brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

България е член на НАТО и ЕС! Е, и...?
Калейдоскоп - поредица на сп. Сигурност
Георги Вацов 19 Февруари 2018 

Крещят „Няма такава държава“, изпитвайки мазохистичното удоволствие, красиво и музикално да бъдат баламосвани с „революционни“ приказки и заклинания!


Едва ли е правилно ние, българите, да определяме преживените последни 28 години като катастрофа или национална трагедия. Още повече, че в началото на 90-те огромната част от българското общество, крайно разочарована от теорията и практиката на развитото социалистическо общество, искрено жадуваше за повече свобода и щастлив живот! И с основание! Но когато избраните от тях ръководители и активисти от новите демократични сили бързо се превърнаха в поредните службогонци и интересчии, даващи мило и драго за собственото си обогатяване, то за голяма част от онези хорица, студуващи по митингите, остана възможността да си купят еднопосочни билети и да се възползват от единственото отвоювано право – „безвизово“ да следват мечтите си в „таз тежка чужбина“! През отминалите години малцина от тях истински намериха късмета си, докато за другите, стотиците хиляди българи, опцията бе с „черен труд“ години наред да работят за чужди държави, грижейки се отдалече за своите родители и надявайки се, че така градят и бъдещето на децата си – по най-мъчителния начин, принасяйки себе си в жертва и без далеч силата на родната земя и омайна природа!

Тези от митингите и уличните барикади, които по една или друга причина не се вписаха в жадуваната западна „пазарна икономика“ и си останаха вкъщи, днес ходят по концерти на Слави Трифонов, крещят, че „няма такава държава“, изпитвайки мазохистичното удоволствие, красиво и музикално, да бъдат баламосвани с „революционни“ приказки и заклинания!

За съжаление, всичко това стана ежедневие, с което се примирихме и свикнахме, даже и с това, че българската политическа класа и бюрократичният апарат на ЕС превърнаха с годините прекрасната ни родина в периферно „селце“, където назначените тесни специалисти „поп“, „кмет“ и „учител“ решават всички наболели и жизненоважни въпроси „ad hoc“, без много да му мислят и по указание „на големия началник“!

– Докога? Докога? – питаме гневно група възмутени граждани.

И така вече десетки години!!

 

х х х

България е в ЕС вече 10 години! Е,и...?

Волфганг Шойбле, министър на финансите на Германия, който като „счетоводител“ най-добре знае, какво е днешното реално състояние на ЕС, през лятото на 2017 г. заяви: „Европейският съюз върви по пътя на късния СССР“.

Джордж Сорос, борсов спекулант и милиардер, спонсор на „цветните революции“, през януари 2018 г. в Лондон сподели: „Русия се превръща в световен лидер на фона на колабиращия Европейски съюз, точно така, както процъфтяването на ЕС започна след разпадането на СССР “;

„Съветът на Европа, представляващ страните-членки на Евросъюза, е бил официално уведомен в началото на годината ,че Швейцария отзовава подадената през 1992 година заявка за встъпване в ЕС“ – съобщава представител на Съвета.

„Не, втори референдум няма да има – подчертава премиерът на Великобритания Тереза Мей в интервю пред вестник „Билд“ от 20 януари т.г. – Парламентът предостави правото на британската общественост и тя взе своето решение. Ние напускаме ЕС“.

През 2017 година над 3 хиляди британски първокур - сници станаха членове на марксистки групи, с което видимо надхвърлиха показателите за 2016 година. „Присъединилите се към нас 18-годишни младежи не се интересуват от провеждането на една или друга кампании. Тях ги интересуват големите идеи за революции и фундаментални изменения на обществото“, – твърди представителят на Марксистката студентска федерация и възпитаник на Кембриджския университет Бен Глиницки .

„За съжаление, един от чистите донори (страна, която внася в бюджета на ЕС повече, отколкото получава от него – б.м.) Великобритания реши да ни напусне. Поради тази причина ние ще губим до 13 милиарда евро годишно“ – заяви Гюнтер Етингер, еврокомисар по въпросите на бюджета.

„Аз искам да заявя, че Европейският съюз не е толкова прекрасен, както се опитват да го представят и аз също бих възприел твърдата позиция за излизане от него. Знаете ли, на мен въобще не ми харасва Европейският съюз. Аз представлявам Съединените щати тук и ситуацията е крайно несправедлива.

