ЗАД НОВИНИТЕaqmn->name

За любовта, вечността и пътя
Калейдоскоп Май 2017


08 Юли 2017

Да се спрем, да се огледаме, да се ослушаме и тогава да преминем през брода на времето, търсейки и намирайки своя Път!

Винаги съм се питал, гледайки „Шоуто на Слави“, откъде е изкопирал този формат, защото явно е, че не със съдържанието той владее публиката, а със стила на поднасяне на иначе тривиалните закачки и скечове. Неочаквано намерих отговора, когато се срещнах с миниатюрите „stand-up show“ на изключителния американски комик Джордж Карлин. Носител на 4 премии „Грами“ и една на името на великия Марк Твен, автор на 5 книги и 20 музикални албума, участвал в 16 игрални филма, Карлин е имал редкия и уникален шанс да казва на американците неприятни, но верни за тях и Америка неща, а те да го възнаграждават с дълго нестихващи аплодисменти, без да му се обиждат и сърдят.

За разлика от нашите шоумени-саморасляци, американският им аналог, без „тежки“ и ояли се сценарни екипи, без пулоголи танцьорки и вулгарна чалга, с черния си хумор, интелигентно гарниран с ненормативна лексика, е предизвиквал у зрителите си възторг с правдивостта и умението си да говори нестандартно и остро, но убедително, както за най-обикновени човешки слабости и преживявания, а така също и за изначалната роля и уникалното място на „Нomo Sapiеns“ на планетата Земя.

Джордж Карлин кара зрителите и читателите си да мислят,  да търсят и намират отговори на големите въпроси, а не да мразят и да трупат злоба и гняв към всичко извън тях, водени само от емоции и лични предпочитания.

Затова, когато на някого му е трудно, той търси да препрочете „нещо за душата“, съчинено от Карлин, като например ето това  известно негово откровение, съчинено след смъртта на съпругата му!

Парадоксът на нашето време се състои в това, че имаме високи сдания, но нисък праг на търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме по-малко. Имаме големи къщи, но малки семейства, повече удобства, но по-малко време.

Имаме най-доброто образование, но по-малко разум, най-добрите знания, но по-некомпетентно оценяваме ситуациите, имаме повече експерти, но и повече проблеми, имаме най-добрата медицина, но влошаващо се здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, гневим се твърде лесно, лягаме си твърде късно, а се събуждаме твърде уморени, четем твърде малко, твърде много гледаме телевизия и се молим твърде рядко.

Увеличаваме собствените си претенции, но съкращаваме ценностите, които следваме.

Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и ненавиждаме твърде често.

Знаем как да оцеляваме, но не знаем как да живеем.

Добавяме години към продължителността на живота, но не добавяме живот към годините.

Стигнахме до Луната и се върнахме, но трудно минаваме през улицата или през стълбищната площадка, за да се запознаем с новия си съсед.

Покоряваме космическите пространства, но не и духовните.

Вършим велики, но не най-добрите дела..

Очистваме въздуха, но не и душите си.

Подчинихме атома, но не и собствените си предрасъдъци.

Пишем много, но разбираме по-малко.

Планираме  много, но постигаме малко.

Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.

Създаваме нови компютри, които запазват повече информация и бълват потоци от копия в сравнение с предишните, но вече по-малко общуваме помежду си.

Днес е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите хора и дребните души, на бързите печалби и трудните взаимоотношения.

Време на разтеж на семейните доходи и на увеличаващите се разводи, на красивите къщи и разрушените домашни огнища.

Време на малките разстояния, на памперсите, на еднократния морал, на връзките за една нощ; на излишното тегло и на таблетките, които правят всичко: възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни...

Време на пълните витрини и празните складове.

Време, когото технологиите дават възможност това писмо да достигне до вас и едновременно с това да можете да го преразкажете на други или да натиснете клавиша Delete.

Запомнете! Отделяйте повече време на тези, които обичате, защото те няма да бъдат вечно с вас!

Запомнете и кажете добри думи на тези, които ви гледат с възхищение отдолу нагоре, защото малките същества  скоро ще пораснат и няма да бъдат редом с вас!

Запомнете и горещо прегърнете близкия човек до себе си, защото той е единственото съкровище, с което можете да зарадвате сърцето си и което не струва нито стотинка!

Запомнете и казвайте на своите любими – Обичам те!“, но само след като сте го почувствали!

Целувката и прегръдката могат да преодолеят всяка неприятност, но само тогава, когато са от сърце.

Запомнете и се дръжте за ръце; ценете моментите, когато сте заедно, защото някога този човек вече няма да бъде до вас!

Намирайте време за любовта, намирайте време за общуване, намирайте време да споделите всичко, което имате да кажете!

Защото животът се измерва не със вдишванията и издишванията, а само с онези мигове, когото сте губили дъха си!

N.B. Да се спрем, да се огледаме, да се ослушаме и тогава да преминем през брода на времето, търсейки и намирайки своя Път!

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България