ЗАД НОВИНИТЕaqmn->name

Прозрения за „ПРОЗРЕНИЯ ОТ ДЪНОТО“
Публицистиката като драматургия в новата книга на Лазар Мурджев


26 Юни 2019

Книги като „Прозрения от дъното“ са много нужни на това наше време на объркани нравствени ценности, загубени исторически ориентири и общество в структурен, институционален и духовен разпад

На 6-ти юни 2019 г. се състоя премиерата на най-новата книга на Лазар Мурджев „ПРОЗРЕНИЯ ОТ ДЪНОТО“ /издателство „Захарий Стоянов“/. В галерия „Академия“ на НХА бяха представени част от събраните прозрения, осенили автора сред тъмата от несправедливости и ценностен разпад, в която „битуваме“. В една нестандартна обстановка сред изкуство и артистичен хаос, авторът, заедно със своите съучастници в книгата – проф. Орлин Загоров и Анна Заркова, с приятелите си Светослава Рудолф, проф. Румен Рачев с талантливи млади актьори от новия клас на проф. Рачевр превъплътиха текстовете от „ПРОЗРЕНИЯ ОТ ДЪНОТО“ в един своеобразен перформънс. Сред гостите бяха г-жа Маргарита Попова, ген. Тодор Бояджиев, ген. Стоимен Стоименов, Георги Чапкънов, Николай Малинов, Александър Чакмаков и много приятели и почитатели на творчеството на Лазар Мурджев, които изразиха своята надежда, че БРОД за България има.

„Някъде тук, приятели, преди 30 години, с моя учител по философия обсъждахме същите проблеми. Тук той инициира създаването на Клуба за Гласност. Спомням си една мисъл, която той изказа: Този живот не е за нас, но сме длъжни да го живеем добре – обърна се Лазар Мурджев към своите гости – днес с удоволствие в едно състояние на дежа-вю чувствам, че нищо не се е случило, въпреки, че синът ми е вече на моите години тогава, аз вече с очи за България, както красиво подсказа госпожа Попова, се опитвам да гледам на далечни разстояния, както ни учеше бате Дончо. И като споменах Дончо Цончев. За книгата няма какво да кажа, тя е на читателите. Оттук нататък животът ѝ се съизмерва с вас. Благодаря, че ви има!“

„Скъпи приятели, много благодаря на Лазар, че ме покани днес да бъдем заедно, за да съпреживеем за пореден път прозренията от дъното на душите ни – г-жа Маргарита Попова започна от 204-та страница – страницата подчертана от Анна Заркова в предговора на „Прозрения от дъното“ – Аз бих казала нещо по-различно: Напротив, това е нашият живот и на децата ни и ние затова ще го живеем. Ще го живеем, за да не направим 2-ри юни Задушница. Задушница и полетът на крилете на патиците са една от рамките на прозрения и на тази книга, защото не може само с гняв, не може със забрава, не може с подлост, не може с безразличие. Трябва и ние сме длъ този нашият живот да го живеем с надеждата. Те отлитат, патиците, но и се завръщат. Чертаят пътя нататък, но и обратно, насам. Прочетох книгата от първата до последната страничка, няма значение откъде ще я започнем, дали прокурорски отзад напред или отпред назад…“

„Ницше твърди, че демокрацията сама води до своята противоположност – тиранията“, пише Лазар Мурджев, но не стига дотук. Той проверява прав ли е Ницше, що се отнася до днес и до българската действителност. Проверките му не приличат на прокурорските, в които е зададен резултатът и се игнорират доказателствата, които му противоречат.“ – казва Анна Заркова за Прозренията на Лазар Мурджев и е безкомпромисна нататък – „Житейските му примери са толкова разнообразни, че ако ги даде назаем на трима „медийни“ писатели от тях биха могли да произлязат три различни исторически романа. Което не значи, че той не е поел отговорност да напише една книга – своята. „Прозрения от дъното“ не е вулгарен роман, нито шаманска прокоба. Далеч от медийните писачи с десетки преводи на поръчани послания, тук авторът ни повлича в скандален порив за дъх нормалност из девалвиралата и идиотска реалност заляла живота ни. Ужасът от дъното, сътворило прозренията на този здрав интелектуален шамар по мутрите на чудовищата от статуквото, натикани в този жалък, страховит, медицински и юридически ред, наречен днес в чест на „Истанбулската конвенция“ – „...нема мърдане...“.

 

„Прозрения от дъното“ е публицистичен цикъл за ценностите на българското настояще.
Публицистика като драматургия, както казва проф. Радослав Радев и продължава – „когато през 60-те години на 20 век поетите започват да създават пиеси, Иван Радоев отбелязва, че стихотворението се гради като драма, в която няма един, а множество конфликти.
В политическия и духовен преход, който преживяваме от края на 20. век се оказва, че и истинската публицистика, за да въздейства, също е своеобразна сцена, на която се появяват познати лица от действителността. В творчеството на Лазар Мурджев това е още по-ясно изразено, тъй като тръгва от поезията и пренася своята нравствена битка за ценностите ни като народ в публицистиката. Той не просто ползва словото, а гради структури на мисълта и емоцията, за да може чрез видимата повърхност на живота ни да търси откровения и прозрения. Авторът знае до кого и зад какво да застане, но всичко в политическия ни живот, което е лесно обяснимо, трудно се преживява. Лазар Мурджев стига до убийствена ирония, която рядко някой е произнасял. „Петдесетте милиона жертви на Втората световна война са само цифра, която все повече българина си я представя само в Евро.“

„...Лазар Мурджев е уникално явление в най-новата българска литература“ – казва проф. Орлин Загоров. „Талант с извънредно богата палитра от мъдрост и човешки въжделения. Книгата му е цяла вселена, обитавана от непобедим дух... Затова прозренията започват с усещане за бъдеще и завършват с молитва за България, която иска да завещае на идните поколения“.

Иван Гранитски нарича „Прозрения от дъното“- „Острие!!“. „Интелигентната публика добре познава разностранния и ярък талант на Лазар Мурджев – поезия, остра публицистика, задълбочени социално-политически анализи, социативно-метафорична есеистика, безпощадни филипики срещу съвременните развратители на обществения морал – самодрапирали се като политически елит...
Всяка книга на този талантлив автор впечатлява с оригиналната си концепция. Това е качество рядко срещано в съвременната ни книжнина, наводнена от ерзаци и самооблащаващи се псевдо - постмодернистични подобия.
Основното градиво на книгата не случайно е фрагмента – острие. Неговата способност да поеме големи обеми от смисъл, внушения и подтекст, определя и избора на автора за тази техника на градеж и писане.
Книги като „Прозрения от дъното“ са много нужни на това наше време на объркани нравствени ценности, загубени исторически ориентири и общество в структурен, институционален и духовен разпад“.

 

Ген. Стоимен Стоименов: „Уважаеми читатели на творчеството на нашия приятел Лазар Мурджев. Преди всичко адмирации към автора на този забележителен труд затова, че ни подсказва със своите Прозрения как можем да се оттласнем от дъното, на което България вече стои повече от 30 години. Опорните точки, които се срещат в книгата –  несломимият български дух, православното християнство, националното достойнство, културно-историческото наследство на нашата страна. По-нататък той дава и лостовете, с които можем да постигнем целите – Единение на духа, Диктатура на съвестта, Върховенството на закона.

 

Ген. Тодор Бояджиев: Нашите отвъдокеански партньори имат едно възклицание, което се произнася в две точно противоположни интонации, „You did it again“, „Отново го направи“. Ако за някого е изненада това, което имаме пред себе си, за мен не е изненада. Това е Лазар Мурджев. Такъв го знам от много години, така пишеш, остро, честно, с емоция, с тъга, със злоба, с вяра, с надежда, това е Лазар Мурджев.
Той се записа с важни думи и важна идея, събрани в едно съкращение. Лазар Мурджев роди съкращението БРОД за България – Бъдеще, Род, Отечество, Държава. Четири букви, които дават съчетание, което посочва пътя през тресавището, в което позволихме да ни набутат през последните 30 години. Второто съчетание, което отново роди Лазар Мурджев, това е наименованието и на неговия сайт – БОДЕ.BG.
БОДЕ – това са Българи От Дъното на Европа, но Българи От Дъното на Европа, защото ни докараха до най-ниския стандарт, най-ниските заплати, най-ниската продължителност на живот, най-високата детска смъртност, най-бързо топящата се нация, но хора, които все още вярваме, че България е била и ще бъде държава на духа. С тези две съкращения според мен Лазар остава години напред плюс всичко, което пише.

Има една българска поговорка „Крушата не пада по-далече от дървото“, а мисълта, която почна да ме гложди е: Вярна ли е тази народна мъдрост? Народът е пръв, защото за мен пример е Димитър Мурджев-младши, издънка от това здраво дърво, от това коренище на Мурджевия род. А хората от този род са достойни българи, обичащи родина, вярващи в родина, мислещи за нейното бъдеще и отдаващи се на нейното бъдеще.

 

Д-р Тихомир Стойчев: „Благодарим ти за тази поредна книга, за това, че ни дава възможност да бъдем заедно. Добрите думи за теб никога няма да свършат. Аз мисля, че най-тежката ти съдба е затова, че ти си осъден и ще се обърна към екс прокурор Попова да приеме ние да бъдем народният съд, защото ако продължим така да стоим на дъното – народен съд ще има. А ние да осъдим Димитър Мурджев-старши, Лазар Мурджев в средата и Димитър Мурджев-младши. Да им вменим задължение с първоначален строг режим да продължат все така да творят и да множат своите таланти. Аз мисля, че присъдата на рода Мурджеви трябва да ни води към едно ново и допълнено издание – „Прозрение от дъното към върха“. Защото аз мисля, че мъртвите, които са около теб и живите, които вървим в една редица с теб, ако продължим да вървим напред ще може да изведем нещата към по-добър край, а България от дъното към върха. Благодаря!“

 

Александър Чакмаков: Понеже не вярвам в случайности, съдбата ни срещна с него преди 20 години, когато вече се виждаше накъде върви България и той ненатрапчиво подаде ръката си, за да спасим една малка част от тази индустрия, която добре, че не нарязаха. Общувайки с него тези 20 години аз видях, че този човек има три личности, които се борят един с друг. От една страна беше експертът, който си върши професията в една област, която беше доста сатанизирана – сигурност. На втори пласт видях човек, който е много талантлив – той може да рисува, той може да пише поезия, той може да пише проза и публицистика, която може да прочетете в тази книга. И на трето място, може би най-важното, това е човекът родолюбец или патриот. Това е човек с визия, който има представа накъде иска да отиде тази България, която той толкова много обича.

 

Николай Малинов: „Моят приятел Лазар Мурджев има едно качество, което никой не го е казал, но е много важно и много силно качество. Той не само умее да води, там където е силен, а умее и да слуша и да следва. Това, което ние правим е духовно. Без духовното и културната съставляваща, естествено без симфонията с прагматичното няма как да пребъдем. Видяхме, че с много империи с ракети и танкове почти не оцеляха поради липсата на духовното. След много години в духовното, което посеем –  ще пожънем. „История славянобългарска “, казваше проф. Орлин Загоров, са ѝ трябвали петдесет години, за да стане идеология на България. И това, което казваме, това, върху което разсъждаваме и това, което мислим е наистина написването на новата „История славянобългарска “ и аз мисля, че българският народ добре се справя. И аз мисля, че, Лазар е ярка личност, който не само говори, а и прави. Защото, както е казано „По делата им ще ги познаем “. Така че, Лазаре, пожелавам ти това, което имаш. Пожелавам ти мъдрост, пожелавам ти сили, пожелавам ти здраве, защото ще ти трябват за още много години да сееш разумното, вечното и доброто. Благодаря ти!“

 

Илия Милушев: „Книгата не е просто регистратор на недъзите на нашето общество, но и в позитивен дух ни посочва теория за излизане от духовната криза и безпътица. Многократно в нея се акцентира върху необходимостта от единение на българския народ, издигайки каузата БРОД за България като възможна платформа за това, в лицето на Поибренския кръст като диктатура на съвестта.“

 

„ПРОЗРЕНИЯ ОТ ДЪНОТО“ започва така:
„Той бе самотен призрак, изричащ истина, която никой нямаше да чуе.
Но докато продължаваше да я изрича, по някакъв необясним начин
приемствеността не се прекъсваше. Паметта на човечеството се предава
не като накараш другите да те чуят, а като пазиш здрав разсъдъка в себе си.“
Джорж Оруел

 

Заявете своите ПРОЗРЕНИЯ ОТ ДЪНОТО.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България