ЗАД НОВИНИТЕaqmn->name

Мюнхен 2017 – Путин предупреждава, Тръмп потвърждава
Калейдоскопът на Георги Вацов


01 Април 2017

Владимир Путин: „... трябва преди всичко да се изхожда от търсенето на разумен баланс между интересите на всички субекти на международното общуване.“

И тази година, през втората декада на февруари, в Мюнхен, Бавария, се проведе най-авторитетния европейски и световен форум на неправителствените организации и специалисти по въпросите на сигурността. Първата Мюнхенска конференция се е състояла през 1963 година като среща на представители на отбранителните ведомства на страните членки на НАТО за обсъждане проблемите на трансатлантическото партньорство. През 1990 година за участие в заседанията са поканени представители на Русия и страните от Източна Европа, а през 1995 година – представителите на Япония, Китай и Индия. От 1998 година провеждането на конференцията се финансира от бюджета на министерството на отбраната на Германия. През 2015 година е публикуван първия глобален отчет, който включва изследвания на различни направления на международната сигурност.

На конференцията „Мюнхен 2017" (securityconference.de  Munihc securityrеport 2017) за основни проблеми на сигурността в света бяха определени: човешката сигурност и бежанците; безопасността за здравето на човека; джихадизма; дезинформацията.

В Топ 10 за рисковете пред света през 2017 година бяха включени: усилване независимостта на Америка; сложните отношения между Китай и САЩ; понижаване рейтинга на Ангела Меркел; отсъствие на реформи в много страни; липса на стабилност на държавите, които зависят от износа на нефт и газ; политическия натиск върху западните банки; противопоставянето между Белия дом и Силиконовата долина; агресивната тактика на президента на Турция; агресивната политика на КНДР; вътрешните конфликти в Южна Африка.

Прави силно впечатление, че традиционната заплаха, която администрацията на предишния президент на САЩ Обама и кандидата за президент Хилари Клинтън непрекъснато транслираха чрез световни медии – Русия, Путин и руските хакерски атаки – не намери място в класацията на Мюнхенската конференция сред рисковете и основните проблеми на сигурността в света през 2017 година, въпреки, че тази тема бе обсъждана, особено от някои гости от Украйна и САЩ.

Този факт ни дава основание да си спомним, че на 10 февруари т.г. се навършиха десет години от изказването на Владимир Путин на 43-та Мюнхенската конференция през 2007 г. Политическите анализатори вече години наред определят тази реч на президента на РФ като преломен, стартов момент на движението на човечеството към полицентричен свят, „пост -фейков", както го нарече Сергей Лавров по време на тазгодишната конференция. Тогава, преди десет години, за всички присъстващи в залата стана ясно, че 17 години след разпадането на СССР, Русия заявява гласно твърдото си намерение да се върне в групата на геополитическите свръхдържави на планетата.

Какво каза президента Владимир Путин през 2007 година и сбъднаха ли се неговите прогнози за изминалите 10 години?

Първият акцент от речта му: „... не искам никого да подозирам в агресивност, но системата на международните отношения е като математиката – не допуска лични измерения. Ние, като страна, сме задължени да реагираме на външните заплахи. Как – това вече е друг въпрос. Подобно на вас? Да създаваме многомилиардни противоракетни системи и система за противоракетна отбрана? По скоро, взимайки под внимание нашите моментни икономически, финансови и прочие възможности, ще отговаряме асиметрично."

В областта на въоръженията РФ създаде високоточни и високотехнологични системи, които успешно конкурират действащото в армиите на НАТО въоръжение, преодоляват отбранителните системи и гарантират унищожителния ядрен отговор на първия глобален удар чрез системата „Периметър“, в т.ч. чрез: крилатите ракети с морско и въздушно базиране „Кабибър-НК", междуконтиненталните балистични ракети с шахтно базиране „Топол -12М", ракетния ж.п. комплекс "Баргузин" с балистичните   ракети "Ярс", атомните подводници „Борей А" с балистичните ракети Р-30 „Булава", тежката балистична ракета „Сармат", хиперзвуковите крилати ракети „Циркон" с обсег 500 км и скорост 4,5 хиляди км/ч, торпедото с кобалтова бойна глава за създаване на зона за радиоактивно заразяване „Статус-6". Приемат се масово в строя супертанковата платформа „Армат", зенитните ракетни комплекси „С-400", „Триумф" и „Панцир-С1", унищожаващ летящи обекти със скорост 3600 км/ч, средствата на радио-електронната борба: „Ртут-БМ", „Инфауна", „Хибина", „Краснуха-4", „Москва-1", личната екипировка на военнослужещите „Ратник" като част от единната система за управление на войските, снайперовата винтовка СВ-8q, самолетите Т-50 и МИГ- 35, съвършената бойна машина – вертолета Ми-28НМ „Нощен ловец", крилатата ракета КРБД Х-101 с далечина на полета над 5 500км, непопадаща под забраните на Договора за ракетите със среден и малък обсег, коректируемата бомба за борба с подводници – торпедото „Загон1" и „Загон 2" и др.

