във Филаделфия, от който не е излязъл нито един политик на САЩ; в различни периоди от живота си два пъти е бил член на Демократическата партия и два пъти – на Републиканската и именно този политик успя да тушира цялата политическа класа на Америка, побеждавайки в първичните избори най-актуалните кандидати от собствената си партия, а след това и кандидата на демократите, в т.ч. представителите на „богоизбраните“ фамилии Буш и Клинтън.

Как е възможно всичко това? Дали действително не е проявена Божията промисъл, предпазвайки човечеството от превръщането му в „Мъртво море“ както след грехопадението на Содом и Гомор? Или все пак това е обективният ход на историята с проявено изконно чувство на човечеството за самосъхранение!

Една идея става материална сила само тогава, когато дълбоко се осъзнае от хората и се превърне в тяхно верую! Ето защо за нас, когато оценяваме случващото се в нашия динамичен и субективиран свят e важно да търсим опора в онези идеи, които са надживели времето си и са се превърнали в надежда и упование за милиарди хора. Безспорно такива идеи намираме в религиите, които не само обясняват света, но и дават мотива за самоконтрол и самоограничаване в името на оцеляването на човешкия род, предлагат начин и стил на живот, които да допринасят за доброто и благоденствието на хората, за планомерно и проспериращо развитие на обществото, за разкриване творческия потенциал на всеки човек! Изучавайки религиите, редици светли умове са търсили отговори на вечните въпроси и чрез своите мисли, превърнали се във водещи идеологии, са подсказвали решения при назряващите обществено-политически трансформации.

Идеолозите на развития социализъм на ХХ век, стъпвайки върху марксистко-ленинската философия, формулираха, че бъдеще без антагонистични противоречия за човечеството се гарантира с изграждането на общонародната държава. И сгрешиха фатално!

През пролетта на 1989 година, предвкусвайки плодовете от горбачовската доктрина „Синатра“ – „Всеки има своя път!“, Франсис Фукуяма обяви „края на историята“ и заяви: „Нашето бъдеще зависи от това, в каква степен съветският елит ще приеме идеята за общочовешката държава“. Съветската партийна номенклатура прегърна идеята и Бил Клинтън, като ръководител на Съвета за демократично лидерство и в качеството си на новоизбран президент, през 1992 година, на крилете на голямата победа на Рейгън в Студената война, реши да „приключи” със световната история и обяви „Третия път“ като алтернатива на рейгънизма. Този нов, „Трети път“, с красивите думи за налагане на демократичните принципи и свободата по света, бе изцяло подчинен на принцините на глобализацията, овладяването на световните пазари и подчиняване на сувернитета и националната идентичност на отделните държави на новата, транснационалната индентичност, на укрепването на Новия световен ред под ръководството на единствената свръхдържава – САЩ.

Барак Обама дообогати този модел на развитие на американското общество, като внесе своята лепта, обявявайки САЩ и американската нация за изключителни, които единствени имат правото да вземат решения от глобален характер.

Хилари Клинтън, като верен последовател и съавтор на концепцията за „Третия път“, в кандидат-президентската си кампания избра да консолидира американското общество в цялото му многобразие и мултикултурализъм, обявяйки за врагове на САЩ - Русия и Путин. Резултатите са известни!

Няколко дни преди тазгодишните избори за президент на САЩ, Франсис Фукуяма излезе с нова статия: „Политически упадък или обновяване на Америка“, в която, предчувствайки приближаващия се крах на неолибералната идеология, потърси изход от идейната криза чрез насочване вниманието на елита към проблемите на работническата класа на Америка : „Те ( републиканската партия- б.м.) са идейни привърженици за намаляване на данъците за богатите, подкопаването на властта и влиянието на профсъюзите и съкращаване на социалните отстъпки и придобивки за бедните. Тези ценности обаче пряко противоречат на интересите на работническата класа. Повтарящите се бюджетни кризи, закостенялата бюрокрация и липсата на политическо новаторство са признаци, че политическият модел боледува. Причините за упадъка са много – от технологичните промени до факторите на публичната политика. Но не може да се отрича, че пропазарната тенденция, отстоявана от републиканските върхушки през последните десетилетия, доведе до намаляване на доходите на трудещите си. Това обрече работниците на по-безмилостна технологична и глобална конкуренция, лиши ги също от различни механизми на защита и социални блага, наследени от Новия курс на Франклин Рузвелт“… „След появата на „третия път“ на Бил Клинтън, върхушката на Демократическата партия прие тезата за ползите от свободната търговия и миграцията в годините след президентството на Роналд Рейгън. Те станаха съучастници на демонтажа на системата за регулиране на банковата дейност през 90-те години и повече гледаха да се отдалечат от работническото движение, вместо да подкрепят възраженията му против споразуменията за свободна търговия“.

Фукуяма фиксира професионално и обективно състоянието на американското общество в навечерието на президентските избори, предпоставяйки с анализа си победата на Тръмп. Но той говори и за нова идеология, която да обнови Америка, докато 45-ят президент на САЩ търси начина, чрез който с това идейно обновление да се върне отново величието на Америка.

И ако искаме да разберем философията на Тръмп и да си обясним, защо той победи, трябва да се върнем към написано от най-големия американски политолог, харвардския проф. Самюъл Хънтингтън, който още през 1996 година публикува прогностичния си труд „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред“, където прогнозира, че след края на Студената война основен източник на конфликтност ще бъдат наднационалните културни и религиозни идентичности. Подлагайки на съмнение действащата към този момент официална доктрина на Бил Клинтън за „Третия път“ и приемайки, че светът вече е достигнал до разбирането, че големите противоречия между държавите вече е невъзможно да се решават чрез световни войни и революции, той отбелязва: „В бъдеще не може да се очаква, че ще има единна универсална цивилизация. Напротив, светът ще се състои от цивилизации, които не си приличат и ще се наложи всяка една от тях  да се научи да съществува с всички останали“.

За съжаление, американската политическа класа е заставена да асимилира и да проумее тази мисъл едва след двадесет години, при това по пътя на шоковата терапия чрез народния вот! И не само в Америка, навсякъде в западната цивилизация еднополюсната глобализация се отхвърля и заменя от неудържимия стремеж за утвърждаване на националната идентичност и обособяване на собствената култура и религиозност. През 2004 година проф. Хънтингтън публикува социологическия научен труд: „Кои сме ние? Предизвикателства пред американската идентичност“, в който споделя, „че основа на американската идентичност е културата на заселниците, усвоена от много поколения имигранти и породила „американското кредо“. Сърцевината на тази култура е била и си остава протестанската религия...“ Народите и нациите се опитват да дадат отговор на най-основния въпрос, пред който може да бъде поставен човешкият род: „Кои сме ние?“. И те отговарят на този въпрос по традиционния начин, по който винаги са отговаряли човешките същества – като се позовават на нещата, които имат най-голямо значение за тях. Хората се самоопределят чрез предци, религия, език, история, обичаи и институции. Те се идентифицират с културни групи: племена, етнически и религиозни общности, нации и най-мащабно погледнато – с цивилизации. Хората използват политиката не само за да отстояват интересите си, но и за да определят своята идентичност. Знаем кои сме ние, само когато разберем кои не сме и често, само когато знаем против кои сме“. Авторът приема за меродавно определението на Мюрдал за „американското кредо“ и, че то е израз на „идеалите за достойнството на отделната човешка личност, за фундаменталното равенство между хората, за неотменимите права на всеки за свобода, справедливост и равни възможности“. Проф. Хънтингтън дава диагнозата на американското общество още преди 12 години, но едва днес тя е разчетена от един милиардер-аполитик и неговия предизборен щаб: „Възгледът на широката общественост  за националната идентичност съществено се отличава от възгледа на елита по този въпрос. Тази разлика във възгледите отразява задълбочаващия се конфликт между високото ниво на националното самосъзнание на обществото и не по-малко високата степен на денационализация на елита и неговата привързаност към космополитическите, субнационални и транснационални ценности“.

Това е причината Доналд Тръмп така упорито да повтаря, че иска да върне добрата стара Америка на американците, като тя отново да стане велика, уважавайки и спазвайки заветите на бащите-основатели и да разреши възможно най-бързо екзистенциалните противоречия, унаследени от глобалистите.

Тази настойчивост е продиктувана и от един важен аспект в развитието на международните отношения през второто десетилетие на ХХI век – неизбежното превръщане на света в полицентричен и появата на реални конкуренти-свръхдържави на световната арена.

Китай, със своята доктрина за синецентризма, вече над 2400 години няма проблеми с националната си самоидентичност. Напротив, търсейки лична хармония с природата, стотиците милиони последователи на Конфуций, днес приемат за свой идеал, преди всичко, постигането на хармония със самия себе си и с обществото. Дългата и древна история на „Поднебесната“ винаги е създавала у поданиците си усещането за величие и самодостатъчност, убеждението, че Центърът на света е някъде между великите реки Хуанхъ и Яндзъ, а Великата китайска стена обгражда Китай от останалия свят така, че да може народът, под ръководството на мъдрите си водачи, да се съсредоточи върху решаването на собствените си приоритети.

Русия с Владимир Путин следва идеите на „просветения консерватизъм“, пречупени през призмата на здравия разум, прагматизма и чистата съвест. Единство и консолидация – това са стълбовете, с които днес Русия влиза в полицентричния свят. Православието е призвано да бъде духовната спойка на обществото, а традициите и опитът в социалната защита на населението от времето на Съветския съюз изграждат непоклатимата база на доверие между управляващи и управлявани. Русия отвоюва верния път към възстановяването на националната си идентичност, така както ще намери и трайното пример-решение за мирно съвместно съществуване и взаимодействие между християни и мюсюлмани. Големият въпрос пред РФ днес е мъдрият и силен избор на собствен, специфичен икономически модел на развитие, реализиран при благоприятни условия поради това, че с балансираната си и последователна външна и вътрешна политика тя вече е равноправна страна в „големия световен триъгълник“.

Промените са в ход. Историческото време за изчакване, оглеждане и ослушване привършва.

Българската политическа класа не показва с нищо, че тези световни „земетръсни“ процеси я вълнуват и тя обрича бавно, но сигурно България на глад, мизерия, болести и загуба на сувернитет. Дълбоко загрижени за собствения си просперитет и забогатяване, духовно съществувайки днес единствено за и чрез наследниците си, българските политици нямат волята и куража, а вероятно и управленския капацитет, за да поведат народа по собствен, базиран на историческата ни национална идентичност, модел на развитие. За тях саможертвата на Апостола и Ботев, себеотдаването и нравствената висота на Св. Климент Охридски, на Св. Иван Рилски, на Св. Борис Първи–Покръстител, са само портрети от стената над тежките им бюра, с които компенсират комплексите си за малоценност, крадейки от неоспоримия авторитет на предците ни.

За българския народ това вече е неприемливо!

N.B. Ето какво казва Доналд Тръмп в интервю за „Плейбой“ през 1990 година:
ВЪПРОС: „Колко далеч бихте стигнали при конфликт с конкурент?“
ТРЪМП: „Ще искам всичко, което мога да получа. В бизнеса е нужно да притискаш хората почти докато се пречупят, но без да ги смазваш; трябва да докараш работата до „клинч“, но да не „чупиш“ кости. Така постъпват добрите бизнесмени. Лошите продължават да притискат хората и след като са  ги сломили“.

Така, че за нас, българите, остава да осмислим лозунга от Ню Васюки: „Спасението на давещите се е работа на самите давещи се!“– ( И. Илф и Евг.Петров –„Дванадесетте стола“ (1928 г.). И да не забравяме завета на Спасителя: „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: по плодовете им ще ги познаете!“ (Мат.VII; 15).

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България