brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

2018-та година
начало на „студена” или на  открита „гореща” война?
полк. Горан Симеонов 21 Април 2018 

В началото на 2018 година, като че ли изведнъж международната  общност се озова пред  дилемата „Мир или Война”. Дилема, която не  бе стояла с такава острота и категоричност през последните повече от седемдесет години. За тези, които ще  проявят скептицизъм към думите ми веднага ще цитирам:


Г-жа Меркел в Давос: „Моля ви бъдете внимателни! И в началото на 20-ти век светът е бил въвлечен в Световната война в подобна атмосфера с доминиращи национални егоизми.” Добавяйки, че  очевидно „не са били научени уроците на историята”.

Сп. „Икономист”  в оценките си за тазгодишния Давос–„... За първи път след Втората световна война става реална вероятността светът да се окаже в сблъсък с невиждана сила.”

Г-н Даниел Коатс – Директор на националното разузнаване и съветник на президент  Доналд Тръмп  -   „... рискът от глобален конфликт в момента е  най- висок от времето на Студената война!”

Г-н Габриел - германският външен министър даже пророкува, че война в Европа може да има и тази година.

Генерал Никълъс Картър- началник на ген. щаба на англ. армия - ...Русия е най-комплексната и ефективна държавна заплаха за Великобритания.  ...Конфликтът с Русия може да бъде неочаквано близък, а враждебните действия може да започнат по най-непредсказуем начин.

Външният министър на Руската федерация г-н Лавров, в своето изказване в Мюнхен,  се задоволи само с констатации от рода - “...всемогъщата руска заплаха”  е ирационален мит ..., а влиянието на Русия в света се представя  от Запада единствено в отрицателна светлина”.  По-късно обаче  в една пресконференция  той недвусмислено даде да сe разбере, че трите вълни на разширение на НАТО са нарушения на  джентълменския договор, представляващи днес най-голямото предизвикателство към общата европейска стабилност и отбрана.  С една дума разширяването на НАТО е грешка!

Разбира се има и редица други изказвания, но такава еднопосочност в мненията  в най-добрия случай дава повод за задълбочено внимание и размисъл.   Затова нека хвърлим, макар и един бегъл поглед върху новата ядрена стратегия за национална сигурност на САЩ, защото това е всъщност документът, в който най-ясно са формулирани новите тенденции и насоки  на цялостната американска политика в сферата на сигурността. Разбира се трябва да сме наясно, че от една страна доктрината е официално засекретена, а от друга за неината детайлна и пространна оценка ще очакваме  професионалната експертиза на съответните ни държавни институции.

 Но все пак от това, което се появи из пресата кое е най-същественото?

В  Стратегията за развитие на американските ядрени сили, както може да се очаква,  съвсем ясно се посочва, че основните съперници,  основната опасност за САЩ това са така наречените ревизонистични тоталитарни държави”  -  Русия и на второ място след Китай.  Според редица анализатори  в подхода си към тези страни САЩ и техните съюзници преминават от „политика на сдържане” към политика на тотално противопоставяне и противодействие по всички геостратегически направления.

Най-съществената, според мен, промяна в цялостния подход на сегашната американска администрация се състои в разширяване обсега на действие на новата американска ядрена доктрина. За разлика от преди настоящата доктрина ще защитава с ядрено оръжие не само и единствено територията на САЩ от вражеска агресия, но и всяко посегателство срещу  американските стратегически интереси.  Това е една значителна промяна, тъй като всеизвестни са глобалните измерения на „американските интереси”. Наред с това САЩ  са категорични, че са в правото си да използват ядреното оръжие в защита от всяко посегателство срещу сигурността  на своята държава. В новата доктрина съвсем категорично  се декларира, че ядреното оръжие става главен инструмент за защита на националната сигурност на страната. За целта са предвидени  редица мерки за  ускорена модернизация и по същество превъоръжаване на триадата ВМС, ВВС и ракетните войски на САЩ, чрез нови атомни подводници, стратегическа авиация и междуконтинентални балистични ракети. Особени опасения будят обявените планове за създаване на „мини ядрени бомби” и възможностите за водене на „ограничени ядрени конфликти”. По отношение на съюзниците в НАТО  стратегията предвижда   те да бъдат защитавани с американските стратегически ядрени сили, както и с ядреното оръжие с изнесено базиране в Европа. Ако трябва да обобщим - САЩ „де факто”  денонсират поредица международни договори,  които осигуряваха ядрен мир през последните десетилетия.  Създават се  всички предпоставки за нов тежък рунд в ядрената надпревара, а човечеството е изправено пред непосредствената опасност от противопоставяне с гибелни последици.

За нас по-голям интерес представляват процесите, свързани с НАТО и предложенията за нова Стратегия за сигурност и отбрана на държавите от ЕС с времеви хоризонт 2025 година. На последната среща на НАТО,  на ниво военни министри бяха взети важни решения, касаещи организационното  му укрепване. Създават се две нови нови командвания в рамките на НАТО, като в Германия ще е разположено командването за бързо прехвърляне на сили и въоръжения в европейските полигони на Алианса, а в САЩ ще бъде разположено командването за сигурността и защитата на морските пътища към Европа в атлантическия регион.  Очевидно става дума за сигурни коридори за прехвърляне на въоръжени сили и бойна техника в случай на конфликт от САЩ към Европа. На срещата много по-остро и категорично е бил поставен и въпросът за ускорено достигане на 2% от БВП на държавите-членки за военни нужди  като продължи и задълбочаването на тяхното военно сътрудничество и координация. Цялата среща и взетите решения  са продължение на водената досега политикас един ясен и категоричен императив -  изграждането на „защитен вал” от Балтика до Средиземно море за защита от предстояща военна агресия на Русия и за неутрализиране нейното влияние и интереси към държавите от ЕС и  Балканите както в стратегически, така и в политико-икономически план. За целта, както вече посочихме  ще продължи да се развива командната база на Алианса с по- засилено  присъствие, чрез въоръжени сили и военна техника по границата с Русия. Засилват се военните учения и присъствието на НАТО в Черно море,  като САЩ заявиха намерението си да поддържат постоянно два военни кораба. Не напразно Черно море е наречено „вътрешно езеро на НАТО”. Особена опасна е обстановката в Украйна, където с приетия закон за „реинтеграция на Донбас” и фактическото узаконяване  употребата на военна сила се задраскват Минските споразумения.

Въпреки декларираното единство между държавите-членки на Алианса един по-внимателен прочит би открил известни нюанси в позициите на условно казано „атлантически” и „европейски” партньори. В този аспект Европейската стратегия за сигурност и отбрана е един нов момент в „мирновременното” военно развитие на ЕС.  Основна цел е в обозримо бъдеще да се постигне „стратегическа независимост на Европа”. За целта се предлагат  три варианта на европейското сътрудничество, които „започват” от варианта „Сътрудничество и отбрана”,  включващ  разширяване и задълбочаване на взаимното сътрудничество, но без политическо обвързване. Най-общо казано за този вариант  ЕС  става „меката сила”, а НАТО – „твърдата сила”. Вторият вариант – „Споделена сигурност и отбрана”, в който се предвижда много по-пълна финансова и оперативна солидарност, като ясно са очертани специфичните зони за съвместна защита на ЕС. Това са терористичните заплахи, хибридни и кибер заплахи, гранична, морска и енергийна сигурност и развитието на космически програми. Те ще бъдат субсидирани и от Европейски фонд за отбрана. Третият вариант – „Обща отбрана и сигурност”. Това ще бъде обща европейска отбрана, чиято цел е „Защитата на Европа да стане взаимоподсилваща се отговорност на ЕС и НАТО, чрез допълване възможностите на НАТО по отношение на високотехнологичните операции срещу терористични групи,  военоморски операции и кибер атаки във враждебна среда. Основният момент е, че военните сили на отделните държави трябва да са на постоянно позициониране и на разположение за   бързо предизлоциране под централно европейско командване.

Какъв е отговорът на Русия?