До 2020 година се планира ВС на РФ да бъдат окомплектовани с зенитно-ракетните системи С-500, способни да прихващат балистични и крилати ракети, свръхзвукови летящи обекти и хиперзвукови ракети. Радиусът на действие на ЗРС С-500 е 600 км, като производителят ОАО „Алмаз- Антей" е предоставил на МО на РФ първия опитен образец.

Специалистите от корабостроителния завод „Севмаш" са създали първия 3D принтер за бързо и качествено строителство на корпуса на подводната лодка – проект 09851.

Това е асиметричният отговор на РФ – много по-евтино и много ефективно!  

Всички тези нови въоръжения и подходи са част от всеобхватна програма за модернизиране на армията на РФ до 2020 година, която вече е изпълнена на над 70%. Нейната успешна планова реализация въпреки санкциите, вероятно, е заставила президента Доналд Тръмп, неотдавна, по време на пресконференцията си, да заяви: „Добре ще бъде ако Русия и Съединените щати бъдат заедно и се разберат... и не забравяйте, ние сме мощна ядрена държава, и те също. Никакво преимущество... Аз вече съм информиран по този въпрос. И аз мога да ви кажа нещо по повод на тази информация, аз мога да кажа това, защото всеки, който чете най-обикновени книги знае, че ядреният холокост с нищо не може да бъде сравнен. Те са много мощна държава, ние също". 

Втори акцент: „Единствен център на властта, единствен център на сила, единствен център за приемане на решения – свят с един господар и суверен, всичко това е пагубно не само за тези, които са извън рамките на тази система, но и за самия хегемон, по простата причина, че такъв свят го разрушава отвътре".

Путин предупреждава преди 10 години, че манията за величие, непрекъснатото изтъкване на собствената си изключителност притъпява и чувството за самосъхранение,  и реалната оценка за истинското положение на нещата в международните отношения. Така например, докато в РФ рейтингът на президента години наред не пада под 80%, а пропрезидентската партия „Единна Русия" на последните парламентарни избори събра над 80% от гласовете на явилите се на изборите руски граждани, то завършилата през ноември м.г. президентска кампания в САЩ показа огромното разделение на американското общество между жителите на големите градове и тези от предградията, малките градове и селските райони. Ето какво признава по този въпрос в отговорите си на същата пресконференция президентът Тръмп: „Разберете, нашата страна е съвършено разделена в продължение на осем години и – хайде, да бъдем честни към президента Обама– много преди това. Нашата страна бе разединена дълго преди идването на президента Обама. Не аз съм разделял нашата страна. Тя беше съвършено разделена преди мен".

Трети акцент: „Светът достигна до такава граница, когато всички са длъжни да се замислят за днешната архитектура на глобалната сигурност. И при този въпрос трябва преди всичко да се изхожда от търсенето на разумен баланс между интересите на всички субекти на международното общуване. Сегашното доминиране на фактора сила не само подхранва желанието на много страни да придобият оръжие за масово унищожение, но и съдейства за появата на принципиално нови заплахи, които и преди ни бяха известни, но днес придобиват съвършено друг, глобален характер. Преди всичко става дума за международния тероризъм."

За изминалите десет години клубът на страните, притежаващи ядрено оръжие, се разшири с още две държави – Индия и Пакистан. Налице са доказани опити на редица страни и паравоенни формирования за получаване на технологии за производство на двигатели за доставка на ракети. Организираният радикален тероризъм вече си има квазидържава – ИДИЛ.