Ние не можем да се преборим да имаме възможността нашата продукция да присъства на европейските пазари, защото това е много, много сложно!“ – заявява Доналд Тръмп в интервю, дадено на британския журналист Пирс Морган в швейцарския град Давос т.г. (http://www.dailymail. co.uk).

Матео Салвини, десен италиански политик, потенциален премиер на Италия след парламентарни избори през март т.г.: „След „Brexit“ може би ще стигнем и до „Italexit“. „Северната лига“ (партията на М. Салвини – б.м.) ще събира подписи за внасянето на проектозакон, който да позволи провеждането на референдум по въпросите, регулиращи междуна- родните отношения. Заедно с нашите съюзници от европарламентарната фракция „Европа на нациите и свободите“, ние искаме да дадем правото на гражданите да решават сами съдбата си, което на сегашния етап е невъзможно да стане, поради позицията на ЕС. Лозунгът на нашата група е: „Другата Европа е възможна!“, поради което е неправилно да ни наричат противници на Европа. Ние сме проевропейци, но ние говорим за такава Европа, която уважава индентичността на народите, за Европа – свободна и суверенна. А ЕС, в сегашния си вид, е нещо съвършенно противоположно“ (http://tass.ru/ opinions/interviews/).

Неотдавна известният руски писател, журналист и философ Михаил Велер, охарактеризира състоянието на днешна Европа по следния начин: „Става дума за нашествие против НАШИЯ свят. Оптимистите предполагат ,че стара Европа ще се позакашля и ще се примири, виждала е и по-лошо: в крайна сметка, за 500-милионното процъфтяващо европейско население бежанците не са толкова много – още по-малък проблем е да се изхранят „приютените“ вече мигранти. Такова вероятно е мнението на някои честни или злонамерени идиоти.

Огромният и с нерешима сложност миграционен проблем не се корени в днешната налична тълпа, защото това е армията на НАХЛУВАНЕТО! Нейният авангард! Те идват тук не за да се претопят – изобщо не! – те идват, за да претопяват. Стомашният сок вече е в обреченото тяло. Последният етап от залеза на Европа настъпва сега – пред нашите очи. А социалните процеси се развиват по експонентна траектория – венецът на процъфтяващата цивилизация с удивителна скорост се сгромолясва до собствения си разпад – историците познават този процес. Причината не са мигрантите. А прогнилият мозък на Европа!“

Това са думи, казани през 2017 година, за разпадащия се Европейски съюз, към който така възторжено се присъединихме през 2007 и който за десет мирни години направи болшинството от българите бедни, болни, обезверени и нещастни европейци!

х х х

България е в НАТО вече 13 години!  Е, и....?

А какъв бе ефектът от присъединяването ни към НАТО? Приеха ни в ЕС, защото членство в НАТО бе първото и задължително условие! Както и сега се случва и с Македония, и със Западните Балкани!! Освен, че някои близки до властта българи, станаха високоплатени европейски чиновници и депутати, а други управляват и преразпределят кредити, кохези- онни и предсъединителни фондове, помощи, гран- дове, главното бе българската дръжава да се задължи да спазва квотите и тарифните ограничения и да се откаже от вносните си мита, за да не конкурира европейските производители и търговци в ЕС. Но това бе и „conditio sine qua non“ (лат. – б.м.), вменяващо ни в дълг да „забравим“ завинаги Русия и традиционните си православни ценности! НАТО е и военният гарант, че дадените, без да са ни крайно необходими, заробващи кредити и заеми от световните финансови институции, ще бъдат връщани, даже и тогава, когато държавата, банките, фирмите и гражданите за вечни времена са станали длъжници! Защото малките европейски държави, опитали се чрез социализма да конкурират неолиберания капиталистически модел на развитие, винаги трябва да „бъдат под око” и да не забравят, че отсега и до края вечно ще бъдат задължени да слушат и да изпълняват указанията на „голе- мите началници”. New World Order!

Но се оказа ,че днес и НАТО, май, е също с проблеми?
Реджеп Ердоган – президент на втората по сила и влияние в НАТО страна, Турция, на 15 януари т.г. заяви: „Сега Америка, в непосредствена близост до нашите граници, създава терористична армия, която е заплаха за сигурността на Турция. Нашата задача е да задушим тази армия, докато още не се е родила“.

„Турция подписа договор с РФ за покупката на два ракетни дивизиона С-400 „Триумф“ и внесе съот- ветния аванс за изпълнението на $2,5-милиардната сделка. Едновременно с това Русия и Турция започнаха съвместна работа по подготовката на програмното обезпечаване на системите за разпознаване „свой-чужд“. Руснаците са се съгласили да предадат на Турция целия контрол над системите, включително пуска на ракетите. По време на преговорите за систе- мите „Patriot САЩ не са се съгласили да предоставят подобни преференции“. (Yeni Safak /24.10. 2017)

Доналд Тръмп, 45-ят президент на САЩ, в интервю пред Ей Би Си заявява: „Аз определям НАТО като застаряла структура. Той бе създаден във времената на Съветския съюз, който, очевидно, беше по-мощен от днешна Русия. НАТО не е планиран като организация за борба с тероризма и в него не са включени страните, които би трябвало да бъдат там”.

В отговор на разполагането на територията на Румъния компоненти на американската система за ПРО „Иджис”, след определянето на Русия като заплаха за националната сигурност в официален докмент на българското правителство, след въоръжаването на Грузия и Украйна с американско оръжие, както и след зачестилите военни учения в акваторията на Черно море с участието на военни кораби на страни-членки на НАТО, РФ, през последните три години, разположи в своите военноморски бази в Република Крим и Южния военен окръг следните сили, системи и оборудване:

– 6 дизелови електрически подводници, проект 636.3, като една от тях – „Ростов на Дон”, през 2015 година изстреля от акваторията на Средиземно море крилати ракети „Калибър Н” по обекти на ИДИЛ в Сирия; 

– три стражеви фрегати, проект 11356, оборудвани с най-нови радиолокационни и радиоелектронни системи, въоръжени с 8 ракети „Калибър”, с 8 противокорабни ракети „Оникс”, ЗРК „Штил” и ЗРК „Игла”, торпеда и мини, а на борта им е разположен въртолет „Ка-31”;

– 2 малки ракетни кораба и още 4 в строеж от проекта 21 631, „Буян М”, оборудвани с ракети „Калибър Н”, способни да достигат цели на разстояние до 2500 км. Тези многоцелеви кораби от класа „река-море” са построени по технологията „стелс” и остават незабележими за радарите на противника.

Новите кораби и подводни лодки са част от състава на Черноморския флот на РФ, чиито флагман е ракетния крайцер „Москва”, който разположен извън обсега на вражеската авиация, е предназначен за борба със самолетоносачи и съпровождащите ги кораби.

През пролетта на 2016 година в Крим бе сформирана ескадрила от 8 нови самолета Су-30СМ, а през есента на същата година към морската авиация на Черноморски флот се присъединиха още 4 многоцелеви тежки бомбардировача, поколение „4+” от същата модификация, максималната скорост на които е 2125 км/ч, далечина на полета – 3000 км, а височина – 17300 м., въоръжени с високоточни ракети „въздух-въздух” и „въздух-повърхност”.

През януари 2017 година в Крим бяха разположени комплексите за противовъздушна отбрана С-400 „Триумф”, които откриват въздуш- ните цели на разстояние до 600 км. и ги унищожават на разстояние не по-малко от 400 км., а в комбинация със зенитните комплекси „Панцир-СМ” превръщат цялото въздушното пространство над южните граници на РФ и голяма част от акваторията на Черно море в безпилотна зона. Батареите на бреговия ракетен комплекс „Бастион”,оборудван с 36 свръхзвуковите ракети П-800 „Оникс” и нисколетящите дозвукови противокорабни ракети на комплекса „Бал”, са в състояние при сложни метерологични условия, ден и нощ, независимо от огневото и радиоелектронно противодействие на противника, да ликвидират наземните и надводни цели на врага на разстояние до 300 км и кораби с водоизместимост до 5000 т.

Подробно се спираме на описанието на руската военна мощ, разположена само на 600 км от българския черноморски бряг, за да знаят нашите граждани, че когато българската политическата класа, осъществила едностранно, без референдум, своя избор в полза на НАТО, превръщайки България във враг на Русия и, както пише в актуалната национална стратегия в „заплаха за страната”, тя съзнателно, отново едностранно, е предопределила, че при евентуален военен конфликт около нашите граници, например в Косово, Приднестровието, Украйна, Южна Осетия или Абхазия, в т.ч. и при задействане на чл.5 от Устава на Североатлантическия пакт, територията на България за броени минути може да се превърне в пепелище, а и, не дай Боже, в радиационна пепел, защото военните цели на противника са вече в компютрите!

