brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Латиноамерикански параметри на руската геополитика
Динамично развитие на двустранните отношения
проф. Йордан Начев 08 Февруари 2016 

След латиноамериканската обиколка през 2008-а на тогавашния руски президент Дмитрий Медведев отношенията между Русия и Перу, Бразилия, Венецуела претърпяха нов етап на развитието си.


След разпада на бившия Съветски съюз Латинска Америка (ЛА) остана в периферията на руската външна политика и извън ключовите сфери на руските геополитически интереси. За доста продължителен период външно-политическите инициативи на Руската Федерация (РФ) бяха фокусирани предимно към Средна Азия и кавказкото направление (т.н. „Близка чужбина”), към Близкия Изток, Азиатско-Тихоокеанския регион и Арктика. Това беше използвано от САЩ и те активно се намесиха в развитието на събитията в държавите от Карибския басейн и Южна Америка.

Ситуацията започна да се променя през 2008 г., когато руският президент Дмитрий Медведев направи своята латиноамериканската обиколка. Тогава той посети Перу, Бразилия, Венецуела и Куба. Тази руска инициатива постави началото на нов етап в развитието двустранните отношения на Русия към държавите от един регион със стратегическо значение. Освен своята геополитическа тежест, Латинска Америка е богата на природни ресурси като нефт, газ, руда, злато и елмази. Събитията през последните няколко години показват, че регионът вече става приоритетно направление за руската външна политика, наравно с бившите държави от СССР и Близкия Изток. Тази тенденция следва да се възприема като част от руската геополитическа доктрина.

Когато през 2008 г. Медведев завърши своето турне по държавите от Латинска Америка и Карибския басейн той определи новата външнополитическа насоченост на Кремъл като „стратегическа”. Отчитайки резултатите и значението на своята латиноамериканска инициатива, бившият руския президент тогава очерта характеристиките й като геополитическо решение. Тази руска външнополитическа доктрина се потвърждава и от действията на настоящия руски президент. Владимир Путин определи Латинска Америка като регион с огромен потенциал не само в политически, но също в икономически и военен план. Бързото развитие на държавите ускорява процеса на индустриализация, което допълнително повишава интереса към тях.

Динамично развитие на двустранните отношения

Дипломатическата активност през последното десетилетие е индикатор за тенденцията в развитието на двустранните отношения на Руската Федерация към държавите от региона. Централно място в интереса на Русия заемат Бразилия, Аржентина и някои държави от междуправителствената организация ALBA . Блокът беше формиран първоначално от Куба и Венецуела през 2004 г., а днес в него влизат девет държави с общо население над 69 мил. души – Антигуа и Барбуда, Боливия, Куба, Доминика, Еквадор, Никарагуа, Сейнт Винсент и Гренадини, Венецуела и Санта Лучия. Членовете на ALBA търгуват помежду си с виртуална валута, наречена SUCRE, която беше използвана вместо долар за първи път от Венецуела и Еквадор при търговска сделка през юли 2010 г.

В центъра на руския интерес към държавите от Латиноамериканския регион следва да се постави Бразилия, чиято роля в световната икономика непрекъснато расте. Страната е първа в Латинска Америка и седма в света по икономическо развитие. Засиленият интерес на Кремъл към Бразилия се потвърждава от хронологията на дипломатическата активност през последните години. Тази активност засяга всички области на икономиката, науката и технологиите. Процесът започна да се развива динамично след 1997 г., когато беше подписан Бразилско-руският договор за сътрудничество.

Четири години по-късно, комитет начело с бившия вицепрезидент на Бразилия Марко Марсел и министър председателят на Русия Михаил Касянов създаде Бразилско-Руска Правителствена Комисия. В рамките на Комисията двете държави сключиха дългосрочни договори, които поставиха начало на двустранно стратегическо сътрудничество. То започна да се изразява в редовна обмяна на посещения на високо и най-високо ниво. През септември 2003 г. вицепрезидентът на Бразилия Жозе Аленкар посети Москва и се срещна с руския президент Владимир Путин. При това посещение беше подписан бразилско-руски договор за военни технологии и трансфер, който и сега е важно споразумение в сферата на космическите технологии, противоракетната отбрана и трансфера на военна техника.

През ноември 2004 г., за първи път в историята на двустранните дипломатически отношения, руски държавен глава в лицето на Владимир Путин посети Бразилия. Това постави основата за конкретизиране на задачите по бъдещо сътрудничество за реализация на дългосрочни проекти във високо технологични области – усвояване на космоса, самолетостроене, енергетика, военно-техническо сътрудничество и др. Подписани бяха редица документи и търговски споразумения, които потвърждават политическата воля за развитие на „технологичния алианс” между Русия и Бразилия.

През октомври следващата 2005 г. бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва направи официално посещение в Москва. Двамата президенти обърнаха особено внимание на сътрудничеството в областта на енергетиката и взаимодействието в усвояването на космическото пространство за мирни цели. Тогава Путин и Лула да Силва сключиха двустранен Бразилско-руски стратегически съюз, който дава възможност на Бразилската Космическа Агенция да изпрати в космоса първия бразилски космонавт Марко Понтес по време на мисията Союз ТМА-8. Проведените разговори допълнително укрепиха също политико-икономическото и културното партньорство между двете страни.