Едва ли Тръмп щеше да прави тежките си за Америка признания, ако Буш-младши и Обама поне малко се бяха вслушали в думите на Путин през 2007 г., казвайки: „Аз поръчах на нашето отбранително ведомство, което вече се оглавява от великолепния генерал, а сега вече и министър, Метис, да ми представи план за разгрома на ИДИЛ – групировка, която убива и измъчва хора на големи територии по целия свят. Тя беше малка организация, а сега се разшири и действа в различни региони на света. Тя се разпространява като ракова тъкан. Това е още един бардак, който получих в наследство!"

Четвърти акцент в речта на Путин: "Единствен механизъм за приемане на решения за използването на военна сила като последен довод може да бъде тяхното съгласуване с Устава на ООН. Категорично не трябва да се подменя устава на ООН с този на НАТО, ЕС и прочие... Трябва да се предприемат мерки за вече осъществяваните инициативи. Така например, западните страни чрез програмите си за помощ на бедните страни и страните, пострадали от военни действия, ежегодно заделят огромни финансови ресурси, но ние прекрасно знаем, че това се прави не за самите пострадали държави, а за "усвояване" от чуждите компании, принадлежащи на самите страни, които оказват тази помощ... При такъв подход, икономически изостаналите разрушени образувания още повече се консервират. А впоследствие, растящото социално напрежение в такива депресирани региони неизбежно води до ръст на радикализма и екстремизма и в крайна сметка подхранва международния тероризъм, предизвиквайки  избухването на нови локални конфликти".

В този тезис от речта си, президентът Путин директно посочва, че истинският стимул и причина за военните интервенции на Запада се крият в огромните средства (според президента Тръмп, шест трилиона долара! за военни операции в Близкия Изток и Северна Африка от войната в Ирак до днес), които заделят и разходват големите държави за въоръжение, боеприпаси и следвоенно възстановяване. Те се насочват към близки до властта корпорации и компании от частния военно-промишлен комплекс на САЩ – напр. компанията "Локхийд-Мартин" и стотиците милиарди долари бюджетни средства за създаването на самолета F-35, американската компания "Белойл" – главен бенефициент при износа на иракски петрол по програмата на ООН "Петрол срещу храни" , вицепрезидента Дик Чейни и корпорацията "Халибъртън" по време на войната в Ирак, вицепрезидента Джо Байдън и украйнската нефтогазова компания "Burisma Holdings " и др.

Най-същественият въпрос, обаче, е въпросът за прилагането на "силата" и "нормата" в международните отношения. След военна интервенция на НАТО в Югославия и на САЩ и Англия в Ирак без санкцията на СС на ООН, за руското ръководство става ясно, че арогантната и безогледна силова политика на САЩ за налагане на собствените си виждания в международните дела няма да спре. И събитията в Косово показват, че Западът не е чул казаното в Мюнхен и през февруари 2008 година Парламентът на квазиобразуванието Косово, с решението на 109-те депутати албанци и при отсъствието на 11-те сръбски депутати, приема Декларация за независимост на Косово, основаваща се на Устава на ООН и правото на народите на самоопределение. По-късно, на 22 юли 2010 година, Междунардният съд на ООН със свое решение потвърди по отношение на Косово, че едностранното провъзгласяване на независимост на част от държава не нарушава каквито и да било норми на международното право.

Непрекъснатите обвинения към Путин и РФ години наред, че са "анексирали" Крим, в т.ч. от гоцеделчевския "изтърсак" Плевналиев, от бившия премиер Борисов и от президента Радев, който вече успя да заяви, че "Анексията на Крим е в нарушение на международното право", забравяйки за Косово и  включвайки се в отбора на изповядващите двойни стандарти политици, налага да внесем определена яснота по този въпрос с цел обективното информиране на нашите читатели.

В Декларацията на ООН за принципите на международното право от 24 октомври 1970 г. се казва, че начините за осъществяване на правото за самоопределение може да бъдат: "създаване на суверенна и независима държава, свободното присъединяване към държава или обединение с нея или установяване на друг политически статут". В същото време, отчитайки противоречието между принципа за самоопределение и принципа за териториалната цялост на държавата, законодателят е приел, че "принципът за териториалната цялост не може да се прилага към държави, които не осигуряват равноправие на населяващите ги народи и не допускат свободното самоопределние на тези народи". Изхождайки от всичко това и имайки предвид, че налагането на санкции на РФ и народите на Русия се базира главно върху нелегитимното твърдение за нарушаването на териториалната цялост на Украйна, то считаме за необходимо да приведем фактите: Република Крим към 11 март 2014 година е автономна република в рамките на Украйна със специален статут. След извършването на държавния преврат в Киев и незаконното отстраняване на президента от власт, отменянето на статута на руския език като втори държавен език и неприкритите заплахи и реални действия за физическа разправа към  рускоезичното население на Източна Украйна и Крим, намерили отвратителното си потвърждение по-късно  в събитията около и в Профсъюзния дом в Одеса на 11 март 2014 г., Върховният съвет на Автономна Република Крим, в съответствие с Устава на ООН и Хартата на ООН за правата на коренните народи, с 61 "за" и 3 "против" от общо 64 депутати приема решение за свикване на всенароден референдум за излизане на републиката от състава на държавата Украйна и образуване на самостоятелна суверенна и независима държава, която да се присъедини към РФ. Референдумът е проведен на 16 март 2014 година, като в него взимат участие 83,11% от имащите право на глас граждани на републиката . За присъединяване към Руската федерация  гласуват 1 млн. и 233 хиляди , което е 96,77% от явилите се. За оставане на Крим в състава на Украйна – 31 997 гласоподаватели , което е 2.51% от гласувалите. На 17 март Върховният съвет, в съответствие с резултатите от референдума, обявява Република Крим за самостоятелна държава. На 18 март РФ признава новата държава Крим. В съответствие с резултатите от референдума  новата държава Република  Крим се обръща с молба към Президента на РФ за приемането ѝ в състава на РФ. На 18 март Президентът, спазвайки законите на РФ, дава съгласието си за обединяването на Република Крим с РФ. Народът на Крима приема с възторг и радост това дългоочаквано историческо събитие и по целия полуостров се провеждат митинги, концерти, празнични шествия и веселби, фиксирани от 50-те международни наблюдатели, присъствали на референдума. 

Юридически процедурата е изрядна и по фактическия си състав много напомня на присъединяването на ГДР към ГФР през 1990 година. Соросоидите, либерастите и бангстерите, както и редица държавни чиновници от колониалните администрации, непрекъснато повтарят мантрата за оказван натиск върху населението на Крим при свободното му волеизявление на референдума. Руските военнослужащи, заели позиции извън и около военните части на украинската армия на територията на Крим по време на референдума, се намират на полуострова на законно основание, в съответствие с Договора между Украйна и РФ за статута на военно-морската база на ВС на РФ  в Севастопол, за което РФ ежегодно заплащаше милиони долари на Украйна. Числеността на военния контингент е определена на около 23 хилияди души. Излизането им извън територията на местата на постоянна дислокация е направено по молба на правителството на автономната република Крим като мярка за предотвратяване на въоръжени граждански сблъсъци по време на провеждането на референдума. За разлика от събитията в Косово, за всичките дни на държавно преустройство на Крим не бе произведен нито един изстрел и не се случиха големи стълкновения между различни групи от гражданското население на полуострова.

Естествено, действията на РФ в случайте с Абхазия, Южна Осетия  и Република Крим имат силов характер дотолкова, доколкото силата на Русия възпира от противоправни действия или принуждава, както бе със Саакашвили в Южна Осетия, агресора към мир. Участието на  "вежливите хора" в събитията в Крим са също своеобразен асиметричен отговор на РФ срещу силовия хегемонизъм на САЩ, провокиращ огромно количество човешки жертви с действията си, както и се случи впоследствие  с Либия, Египет, Йемен, Сирия  и др., с последвалото нашествие на бежанците в Европа, с атентатите  в Париж,  Брюксел, Ница, Берлин, Орландо и Сан -Бернардин.

Пети акцент: "Международният ландшафт стремително ще се променя. Този процес ще нараства за сметка на динамичното развитие на редица развиващи се държави и региони. Така сумарният БВП на Индия и Китай по паритетна покупателна способност (ППС) вече (2007г.) е  по-голям от този на САЩ, а разчетен по този начин БВП на страните от БРИК вече е по-голям от този на ЕС. И не е тайна, че по оценка на експертите в обозрима историческа перспектива тази разлика ще се увеличава".

