ЗАД НОВИНИТЕaqmn->name

Дефицит на политическо достойнство
Националното достойнство е привилегия на достойни политици


05 Февруари 2016
„Жалко е, когато човек загуби своята истинска собственост – човешкото си достойнство.“ Епиктет (50-138 г.)

След 25 години разруха и престъпно разграбване на страната, българското национално съзнание се намира в дълбока криза. Традиционните ни защитни механизми са отслабнали. Нацията е въвлечена в една разрушителна спирала, която не предвещава шансове за спасителен край. Наличието на процес на дълбоко духовно обезличаване се потвърждава на всяка крачка – от пазарния алгоритъм на алчността до тоталната комерсиализация на целия спектър на културния процес, от повсеместната корупция на политическия разум до масовата маргинализация на електората, от нравственото разложение до естетическия примитивизъм, от бруталната натрапчивост и цинизъм на порнографията и насилието, доминиращи в областта на духа, които безпрепятствено моделират начин на мислене и модел на поведение, коренно противоположни на цивилизационната идентичност на българската нация. Накърнява се колективната ни памет чрез безотговорно изопачаване на фактите от далечното и близкото минало и в резултат- разумът губи способността си да открие надеждна перспектива. Тази линия на поведение стига и до парламента и институциите на публичната власт, която с демонстративно пренебрежение към волята на народа предоставя родната ни територия на чужди военни и разузнавателни щабове за война и провокации срещу съседни страни. Огромната част от населението на страната е изумена от политическите пируети на управляващите, които до вчера ни внушаваха, че България няма нужда от голяма армия, защото нямаме врагове, а днес с финансова помощ от САЩ въоръжават армията с предоставени от северноатлантическия алианс модерни оръжия. Никой не обяснява на този изумен народ защо се налага тази рязка промяна на военната ни доктрина и срещу кого са насочени тези оръжия! Вместо това се подготвят части за участие в разширяващия се цивилизационен конфликт в Украйна с открито провъзгласената крайна цел да се ликвидира Русия. И децата знаят, че това е непосилна задача. Известно е, че в осъществяването на тази химера не една луда глава от враговете на Русия завършва вместо с победа с унизително поражение. При това и в САЩ, и в Европа, и у нас тези, които раздухват нова военна психоза и заплашват Европа с ядрен апокалипсис, са потомци на виновните за милионите жертви от последната световна война, за да хвърлят собствените си народи и съюзниците си в нова Трета световна война.

Истинските автори на тези безумни авантюри мълчат с високомерно пренебрежение към световното обществено мнение, а техните нови слуги, в т.ч. и политици от България, се оправдават с поети съюзнически ангажименти.

Именно поради това, въпреки волята си, съм принуден да припомня, че в нашата близка история има аналогични геополитически ситуации, когато достойни български държавници намериха в себе си нужната смелост и себеуважение, за да защитят националното ни достойнство. Достатъчно са два примера от периода непосредствено преди Втората световна война. Първия път, когато през 1941 г. по време на срещата на цар Борис III с Хитлер и Химлер, му се поставя изискването България да се откаже от кирилицата и да приеме латиницата като национална азбука, за да се прекъсне един от мощните канали на руското влияние в страната ни, цар Борис без колебание и подчертано достолепие им отвръща, че това не може да стане, защото българите от векове хранят към Русия и руския народ дълбока приятелска привързаност. И втория път, когато цар Борис III отказва на Хитлер да изпрати български военни части на Източния фронт. Причината за това далновидно решение на българския монарх е, от една страна, уважителното му отношение към приятелските чувства на българския народ към Русия, и от друга- нежеланието му да воюва на чиято и да е страна в тази зловеща военна авантюра. Нека да добавим и още нещо особено важно и поучително за днешните ни управници. По време на неговото властване паметниците на българо-руската дружба са съхранени и обгрижени, а взаимните ни празници са уважени.

Крайно наложително е днес да си спомним и за уникалния подвиг на българската общественост като израз на общата воля на нацията, въпреки съществуващите между тях различия в политическите възгледи и вероизповедания, и прогресивната българска интелигенция, които спасяват от холокоста евреите от територията на България.

Би могло да се посочат и други прояви на високо национално достойнство в близкото ни историческо минало. И тогава човек си задава въпроса: защо днес липсват тези примери? Къде са потомците на тези достолепни българи!

В края на ХХ и началото на ХХІ век поради изостряне на глобалната политическа обстановка в света, предизвикана от агресивната политика на Западна Европа и САЩ проблемът Изток- Запад навлиза във фаза на опасност от цивилизационен сблъсък между Запада в лицето на евроатлантическия алианс и Изтока в лицето на Русия и евразийския цивилизационен проект.. Особено се изостря обстановката след драстичните акции на САЩ с участието на НАТО и ЦРУ за преместване на разделителната линия на Европа все по на Изток непосредствено до границите на Русия и нейните бивши съюзници. САЩ използва ЕС за въвличане на страни от Източна Европа, в т.ч. и България, в тази взривоопасна кампания. Едните по линия на членството им в ЕС и обвързаност с НАТО, а другите – чрез манипулации и лъжливи обещания да бъдат облагодетелствани, бидейки съюзници на евроатлантическия алианс, ги тласка към опасни авантюри. За тази цел политическият елит в тези страни постепенно се подменя с хора, които са безразлични към националните интереси, вдъхновени от обещаната им възможност за бързо трупане на богатство и нови привилегии. Те не прикриват антикомунистическите, антисоциалистическите и антируските възгледи. Новият управленски елит верноподанически се поставя в услуга на благодетелите си, не се смущава да обявява Русия за най-голяма опасност за суверенитета и независимостта на своите страни, които доскоро бяха нейни най-верни приятели и съюзници. Всичко това в максимална степен политизира отношението към славянския свят и Русия. За първи път след Освобождението българите се изправят едни срещу други като русофили, т.е. приятели на Русия и русофоби – врагове на Русия, начело с държавни функционери, излъчени от крайно десни сили и олигархични среди, сродени със своите доброжелатели от Вашингтон и Брюксел. Всичко това се представя за демокрация, а толкова много напомня на нещо като нейно абсолютно отрицание.

Въпреки всичко, здравият разум на народа запазва своите искрени чувства към Русия и руския народ, завещани от своите предци, които възприемат Русия като освободител и закрилник при тежки исторически изпитания. В тази обстановка темата за Евразия се налага като въпрос за съдбата и бъдещето на България. Това се вижда и от последните социологически проучвания на Института за модерна политика през м. октомври (2014 г.). Едва 4% от анкетираните виждат в Русия опасност за националната сигурност на България. От друга страна 51% от българите подкрепят „Южен поток”, против са 14% от всички енергийни проекти, за които се говори у нас напоследък („Дума”, 24 октомври 1914, с. 2).

Към нашата политическа, гражданска и човешка съвест днес се обръщат хиляди деца, немощни старци, изтощени от глад и студ мъже. наши братя и сестри, за да ги подкрепим в борбата срещу безумната военна авантюра на САЩ и техните съюзници в Украйна, за да спасим Европа от ново настъпление на фашизма и човеконенавистническа политика, която може да има непредвидими последици за цялото човечество.


   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България