През следващата година, по покана на Владимир Путин, Лула да Силва взе участие в работните дискусии по време на срещата на Г-8 в Санкт Петербург, където двамата отново отделиха особено внимание на сътрудничеството в сферата на енергетиката и използването на космическото пространство за мирни цели. Две години по-късно в Екатеринбург се проведе среща на министрите на външните работи, а на срещата на върха на БРИКС през 2009 г. президентите на двете страни отново проведоха разговори. Тогава, в рамките на Двустранната комисия по политическите въпроси, зам.министърът на външните работи на РФ Сергей Рябков и неговият бразилски колега Машадо съгласуваха вижданията на двете страни относно глобалната стратегическа стабилност и сигурност.

Същата 2009 г. новият президент Дмитрий Медведев направи официално посещение в Бразилия. Тогава бяха подписани документи за отмяна на визовия режим при краткосрочни пътувания, за сътрудничество в самолетостроенето, космонавтиката, ядрената и отбранителната индустрия. Като приоритет в развитието на двустранните отношения отново беше посочено сътрудничеството в енергетиката, което намери израз в откриване през 2009 г. на регионално представителство на Газпром в Бразилия. Същата година руснаците спечелиха конкурс за доставка на 12 ударни вертолети за бразилските ВВС.

През май следващата 2010 г. година Лула да Силва отново посети Русия. Тогава беше сключено споразумение за взаимодействие в рамките на международните организации. Същата година, след Аржентина, Медведев за втори път посети Бразилия. Разговорите се проведоха в столицата Бразилия, по време на втората конференция на БРИК. На тази среща към президентите на двете страни се присъединиха лидерите на Индия и Китай. На следващата 2011 г. в Москва пристигна на официално посещение вицепрезидентът на Бразилия Мишел Темер.

Настоящият президент Дилма Русев посети Москва по време на личния си юбилей (14 декември 2012 г.). Тя беше придружена от 50 членна делегация в състава на която влизаха министърът на външните работи Антониу Патриота (Antonio Patriota), министърът на отбраната Селсу Аморима (Celso Amorim), министърът на образованието Алоизиу Меркаданте (Aloísio Mercadante) и министърът на промишлеността и търговията Фернанду Пиментелы (Fernando Pimentel). Двете страни отново потвърдиха стремежа си към развитие на сътрудничеството в различни отрасли на икономиката, науката, технологиите, отбраната, космическите изследвания, нано и биотехнологиите и студентския обмен в рамките на бразилската програма „Наука без граници“.

При това посещение беше взето решение някои конкретни проекти в сферата на иновациите и съвременните технологии финансово да бъдат подкрепени от руската Внешэкономбанк и бразилската банка за развитие BNDES. След срещата на Дилма Русев с Владимир Путин бяха подписани:

             Съвместно заявление и Следващи стъпки по изпълнението на Плана за действия на стратегическото партньорство между Руската Федерация и Федеративна република Бразилия.

             Спогодба между Правителството на Руската Федерация и Правителството на Федеративна Република Бразилия за военно сътрудничество.

             Основни условия на договор между ОАО «Вертолеты России» и компанията Atlas Tбxi Aйreo S.A. за доставка от април 2015 г. до април 2016 г. на седем от най-новите руски хеликоптери КА-62 с възможност това количество да бъде увеличено двойно.

             Меморандум за разбирателство между Министерството на икономическото развитие на РФ и Министерството на външните работи, Министерството на науката, технологиите и иновациите и Министерство за развитието на промишлеността и външната търговия на Бразилия по сътрудничество в областта на модернизация на икономиката.

Като премиер Медведев посети в работен порядък Бразилия през февруари 2013 г. Тогава той се срещна се с вицепрезидентът Мишел Тимер и с президента Дилма Русеф. В рамките на Двустранната комисия за сътрудничество Медведев и Мишел Тимер обсъдиха развитието на целия комплекс руско-бразилски връзки по диверсификация на търговско-икономическото, военно-техническото и инвестиционното сътрудничество, както и взаимодействие в рамките на ООН, ВТО, „Г-20” и БРИКС. От руска страна беше направено предложение да се използва опитът в създаването на интеграционни системи каквито са Митническият съюз, MERCOSUR и UNASUR . Бразилия поиска подкрепата на Москва за получаване на статут на постоянен член на СС на ООН.

Бяха подписани междуправителствени документи и договори за сътрудничество в сферата на медицината, металургията, търговията и високите технологии, както и съвместни проекти в енергетиката, нефтения и газовия отрасъл, металургията. Обсъдени бяха също въпроси по сътрудничеството в агро-промишления комплекс и възможностите за доставки на бразилско месо в Русия.

Същата 2013 г., в Бразилия пристигна и руският министър на отбраната Сергей Шойгу. Целта на това посещение беше съгласуване на действията по линия на генералните щабове на въоръжените сили на двете страни. Основната тема засегна бъдещото развитие на двустранното взаимодействие във военно-техническата област и съвместната разработка на перспективни образци авиационна техника пето поколение. Двете страни подчертаха своите очаквания за засилване на конкурентноспособността на двете държави на международния пазар на високи технологии.

През юли 2014 г. Владимир Путин отново посети Бразилия. По думите на Дилма Русев с това посещение „партньорството на Русия с Бразилия става по-здраво и излиза на ново, по-високо равнище”. Двамата президенти обсъдиха въпроси по двустранното сътрудничество и такива, засягащи координация в действията в ООН, БРИКС, Г-20, по линия на СТО и някои регионални обединения. Подписани бяха междуправителствени, междуведомствени и търговски споразумения за стимулиране на взаимодействието в енергетиката, здравеопазването, транспорта, селското стопанство, митническото регулиране, културата и образованието.

