brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

КОЙ .?!...Ще.......пази България
/или Ловът – Код на доблестните/
Лазар Мурджев 12 Юни 2019 

А и офицерите на България..- отдавна им грабнаха Родината - без бой и без изстрел... Останаха на доизживяване, лустрирани, бедни, разединени и ненужни. А, клетва бяха давали..?!

...А сирените на София възвестяваха „ Въздушна опасност“ !


„Аристократичният ловен код е симетричен  на военния код и е универсален.“
  ...Воинът, царят и ловецът са синоними.
     Владетел съм, защото съм воин!
     Цар съм, защото съм ловец……!
Съдбата докосва само призваните, другите ги влачи или смазва в духовната пластмаса на дните.
Все по-често се чувствам достойно като мъж, като офицер и като свободен и пълноценен човек само когато съм там, някъде във вечните ловни полета на живота и не се срамувам да погледна в огледалото на родното небе.. към мизерията на нищожното ни битие със затънало в консуматорски дух бедстващо настояще.
Вдишваш дълбоко от чистотата наоколо, утрото е озарило в радост сетивата ти с позабравени усещания, а щъркелите избарабаниха в ритъм, възвестил щастието им, че отново са на родна земя. Мартениците на разцъфналите дръвчета по детски наивно и езически подтикваха подсъзнанието към величие на мисълта……................................
.............. Внимание!!!  Внимание!!! Мощно изпращя високоговорител……
Зловещ глас провъзгласи свирепо: „ Ще_чуете_националния_сигнал_за_тревогааа…..“
Сирена зави със скърцащи зъби „ Въздушна опасност…“

…Няколко циганета се спогледаха, после засилиха някакъв чалга-хит на телефона и продължиха нататък…..
- Боооже...!!! /Три баби се бяха спрели до препълнените от седмица кофи с боклук/.
...Да не дава господ...“- рече едната.., че то като стане наистина , кво като вият тия скъпи сирени…
- Ни знаем кво да правим, ни има къде да идем…
- Освен в гробищата..!- погледна третата към небето. Ма то, там ибез сирени ще стигнем, ама тоя стрес за хората и децата.., тях кво ги чака.?!
...Децата в двора на училището играеха футбол, няколко други чатяха седнали на стълбите  и сякаш сирената, стенеща над главите им не съществуваше…
Някаква шумна отживелица, която странно напрягаше бабите и родителите им…Някакви шумни скандали се вихреха по медиите за сделки със самолети.., корупционни схеми, президентът забъркаха - нали класен пилот,“АС“ на изтребителната авиация, дългогодишен командващ на ВВС … И Военно- въздушните сили, като всичко в БА/българската армия/...Няма Българска армия ! Разграден двор… Като цялата държава. Наскоро, председателя на Българска Авиационна Асоциация (БАА) полковник от резерва  Ангел Георгиев направи чудеса, за да наложим на политиците ни да опазят Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия /Георги Бенковски се казва между другото- „Хвърковатата чета“, нали се сещате.../
Сега вече и президент си имат, ама явно НАТО има други приоритети...
А и офицерите на България..- отдавна им грабнаха Родината -без бой и без изстрел... Останаха на доизживяване, лустрирани, бедни, разединени и ненужни. А, клетва бяха давали..?!…Днес от БА,един гвардейски оркестър остана.
..И Сделки. Сделки със самолети, с огради, с имигранти, с гражданство…със сирени… Вият и крещят из София едни високоговорители…„Оповестителна система“ ?!
Кого оповестяват.?!
За какво ни оповестяват, какво да правят хората, къде да се крият , кой да ги научи?! Въпроси, въпроси…
А, Бюджета върви, ресурси…Някой си прави сделки...........................................
Писна ни на всички. Безумия от далавери и безсмислия…/оповестяват ни…затова   вероятно, че ще разположат ядрено оръжие на Българска територията срещу Русия/. И като свирнат после сирените, да знаем защо сме обречени…
Въобще, играем в един абсурден филм и вече всичко е „реалност“ - като онзи актьор в Украйна, който играе президент в комедиен сериал… А, днес печели изборите за президент на Украйна - сбъркана работа…
................................................................... Красивия полет на сърната с блясъка на слънцето - през цветовете на иглика и див божур, асистиран от неочаквания кукутакт от порива на кукувица ме изтръгнаха от стреса на мисълта…
...Бях сред небета, слънца, цветове и неколцината ловни другари…Промъквахме се сред храсти и дървета, някъде там -/по пътя на онази „Хвърковата чета“/, сред мъдростта на местност със звучното име „ ШишмАн“, където останки от крепостта на Цар Иван Шишман привличаха романтични мисли, с духа на онова славно време.../Както и вниманието на иманярската мафия…/
Южните склонове на хълма в това землище, Поибренските ловци  наричаха „Самолета“

...Малко хора знаеха истината за това название и когато с много усилия  пробихме последните храсти  и се озовахме пред каменна плоча със снимката на красив млад офицер.., аз разказах тихо историята за катапултирането на Ангел Георгиев – с което председателя на Авиационната Асоциация при изпълнение  на бойна задача бе успял да спаси живата си.., за разлика от Иван Дончев , загинал на това място през юни 1966г.
при  изпълнение на  бойна  задача  в  мирно  време,
неуспял  в  устрема  си  да  компенсира  комплекса  от  грешни  решения  на  късно  стресиралите  се  от  динамичната обстановка „другари“, неизтрезнели от уюта  на  наземната си службичка!!!...

Днес, забравеното лобно място – обраснало и пустеещо в красотите наоколо блесна с очите на България...
С очите на Ваньо -
младия български офицер, останал тук завинаги с повика на Родината, с очите на няколко ловци- единствени днес достойни и тук. Дълбоко в балкана да навестят, свържат и станат част от съдбата на хвърковатите хора…
…След час всичко наоколо благородно отдаваше почит. Ловците на България бяха там, със скромната си инициатива разкриха, почистиха и почетоха паметта на един достоен български офицер…
Тогава, когато… някъде готвеха  Евроизбори, смятаха комисионни от самолети и разпределяха апартаменти за управляващата партия….
...А сирените на София възвестяваха „ Въздушна опасност“ !
…Никаква социална зрялост и практическа предвидливост не бяха в състояние да формират това усещане… Дълго мислих за тази ритуална, знаково натоварена, многопластово символична среща…
Среща осъществена от лова…...............

Ловът, приятели е този символ, ритуал и знаково натоварено действие, което ни носи със слуката на живота и ни понася от Траките до забравените/за нас/ златни ябълки, верни на човечеството  - там извън глобалния свят на интереси на нищета на духа на изкуствени  зависимости и пазарна икономика.

 ...Там където, или когато демоничната мощ на Природата ще поднесе своите прости реалности, а „човеците“- сред молове и дивиденти дори няма да са разбрали за това........................................................................................................................ 

 LOVът, приятели, е сложна работа, но когато „златната ябълка“ те срещне, като твоя Принц – Летец.., някъде там в невъзможното, ще разбереш, че има много неща на този свят, за които си заслужава да се зарадваш….

„Аристократичният ловен код е симетричен на военния код и е универсален!“

„…Внимание, внимание!!! Говорит ....…“- иззвъня GSM-че някъде из пролетта наоколо… Ваньо се усмихна закачливо от паметника, а „Миг“-чето отгоре му отрази слънцето и остана там завинаги…/Да пази България!/

Април 2019г.
с. Поибрене 

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2019 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук