...Ясно зависими от чужди държави, безогледно загърбили всичко свято. Оскотяваща бездуховност е заляла живота ни. Неграмотни и случайни хора са обсебили медии, власт, дните ни, истината.., търсейки дивиденти от девалвиралото статукво – поразило националната ни цялост, обезчестило националното ни достойнство, ограбило националното ни богатство, обрекло държавността, бъдещето и българските национални интереси на себе си...
Има нещо много българско в Европейския парламент през последните месеци...: Европейската перспектива за Балканите; Ролята на българското посредничество за процеса Турция – ЕС...; НАТО в Черно море; Санкциите срещу Русия; Военния бюджет и новата среда за сигурност...
Същите хора, от същото това „статукво” ни декламират едни приказни приказки от „първа инстанция” като ментори на Всевишния...Този същият „Началник- Брюксел”, който формулира състоянието на България /точно във времето на нейното председателство/ – като водеща класациите в ЕС по смъртност, по миграция на млади хора и трудоспособно население, по обезлюдяване на цели региони... Определиха България като най-бедната държава в ЕС със милиони хора, живеещи в бедност, с пенсионери, които масово мизерстват с пенсии, които са шокиращо ниски за държава-членка на ЕС, с ширеща се престъпност и корупция...
...Точно сред тази нарастваща абсурдност на обществено-политическата обстановка, активно запълвана от драматургия с трагикомични нюанси, българският президент в скромна аудитория от студенти, в своя лекция.. – изложи в пълна светлина всеизвестните истини за „дериджето”, в което е поставена държавата.
Тази изява на Румен Радев, след достойната позиция и поведение в деня на Тракийци /избран от Ердоган за посещението му в България/, отреди особено място в нагласите ни - в нагласите на българите...
Всеобщо е удовлетворението, че се намери „човекът”, който не само се осмели да каже истината – нашият президент посочи, че проблемът „...всъщност е резултатът от най-важната причина, а тя е политическа и това е неефективната институционална среда...” И възроди онези национални надежди, които окрилят поразения дух на народа ни и въздигат в нам единството на вярата – за възможния път нататък – през спасителния БРОД за България – нашето национално единение.
...Веднага някои псевдодемократи побързаха да обявят „идеала“, „за бацил, който трябва да се унищожи”. Страхът от идеала за справедливо общество твърде често се оказва израз на желанието да се дискредитира необходимостта от радикална социална и духовна трансформация на нацията, /казва проф. Орлин Загоров/, за да се запази съществуващия ред /статуквото/, дори и при изричното признаване на неговата дълбока порочност.
Ъндърграунда на българския мрак от прехода, трудно ще преглътне Гьоте.....
Но днес „повече светлина” иска българският президент, „... защото някакви хора ръководят строежа, размахват карти, чертежи, но други хора съвсем от тъмното всъщност управляват тях... Не се знае кои са реалните собственици, реалните строители, реалната стойност на обекта и какво точно и на кого се плаща, защото е тъмно. Медиите не казват истината, защото не могат да видят в тъмното или защото не искат да я видят...
Крайно време е да включим прожекторите. Това е най-важното и неотложното, което трябва да направим за България..”
...И нека бием тази камбана на истината...с новата енергия от това смело послание на Румен Радев, с ново национално самочувствие за морал и отговорност...с друг мироглед. Фундаментална истина е, че свободата на отделния човек не може да елиминира личната отговорност на всеки.
Иван Стаднюк в книгата си „Война” пише, че „виновността на виновните не намалява трагедията на невинните...”. Светлината на Гьоте няма да освети „виновните” /ние тях си ги знаем и нека ги дарим с вечно презрение/. Както Възкресение, нов път ѝ трябва на България, по-справедлив, по-достоен, по-човечен...Смисълът на духовността е да осветли начина, по който разумът придава смисъл на Битието. Прекрасни са примерите за богатството на националния дух и сетивност с обществения отзвук и реакции в случаите с „Истанбулската конвенция“ и „Желяз“, където въпреки натиска на статуквото, българите реагираха безусловно достойно и заедно.
„..Политическите сили продължават да търсят дивиденти от дейност, насочена срещу националното единение. Духовното и националното обезличаване на огромна част от българската нация се задълбочава. Сериозни политически спекулации се наблюдават с националната идея... /из коментари на проф. Загоров/”. Великата идея за европейска общност, за европейско единение, е обоснована по един великолепен начин именно от Кирил и Методий. Славянските апостоли ратуват за „..една Европа на свободни нации, които, запазвайки самобитността на своята култура, език и национална духовна идентичност, постоянно умножават богатството на европейската култура, като всяка една от тях запазва великолепието на своята духовна другост и в същото време обединяват усилията си за мощта на единена Европа...”.
Този дух на сътворяването и съзиданието отхвърля категорично онези, които ни четат проповеди за демократичност през своя разрушителен и егоистичен инстинкт, от името на една пропагандна оскотяваща бездуховност на разрушението. Тъмницата на статуквото, като демонично проклятие тегне като мерзост над съдбата на родината.
„Целият свят е една мечта, а мечтите си остават мечти”, беше онази велика мисъл на испанския драматург Кардерон де ла Барка, която вдъхновяваше революциите в Куба и Латинска Америка и дари човешкия дух със светлина.
„Крайно време е да включим прожекторите...”. Нека призивът на президента Радев го превърне в онзи „човек на светлината” /според мъдреца Дънов/, който ще ни подтикне към универсалните закони на живота и ще проправи БРОД за България към нов обществен договор.