Аржентина е друга възлова държава в региона. С нея Русия има силни исторически връзки. В началото на миналия век 5% от населението на Аржентина са били емигранти от Руската империя. Днес в тази страна живеят над 700 хиляди граждани с руски произход. Независимо от това силно руско присъствие, контактите между двете страни в политически и икономически план дълго време оставаха на незадоволително ниво.

Може да се приеме, че разпадането на бившия Съветски съюз постави начало на динамично развитие на двустранните отношения. Първоначално инициативата дойде от аржентинска страна. През 1990 г. и 1998 г. тогавашният аржентински президент Карлос Менем направи официални посещения в Русия, а през декември 2008 г. това стори и настоящият – Кристина Фернандес де Киршнер. Тогава Киршнер покани президента Дмитрий Медведев и председателя на правителството Владимир Путин да посетят Аржентина с официални визити. Укрепването на взаимните отношения намери израз в проведените през същата година дни на Русия в Аржентина, а през март следващата година двете страни подписаха Споразумение за безвизови пътувания на своите граждани.

В отговор на поканата на Киршнер, през април 2010 г. президентът Дмитрий Медведев посети Аржентина. За 125 години дипломатически отношения това беше първото официално посещение в Аржентина на руски държавен глава и беше определено като историческо събитие. То постави двустранните отношения на най-високо равнище и се изрази в подписването на договори за милиарди долари, под формата на конкретни проекти за сътрудничество и взаимодействие в различни области като:

             Споразумение за сътрудничество между държавната корпорация „Росатом” и аржентинското Министерство на федералното планиране на държавните инвестиции, което дава възможност на Русия да участва в търговете за строителство на АЕЦ;

             Споразумение за усвояване на космоса с наземно оборудване на системата ГЛОНАС и съвместни изследвания в Антарктида.

             Договор за доставка на военна техника;

Медведев категорично изрази намерението на Русия да развива отношенията си с латиноамериканските държави независимо от интересите на други влиятелни държави. По време на пресконференцията в президентския дворец той изрази надежда че ”това не засяга никого, а ако го засяга, то нас това не ни интересува”. Тези думи бяха възприети като завръщане на Русия в Латинска Америка и определиха региона като една от стратегическите насоки на руската външна политика. Киршнер също се изказа в подобен тон, заявявайки – „Светът се е изменил. Ние вече не сме заден двор на някоя държава”.

Активното развитие на Руско-аржентинските отношения продължи и по време на настоящото президентство на Владимир Путин. В рамките на обиколката си в Латинска Америка, на 13 юли 2014 г. той посети Аржентина. Тогава президентът Кристина Фернандес де Киршнер потвърди желанието на своята страна да задълбочава отношенията си с Русия, обявявайки ги за „стратегически и ключови за многополюсния свят”, от който „най-много се нуждаят южноамериканците, латиноамериканците и жителите на страните от Карибския басейн”. По покана на домакина, на официалната вечеря присъства също президентът на Уругвай Хосе Мухика.

Резултатите от посещението на Путин се изразиха в сключването на няколко споразумения сред които:

             съвместна разработка на нефтените и газовите залежи „Вака Муерта” в Патагония;

             участие на „Инетр РАО” с два милиард долара в строителството на ВЕЦ „Чуидито-1”;

             доставки от друга руска компания на турбини за ВЕЦ „Пунта Негра” на стойност 19 мил. долара,

             участие на „Росатом” в търга за доставка на съоръжения за трети енергоблок на АЕЦ „Атуча”;

             възможност за доставка на вертолети и военно-транпортни самолети за съвместни проекти в Антарктида.

             сътрудничество по взаимна правна помощ и по предаване за отбиване на наказание на осъдени лица.

             сътрудничество в областта на масовите комуникации, изразяващо се в транслация на Russia Today на испански, а 2015 г. беше обявена за година на културите на двете държави.

По запаси на природен газ Боливия е на трето място в Латинска Америка (1.5 трлн. куб. м). Преди нея са Венецуела и Тринидад и Тобаго. Основните боливийски залежи са съсредоточени в четири големи местонахождения – Маргарита, Сан Алберто, Сабало и Итау. Страната е основен доставчик на газ за Бразилия и Аржентина. Интересите на държавата в петролния и газовия бизнес се представляват от държавната енергийна компания „Ясимиентос петролиферос фискалес боливианос“ (Yacimientos Petroliferos Fiscales Bolivianos – YPFB).

През декември 2007 г. се появиха съобщения, че руска делегация проучва възможностите за присъствието на „Газпром“ в Боливия. Тогава, позовавайки се на боливийски източници, в. „Файненшъл таймс“ съобщи, че руският държавен газов гигант е на път да подпише договори за инвестиции в Боливия на стойност около 2 млрд. долара. На времето „Газпром“ официално отрече да има интерес към подобни сделки и по думите на говорителя на Газпром Сергей Киприянов все още е твърде рано да се говори за цифри.

Все пак, боливийският министър на енергийните ресурси Карлос Вийегас отбеляза, че двете страни са близо до сделка между боливийската YPFB и „Газпром“ за разработване на две газови находища. Вийегас потвърди цифрата 2 млрд. долара и плановете са това да стане факт през следващата година.