На първи март т.г. в Посланието си до Парламента, руският президент Владимир Путин съобщи, че от 1 декември м.г. на опитно-бойно дежурство на територията на Южния военен окръг на РФ е разпо- ложен високоточен, хиперзвуков авиционно-ракетен комплек „Кинжал“, който няма световни аналози. Раке- тата е със скорост десет пъти, превишаваща скоростта на звука, като осъществява маневри на всички участъци от траекторията на полета си, което пък ѝ гарантира преодоляването на всички съществуващи, а „аз предполагам, и на всички перспективмни системи за противовъздушна и противорекетна отбрана, доставяйки до целта,отстояща до над две хиляди километра, ядрени и обикновени бойни заряди.“

Както неотдавна писахме, изборът на икономи- чески модел на развитие на страната бе в съответствие с десетте правила на „Вашингтонския консенсус” и през 1990 година бе реализиран с програмата „Ран-Ът”, в резултат на което първо ни направиха напълно неконкурентоспособни, а след това, разпродавайки и разграбвайки всичко, постигнато от социалистическа България, в т.ч. и спестяванията и депозитите в банките, ни сложиха „усмирителна риза” във вид на „валутен борд”, като ни наредиха: „Правете капитализъм, при който пазарът да е определящ, частната собственост да е неприкосновена, справедливостта да не е критерий за успех, защото винаги ще има богати и много бедни, а за компенсация ви даваме пълна свобода навсякъде и във всичко!!”

И целият този комплекс от внушения и принуждаване „демократите от всички страни” нарекоха: свободен избор на народа?!?

х х х

Малко история за това, как фактически „нелегитимно”, без да ни питат, ни вкараха в НАТО, а след това и в ЕС!

В резултат на парламентарните избори през 2017 г., лидерът на партия ГЕРБ управлява страната с гласовете на по-малко от 1/6 от българските граждани, имащи право на глас, а ако прибавим потенциалните гласове на българските граждани, временно пребиваващи извън страната, то този процент е само 11,4%, т.е. 1/9 от народа на България. За да бъде приета Истанбулската конвенция, създаваща трети пол в човешката цивилизация, то на депутатите от ГЕРБ им трябват или гласовете на патриотарите – 27 на брой, или тези на ДПС – 26, или около 25 гласа на „номади” от „Воля” или БСП, което общо би било 20,1% от имащите право на глас в страната.

Простата аритметика показва, че половината от българския народ въобще не възприема политическата класа за легитимен субект на управление, поради което и не отива да гласува! Същите тези български граждани не четат български вестници, не гледат българска телевизия, не слушат българско радио, а общуват помежду си в социалните мрежи и се информират за ставащото по света и у нас от интернет сайтовете. Липсата на абсолютно и относително доверие на суверена към представляващия го орган, парламента, не пречи на онези с големите заплати, формирани от данъците на данъкоплатците, да гласуват противонародни закони и с помощта на държавния репресивен апарат да задължават гражданите да ги изпълняват!

В истински демократично общество този абсурд не би бил възможен, но у нас е факт! Истанбулската конвенция е актуалният въпрос, но така беше и с приемането на България в ЕС, и с вкарването на страната в НАТО! Без всенародно допитване!

Не по-малко брутални са и действията на Великите сили към съдбата на малките народи през последните десетилетия! Ето малко история, касаеща България!

През септември 1988 година, в речта си пред Генералната асамблея на ООН, Михаил Горбачов заявява: „СССР няма намерение със сила да пречи на промените в страните от Източна Европа”. Това е началото на „края на историята”, какъвто през март 1989 година ще обяви Франсис Фукуяма. На съветския лидер му бе внушено, че проблемите с буксуването на „перестройката” се дължат на икономическата помощ, която СССР оказва на национално-освободителното движение и на страните от третия свят, както и поради неизгодните за СССР търговски договори със социалистическите страни в рамките на СИВ. Проблеми с ниския стандарт на живот на руските хора имаше, но най-голямото перо, около 40% от бюджета, бяха огромните разходи за отбрана, харчени от СССР в рамките на Варшавския договор. Горбачов реши да изхвърли „баласта” и „процес пошел!”. На мястото на „Доктрината Брежнев” се появи „Доктрината Синатра” – „Did It My Way!”. За това си волево решение „Иуда” получи своите „сребърници” – в края на 1990 г. Горбачов стана нобелов лауреат за мир.

През юни 1989 г. генералният секретар на ЦК на БКП Тодор Живков посещава Москва по покана на генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов. Двамата лидери водят разговорите от различни позиции: единият трябва да руши социалистическата система, а другият трябва да спасява каквото може от българския социализъм. Горбачов обвинява Живков, че твърде възрастните ръководители на социалистически държави през последните двадесет години са изостанали от времето и са главната спирачка за навлизането на иновациите и съвременните технологии в икономиките на своите страни; втората претенция е, че БКП провежда неправилна и несъгласувана с КПСС политика по националния въпрос чрез насилствената смяна на имената на българските турци. Живков отговаря, че българите не могат да си позволят при високата раждаемост сред мюсюлманското население да поставят под съмнение националната индентичност на България. Предлага да се изградят на пазарен принцип съвместни, „де юре” частни, българо-съветски предприятия, във водещите отрасли на икономиката, преди всичко в енергетиката, транспорта, военно-промишления комплекс и биотехнологиите между големите монополисти на двете страни. И след като получава уклончиви отговори на предложението си за създаването на автономни стопански субекти, Живков заявява, че България ще върви по свой път, а няма, както става в СССР, да предава доброволно политическата власт на неясни политически субекти. Раздялата е прохладна. Горбачов веднага свиква съвещание и изпраща свой човек да сваля Живков от власт в България. В София, ЦК на БКП пуска в червения бюлетин за вътрешнопартийна информация статия, в която се разказва за изключително сърдечната среща в Москва между двамата ръководители и подкрепата, която съветското ръководство декларира за България и лично за другаря Тодор Живков. Но резултатът от „мача” е предварително ясен!

Няколко дни след това линията на Горбачов за разпад на стария и изграждането на Нов световен ред – „New World Order” – получава своето еднозначно потвърждение. На 2 и 3 декември 1989 г., край бреговете на о-в Малта, на борда на съветския параход „Максим Горки”, бившият директор на ЦРУ, вицепрезидент на Рейгън и 41-ви президент на САЩ (1989-1993) Джордж Буш-старши започва срещата с Горбачов с думите: „Ние бяхме потресени от стремително развиващите се промени в Източна Европа. И не бихме искали да се окажем в позиция, която би била разглеждана като провокационна! Бихте ли взели отношение по повод възможностите за движение отвъд „status quo”?

Потвърждавайки необходимостта и целесъобразността от „въвлечеността на САЩ в европейския процес”, отговорът на Горбачов е потресаващ: „По друг начин не можем да разглеждаме ролята на САЩ в Стария свят – това би било нереално, погрешно, и в крайна сметка неконструктивно. Вие трябва да знаете ,че това е нашата фундаментална позиция”.

В момента на изричането на тези думи, декември 1989 г., Съветският съюз е страна по двустранни и многостранни договори: Парижкия мирен договор от 1947 година, подписан след края на Втората световна война, Договора за образуването на Съвета за икономическа взаимопомощ от 1949 г., Договора за създаването на Организацията на Варшавския договор от 1955 г., Заключителният Акт от Хелзинки от 1975 г. Именно законовото действие на тези договори има предвид Джордж Буш, когато задава въпроса за нарушаване на „status quo”.

Организацията на Варшавския договор е разпусната през юни 1991 г., СИВ прекратява своето съществуване на 28 септември 1991 г., а Заключителният Акт от Хелзинки е действащ юридически документ и понастоящем!!!

Ръководството на САЩ, явно, не е могло да повярва, че такава „ревизия” е възможна и във връзка със събитията в Румъния, на 24 декември 1989 г., държавният секретар Бейкър изпраща нота до Шеварнадзе, в която го уведомява, че „САЩ не биха възра- зявали, ако СССР и неговите съюзници от Варшавския договор се намесят в Румъния за да предотвратят кървавите събития, предизвикани от кризата с режима на Н. Чаушеску”.

За разлика от Будапеща – 1956 и Прага – 1968, през 1989 г. Москва отговаря с отказ.
Проверката е направена. Сега вече може да се премине към разчленяването на СССР и към приемането на нови членове в НАТО от Източна и Централна Европа!

Днес, когато се разраства дискусията за засилващото се военно противопоставяне по границите между РФ и държави-членки на НАТО и официалната декларация на правителството, че РФ е военна заплаха за България, е редно да си припомним как и защо НАТО се разширяваше на изток през годините, въпреки че „Организацията на Варшавския договор” вече над 26 години не съществува.

В края на ноември м.г. организацията „Архиви на националната сигурност” към университета „Джордж Вашингтон” в Ню Йорк обнародва 30 разсекретени документа, отнасящи се до преговорите за обединяването на Германия през 1990 година. От тези документи е видно, че по отношение на обединяването на двете Германии, ГДР и ГФР, е имало сделка, както предпочита да се изразява 45-ят президент на САЩ, говорейки за междудържавните отношения. Трябва да се има предвид, че в момента на рухването на „Берлинската стена” от двете ѝ страни е имало над 500 000 руски и около 277 000 американски военнослужещи с най-модерно, в т.ч. и ядрено, въоръжение!

През 2016 година, в своята статия: „Ще се договорим или не? Краят на Студената война и предло- жението на САЩ експанзията на НАТО да бъде ограничена”, американският журналист Джошуа Ицковиц Шифринсон пише: „Въпреки днешните заявления на много политически дейци и анализатори съществуват значителни доказателства, че твърденията на Русия „за нарушените обещания” по отношение разширяването на НАТО не са безпочвени. Ако бъдат приложени принципите от теорията на международните отношения към вече известните и отново обнародвани документи за преговорите през 1990 година, се получава, че руските лидери по същество са прави: разширението на НАТО е нарушило принципа „услуга за услуга”, залегнали в основата на дипломатическите усилия, достигнали своята кулминация при обединяването на Германия и включването ѝ в алианса”.

Ето и някои изказвания на най-отговорни държавни ръководители на САЩ и Западна Европа по времето, когато тайните и явни апологети на „Студената война” тръпнеха в сладострастно очакване за рухването на комунизма!

На 23 септември 1989 година министър-председателят на Великобритания Маргарет Тачър, след като моли да не се води стенограма, в беседа с Михаил Горбачов заявява, че въпреки направените заявления в комюникето на НАТО, западните държави не считат написаното за необходимо. „Великобритания и Западна Европа не са заинтересовани от обединяването на Германия. Това ще доведе до изменение на следвоенните граници, а ние това не можем да позволим, защото подобно развитие на събитията ще подкопае стабилността на цялата международна ситуация и може да застраши нашата сигурност”. „Ние, освен това, не сме заинтересовани от дестабилизацията в Източна Европа и разпадането на Варшавския договор.... Аз мога да Ви съобщя, че това е и позицията на президента на САЩ. Той ми изпрати телеграма в Токио, в която ме моли да Ви съобщя, че Съединените щати няма да предприемат нищо, което би могло да застраши интересите и сигурността на Съветския съюз или пък да бъде възприето от съветското общество като заплаха”.

Известна е и фразата на Франсоа Митеран, който въпреки официалната подкрепа на Франция за обеди- нението на Германия, заявява: „Аз толкова много обичам Германия, че бих бил много щастлив, ако те си останат две!” Джеймс Бейкър, държавен секретар на САЩ, в беседа с М.Горбачов, 9 февруари 1990 г., споделя: „НАТО е механизъм за подсигуряване американското присъствие в Европа. Ако НАТО бъде ликвидираното, тогава в Европа няма да има такъв механизъм. Ние напълно сме наясно, че не само за Съветския съюз, и за други европейски държави е важно да имат гаранции, че ако САЩ запазят своето присъствие в Германия в рамките на НАТО, то съществуващата военна юрисдикция на НАТО няма да се разпространи нито на дюйм в източно направление. Ние считаме, че консултациите и дискусиите в рамките на механизма „две плюс четири” (Договор за обединението на Германия, сключен на 12 септември 1990 година между ГДР и ГФР и приподписан от САЩ, Франция, Англия и Съветския съюз – б.м.) трябва да гарантират, че обединението на Германия няма да доведе до разширяването на военната организация НАТО на изток”. За да сложи подписа си под Договора за окончателното урегулиране бъдещето на Германия, сключен между ГДР и ГФР през септември 1990 г., Горбачов е бил убеждаван и от британския министър на външните работи Дъглас Хърд (11 април), и от президента на Франция Франсоа Митеран (25 май), и от президента на САЩ Джордж Буш-старши (31 май), че в новия си вид НАТО няма да бъде заплаха за СССР Горбачов подписва и това е началото на края на СССР, на социалистическата система, на опитите за практическа реализация на марксистко-ленинската идеология, на двуполюсния модел в развитие на света, а за някои и краят на историята въобще!!! „Освободените” народи потънаха в своите розови сънища, но не за дълго! Днес действителността е по-страшна от бандитските години на първоначалното натрупване на капитала през 90-те, защото всички до болка осъзнахме, че никой никога не е имал намерение да мисли и да работи за добруването на българския народ! Вече и на теория, и на практика знаем, че малките страни са разменна монета в играта на големите! Тези страни са чисто и просто географска територия, която трябва да бъде отвоювана от стратегическия противник без война (защото за „великите” ядреният отговор е неприемлив) и предоставена на местната колониална администрация, управляваща в интерес на метрополията и, най-вече, с цел – собствено обогатяване! 

А сега накъде?

Политиката (от старогръцки: πολιτικός, гръцки: πόλις [p‘olis] – град, държава, свързано с жителите на града или държавата) е умението да се управлява полиса.

Политиката е „маратонско бягане” между съперници, като на финала е целта, която си е поставил „състезателят” през времето, когато практикува тази професия. Българските политици, по принцип, не носят отговорност за упражняването на професията „политик” – затова на тях им е безразлично каква е обществената цел и кой им поставя задачата! Важното е да се върви нагоре, по стълбата, и да се „трупат пари за черни дни”, когато вече няма да я има „хранилката”! Проблемът е, че парите не са „бели”!

След подигравката, която си направи президентът на една от най-бедните страни в света – КНДР, Ким Чен Ин, с президентите на едни от най-богатите и високо- технологични страни – САЩ, Япония и Южна Корея, използвайки по своеобразен начин любимото амери- канско оръжие в международните отношения – силата като аргумент, за всички здравомислещи хора стана ясно, че светът е изправен пред генерална промяна и нов еволюционен цикъл в своето развитие.

Основателно възниква въпросът: дават ли сигнали политическата класа, интелигенция, младежта и цялото гражданство на България, че са наясно с настъпващата смяна на еднополюсния режим и прехода към поли- центричен свят? Едва ли, след като никой не говори за това, а и при господстващия поведенчески модел – конформизма – по-удобно е или да се „снишим, за да премине бурята” или да чакаме какво ще ни наредят „големите началници”. Но „най-големият началник” неотдавна заяви: „Аз вярвам в Америка. Като президент на Съединените щати аз поставям Америка на първо място. По същият начин и лидерите на другите страни са длъжни на първо място да поставят собствените си държави!” (Д. Тръмп, Давос, Швейцария, 26.1.2018г.). Сега вече става много трудна „играта” за политическите мъже и жени в България, защото не посланикът от „Козяк”, не резидентът на ЦРУ, не човекът от ФБР или ръководителят на ДЕА, не някой от директорите на Атлантическия съвет във Вашингтон, не българите в Трилатералната Комисия, не лобистите от „Уестингхаус”, а техният пряк началник, президентът на САЩ, казва, че всеки трябва да се оправя сам и да не чака нито помощ, нито указания. Не са далеч от прилагането на подобен стил в международните отношения и донорите от ЕС, и прагматичният Китай, и лъганата нееднократно от българските политици нова Русия...!

Събитията през последните два месеца еднозначно показват, че са налице признаци за навлизането в преходен период към модела на многополюсния свят:

– досегашният световен лидер САЩ и най-близките му партньори постепенно сами се отказват от ръководните си и властови позиции в света – процес, аналогичен с този при оттеглянето на Горбачов и замяната му с волеви, но болен и страдащ от алкохолизъм висш партиен чиновник, който под диктовката на центрове отвъд океана превърна могъщата супер сила в бедна, беззащитна и не можеща да изхрани самата себе си, второстепенна държава;

– Доналд Тръмп в качеството си на президент, с подкрепата на национално отговорния индустриален капитал, загърбва Клинтъновата тотална глобализация и заедно с Русия и Китай създават ново политическо движение – национал-глобализъм, при което, без да се отказват от глобалната търговия и координация, поставят на първо място и многозначително инте- ресите на собствените си страни и народи. Първата крачка на новоизбрания американски президент бе излизането от Транстихоокеанското споразумение и Парижкият протокол за климата, последван от демонстративния отказ от среща с президента на Украина в Давос т.г., въпреки натиска на неоглобалистите, МВФ и СБ; непожеланата среща с Макрон и Меркел, за сметка на сърдечните разговори с „необвързаната” вече Тереза Мей и близкият му по идеи Натаньяху.

– 24 години, трима американски президенти в общо шест президентски мандата налагаха на народите „Новия световен ред” на тотална глобализация под контрола и ръководството на САЩ. Тоталната глобализация предполага ефективно управление на планетата от един единствен център, безапелационно изискващо всички потенциални или действащи конфликти по света да бъдат притъпени или замразени, а държави и ръководители, провеждащи независима от САЩ политика, да бъдат ликвидирани. С тази цел бе разпален конфликтът в Косово и бомбандирана Югославия, бяха проведени военните операции в Ирак и обесването на Садам, бе предизвикана „арабската пролет”, за да бъде свален Мубарак и убит Кадафи, бе извършен опита за преврат в Турция, бяха финансирани и организирани цветните революции в страните от бившия СССР и т.н. И Тръмп за броени месеци изпепели лелеяните 24 години надежди за вечно световно господство, обявявайки, че за него Америка е преди всичко, а другите – сами да се оправят!

– Доналд Тръмп взриви дълго подготвяното от глобалистите арабо-еврейско примирение с реше- нията си да признае Йерусалим за столица на Израел и да излезе от договора за иранската ядрена програма, разпалвайки отново лютата ненавист между араби и евреи и принуждавайки Иран да се съюзява с Русия. По същия начин Тръмп разбалансира многостранните преговорни механизми с участието на тихоокеанските „съюзници” и Китай по ядрената програма на Северна Корея, като заложи на двустранния контрол, тласкайки КНДР в обятията на Москва така, както направи и с коалицията във войната в Сирия, практически бламирайки Пентагона и американските „ястреби” – глобалисти в очите на световната общественост;

– след една година яростна битка, национал-глобалисти и Тръмп реално установяват контрол над Федералната резервна система, ФБР, ЦРУ и секретната служба на Министерство на финансиите. Посещението във Вашингтон на ръководителите на специалните служби на РФ за преговори с техните американски колеги, което е санкционирано от президента, е явен сигнал, че Тръмп овладява управлението на страната и в навечерието на изборите за Конгрес и Сенат ще консолидира достатъчна сила, за да се справи окончателно с глобалистите и да започне реално и пълноценно да управлява страната.

Тази поредица от събития през последните месеци, както и предстоящите избори в РФ и Италия, сформирането на правителство в Германия, двусмислено положение, в което се оказаха Полша и Турция с появата на Доналд Тръмп – всичко това показва, че в европейските платна задуха „урагана на промените”.

В тази нова световна ситуация, мислещите и „пусналите дълбоки корени” в родната земя българи, обединени в клубове и социални групи, трябва бързо да стигнем до единомислие по следните въпроси:

– обща и еднозначна оценка за настъпващия крах на сегашния еднополюсен планетарен модел, начело с хегемона САЩ;

– обща и еднозначна прогноза за настъпващите промени в геополитическата структура на света и оформянето на новите регионални цивилизационни центрове;

– обща и еднозначна нагласа за своевременен избор на верни ориентири и обективни критерии при създаването, обсъждането и приемането на нов модел за развитието на страната в близка и средносрочна перспектива и присъединяването на България към най-адекватния по манталитет и традиции регионален валутно-икономически център.

И когато необратимо стигнем до общото разби- ране за същността и характера на избрания от нас нов модел на развитие на България, трябва сплотени да преминем към действия, които да гарантират, че този модел ще стане и осъзнат избор, и колективна цел на народа по пътя му за нова и благополучна България!

P.S. Един от принципите в Декларацията на държавите – участнички в Съвещанието за Сигурност и сътрудничество в Европа, 1975 г. в Хелзинки, гласи:
„... Те (държавите – участнички, а това са всички европейски държави, САЩ и Канада – б.м.) така също имат право да принадлежат или да не принадлежат към международни организации, да бъдат или да не бъдат участнички в двустранни и многостранни договори, включително и правото да участват или да не участват в съюзни договори; те така също имат правото на неутралитет”.

На Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), със седалище във Виена, Австрия, е делегирано изключителното право, като постоянно действащ международен орган, да следи за изпълнението на Заключителния Акт и Декларацията от Съвещанието от Хелзинки, състояло се през септември 1975 година.

За вас подбра и коментира

Георги Вацов

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2018 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук