ТАБУaqmn->name

ДАЛИ СОРОС ЩЕ СИ ПОИСКА ОБРАТНО ПАРИТЕ
ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ?

Aвтор:  Георги Вацов 

22 Март 2018

       През 50-те години на миналия век в Китай, след заключението на Всекитайския НИИ по зоология ,че врабците изяждат годишно зърно, достатъчно за изхранването на 35 милиона души   се развихря "войната с врабчетата".В активната фаза на това масово безумие, само за десет дни,  в цялата страна са унишожени над два милиарда птички. В годината след това масово клане действително има значителен ръст на добива на зърнени култури, но паралелно с това взривоподобен е и ръстът на пълчищата вредители,унищожаващи за броени дни  посевите, зеленчуковите и овощни градини и довели до гладна смърт милиони хора през "трите гладни китайски  години" – 1959-1961 г.

       Тази тъжна история ни сблъсква с извечната истина ,че човек е създаден, за да живее в хармония с природните закони  и в съзвучие с житейските правила от  Ветхия завет и моралните норми на Новия Завет. Винаги, когато простосмъртните започнат да се изживяват като  изключителни и  всемогъщи, следват наказания...

      .... " Но още не си бяха легнали, когато мъжете от града, жителите на Содом, обградиха къщата, от момче до старец, всички заедно като тълпа. И завикаха срещу Лот с думите: „Къде са мъжете, които дойдоха при тебе тази вечер? Изведи ги при нас, за да имаме сексуални отношения с тях!“ – Битие 19:4 .

          " Тогава Йехова изля дъжд от сяра и огън над Содом и Гомор — и това беше от Йехова, от небесата. Така той унищожи тези градове и цялата Йорданска долина, всичките жители на градовете и цялата растителност" – Битие 19:24-25.

      "Жена не бива да носи мъжки дрехи, и мъж не бива да се облича в женско облекло: всеки, който прави това, гнусен е пред Господа, твоя Бог"Второзаконие 22: 5    

        " С мъж да не лягаш като с жена; това е гнусота......

    .... И така, вие пазете наредбите Ми и законите Ми и не правете нито една от тези гнусоти - нито местен, нито заселен между вас пришълец" – Левит 18:22-26

 ххх

         През последните месеци пробладаващата част на българското общество , начело със своя президент и архиереите на православната ни църква,  за пръв път  високо и решително оспори  идеологическото изстъпление на "отворените и изключителните", които години наред, следвайки чужди нам ценности, икономически програми и военно-политически внушения, се опитаха лукаво и небрежно да ратифицират в Парламента Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, приета на 11 май 2011 година  в Истамбул, в която основен акцент е направен върху равенството на половете, но не двата , а на ТРИТЕ(!?!) пола!  

       В разразилата се обществена буря бяха изказани твърде много верни и запомнящи се мисли по повод неадекватността на европейската Конвенция към родовата памет и духовния мир на българина, към българското обичайно право и опазването  на националните ни традиции – интервютата и статиите на  д-р Маргарита Попова, на изключителния публицист Велислава Дърева, на проф.Валери Стефанов, които  могат и следва да бъдат пример за непоколебима и градивна гражданска позиция , така нужна днес  на изстрадалия български народ в борбата му за оцеляване.

     По наше мнение,  за читателите на сп."Сигурност" е въпрос от изключителна важност доколко Конвенцията за защита на жените и против домашното  насилие гарантира тяхната лична сигурност, сигурността на възрастните им родители, деца и внуци? Дали тази европейска Конвенция с нещо допринася, и с какво, за националната сигурност дали тя защитава суверинитета и националната индентичност на  българския народ в епохата на мултикултурализма?

      На първо четене творението на чиновниците от Съвета на Европа ни изправя пред няколко тежки дилеми:

           – след като има приети три европейски конвенции и една европейска харта, три конвенции на ООН и два междунардни пакта, в които от различни позиции и приоритети се защитават  правата на жените,  какво  налага приемането и ратифицирането на още една Конвенция, само за насилието над жените? По този начин не се ли нарушават правата на мъжете, които, както признава в Преамбюла си и самата Истамбулска конвенция, ".. също могат да бъдат жертви на домашно насилие", в т.ч. и сексуално!?

          – международното публично  и частно право приемат за свой основополагащ принцип  равнопоставеността на страните – обекти на правно регулиране. Никъде в европейското континентално законодателство не се говори за граждани-мъже и граждани-жени – всички те  са граждани на своята държава , а след образуването на ЕС и европейски граждани. След като колективната мисъл на човечеството, след преживяните "матриархат"и "патриархат" са стиганали до извода, че най-добре обществото се чувствува тогава, когато всички имат статуса на  "граждани" , нима е необходимо да се създават нови разделителни линии, фиксиращи нечия  привилегированост?

        – след Втората световна война, с волята на Великите сили -победителки над фашизма , бе създадена Организацията на Обединените нации, именно обединените. Европейския съвет със своята законотворческа дейност в областта на защитата правата и свободите, вероятно, девалвира, но във всеки случай дублира вече приети правни норми, валидни за всички граждани по света. Както показва опита в борбата с насили-ето, най-вече на Германия и Швеция , плод на  нахлуващите от Африка, Близкия и Среден Изток емигранти, къде  поради криворазбрана "толерантност", къде от излишна  "политкоректност", но, така или иначе, по отношение на тях Истамбулската Конвенция не работи.

        Липсата на адекватен и логичен отговор на тези въпроси  говори недвусмислено, че зад невероятния натиск, стремеж и фанатизъм Конвенцията   на всяка цена да бъде  ратифицирана от българския парламент се крият други, скрити за обикновения човек "тежнения", които заставят министър-председателя да пише на подведомствените си депутати, "че няма мърданетрябва да се приема!".

         Както стана ясно от разгърналата се обществена дискусия, причината  най-вероятно е  в т.н. "трети , социален пол" или  «Gender mainstreaming» (джендърната идеология), т.е. собствената представа на човека за това, дали е мъж или жена,без да отдава значение, какъв е  по рождение. През 1995 година лесбийско-феминисткото движение роди   концепцията , че полът е "социален конструкт", който зависи изключително от възпитанието и който може свободно да бъде избиран. В това гражданско съобщество, освен лесбийките, влизат още педерастите, бисексуалните и трансексуалните хора. Когато говорим за законодателното регламентиране правата на джендърното съобщество трябва задължително да имаме предвид, че биологически опосредствения хомосексуализъм, както и нарушенията при пигментацията и латерализацията на полушарията са с твърде малки значения – 0,01-0,03% от общата популация. Процентът на брака в природата винаги е постоянен и минимален, защото в противен случай мутациите на гена ще предизвикат изчезването на самия вид. Така ,че настойчивото лобиране от световното джендърско лоби на тезата, че "всеки десети" от населението на света не по своя воля ,а по рождение е хомосексуалист е много, много далеч от истината. Тъкмо обратното, стремително разрастващият се хомосексуализъм е резултат от действието на механизмите на социалната зараза или с други думи казано, поведенческия модел и ценностната ориентация на човека,особено на подрастващите, се променя под влияние на примера, на натрапения образец, на въвличането в деформирана противоестествена среда. Именно такъв е механизмът за подвключването в сборищата, които се наричат "паради на гордостта", гледането на филми и участия в шоу с подобна тематика. "Джендърната" политика предполага легализация на хомосексуалните бракове, на осиновяването на деца от педерасти и лесбийки, приемане на закони за хомофобията, прапаганда на хомосексуализма сред децата. В крайна сметка целта на джендърите и стоящите зад тях тайни кукловоди е  традиционното семейство да попадне под ударите на закона и да бъде постепенно забранено!!!

      И както винаги в подобни земетръсни обществени колизии възниква въпросът, кой е заинтересуван от това алогично  развитие на човешката цивилизация?  Вероятно тези, които са планирали "Новия световен ред" и еднополюсния  свят под ръководството на хегемона! През 1992 година Бил Клинтън, малко преди да бъде избран за президент на САЩ, презентира доктрината "Третият път", движение, което отвежда човечеството  в свят с една всеобхватна идеология, гарантираща тоталния приоритет на свободния пазар и превръщането на  страстта към потребление и "всеобщата"  свобода във фетиш. В този "нов свят" не трябва да има граници между държавите, за да няма прегради пред експанзията на транснационалните компании, няма място за  традиционния морал, няма ги  родовете , фамилиите, семействата за да не може никой да се скрие от "всепобеждаващата любов". Неподдаващата се на контрол светата Църква трябва да изчезне за да няма посредник в общуването с Господа. Край на фило-софията и идеологиите, а това значи и на политически независимите партии, за  да нямат шанс народите организирано да се противопоставят на новите и скрити  властелини на света!

      Но затова пък има НАТО – за да охранявя нечии интереси и силово, за пред световната общественост, да "чисти" нечии съвести!

      България,  бодро крачеща по пътя към "Новия световен ред"  и под ръководството на местни васали, стигна до положението да няма армия, да няма работеща икономика, но да си има  джендъри! Има хаос , отчаяние и некрекъснато съдбовно очакване у хората да дойде някой , който да им помогне да оцелеят – както във филмите на Холи-вуд.  И този някой ще пристигне  като "спасител", като "месия" за да "чипира" населе-нието, да се преобрази в "Big brother" и от "грижа" към  ближните     да следи кой  къде ходи и какво прави и при необходимост  да предприема спешни мерки, когато някой свърне от "правия" нов път! Например, като с Милошевич, със  Садам, с  Кадафи!

      Това е същността на "Третия път", това е предназначението на  "третия пол", това е и планираният "край на историята"! А дали ще е  и краят на човешката цивилизация зависи от  резултата  на предстоящия, последен планетарен  сблъсък   на доброто със злото!!!

      Конвенцията на Съвета на Европа  за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие  е директен опит,без излишен шум , да се регламентира защитата  на сексуалните малцинства. Реализацията на тази Конвенция създава строга административноправна конструкция за контрол и изпълнение на записанато в нея. Приравнявайки и заменяйки по същество  юридическото  понятие  "биологически  пол" с понятието "социален  пол"(джендър),  Съветът на Европа задължава страните-членки на ЕС да приведат законодателството си в съответствие с изискванията на Конвенцията. Изучавайки опита на страните, въвели нормите,  научаваме , че вече има "джендър-квоти", "джендър-експертизи", "джендър-баланси" , Комисия по въпросите на джендър-равноправието, начело с пълномощник по защита  правата на джендърите. Жертвите на "джендър-дискриминацията" получават приоритетно право на безплатно социално обслужване . Разработен е план за действие по внедряването на "джендър- равноправието", създава се организация за "джендър-образование" и просвета, защита на обществото от информация, оправдаваща "джендър- дискриминацията", "джендър-статистика" и т.н. Съпругата и съпругът  получават ново определение  –  "лица със семейни задължения". В Австралия вече законодателно е закрепена възможността в паспортите  гражданите да  посочват трети вариант пол – не мъж  или жена, а неопределен пол, обозначен като "Х".    

       Англосаксонският свят пръв на планета възприе "джендър-идеологията" и с възможностите на прецедентното право  отначало плахо , но днес вече  мощно и настъпателно налагат в Западния и Източноевропейския свят  законовата регламентация на трансджендърството.

       Исторически хомосексуалността и другите прояви на нетрадиционната ориентация са били основание за уволнението на военнослужащи от армията  на САЩ. По време на виетнамската война редица американци са се правили на гейове, за да не служат в армията. На трансдъжендърите е било забранено да служат,  което е произтичало от  правителствено разпореждане от 1963 година, в което същите са били  причислявани към "хора с разстройство в поведението, проявявящо се в транссвестизъм". Класификацията по сексуален признак, когато в нея след хетеросексуалните хора се нареждат т.н. "джендърова група" ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) автоматически отменя единственото вярно деление на норма и патология и легитимира  извращенията във вид на норма. През 1995 година Бил Клинтън ( автор на доктрината "Третият път!!") отменя забраната за прием в армията на ЛГБТ, постановявайки, че "хомосексуалността  не е препятствие за служене в армията до момента, докато  самите хомосексуалисти сами не разкрият  своята ориентация". През 2010 година Барак Обама подписва закон, по силата на който на лесбийките, гейовете и бесексуалите се разрешава да служат във ВС на САЩ, а "трансджендърите" продължават да бъдат считани за хора  с "психосексуално разтройство". На 30 юни 2016 година, малко преди президентските избори, явно под натиска на Хилъри Клинтън, официално  е отменена  забраната трансджъндърите  да служат в армията. В края на юли 2017 година национал-глобалистът Доналд Тръмп отменя разрешението трансджендъри да служат в армията , като в Туитър това си действие той  аргументира по следния начин:"Нашите военни трябва да концентрират своите усилия за постигане на решителна и съкрушителна победа и не следва да бъдат обременявани с огромни медицински разходи и безпорядък, към който води присъствието на трансджендърите сред военните". В резултат на решенията на федералните съдии в Балтимор, Вашингтон, Сиатъл и Ривърсайт, указа на президента Тръмп е отменен и към 23 февруари 2018 година във въоръжените сили на САЩ вече официално е зарегистриран първия  договор с открит трансджендър. При постъпването на служба, трансджендърът е длъжен да  представи свидетелството за раждане, паспорт или решение на съда, потвърждаващ смяната на пола. "Разпределението на стаите, стандартите  за ръст и тегло, избора  за долно бельо и баня ще се осъществява в съответствие с предпочитанията на пола на заявителя", с уточнението ,че мъжете-трансджендъри, които не са си направили операция по смяната на пола са задължени да носят женско бельо!?!

       Развитието на ситуацията с развитието на ЛГБТ - движението и феминизма в САЩ   е интересно дотолкова , доколкото те не са в обсега на   Конвенцията на Съвета на Европа и днес са една от темите, които разполовяват американското общество. Но според нас, би трябвало в името на националната сигурност на САЩ  въпросите  за вътрешната мотивация, упоритостта и волята на американските военни да са от решаващо значение. За разлика от Америка политическата класа на Европа,особено ръководителите на ПЕС, ръководителите на партиите, членуващи в нея, както  и глобалистки настроените лидери  на европейските  страни ,чрез строгите разпоредби на Истамбулската конвенция от 2011 година, решават генерално феминистките и сексуално-малцинствените въжделения на определена малцинствена  част от гражданите на Европа. Има само косвени данни за количествения обхват на изповядващите тези идеи и принципи. Например , през  2016 година,  в единствената  клиника, занимаваща се с проблемите на джендърната  индентификация "Tavistock and Portman NHS Fondation trust" в Лондон за смяна на пола  са били насочени   1398 пациента  до 18 години , като 913 от тях са били момичета (жените-англичанки не искат да стават майки?!), а 485 –момчета. През 2009-2010 година общата цифра е била едва  97 души, като момчета са били болшинство. Населението на Великобритания през 2016 година е било около 65 млн.души. През 2004 година в Англия  е приет "Закон за признаване на пола" (Gender Recognition Act ), който нивелира джендърната индентичност и позволява на мераклиите  със задна дата да поправят "грешката" на природата  и в личните си  документи  да скрият този "срамен" факт-предишния си пол  от работодатели и любопитни странични наблюдатели.

      Движението за забрана на телесните наказания в семейството е инициирано от легално действуващата във Великобритания педофилска организация "Обмен на информация за педофилията"( Paedophile Information Exchange, PIE), съществуваща от 1974 до 1982 година, когато педофилията се е разглеждала от много представители на английската общественост като един от аспектите на правата на хомосексуалистите. Организацията първа в Англия започва борба за "правото" на децата на сексуална свобода и за освобождаването им от родителския контрол, като скритата им цел е била  да улеснят  достъпа на педофилите до децата. Когато английските власти забраняват  дейността на PIE поради "нанасяне на вреда на обществената нравственост", знамето на борбата за "детските права" попада в ръцете на Питър Нюел, в качеството му на главен координатор на благотворителната организация "Асоциация за защита на всички деца" (Association for the Protection of All Children). Неотдавна 77-годишния мъж, жител на Ууд Грийн, недалеч от Лондон, бе осъден от Блекфрайарския кралски съд на 6 години и 8 месеца затвор за сексуални посегателства. Той е направил пълни  признания  за пет инцидента на непристойни и сериозни сексуални правонарушения по отношение на деца на възраст под 16 години.

    Пътят към ада е осеян с добри намерения!

    Канцлерът на Германия Ангела Меркел настойчиво търси  решение на въпроса с недостига на специалисти и работници за немската икономика и обслужваща сфера.На тази цел бе подчинено нейната безумна инициатива да отвори вратите на Европа за стотиците хиляди емигранти от Африка, Близкия изток и Средна Азия.  Работейки за благополучието на немския бюргер, фрау Меркел постави на риск цялата си политическа кариера. Не по-малък е рискът за силата и единството на германската нация и от настойчивото и тотално внедряване на джендър-идеологията в живота на немците.

      В края на 90-те години на миналия век етническият немец Евгений Мартенс напуска родния Сибир в РФ и заедно със семейството си се заселва в праисторическата си родина Германия, в градчето Берг, провинция Вестфалия. За 18-те прекарани там  години в семейството се раждат десет деца, купуват земя, построяват си къща, работилница, гледат животни, имат свой трактор и микроавтобус за 14 човека. По-големите деца редовно посещават местното училище до момента, когато дъщеря на Евгени Мартенс му разказва за това , което са учили в часа по сексуално възпитание. За носителя на православна култура, та макар и немец по националност, чутото предизвиква и гняв, и решение дъщеря му повече да не посещава часовете по секспросвета. "Но да се борим със системата за нас се оказа много трудно и цената ставаше все по-висока – споделя пред репортера на руската РТР-Планета Евгений Мартенс.– Забраних на дъщеря си да посещава часовете по секспросвета.Обвиниха ни, че нарушаваме правилата като  не посещаваме училището. Извикаха ме в училищното ведомство, наложиха ми глоба , която аз отказах да платя. Изпратиха четрима полицай, които пред погледите на цялото ми семейство ме арестуваха". Сега , когато семейството на Евгений Мартенс се завръща обратно в Русия, но този път в плодородния Ставрополски край, местните хора ги посрещат като свои –  предоставят им стара ,ремонтирана специално за тях къща, а Евгений от продажбата на имота си в Германия има достатъчно средства за да купи земя, да построи нова къща и цялото семейство да започне да работи за новата си стара родина.

      А Ангела Меркел не само лишава Германия  от трудолюбиви и отговорни към работата си сънародници, но сем.Мартенс стават пример за други  20 семейства, които вече оформят документите си за завръщане отново в Русия.

      Другият аспект на  проблема с джендър-идеолгията и емигрантите е още по-сложен и тежък. Имигрантите нахълват  в Европа не със съзнанието         , че ще позволят  да бъдат претопени , а с желанието  те да претопяват. Политкоректността и толерантността, съчетани със строгите постановките на Конвенцията, в т.ч. и в частта за защита на правата на емигрантите, изисква спешно "да се разработи съвършено нова кулутра на мястото на старата, векове градена в бита и съзнанието на хората. Това е и проблема, от който загива Древния Рим, защото  жестоките и строги култури и обичайно право ,където мястото  и ролята на половете е определена и фиксирана  от векове, ще побеждава в новите места на заселване и докато нещастния местен жител разсъждава : а позволено ли е на човек от третия пол да вземе оръжие и да се защитава, оказвайки съпротива - в къщата му вече ще са се настанили варварите!" (http://www.bbc.com/_gender_identity_clinic)

       Всяка трета сряда през февруари в българските училища се организира и провежда "Ден на розовата фланелка".  Когато чух от седемгодишната си внучка за тази най-нова инициатива в образователната система на България ,бях изненадан главно от розовия цвят на фланелката, защото розовият цвят е цвета на женското начало , а и от известно време това е  любимият цвят на ЛГБТ-малцинствата. Мойта първокласничка ми разказа, как преминава празникът в училищния двор и че на фланелките има надпис "Не на тормоза в училището!". Това бе вече много и за мен , но и за нея, защото тя не разбираше, какво означаво това: защо розов цвят и защо "тормоз", и то в училище, и кой кого заплашва за да е толкова категоричен тонът на забраната! Наложи се да отворя "настолната си книга"  Истамбулската конвенция, за да си отговоря!

      Чл.14 . Образование . "Страните предприемат,където е подходящо необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпросите като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипните роли на пола ...."

       Питаме ръководствата на училищата и чиновниците в образователната система на България: дали  7-8 годишни деца , с техните интелектуални възрастови  възможности  са в състояние да проумеят, защо в ХХI век в България мъжете и жените не са равни,  т.е. между майката и бащата в семейството няма равнопоставеност, че трябва да се води решителна борба по този въпрос в защита на жената? Или защо трябва в училищата въобще да се говори за нестериотипната роля на пола т.е. за "третия", "социалния пол"! За да им стане интересно и да опитат да станат джендъри? Или да им се внуши ,че мъжете  са насилствениците? Или че розовия цвят е любимия цвят и на момчетата?

       Чл.40. Сексуален тормоз

"Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за налагане на наказателни или други правни санкции за всички форми на нежелано словесно, несловесно или физическо поведение от сексуално естество с цел или последица накърняване на достойнството на дадено лице, по-специално когато то създава сплашващо, враждебно, принизяващо, унизително или оскърбително обкръжение"

      В  Истамбулската конвенция  понятието "тормоз", което срещаме и в надписа на розовите фланелки е с определние "сексуален". Същият този тормоз ,оцветен в розово, придобива ново значение – сексуален тормоз на момичета в училищата! Едва ли можем да приемем тази инициатива в розово за адекватна по отношение на случващото се в живота. В средствата за масова информация ни заливат с фотографии на млади и не толкова млади учителки ,които заставят непълнолетните си ученици-момчета да правят секс с тях! НПО-тата,  организирали "розовите" кампании  "Да бъдеш Баща!" и  "Ключ към училище без страх", явно използувайки финансовите възможности на соросовите "открити" общества и различни фондации, подканват децата да се обърнат към важните за тях мъже:  бащи, дядовци, батковци, чичовци, вуйчовци и др.за да поговорят с тях за насилиато, за агресията, за тормоза!!!! Няма ли за какво друго да си говорят? - питат група възмутени граждани.  И си отговарят:  по - добре би  било ако децата направо попитат бащите, дядовците,братята, вуйчовците, чичовците и всички останали мъже : Ти насилник ли си? Агресор ли си! Тормозиш ли мама, баба, леля, кака, вуйна, защото в училище те подозират и искат да говоря с теб? Пълно безумие! А кой ще защитава Отечеството, кой ще защитава къщата от истинските  крадци и насилници! Тези, които си сменят пола и от мъже и стават жени ли?! Еми, то тогава  момчетата масово да  поискат да стават жени и никой, априори и предварително, няма да ги подозира ,че са насилници!!Странна логика за едно общество, раздирано от противоречия, от битова престъпност, от измами, корупция, убийства, от изнасилвания  и нагли имигранти, където трябва решителност, воля,  мъжество  !

        В Руската федерация навлизането на «Gender mainstreaming» (джендърната идеология) в общественото съзнание   има вече своята история и мащабни сражения. През 2003 година, в Държавната Дума (Парламентът), на първо четене бе приет феминисткият закон " За равни права на мъжете и жените".Опитът закона да бъде приет на второ четене през 2011 година се проваля, а на предложението на председателката на парламентарния Комитет по въпросите на семейството и жените  депутата Тамара Плетньова през 2017 година  законът да бъде  окончателно оттеглен, председателя на Думата Володин отказва с аргумента ,че този закон задължително  трябва да бъде разгледан на второ и трето четене, след внасяне на необходимите поправки. На 7 март 2017 година е приета Национална стратегия за действия в интерес на жените. На 7 декември 2017 година в Обществената палата на РФ се състоя международна конференция "Джендърното равенство - революция или еволюция?". На 19 януари 2018 година министъра на здравеопазването на РФ Вероника Скворцова подписва заповед за ускоряване издаването на справки за хирургическата промяна пола на човека. На 22 януари 2018 година сенаторът Беляков внася в Думата законопроект за приравняване на гражданското съжителство с официалния брак. На 26 януари т.г. в Москва е зарегистриран първия официален еднополов брак, сключен по-рано в Копенхаген.

        Едновремнно с това ,  на 26-тото заседания на Съвета по правата на човека на ООН, състояло се през 2014 година, поправката внесена от РФ за подкрепа на традиционното семейство е приета с гласовете на 26 държави от Азия, Африка и Латинска Америка при 14 против от Европа и САЩ и 6 въздържали се. През 2015 години президента на РФ утвърди Закон за забрана пропагандата на хомосексуализма и два отделни закона, забраняващи осиновяването на деца от руски и чужди еднополови съжители. В "Основите на социалната концепция на Руската православна църква на Московския патриархат", осветена на Архириерския събор през 2000 година четем:  

       "Стремежът на човек  да се откаже от принадлежността си към пола , който му  е дарен от Създателя, може да има единствено и само пагубни последствия за по-нататъшното развитие на личността. "Смяната на пола"  чрез хормонално въздействие  или след хирургическа операция  в много случаи води не до разрешаване на психологическите проблеми, а до тяхното задълбочаване, предизвиквайки  дълбока вътрешна криза. Църквата  не може да одобри подобен  "бунт срещу Твореца"  и да признае за действителна изкуственно изменената полова принадлежност".

         N.B. На  8 март 1983 година президентът на САЩ Роналд Рейгън в реч пред Националната асоциация на евангелистите в гр.Орландо, щата Флорида, заявява по адрес на Съветския съюз: "Славата на нашата страна е в способността ѝ да побеждава злото. Такава е, например, дългата борба на малцинствата за своите права.....Да отправим молитви за спасение на всички онези, които живеят в тоталитарната тъмнина за да открият радостта от познаване на Бога. Но докато  те ( съветския народ -б.м.) не направят това, ние ще ги определяме като съсредоточие на злото в съвременния свят!"

         Днес тази реч е обвинение-бумеранг към Америка и Западния свят като територия на злото. Защото ако "славата на Америка като победител на злото е да  помага на малцинствата" в т.ч. . и на сексуалните, и на содомитите, и на трангендерите, то тази "слава" и политика кардинално се разминава с казаното  в светото Евангелие, че хора с подобни наклонности се определят  "за гнусни" и неправедни!! ( Левит18: 22-26), а следователно и  територията на която живеят – за Империя на злото, досущ като Содом и Гомора.