Година по-късно (септември 2008 г.) делегация на Газпром посети страната. В рамките на визитата се проведе среща между члена на управлението на Газпром Александър Медведев и президента на YPFB Сантос Рамирес. Двете страни обсъдиха състоянието на текущите проекти, както и въпросите по научно-техническо сътрудничество и подготовка на кадри. В резултат на преговорите Газпром, YPFB и Total E&P Bolivia в присъствието на президента Ево Моралес подписаха тристранен меморандум. Договорът предполага провеждането на съвместна оценка на блока Асеро и е поредната стъпка по пътя към учредяването на съвместно предприятие за добив на газ в Боливия.

През април 2010 г. по време на своето посещение във Венецуела руският премиер Владимир Путин се срещна с президента на Боливия Ево Моралес. Инициативата беше на боливийската страна, като Моралес специално пристигна в столицата на Венецуела Каракас. На тази среща отново бяха обсъдени актуалните въпроси по двустранните отношения и търговско-икономическите връзки между Русия и Боливия. На фона на това положително развитие на руско боливийските отношения, през май 2013 г. президентът Ево Моралес заяви своето намерение да изгони от страната представителите на Агенцията на САЩ по международното развитие, поради намеса във вътрешните дела на Боливия

Предишният президент на Венецуела Уго Чавес установи много близки отношения с Русия. През своя мандат той посети Русия многократно – два пъти през 2001 г. и след това през 2004, 2006 и 2007 г. Дмитрий Медведев посети Венецуела на 26 ноември 2008 г. след визита в Бразилия. Това беше първо посещение на руски президент във Венецуела, за 150 годишното съществуване на дипломатически отношения между двете държави. Събитието беше описано като историческо. Тържественото посрещане на Медведев беше предавано директно за цяла Латинска Америка, а Уго Чавес определи Русия като „своя втора родина”.

Посещението ускори развитието на двустранните отношения. Участниците отбелязаха съвпадение по позициите относно глобалните проблеми и желание страните им да преминат на разплащане в националните валути, с цел защита на вътрешните си пазари от световната криза и по думите на Чавес (двете страни да се избавят от хегемонията на долара). Беше постигнато съгласие за създаване на руско-венецуелска банка с намерението в най-близко време да се формира нейният уставен капитал.

По време на четиричасовите разговори в двореца „Мирафлорес” бяха подписани важни споразумения в енергийната сфера. Руските компании бяха допуснати до разработките на нефтените и газовите находища и се договориха условията за изграждане на атомна електростанция от руски специалисти и по руска технология. Между Газпром и Петролеос де Венецуела беше постигнато съгласие за съвместно проучване на блока „Айякучо-3″ в нефтения пояс Ориноко. Бяха договорени също условия за въздушно съобщение и безвизови пътувания на гражданите на двете държави.

Сътрудничеството във военната сфера също отбеляза напредък. Посещението на Медведев беше предшествано от пристигане на части от ВМС на Русия и от ескадрила руски стратегически бомбардировачи. За първи път флотилия от руски бойни кораби акостира в Ла-Гуера. Венецуелските и руските ВМС проведоха първите съвместни военни учения с цел отработване на тактическото взаимодействие на корабите при участие на палубна авиация. В тях взеха участие група кораби от Северния флот на Русия в състава на тежкия атомен крайцер „Петр Великий”, корабът за борба с подводници „Адмирал Чабаненко” и плавателни съдове по обезпечаване.

По време на посещението на „Адмирал Чабаненко”, Уго Чавес потвърди своето желание за закупуване на руска военна техника. Двамата президенти подписаха предварителен договор за доставка на два самолета Ил-96-300, като се предвижда този контракт да бъде първата сделка за продажба на руски граждански самолети на Венецуела. Година по-късно Associated Press предаде, че Уго Чавес е съобщил за доставката на руски ракети от клас „земя-въздух”. Целта е да се противодейства на евентуално нахлуване в гориста местност или в крайбрежната ивица. Наблюдателите предположиха, че става дума за една от последните версии на ракетите ПЗРК тип „Стрела“.

Главните доставчици на оръжие за Венецуела са Китай и Русия. До 2009 г. Венецуела е закупила руско оръжие и военно снаряжение за над 4 млрд. долара. Най-известните сделки са за 100 хиляди автомати Калашников, самолети Су и бойно хеликоптери. Още тогава се водеха преговори за закупуване на танкове Т-72 и БМП.

В хода на визитата на Медведев бяха проведени няколко мероприятия от културен характер – дни на руската култура, изложбите „Православная Русь“ и „Современная Россия“, пазар на руската книга, концерт на хора на московския Сретенски манастир и молебен в Николаевския храм в Каракас

След Китай, през септември 2009 г. Уго Чавес отново посети Русия. Интересно е да се отбележи, че седмица по-рано в Каракас беше вицепремиерът на РФ Игор Сечин. Тогава във венецуелската база „Либертадор“ на ВВС се намираха два руски стратегически бомбардировача Ту-160, които извършваха полети над Карибско море. Екипажите на самолетите бяха приети лично от Чавес. По същото време Чавес обяви посланикът на САЩ в Каракас за „персона нон грата”.

Чавес и мин. председателя Путин обсъдиха възможността за създаване на съвместна банка и нефтен консорциум между двете държави в който да влязат „Петролеос де Венецуела”, Газпром, Лукойл и ТНК-ВР. Руската страна изрази готовност за разглеждане на възможностите за сътрудничество в енергетиката и в използването на ядрената енергия за мирни цели. Беше потвърдено строителството на атомна централа в щата Сулия в северозападната част на венецуела. Стана ясно също, че в началото на ноември 2008 г. година Газпром ще започне сондажи във Венецуелския залив за търсене на газови находища там.

По покана на президента Медведев Чавис присъства на дивизионните учения в рамките на маневри „Центр-2008″, в които участваха около 10 хиляди военни със задействане на над 2 хиляди единици бронебойна техника и над 50 самолета и вертолета, както и запуск на тактически ракети. По време на посещението двамата обсъдиха доставка във Венецуела на оръжия за унищожаване на наземни цели. В този аспект се очаква Русия да предостави на Венецуела кредит от милиард долара за закупуване на руско въоръжение и военна техника. До тогава Венецуела купува от Русия предимно средства за ПВО и транспортни вертолети.

Чавес е проявил интерес също от закупуване на 10 до 20 ПВО Тор-M1 (същият тип, който Кремъл продаде на Иран) и възможно транспортни самолети. По неговите думи, Венецуела ще закупи от Русия над 90 танка Т-72, както и реактивната система за залпов огън „Смерч”. Бил е проявен интерес също към закупуване на танкове T-90C, системи за противовъздушна отбрана и дизелово-електрически подводници клас Kilo (по класификацията на НАТО), или проект 636 – по руската класификация. Тези подводници са от трето поколение и имат по шест торпедни апарата.

Постигнатите договорености при това посещение извеждат отношенията между двете страни на принципно ново стратегическо равнище. Това личи от подписаните документи:

             Споразумение между Руската Федерация и Боливарска Република Венецуела за сътрудничество в областта на реализация на съвместни стратегически проекти;

             Меморандум за взаимно разбирателство между «Транснефть» и Нефтената компания ПДВСА с цел дългосрочно сътрудничество в рамките на проекта за развитие на инфраструктурата на нефтения пояс Ориноко;

             Меморандум за взаимно разбирателство между „Националния нефтен консорциум” и нефтената компания ПДВСА, за създаване на съвместно предприятие за дейност на блок Хунин-6, нефтеният пояс на река Ориноко;

             Писмо за намерения между Министерството на базовата и планинската промишленост на Венецуела и „РУСКАОЛИН”;

             Споразумение за сътрудничество в сферата на екологията между „РОСТЕХНОЛОГИИ” и нефтената компания ПДВСА;

             Меморандум за разбирателство между Федералната служба по финансови пазари и Комисията по ценни книжа на Венецуела;

             Споразумение между Правителството на РФ и Правителството на Боливарска република Венецуела за взаимно охрана на интелектуалната собственост в хода на двустранното военно-техническо сътрудничество.

Шест месеца след посещението на Чавес (на 2 април 2010 г.) Владимир Путин направи своето първо посещение във Венецуела в качеството си на министър председателят. По време на разговорите бяха подписани нови договорености, позволяващи развитие във военно-техническото сътрудничество, корабостроенето, енергетиката, търговско-икономическите отношения, образованието, транспорта, селското стопанство и др.

Отново беше разгледана възможността за разработка на нефтените и газовите находища в басейна на река Ориноко в източната част на страната, както и предоставяне от руска страна на кредит от 2.2 млрд. долара. Двете страни са договориха също за строителство на първата АЕЦ във Венецуела, за доставка на автомобили на „АвтоВАЗ“ и „КамАЗ“, за участие на „Аэрофлот“, „Совкомфлот“ и други руски компании. Документът за намерения между ОАО „Совкомфлот“ и транспортната компания PDV Marina предвижда създаване на танкери за превозване на газ и нефт от Венецуела до пазарите за продажба.

Говорейки за икономическите отношения с Венецуела Путин отбеляза, че Русия разглежда Венецуела като своеобразен трамплин към останалия регион на Латинска Америка. За нея Венецуелския пазар е важен не толкова за продажба на въглеводороди, колкото за продажба на технологии и стоки. Това се потвърждава и от факта, че във Венецуела Путин са срещна също и с президента на Боливия Ево Моралес, който се присъедини към преговорите в Каракас.

В заключителното комюнике по преговорите Путин и Чавес подписаха съвместно заявление във връзка с 200 годишнината на независимостта на Боливарска република Венецуела. Те заявиха подкрепата си за различните процеси на регионална интеграция с което оцениха позитивно създаването на Общността на Латиноамериканските и карибските държави ( CELAC) .

Куба. При посещение на кубинския външен министър в Москва през ноември 2008 г., президентът Дмитрий Медведев подчерта: „Куба е била и ще продължава да бъде един от нашите ключови партньори в Латинска Америка“. По-късно същият месец Медведев се срещна с кубинския си колега Раул Кастро. Хавана беше последната спирка от обиколката на руския президент в Перу, Бразилия и Венецуела. След 1991г. това е второ посещение на руски президент в Куба. Тогава Медведев определи двустранните отношения като многостранни и динамично развиващи се. Между двете държави бяха подписани десет споразумения, а в културен план беше открита новата православна църква в старата част на Хавана.