Външният министър г-н Лавров заяви в Мюнхен, че докато няма конкретни  доказателства за руска намеса в американските избори, Русия счита изявленията на САЩ  по темата „за  просто бръщолевене и чесане на езика”. Според министъра, очевиден е стремежът на американската администрация за  по-нататъшно изостряне на отношенията, включително и  с въвеждането на нови санкции. Но в крайна сметка Русия е в правото си да разполага с въоръжените си сили на своя територия както сметне за целесъобразно и в съответствие с националната си безопасност. В потвърждение на това е и разполагането на ракетните установки „Искандер” в Калининградска област,  С-400 батареите в Крим и усилването на войските по  западното и южно  направление. Темата  за безопасността на страната е жизнено важна за и по думите на министъра на отбраната Шойгу –„Основните ни усилия са насочени към поддържане на високо ниво на бойната готовност на стратегическите ядрени и неядрени сили, укрепване на ешелонираната система за въздушно-космическа отбрана  и усъвършенстване системата на управление на войските. Активно се води техническото превъоръжаване на всички родове войски с оглед то да завърши  до 2021 г. За да завърша по въпроса бих отбелязал, че всичко случващо около границите на Русия и  срива в отношенията със САЩ и НАТО ще върнат Русия към  максимата, „...за руската дипломация  има само два верни съюзника и това са армията и флотът”.

  През последните месеци сме свидетели  на подчертан интерес на НАТО и ЕС към Балканите и активизиране на тяхната дипломатическа дейност в региона.  В тази връзка  в рамките на председателство на България, която се оказа като че ли най-заинтересована от процеса на приобщаване на Западните Балкани,  широко бяха лансирани поредица от намерения и инициативи, очертан бе и времеви хоризонт до 2025 г., дадени бяха и конкретни препоръки на страните-кандидатки и т.н. Даже г-жа Меркел определи, че с Черна гора и Сърбия разговорите може да започнат още през лятото, а  с Македония и Албания тази година. Тези дни ще се реализира и балканската обиколка на г-н Юнкер, г-жа Могерини и г-н Хан,  а както обяви българският зам. външен министър г-н Георгиев  „Брюксел вече действа на терен”.  Всички предварителни условия, които трябва да се изпълнят, обаче остават и те  включват въпросите с  „разрешаване на граничните спорове и противоречия” между страните, реформите и борбата с корупцията, за да се завърши с коронната фраза -„всяка страна започва преговорите, когато е готова да отговори на изискванията за членство в ЕС”.  Освен това не чухме нищо за конкретни проекти и инвестиции, освен за транспортни коридори, което си е повече военностратегическа отколкото гражданска инвестиция. Прави впечатление, че докато въпросите за членство в ЕС  поне засега имат подчертано еуфоричен и пожелателен характер,  без твърдо да се определят конкретни времеви параметри за отделните страни, то тези за членство в НАТО се оказаха изцяло геополитически, достатъчно е  само съгласието на управляващия елит. Необходимо е само да се преодолее „ветото” на Гърция, за да се отприщи „натовизацията” на Балканите. В тази насока целите са пределно ясни – възпрепятстване чрез членство в НАТО геополитическото и икономическо проникване на Русия и Китай в региона и  постепенно неутрализиране на традиционните исторически, духовни и културни връзки на Русия с нейните приятелски държави в региона. По всичко личи, че Балканите отново излизат  на дневен ред,  превръщайки се в територия –обект на много сериозен геополитически интерес от НАТО и ЕС от една страна и от Русия, Китай и Турция/ като самостоятелен играч/, от друга. Тепърва предстои да видим дали и как балканските държави ще могат да защитят своите национални интереси или за пореден път ще има етнически конфликти или прекрояване на граници.

Изхождайки от  така описаната международна ситуация , човек трудно би могъл да сподели оптимизма и особено ентусиазма, с който България, в качеството си на  шестмесечен Председател прегърна идеята и инициативите за приобщаването на Западните Балкани в ЕС. Най-малкото защото всички те изискват далеч по-продължителен период за евентуална реализация. Защото не би било изненада, ако накрая така  прокламираното включване на балканските държави в Европейския съюз се окаже един безкраен процес, докато членството в НАТО реално е почти „зад близкия ъгъл”.

В тази връзка, само като вметване, похвални са непрекъснатите усилия на г-н Премиера за укрепване отношенията с Турция, за запазване на южната ни граница от  мигрантските потоци и за подобряване отношенията с Македония,  без разбира да се  загърбват съществуващите проблеми в двустранните отношения. За съжаление много трудно  ще му бъде да доведе до успешен край  прегърната   роля на медиатор както за сдобряване на Турция с ЕС в краткосрочен план, така и за приобщаването на Западните Балкани към ЕС в перспектива. Според нас за приобщаването на Западните Балкани е необходима дългосрочна и последователна политика, получила  подкрепата  на всички заинтересовани държави в ЕС, а не само на Германия и Франция. И на второ място, нека да е ясно, че  геополитическият възел на Балканите е „завързан” от Великите сили преди близо век и половина и той не може да бъде „развързан” без тях. С други думи, без участието на Русия, САЩ и Китай, а защо не и Турция, мирно развитие на Балканите няма да има. Няма да се случи  скоро, още по-малко през времето на българското председателство. В крайна сметка това, което България може реално да предложи са усилията, ентусиазма и харизмата на своя премиер, които обаче са недостатъчни за дългосрочен успех, а и професионализмът у българската дипломация в момента е далеч от ниво, допринасящо те  да бъдат  евентуално „облечени”  в конкретни дела.

    Но връщайки се към темата за война, било то „студена или гореща”  добре би било да знаем  макар и най-общо, без конкретни цифри и факти, за които ще ни е необходим  специален „достъп”, какво реално може да оферира България. Нека започнем със Стратегията за национална сигурност, която е приета още през 2011 година, а понастоящем в комисиите на Народното събрание се обсъжда нейният актуализиран вариант. Изхождайки от сегашната външна среда за сигурност, от нейната динамичност и особено от създаващата се обстановка около България, в Черно море и на Балканите  съвсем ясно е, че трябва нова стратегия с по-продължителен времеви хоризонт , с много  по-прецизна разработка на  външната средна за сигурност  в нея и  с по-голяма тежест на основните компоненти в защитата на националната сигурност , а имено армията, полицията и специалните служби. Оказва се, че в конкретен план засега предлагаме преди всичко обещания. Два процента от БВП  до 2024 година за военни цели. Модернизация на БА, включваща ново въоръжение за около 1,5 милиарда лева – за самолети, за танкове и бронетехника, за кораби и т.н..  За съжаление ще трябва да избираме, тъй като за всичко няма средства, а за евентуална помощ  съюзниците ни си искат парите, не става както беше във Варшавския договор. В  НАТО безплатен обяд няма! Независимо, че българският ВПК работи на пълни обороти парите за отбрана пак не стигат! Но, според нас, много по-съществен елемент от финансовия  това е отсъствието на вътрешно-политическият консенсус. Става дума за  липсата  на единство в управляващата коалиция, между политическите партии и което е най-важно между институциите за бъдещето на българската армия, нейното въоръжение и личен състав, а даже и по нейните приоритети. Дали ще преобладават военновремените или мирновременните/охранителни или полицейски/ ангажименти  на въоръжените сили, дали ще има ескадрила или наземна военна техника,  или при сегашната обстановка в Черно море да се засилят ВМС и т.н. Ще трябва да се реши дали ще пазим небето, земята или морето на България? Очевидно сили и средства за цялостно  превъоръжаване на българската армия  в настоящия момент няма!!!

Това са  въпроси от жизнено важно национално значение, налагащи  спешното изработване на дългосрочна  военно-политическа стратегия, базирана както на международните ангажименти на страната, така най-вече на българския национален интерес.  Не е ли  крайно време българският политически елит и неговите лидери да загърбят политическите си и лични амбиции, и заедно, както препоръчва г-жа Меркел, този път съвсем основателно, „ да изучим  уроците на историята”.  Всеизвестно е, че през изминалия 20-и век България  не можа да случи на печеливши съюзници! В тази връзка  националният празник 3-ти март - 140 годишнината от Руско-турската война е много подходящ повод за деклариране на единна позиция на институциите  както за дълбока  благодарност към Русия, така и за заявка за по-балансирана  и национално отговорна външна политика на България, включително и по въпроса за санкциите!   

Защото днес не е най-важното дали ще подпишем „Истанбулската конвенция”  и даже дали ще успеем да отчетем успешно европейско  председателство! Днес все по-категорично военната и външна политика заемат своето място в  международния дневен ред  и това трябва да се отчита от държавното ръководство, защото България трябва да е  съвсем наясно  в състояние ли  е да посрещне  евентуална „студена” или не дай си боже „гореща” война, без да разчита изцяло на досегашните си военнополитически ангажименти!

Горан Симеонов,
Председател на АРЗ /в лично качество/

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2019 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук