ЗАД НОВИНИТЕaqmn->name

Идва ли краят на „Вашингтонския консенсус“?
Великите сили нямат приятели, те имат интереси!


03 Февруари 2016

Всички опити за промяна и отказ от подчинение на правилата се наказват по възможно най-жестокия начин и с дискредитация за инициаторите, пише в задълбочения си анализ си авторът Георги Вацов. 

През октомври 1989 година световните медии насочват вниманието върху поредното сензационно изявление, направено под формата на шега в рамките на официалното посещение на Михаил Горбачов във Финландия. Тогава говорителят на делагацията на СССР обявява пред журналистите новата „доктрина на ненамеса" във вътрешните работи на източноевропейските съюзници с думите: „Нали знаете песента на Франк Синатра „Вървя по пътя си"? Унгария и Полша тръгнаха по своя път. Почти по същото време, на 25 октомври с.г., говорителят на външния министър Едуард  Шеварнадзе Генади Герасимов по време на сесията на Генералната асамблея на ООН в Ню Йорк отново споменава за новата доктрина „Синатра". За света става ясно, че това не е шега, а осъзнато решение на съветското ръководство да се откаже от своите съюзнически задължения и да остави „братските" страни от социалистическата общност да се оправят кой както може.

Великите сили нямат приятели, те имат интереси!

През април 1989 година  служителят на Държавния департамент Франсис Фукуяма побликува статията „Краят на историята?", в която презентира нова идеологическа рамка в развитието на обществените отношения   –   крах на плановата социалистическа икономика и тържеството на неолибералния модел на развитие в целия свят. По същото време английският икономист Джон Уилямсън въвежда термина „Вашингтонски консенсунс", за да опише група от десет специфични препоръки за икономически политики, които той смята, че трябва да съставят „стандартния" пакет от реформи, предлаган и рекламиран за обременените от кризи развиващи се страни в Латинска Америка от базираните във Вашингтон институции – Международен валутен фонд, Световна банка, Министерството на финансиите на САЩ, фондация Херитидж, института Брукингс и Федералната резервна система на САЩ. Странно защо, но този латиноамерикански модел императивно е препоръчан и на източноевропейските страни и от началото на 1990 година в страните от все още съветския блок пристигат групи американски специалисти с цел подготовка на програма за действие за преход на икономиките им към изискванията на свободния пазар. В България тази група се ръководи от Ричърд Ран и е в състав от 19 американски  и 29 български граждани. МС и Парламента на РБ приемат „Проект на икономическо развитие към пазарна икономика в България", който всички последващи правителства до ден днешен изпълняват безпрекословно, въпреки отчайващите икономически  резултати и бедственото положение, в което се оказа българското население, следвайки изискванията на „вашингтонския консенсус".

Днес, все повече хора в България и по света си задават въпросите: защо и как  стигнахме дотук, кой е виновен, и какво да се прави оттук нататък? Анализирайки геополитическата ситуация, в която се озовахме, ние ясно трябва да си дадем сметка, за главните фактори в поведението на големите държави - играчи на международната сцена, когато отстояват собствените си интереси. Ако приемем, че войните, „студени" и „горещи", са крайната форма на противопоставянето между две страни или група страни, то това означава, че трябва да намерим отговор на въпроса, кое е това антагонистично, непреодолимо противоречие, което заставя управлящите на една страна да изберат грубата сила за решаване на проблемите, възникнали  във взаимоотношенията с другите  страни.

Троянската война се е водила за нарушено мъжко честолюбие и достойнство, т.е. в основата си е била емоцията и някакви оценъчни нравствени критерии във взаимоотношенията между властвуващите династии. Природните закони и условията на живот в древността във всички случаи са давали предимство на силния. За да оцеляваш, е трябвало да си силен и винаги да си в състояние да унищожиш противника за да живееш - в едни случаи, за да задоволиш  глада си, а в други – за да си гарантираш по-дълго съществуване поради крайно тежките и бързо променящи се условия на живот – климатични, междуличностни, междугрупови, междудържавни. В един прекрасен момент от развитието, решил екзистенциалните си проблеми, къде поради наличието на свободно време, къде поради повишения си стандарт на живот, човекът настойчиво започва да търси удоволствието и то най-вече греховното. Но всяко удоволствие си има цена. И за новите си, по-същество, неограничени желания и съблазни, за удовлетворяването на които са необходими и нови материални  възможности „хомо сапиенс" започва да търси и изобретява хиляди легални и нелегални начини за  забогатяване! 

Тук е разковничето, защото за да стане някой богат, друг трябва да стане беден! За да вземеш бизнеса и печалбите на конкурента, трябва да го разориш! Вече не е достатъчно да притежаваш  сила, нужна е и власт, и измама, и алчност, и подлост, и лицемерие, и хитрост! Нужни са съюзници, заговори, комплоти, компромати, безчестие, коварство, лъжа! Това е библейската драма на Содом и Гомора!

Следва наказание и Апокалипсис!

Констатирана е грешка в матрицата. Задействана е  генерална корекция и се появяват Конфуций, Буда, Платон, Исус Христос, Мохамед!

Новият завет е, че Любовта към ближния и себеподобния трябва и може да спаси човечеството! Не страха от наказание, а вярата в доброто е двигател на прогреса! Правата вяра, правото дело, правата слава - това е моста, който свързва Създателя с неговото творение! Той е оставил на човека правото му на свободен избор, дал му е удоволствие, когато продължава рода си, научил го е да се радва и да събира  плодовете на природата и труда си, за да живее по-добре, но..... толкова, не повече!

Прелиствайки страниците на историята, у читателя се създава усещането, че  човешката цивилизация е поела по нов път след Възкресението Христово. Но не би!  Появява се църквата, която започва да поучава,  какъв е смисъла на „вярата Христова", каква е целта на „праведното  дело", какво е „слава Господня". Савел, станал Павел, като нов апостол застава пред ап. Петър и ап. Яков и  без лично да се е „докосвал" до Исус Христос започва да обяснява, какво е искал да ни каже Спасителя в своите  проповеди. Тълкувателите, разказвачите, преписвачите донасят до обикновените хора основите на вярата, но редактирана от тях в интерес и възхвала на властимащите, на силните на деня, поели вече управлението на материалния свят. Създават се тайни общества и ордени, които с огън и  меч воюват за своята  нова истина, за своите  нови  правила и за създадените от тях нови закони. Пак идва времето на силата, на греха, на мамона, но под покрова на словоблудието, догмата и заблудата отново е   задействувана максимата: „Не ме гледай какво върша, а  слушай какво говоря!". Старият завет се е  върнал. Те са тук, владеят  и чакат своя нов месия.  „Златния телец"  отново е идол!

Те, апологетите на Стария завет  искат да откъснат сърцата ни, да вземат мечтите ни, да ни превърнат в свои цивилизовани роби. За тях това е единствения начин да оцелеят, да запазят богатствата си, да се спасят от всепоглъщащия и създаден от самите тях виртуален Франкенщайн, който ежеминутно ги преследва със своята алчност, егоизъм, безчувственост и всеядност, превръщайки обществото в антитеза на собственото си съществуване.

И така. Онова, което довежда държавите до война, а хората – до братоубийство, са

алчността и стремежът към богатства

Историята показва, че марксизма по своята същност е обективно вярно учение, защото в постановките си се основава на действието на обективните икономически закони още от ерата на човешката цивилизация. Стъпили върху постулатите на класическата немска философия, на икономическите  закони на Адам Смит и Дейвид Рикардо и на футорологията на френските социал-утописти, Маркс и Енгелс необоримо доказаха, че в основата  на всяко обществено значимо действие трябва да се търсят белезите  на  икономическите интереси – лични, групови, корпоративни или дръжавни, съпроводени  от  патологичния стремеж на капитала към максимални печалби, независимо с какви високопарни  словесни „наметала" се  прикриват. А инструментите за получаването на гарантирани баснословни печалби от властелините на света са икономическата принуда и изпадането в икономическа недостатъчност на обикновения човек, на семейството му,  на социалната общност, на отделните  народи.  Ето защо, за нас, българите, днес е изключително важно максимално точно да определим тенденциите в цивилизационното  развитие на човечеството, да оценим реалността на  перспективата за устойчивото му  развитие, да налучкаме  посоката  в движението на света в близките 10-15 години, научно да прогнозираме съдбата, предначертана за малките страни в надигащата се световна конфронтация и разместването на геополитическите пластове. Критерият трябва да бъде максимално обективен, неподвластен на емоции и лични симпатии, такъв, че да разкрива процесите и историческите аналогии и да не се базира  на кратковременни и конюктурни факти и събития. На тези условия единствено отговаря понятието „заявен или скрит икономически интерес", независимо от това дали с определени действия този интерес прикрито се защитава, затвърждава, или първоначално внедрява в даден стопански отрасъл, държава или регион. В това отношение е важно да се знае: „Кой има интерес от едно или друго правно значимо действие или бездействие? Кой печели или кой ще се ползва от настъпилите  резултатите? Кой и какво губи от реализацията на бъдещи сигурни или несигурни събития в обществения живот у нас и в света? "

Ние приемаме, че към днешна дата на планетата има натрупани огромни богатства, чиито собственици – индивиди, групи или корпорации, са в състояние да ги вложат с цел запазване на собственото си господствуващо положение, запазвайки договорения през 80-те  години „Вашингтонски консенсус". Макар и да съществуват съществени различия вътре в така сложилото се над стогодишно статукво, главно по линията „лихвари" и „сарафи", всички участници в създаването на „Новия световен ред" са единни по отношение на изключителната роля на САЩ в световното развитие, и като следствие, в неоспоримото лидерство в световните икономически дела  на американския долар и Федералната резервна система, заедно с филиалите - Международен валутен фонд, Световна банка и Световна търговска организация. Но преди да надникнем във „Вашингтонския консенсус" и да видим  отражението на неговите препоръки  върху България след 1989 година, да разгърнем някои архивни единици.

Руският император Александър Втори, известен в България като Цар-Освободител на българския народ от турско робство, е останал и историята и като освободител на 20-те милиона руски крепостни  селяни, превръщайки ги в свободни граждани на страната си (1861 г.),с приноса си в създаването на независима съдебна система в Русия (1864 г.), с въвеждането на законодателни гаранции за свободата на словото, премахвайки цензурата в руското гражданско общество (1865 г.). Той е онзи държавник, който след поражението в Кримската война (1856 г.) успява да подпише първите договори с Китай и Япония за определяне на държавните граници с тези страни, той е този, който дава решаващата си подкрепата  на борбите на славянските народи срещу турския поробител и осигурява победата на руски, румънски и финландски воини и българското опълчение в Руско-турската война 1877/78 година.

Когато на картата на Европа все още я е нямало България като държава, между Русия и САЩ са съществували блестящи отношения. Президентът на САЩ Ейбрахъм Линкълн води гражданска война с робовладелците от Юга, подкрепяни от правителствата на Великобритания, Испания и Франция. Изпаднал в тежка ситуация, той се обръща за помощ към Русия и Александър Втори през юли 1863 г. изпраща две морски флотилии – едната в Ню Йорк, другата – в Сан Франциско, предотвратявайки инвтервенцията на европейските държави. С подтекст на политическа симпатия е и продажбата на Аляска от Русия  на САЩ за символичните 7 млн. и 200 хил. долара през 1867г, в която Русия взима страната на САЩ в съперничеството с Великобритания за приграничните територии. През август 1867 година Марк Твен с група американци е приет от император Александър Втори в Ялта. В своето приветствие той пише: „Америка е крайно задължена на Русия, тя е длъжник на Русия в много отношения, и особено, за неизменната дружба в годините на тежки изпитания. С упование молим Бога, тази дружба да продължи вечно. Нито за минута не се съмняваме, че  благодарността ни към Русия и нейния император живее и дълго ще живее в сърцата на американците. Само безумен може за предположи, че Америка някога ще наруши верността си към тази дружба с преднамерено несправедлива дума и постъпка".

Това е истината отпреди 150 години! Между САЩ и Русия не може да има принципни противоречия поради могъществото и мащабите им. Но има сили, които печелят от противоречията между тях, те ги създават, за да се обогатяват  в процеса на  тяхното преодоляване, което може да продължи и години.

Известно е, че банките на  Ротшилдови от края на 18 век и до днес осъществяват  всички по-крупни финансови транзакции във валута и злато между големите държави и най-вече при кредитирането на мащабни военни кампании. Очаквайки разгрома на армията на Наполеон при Ватерлоо, управляващите европейски монархии през септември 1814 година създават „Свещения съюз", с цел недопускане изменение на статуквото, сложило се след краха на Франция и потвърждаващо привилегиите на благородниците и европейската аристокрация на Русия, Прусия и Австро-Унгария. Но напиращата за власт буржоазия, осъзнала силата на златото и парите и с дипломатическото изкуство на Талейран и Матерних търсят възможността за

създаване на световно правителство

което да гарантира мира, необходим за експанзията на световните банкери. Руският император Александър Първи се противопоставя на тези планове, за което получава от Натан Ротшилд (1788-1836) заканата, че или той самия, или неговите потомци ще унищожат целия род на царя, до последния член на руската царска династия. След 100 години ще се окаже, че потомците на Натан Ротшилд са едни от спонсорите на руските революции и заканата към царското семейство е изпълнена.

По време на Гражданската война в Северна Америка 1861-1865 гг. лондонската банка на Ротшилдови финансира Севера, а парижката - Юга. Ейбрахъм Линкълн, разбирайки за тази игра, през 1862 и 1863 отказва да плаща огромните лихви на Ротшилд по предоставените креди и поръчва на Конгреса да вземе решение за емисия на долари, с които да продължи финансирането на военните действия. През 1864 г. Президентът Линкълн разбира, че руския император Александър Втори е отказал на банкерите Ротшилд да създадат частна  емисионна Централна банка в Русия,  и водейки подобна битка, се обръща към него с идеята да създадат межуданароден финасов тръст за подпомагане на търговията между двете страни. Руският  император подготвя пратка от 48.6 тона злато и с ескадра от няколко кораба, с охрана от 19 офицери под ръководството на генерал Платон Кусков и в пълна секретност изпраща златото в планините на Испания, като междинна спирка по пътя към САЩ. През 1865 година е извършен атентат срещу президента Линкълн и той умира от раните си. Създаването на руско-американския финансов тръст е осуетено. Малко преди смъртта си, Ейбрахъм Линкълн в реч пред Конгреса заявява: „Аз имам два главни противника -  пред мен е армията на Юга, а в тила ми - финансов институт. От тези врагове  този, който е в тила - е най-големият ми противник."

През 1881 година президентът на САЩ Джеймс Гарфийлд (20-ият президент на САЩ, ръководил страната само 100 дни), две седмици преди да бъде убит заявява: „Този, който контролира количеството пари в нашата страна е абсолютният стопанин на цялата промишленост и търговия и, когато вие разбирате, че цялата система леко се контролира по този или онзи начин от няколко могъщи мъже на върха на пирамидата, то тогава не ви е нужно да ви се обяснява как възникват периодите на инфлация и депресии".

За периода 1866-1881 срещу Царя-Освободител и реформатор Александър Втори са извършени 6 опита за убийство, като последният е успешен и е извършен от революционерите на организацията „Народна воля", финансирана и ръководена от сили  извън територията на Русия.

През 1904 година, в Париж, група от представители на 48 държави на закрито заседание утвърждават процедура за създаване на Международна финансова система и Световен източник на парична маса. В следващите осем години са формира „златен пул", като събираното злато е решено да се съхранява в Ню Йорк. Новоизбраният  президент на САЩ Томас Удроу Уилсън в навечерието на Рождество Христово през 1913 година предлага на Конгреса и той утвърждава създаването на Федерална резервна система от 12 частни банки, които да поемат емитирането на американската валута. Като първоначален залог държавата внася събраното за обеспечаване на дейността на Международната финансова система до този момент злато, като на държавите-вносителки се издават сертификати за отговорно пазане на собствените им златни запаси за срок от 99 години.

Въпреки международната нагласа за продължителен мир и проведените мирни конференции в Хага, най-неочаквано, на 28 юни 1914 година в Сараево е убит австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд, което става повод за началото на Първата световна война. През 1917 година избухва Октомврийската революция, извършва се историческа смяна на начина на производство и формата на държавно управлени. По правило, при участие във война, държавите са принудени да  вземат кредити при тежки условия, опрощават се дългове, налагат се репарации на победените, обезмислят и се „забравят" стари договори и задължения, разоряват се страни и компании и се обогатяват други. САЩ в навечерието на войната имат  държавен дълг от  3 млрд. долара, който се равнява на 4500 т злато, а в същото време кредитират с емитирани от ФРС долари и двете воюващи страни на обща стойност 10 млрд. долара, превръщайки се от сериозен длъжник в крупен световен кредитор, измествайки британския фунт -стерлинг в качеството му на  резервна валута. 

През юни 1944 година тази нова роля на ФРС като световен емисионен център  е утвърдена и с приемането на Бретън-Удските споразумения чрез създаването на доминираните от САЩ Международен валутен фонд, Световната Банка и Световната Търговска организация (бившата ГАТТ), както и с поетото задължение от правителството на  САЩ навсякъде по света  безусловно да се обменят американските долари срещу злато от държавната хазна.

Пътят към Новия световен ред минава през овладяване политическата власт  на суверенните държави чрез максималното им обвързване с дългове и изплащането на непосилни  лихви по отпуснатите кредити. След решението на президента Никсън през 1971 година САЩ да се откажат от златното покритие на американската валута, възможностите на ФРС практически стават неограничени, въпреки че по същество това решение на Никсън означава обявяване на неплатежоспособност. Към края на 2013 година общата стойност на наличните  долари и на финасовите инструменти (деривати) номинирани в долари бе $710 трилиона, което девет пъти превишава стойността  на световния брутен вътрешен продукт  ($87 трилиона). Т.е. доларът е бил обеспечен със стоки и услуги едва 11%. Всичко останало до 100% е тонове обикновена хартия, „защитена" от американското оръжие и армия. Тази система

действа безотказно вече над 100 години.

Всички опити за промяна и отказ от подчинение на правилата се наказват по възможно най-жестокия начин и с дискредитация за инициаторите .

На 4 юни 1963 г. президентът Джон Кенеди подписва Указ №11110, който връща на правителството на САЩ правото да емитира американски долари, обеспечени със сребро, собственост на държавната хазна, т.е. емисия, без да се трупа държавен   дълг към 12-те частни банки на Федерална резервна система. След по-малко от 6 месеца, на 22 ноември с.г. президента Кенеди е убит. В същия ден встъпилият в длъжност президент Линдън Джонсън отменя указ № 11110 и по-късно  изземва от обръщение емитираните от държавата долари, обезпечени със сребро.

Пародоксалното е, че тази монетарна система, този капан, заложен от осем банкерски фамилии преди повече от век, постоянно блокира и самите Съединени американски щати, където днес 47% от държавния бюджет на страната се изразходва за социални плащания. Поради непосилния 18-трилионен държавен дълг и неговото обслужване, както  и ниските доходи от инвестираните в държавни съкровищни бонове средства на социалните фондове в т.ч. пенсионни и здравноосигурителни,  възрастните хора и незащитени слоеве  на американското  население в близките месеци и години  ще бъдат изправени пред огромни и неразрешими  трудности.

В тези условия на икономическа принуда, всяка страна по света би трябвало да търси други материални гаранции за запазването труда на собствения си народ като  компенсация на страха и заробващата доларова маса на дълговите разписки на правителството на САЩ. За смелите и силни държавници това може да бъде и създаването на равностойна армия и въоръжение, както и стремежа за максимално увеличаване на собствените златни резерви, което би довело и до отказ от долара като резервна валута за разплащания.

На 15 юли 2014 г. във Форталезе, Бразилия, страните от БРИКС подписаха споразумение за създаване на Банка за развитие с разрешен капитал от 100 млрд. долара, и Пул от условни валутни резерви с първоначален обем също от 100 млрд. долара. Ратификацията на Споразумението от отделните парламенти на страните е в ход и през юни тази година на срещата в Русия ще се обяви началото на дейността на тези международни финансови институти. При практическата реализация на това решение се очертава ожесточаване на схватката между гигантите, като вероятно, най-напред такава ще има между златото и долара, а впоследствие и между долара и валутата, с която ще се купуват енергоносители от Русия, Иран, Венецуела,Еквадор, а може би и от Бахрейн, ОАЕ и Ангола.

Политическата власт на Вашингтон над света се базира на долара, като световна резервна валута, която днес е единственият универсален международно признат  еквивалент в световната търговия и паричен обмен. Това е привилегия на САЩ, завоювана с „правото на меча" и с победата във Втората световна, без самите те да водят война на собствена  територия. И това си право ФРС и финансовите акули по целия свят няма да преотстъпят на никого без бой. Именно този статут  на долара позволява на американците и подкрепяните от тях транснационални сили с удоволствие да изпълняват ролята си на международен финансов жандарм и без проблем да вадят  банки и страни от международната платежна система, да въвеждат всякакъв род санкции - отначало финансови, а след това и военни.

В битката между  големите,  за малките страни и народи е отредена участта на неми свидетели. В това разделно и разломно време съдбата на всяка нация е в пряка и непосредствена зависимост от волята и мъдростта на нейните управници. Но за честните хора, за истинските родолюбци това е  време на борба  за правото дело,  за правата вяра и за правата слава! Трябва да „вдигнем" кулисите, да насочим прожекторите на истината към рицарите на „новия световен ред" и техните териториални васали, да разкриваме механизмите на властта и тежките зависимости в глобалния свят, да обединяваме здравите сили около традиционните ценности и вечните нравствени критерии на човешката цивилизация!

Днес, както никога досега в последните десетилетия  ни е нужно единение  на гражданите, които със законни средства да защитят това, което е останало след „демократичното цунами"  и което си е лично наше - радостта от живота, бъдещето на децата ни, приятелското рамо, съборността и взаимното уважение, честта на пагона, достойнството и справедливост за всички!

21 май 2015 г.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България