Всички страни в света вече са в едно общо капиталистическо семейство. Глобализацията и неолиберализма вместо взаимно да допълват и подкрепят отделните страни създадоха колосални диспропорции в развитието им и допринесоха за увеличаването на бедността в света. В същото време, огромните високотехнологични и финансови възможности на САЩ доведоха до  вкарването в капана на глобалните финансови центрове и дигитални информационни мрежи  банковата система и търговските операции на всички останали държави, попаднали под пълна зависимост от прищевките на "Големия брат". Налагането на икономически и финансови санкции на отделни фирми, бизнесмени, политически дейци и цели държави с техните народи тогава, когато те отказват да играят по правилата на хегемона, се превърна в ежедневие. Това принуди такива държави като РФ, КНР, Индия, Бразилия и по-късно ЮАР да създадат наднационално обединение за защита на собствените си интереси. Според данни на ЦРУ на САЩ БВП само на Китай по ППС (2015г.) е по-голям от този на САЩ, а сумарният БВП на страните от БРИКС е по-голям от този на ЕС с 15,781 трилиона долара, т.е. с цели 80%..

ЕАИС ще синхронизира дейността си с китайския  икономически пояс на "Пътя на коприната", а към шестте страни-учредителки на  Шанхайската организация за сътрудничество  вече  се присъединаха Индия и Пакистан; партньори по диалога са: Азърбайджан, Армения, Камбоджа, Непал, Турция, Шри Ланка; държави наблюдатели са: Афганистан, Белорусия, Иран и Монголия, а страни, подали заявка за членство, са: Бангладеш, Сирия, Египет и Израел, т.е. ШОС вече е обединение с потенциални 22 държави. 

Това също е асиметричен отговор на глобализацията. Сега вече за всички е ясно, че светът е полицентричен, а новият девиз е: "интеграция между интегрираните образувания".

Шести акцент: "Днес ние виждаме, че почти  нищо не ограничава  хипертрофираното използване на сила в международните отношения – военната сила, силата, която вкарва света в непрекъснатата стихия на следващи един след друг военни конфликти... Ние се сблъскваме с все по-голямо пренебрежение към основополагащите принципи на международното право и затова никой не може да се чувства в пълна безопасност... Такава политика е катализатор, който непременно ще доведе до страшни последици, в това число и към неудържима надпревара във въоръжаването".

Днес новата администрация на Съединените щати настоява военните разходи за собствената им сигурност на страните-членки на военно-политическия съюз НАТО незабавно да достигнат два процента от БВП, което понастоящем правят само четири страни от членовете на алиянса. Известен факт е, че бащите-основатели са записали в учредителните документи на държавата, че армията на САЩ  няма да воюва извън територията на страната. Това изискване е нарушено след нападението над базата "Пърл Харбър" в Тихия океан и включването на САЩ във Втората световна война. 

Високата неефективност при използването на военна сила в международните отношения от страна на западните правителства през последните десет години, огромните държавни разходи и разрастването на антиамериканизма в света, вероятно принуждават Доналд  Тръмп да направи поредното признание: "Ние осъществяваме това преустройство (на армията-б.м.) с надеждата, че никога няма да използваме своята армия. И аз ще ви кажа, че ще бъда много щастлив, ако никога не ни се наложи да използваме армията. Нашата страна никога не е имала такава армия, каквато ние ще създадем. В нашата армия служат най–добрите хора в света, но те нямат необходимата техника и оръжие. А това, което имат, е остаряло. За това аз говоря при всеки удобен случай. Армията ни е изтощена, изтощена. Но това няма да продължава дълго".   

Седми акцент: "Звездните войни вече не са фантастика – те са реалност... по-нататъшната и безконтролна милитаризация на космоса може да провокира непредсказуеми за световната общност последствия – не по-малки от бурното начало на ядрената ера. Днес искам да информирам, че ние сме подготвили проект на Договор за предотвратяване разполагането на оръжия в космическото пространство..."

Главната причина за налагането на икономическите и финансови санкции срещу РФ и минималната вероятност в обозримо бъдеще те да бъдат премахнати се крие в опита на САЩ да ограничи темпа на модернизация на руските въоръжени сили, особено космическите. Предупрежденията на Путин отпреди десет години са били възприемани от американската страна не като призив за сътрудничество в демилитаризацията на космоса, а като сигнал за съботиране руската програма за модернизация на армията. Отговорът на РФ отново е асиметричен – бурно развитие на собствената научна, инженерингова и внедрителска дейност, предизивикана от необходимостта от "замяна на вноса на компоненти от запад". 

Ето какво казва по този повод зам.-ген.директор на "Роскосмос" Юри Власов: "Преди две години руската ракетно-космическа промишленост използваше 6800 електро и радиоизделия. За закупуването на 1500 от тях се нуждаехме от специалното разрешение на Държавния департамент на САЩ. Чрез унификация на техническите решения ние сведохме тези изделия до 5 000. При това 70% от тях са пасивни елементи: те винаги са се продавали и ще се продават. А тези, за  които се изисква специално разрешение от САЩ, съкратихме до 125. В момента за сто от тях активно се разработват отечествени аналози. И искам да подчертая: след въвеждането на санкциите нито един договор не сме загубили или прекратили".     

Осми акцент: "...Очевидно, че процесcj на разширяването на НАТО няма никакво отношение към модернизацията на самия алианс или към обезпечаването на сигурността в Европа. Тъкмо обратното, този сериозно провокиращ фактор, още повече намалява и без това пониженото ниво на взаимно доверие. Отчитайки всичко това, ние сме в правото си откровено да попитаме: против кого е насочено това разширяване?"

Мюнхенската конференция за сигурност е идеалното място за обсъждането и приемането на комплексни решения, насочени към повишаване доверието между страните в Европа. Но за съжаление, след ликвидирането на Варшавския военно-политически договор, мазохистично, определени сили с неясни цели започнаха създаването на безумни разделителни линии между Русия и останалия свят. Отначало мотивът бе навикът и желанието на бившите съюзници на РФ да бъдат част от друг военен блок; след това се появи иранската  или севернокорейската заплаха, въпреки че доставката на ядрен заряд от Персийския залив противоречеше на законите на физиката и балистиката. След ядрената сделка с Иран, поредната причина за разширяването на НАТО отпадна, а целенасочено и очаквано се роди украинския проблем, който създаде прекрасната възможност врага най-накрая да се индентифицира като "руска опасност за новите демокрации". В тези демокрации и в метрополиите много хора изкарват големи пари от "руската заплаха". Ако я няма заплахата, то няма да има пари за военно- промишления комплекс, за платените пропагандни папагали, за" борците" с хакерите, за разделянето на хората, на държавите и света, за създаването на хаос, който носи големи  печалби за "властелините", за членовете на "откритите" и закрити общества. А новите демокрации, които  едва свързат двата края на бюджетите си, обричайки на постоянна бедност собствените си народи, ще трябва да увеличават военните си разходи, които сами по себе си са само разходи, без да носят въобще някаква полза за данъкоплатците.

Путин вечене се учудва на алогизмите и, вероятно, не се и впечатлява. Той действа! Натовските чиновници и генерали , на които заради  "руската заплаха" се формират високите им заплати, привилегии и пенсии, не могат да проумеят, че с всеки изминал ден РФ става все по-силна, защото народът на Русия, когато е заобиколен от врагове, се съсредоточава, обединява около своя ръководител и прекършва врата на всеки, който се осмели да НАПАДНЕ Отечеството!

По всяка вероятност президентът Тръмп разбира тази проста историческа истина, правдиво отбелязвайки, че "НАТО вече е остаряло", защото светът е друг. Но тези, които финансово са заинтересовани да я има заплахата, създават обстановка, при която администрацията на американския  президент не може спокойно да  работи, а още повече, своевременно да приема  назрелите и крайно необходими за Европа и света решения.

Мюнхенската конференция 2017 ще се запомни със симетричния отговор на Сергей Лавров за спазването на  Минските договорености и снемането на санкциите: "Ние също ще отменим нашите контрасанкции към ЕС, само тогава, когато бъдат изпълнени Минските договорености!", както и с решението на президента Путин, съвпаднало по време с конференцията, че на територията на Руската Федерация    временно ще се признават всички видове лични документи на жителите на непризнатите ДНР и ЛНР.  

N.B. "В света на "пост-реда" с особено влияние се ползва "пост-истината" – информацията, чието качеството се подлага под съмнение, а Западът престава да бъде себе си, превръщайки се в слабоват "пост-Запад". Либералните демокрации губят инициативата и е напълно възможен сценарий, при който решаването на регионалните проблеми ще бъде предоверено на държави-средняци, в това число и в региона на Близкия Изток. Към мястото, което се освобождава в резултат на нерешителността на Щатите, са се устремили нови играчи. В голяма степен това се отнася за Китай: а сценарият, при който между Китай и САЩ избухва конфликт, се определя като катастрофа" – Игор Гашков, РИА "Новости", в коментар за дискусията на Мюнхенската  конференция за сигурност 2017.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България