През 2013 г. Медведев отново посети Куба вече като премиер. Тогава беше частично опростен 30 милиардния дълг на Куба към Русия. Двете страни подписаха споразумение за продажба на руска авиотехника за 650 мил. долара и за доставка на самолети Ан-158, Э Т2-204 и Ил-96-400. Русия се задължи да поеме доставката на резервни части за поддържане и експлоатация на преди доставените самолети.

Двете страни се договориха също за сътрудничество в изследването и използването на космическото пространство за мирни цели, в областта на хидрометеорологията, мониторинга на околната среда и използване на системата за преференции на Митническия съюз. Последното се възприе от наблюдателите като постепенно интегриране на Куба в този съюз. Тогава не беше поставен въпросът за проучване на енергоносители в кубинския шелф, но от декември 2012 г. на руската компания Зарубежнефть беше възложено разузнавателно сондиране. Според компанията при потвърждаване наличието на сериозни запаси, руските инвестиции в проекта могат да надвишат 6 млрд. долара.

Следващо посещение на най-високо ниво в Куба направи Путин, по време на обиколката си в страните от Латинска Америка през 2014 г. Тогава не беше коментирано създаването на нови бази, но Русия получи възможност да засили потенциала си за следене на американските военни бази отблизо. За това спомага подписаното споразумение за разгръщане в Куба на руската система ГЛОНАСС. До 1995 г. в Куба присъстваше учебна бригада от 17 000 руски военни, които обучаваха кубинските въръжени сили. Своя военна база, както и такава за електронно следене, бившият СССР имаше до 2000 г., но я премахна, въпреки голямата полза от нея.

В полето на руския интерес към региона стои и Никарагуа с нейното население от шест милиона души. Още от 70-те години на ХХ век Даниел Ортега в качеството си на лидер на Сандиниската революция се изяви като противник на САЩ. Тогава от бившия Съветски Съюз беше оказана сериозна помощ на сандиниското правителство. След като Никарагуа призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия, отношенията й с РФ отново се активизираха.

В средата на 2008 г. руският посланик в Никарагуа Игор Кондрашев заяви, че неговото правителство е готово да помогне на Никарагуа в модернизацията остарелия вече боен арсенал. През декември същата година, по покана на своя колега Дмитрий Медведев, президентът на Никарагуа Даниел Ортега направи своето първо официално посещение в Русия. Това беше втора среща между двамата президенти, тъй като те се видяха по време на седемдневното турне на руския президент в Латинска Америка.

При проведените преговори страните договориха сътрудничество по редица проекти и програми в икономическата и енергийната сфера. Част от разговорите бяха посветени на борбата с наркотрафика. В резултат на това, по-късно ръководителят на руските служби за контрола на наркотрафика Виктор Иванов постави началото на сътрудничеството в тази област със създаването на регионален център за борба с наркотрафика в Манагуа. Преговорите засегнаха също сътрудничеството във военната област. По времена посещението в Никарагуа беше акостирал отряд бойни кораби на Северния руски флот в състава на големия кораб за борба с подводници „Адмирал Чабаренко”.

През юли 2014 г. Владимир Путин промени предварителния план за латиноамериканското си пътуване и по покана на Даниел Ортега направи кратко посещение в Никарагуа. Тогава Ортега определи срещата между двамата за историческа, понеже това беше първо посещение на руски държавен глава в Никарагуа. От руска страна в преговорите участваха външният министър Сергей Лавров, помощникът на президента Юрий Ушаков и шефът на Роснефт Игор Сечин. По време на визитата бяха обсъдени въпроси по целия спектър на двустранното сътрудничество – доставка на селскостопанска техника и пшеница от Русия, взаимодействие във фармакологията, сътрудничество по линия на право-охранителните органи.

Според главния редактор на списание Геополитика Леонид Савин, не е задължително руските кораби непрекъснато да се намират в Никарагуа. Те могат временно да се дислоцират в Куба и да променят своята дислокация в пристанищата на Венецуела. Ако се приеме политическо решение, Русия може да създаде надеждна военна и на постоянна основа инфраструктура в този регион.Това обстоятелство породи реакция от американска страна.

Освен борбата с наркотрафика и военната помощ, причина за засилване на двустранните връзки може да се търси в амбициозният план на правителството на Даниел Ортега да построи собствен аналог на Панамския канал – мащабен проект на стойност 40 млрд. долара и с дължина от 50 мили. От руска страна отдавна има желание за подобен канал, който за нея е предпочитан от политическа гледна и търговска гледна точка. През 2008 г. руското правителство дори прокарваше идея самостоятелно да построи Никарагуанския канал, но стойността на проекта подейства възпиращо. Въпреки това идеята остана актуална. След като Никарагуа даде концесия на китайски консорциум за строителството на канала и неговото управление за срок от сто години, Русия отново прояви своя интерес към проекта.

Мексико също не стои в страни от дипломатическата активност на Русия към региона. Владимир Путин посети два пъти страната – с официална визита през юни 2004 г. в качеството си на президент и през юни 2012 г. по време на срещата на високо равнище на Г-20 в Лос Кабос.

Конкретни резултати:

Във външно политически план

С Бразилия Русия изгражда отношенията си на основата на взаимодействие в рамките на ООН, ВТО, „Г-20”, СТО и БРИКС и другите регионални обединения. Използва се също опитът в създаването на интеграционни системи каквито са Митническият съюз, MERCOSUR и UNASUR . В рамките на Двустранната комисия по политическите въпроси двете държави съгласуват вижданията на си относно глобалната стратегическа стабилност и сигурност. Подобна политика се споделя от Бразилия, която очаква също подкрепа на Москва за получаване на статут на постоянен член на СС на ООН.

Аржентина изрази желание за по близки отношения със страните от БРИКС, което Русия приветства. Владимир Путин увери, че е възможно двете страни да установят стратегическо партньорство в сферата на международните политически, финансови и икономически отношения. Във Венецуела Русия изразява подкрепа за Общността на Латиноамериканските и карибските държави (CELAC).

С Куба и Никарагуа Москва възстановява добрите отношения и тясното сътрудничество във важни сектори, съществувало преди години. От важно значение е подкрепа на идеята за дублиране на Панамския канал, посредством силното финансово участие на Китай.

В енергийния сектор

С Бразилия през 2013 г. бяха потвърдени редица съвместни проекти в енергетиката, в нефтения и газовия отрасъл, в металургията, търговията и високите технологии. Газпром откри свое регионално представителство в Бразилия.

Русия излезе на енергийния пазар в Аржентина, посредством заявка на „Росатом” за участие в строителството на ядрени централи (АЕЦ „Атуча”). Договорена е съвместна разработка на нефтените и газовите залежи „Вака Муерта” в Патагония и участие на „Инетер РАО” с два милиарда долара в строителството на ВЕЦ „Чуидито-1”. Друга руска компания ще достави турбини за ВЕЦ „Пунта Негра” на стойност 19 мил. долара,

В Боливия Газпром, YPFB и Total E&P Bolivia имат договор за съвместна оценка на блока Асеро и подготвят учредяване на съвместно предприятие за добив на газ. Газпром сключи сделка с боливийската YPFB за разработване на две газови находища.

Във Венецуела през 2008 г. руските компании получиха възможност да проучват и разработват нефтените и газовите находища, както и строеж на АЕЦ по руска технология. Обсъжда се вариант за създаване на нефтен консорциум между „Петролеос де Венецуела”, Газпром, Лукойл и ТНК-ВР за съвместно проучване на блока „Айякучо-3″ в нефтения пояс Ориноко. Подписан е документ за намерения между ОАО „Совкомфлот“ и транспортната компания PDV Marina, който предвижда създаване на танкери за превозване на газ и нефт от Венецуела до пазарите за продажба.

Русия ще достави на Венецуела автомобили на АвтоВАЗ и КамАЗ. Аэрофлот и Совкомфлот ще участват в модернизацията на венецуелските авиолинии. Между Транснефть и ПДВСА има меморандум за дългосрочно сътрудничество за развитие на инфраструктурата на нефтения пояс Ориноко.

В Куба руската компания Зарубежнефть прави разузнавателно сондиране за проучване на енергоносители в кубинския шелф.

С Никарагуа Русия договори сътрудничество в редица проекти и програми в икономическата и енергийната сфера.

Във военната област

Понастоящем Русия разполага със споразумения за наземно оборудване на системата ГЛОНАС в Бразилия, Аржентина, Венецуела, Никарагуа и Куба. С тези държави РФ има договори за доставка на различно военно оборудване и техника.

В рамките на двустранна спогодба за военно сътрудничество, следващите две години Бразилия ще получи първата доставка на няколко от най-новите руски хеликоптери КА-62. Разработват се също перспективни образци авиационна техника пето поколение, чието производство се предвижда да става и в Бразилия. Част от продукцията ще може да се предлага на регионалните пазари от Бразилия.

На Аржентина Русия доставя вертолети и военно-транпортни самолети за съвместни проекти в Антарктида.

Във Венецуела е договорена доставка на танкове и различни руски оръжейни системи. Става въпрос за над 90 танка Т-72 и евентуално T-90C, реактивна система за залпов огън „Смерч” и дизелово-електрически подводници проект 636. В този аспект се очаква руската страна да предостави кредит от един милиард долара за закупуване на руско въоръжение и военна техника. От своя страна Венецуела предостави своята база „Либертадор“, която може да бъде използвана от руските стратегически бомбардировача Ту-160 при полети над региона на Карибския басейн. В хода на двустранното военно-техническо сътрудничество е подписано споразумение за взаимно охрана на интелектуалната собственост.

Русия ще достави на Куба РФ самолети Ан-158, Э Т2-204 и Ил-96-400, както и резервни части за поддържане и експлоатация на наличната остаряла техника. Руската страна получава възможност да поддръжка военните бази от съветско време и възможност за следене отблизо на американските военни бази.

Никарагуа ще получи помощ за модернизация на своето въоръжение, а Русия ще има възможност да дислоцира свои ВМС в кубински и никарагуански пристанища.

В икономическия и аграрно-промишления сектор

С основни бразилски ведомства Русия подписа меморандум по сътрудничество в модернизацията на икономиката.

Налагайки „контрасанкции” в отговор на действията от страна на САЩ и ЕС, Москва в известна степен разчита и на добрите си отношения с държавите от региона на ЛА и по-специално за доставки на продукти от хранителния и селскостопанския сектор. Сътрудничеството в аграрно-промишления сектор обхваща износ от Аржентина и Бразилия на месо, плодове и вино.

През ноември 2014 г. три бразилски компании, производителки на сирена и кашкавал, започнаха да доставят своята продукция на руския пазар. Това са компаниите Tirolez и Polengu (щат Сао Пауло), Schreiber Foods (щат Парана). Продукцията им е известна не само в Бразилия – Polengu продава в над 115 страни.

„РУСКАОЛИН”, „РОСТЕХНОЛОГИИ” и нефтената компания ПДВСА имат споразумение за сътрудничество с Министерство на базовата и планинската промишленост на Венецуела в сферата на екологията.

Сътрудничеството с Куба обхваща хидрометеорологията, мониторинга на околната среда и използването на космическото пространство за мирни цели.

Във финансовата и правната сфера

В Бразилия Руската Внешэкономбанк и бразилската банка за развитие BNDES подкрепят финансово съвместни проекти в сферата на иновациите и съвременните технологии.

С Аржентина действа сътрудничество по взаимна правна помощ и предаване на осъдени лица за отбиване на наказание.

Между Федералната служба по финансови пазари на РФ и Комисията по ценни книжа на Венецуела е подписан Меморандум за разбирателство. Има съгласие за създаване на руско-венецуелска банка с намерението в най-близко време да се формира нейният уставен капитал.

РФ осъществява сътрудничество с Куба в използване на системата за преференции на Митническия съюз, а с Никарагуа – сътрудничество по линия на правозащитните органи.

Културно сътрудничество

През 2008 г. в Аржентина бяха проведени дни на Русия, а през март следващата година беше подписано споразумение за безвизови пътувания. Двете страни развиват сътрудничество в областта на масовите комуникации и транслацията на предавания на испански език. През 2015 г. се подготвя честване на година на културите на двете държави.

Венецуела разширява културното сътрудничество с Русия, провеждайки дни на руската култура, организирайки изложби и концерти и пазар на руската книга. В Каракас функционира също Николаевския православен храм. Разшириха се възможностите за въздушно съобщение и безвизови пътувания на гражданите на двете държави.

С Бразилия двете страни реализират обмен на студенти в рамките на бразилската програма „Наука без граници”.

В столицата на Куба Руската патриаршия откри нова православна църква в старата част на града.

Някои изводи

Политическата експанзия на Русия по отношение на латиноамериканския регион следва да се възприема като реакция на действията на Запада през последните години. Например, Руската Федерация започна да развива отношенията с Венецуела, след като администрацията на Буш обяви разполагане на противоракетен щит в държавите от Източна Европа и подкрепи инициативите на Грузия и Украйна да станат членове на НАТО. Последваха събитията в Сирия и Украйна. Независимо от твърденията на американския президент Барак Обама, че между САЩ и Русия няма нова студена война, след събитията през последните две години за много наблюдатели тя не само е налице, но започва да има параметри и на доста гореща такава.

Още в качеството си на премиер Владимир Путин нееднократно предупреждаваше, че подобни действия към Русия ще предизвикат провеждане на политика „око за око”. Като инициатива и особености в реализацията й, новата латиноамериканска политика на Русия започна под формата на симетричен отговор на действията срещу нея. Този отговор е съпроводен със засилване на политическото, икономическото и военното присъствие на Русия в регион, смятан от години за традиционна зона на американско влияние.

Новите руски инициативи в ЛА се развиват в относително благоприятни условия. Регионалната политическа картина през последните години е характерна със стремеж за засилване на единството между държавите от региона и независимостта им от САЩ. Обединените усилия проличаха на срещата на Америките в гр. Картаген (Колумбия) през април 2012 г. Тогава латиноамериканските лидери се обединиха около стремежа да се отхвърли приоритетът на САЩ в региона и всички призоваха САЩ да спре ембаргото срещу Куба.

Антиамериканските настроения в Латинска Америка бяха провокирани донякъде и от политиката на последните американски президенти. Буш младши и след него Обама оставиха региона някъде в периферията на своята външна политика. И двамата не обърнаха достатъчно внимание на развиващите се в него тенденции. Единият ръководеше „войната срещу тероризма”, а другият се фиксира върху личността на Путин, като главна пречка за провеждане на геополитика на САЩ в Близкия Изток и бившите съветски републики.

Активната руска политика към държавите от региона даде импулс на техния стремеж да намалят влиянието си от Вашингтон. Русия започна да се възприема от някои държавни лидери като субект, решително противопоставящ се на американския стремеж за глобален хегемонизъм. На практика, действията на Русия в ЛА засилват тенденцията за отказ на световната общност от еднополюсния свят и това може би е един от нейните най-съществени резултати.

Независимо, че новата руска политика в региона оказва всестранно въздействие върху двустранните отношения, ударението следва да се постави предимно на военно-политическото и научно-техническото сътрудничество. То създава предпоставки в бъдеще за оформяне на по-близки отношения в отбранителната сфера. Проблем за Русия в това отношение може да се окаже нестабилността на правителствата на някои държави от региона и евентуално последвалите промени в техния политически курс. Дори и при непредвидени събития в бъдеще, постигнатите двустранни договорености стават основа за противодействие на политиката на САЩ в света. Последното е от особено значение в момент, когато цялата западна пропагандна машина е насочена срещу Русия.

Латиноамериканската политика на Русия следва да се възприема и като своеобразно продължение на политиката с Китай и впечатляващите по брой и мащаб двустранни договори. В това отношение Русия има подкрепата от страна на БРИКС и ШОС, което никак не е малко, като се има предвид потенциалът на държавите от тези два блока. Не трябва да се пренебрегва също фактът, че в някои латиноамерикански държави общи интереси имат също Индия и Иран.

21 май 2015 г.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2019 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук