(БЕЗ) НАМЕСАaqmn->name

Въпросът за общ флот на НАТО в Черно морe
Анализ на проф. Раду Крап

Aвтор:  Раду Карп

24 Юни 2016

„Възход и падение на един за сега абстрактен проект: обединена военноморска групировка в Черно море"

Откъде се появи идеята за „флота на НАТО в Черно море“ и как се стигна до временното й замразяване?

За да си отговорим на този въпрос би следвало първо да видим дали подобна идея е скрепена в официалните документи на румънската държава.

В одобрената през месец юни 2015 г. „Национална стратегия за отбрана 2015-2019 г.“ се посочва като цел „задълбочаване на кооперирането със съседните държави, както и с тези от източния фланг на НАТО“. В документа не се посочва конкретна заплаха за сигурността на Румъния, чието отстраняване да изисква взаимодействие с военноморските сили на други държави.

В одобрената от румънския парламент правителствена програма от месец ноември 2015 г. въобще не се говори за общи действия със страни членки на НАТО в зоната на Черно море.

Едва в точка К-22 на един документ на Министерството на отбраната (МО), наречен „Стратегически приоритети“ се посочва, че следва да се инициират действия за създаването на една военноморска групировка в зоната на Черно море.

През февруари 2016 г. посланикът на САЩ в Румъния – г-н Ханс Клем заявява, че „за да се противодейства ефективно на заплахите от страна на РФ би следвало да се укрепят ВМС на България, Румъния и Турция. САЩ поемат ангажимента да окажат пълно съдействие в това направление“.

Това изявление на посланика в Букурещ  бе възприето от румънска страна като знак за действие по този проект. И досега обаче не е ясно дали това е румънски проект или проект предложен ни от НАТО или САЩ.

Ако разгледаме горепосочените официални документи следва да приемем, че тази инициатива е била внушена на румънските власти.

Остава обаче открит въпросът дали по подобен начин е процедирано спрямо Турция и България?

След като румънското правителство реши да реализира тази инициатива, то би следвало да я формализира в официален документ, а след това да се тръгне за Турция и България.

Такъв документ обаче няма. Най-силното доказателство за липсата му е реакцията на министър-председателя на България.

Сега се оказва, че дискусиите с българската страна са били по общи принципи, а не как ще се действа конкретно за реализирането на проекта.

Първата среща по тези въпроси се е състояла през март 2016 г, когато делегация на Министерството на националната отбрана (МНО) посещава София. Нашите специалисти твърдят, че по време на това посещение са обсъждани технически детайли, но българската страна отрича подобни твърдения.

Три седмици по-късно държавният секретар в МНО пристига в София, за да продължи дискусията. За разговора с турската страна по тази тема липсва каквато и да е информация. Може би се е считало, че Турция веднага ще приеме идеята за изграждане на съвместна военноморска групировка.

В такава обстановка започна и официалната визита на румънския президент в София. Подчертавам отново – без подписан какъвто и да е официален документ по тази тема между двете страни. Въпреки това тази тема бе включена в дневния ред по време на разговорите Плевналиев – Йоханис.

От специфичния начин на изразяване на българския президент стана ясно, че той не бил запознат с конкретната румънска инициатива за изграждане на военноморска групировка в Черно море.

По-късно станахме свидетели на интервенцията на премиера Борисов и нееднозначната позиция на министъра на отбраната на България.

И тук възникват следните въпроси:

Не знаеше ли румънската страна, че Бойко Борисов е непредвидима личност? И това при положение, че г-н Антон Пакурецу е седма година посланик в София. За това време би следвало да му стане ясно, че Борисов много често променя мнението си.

Не трябваше ли първо да се потърси съдействието на ръководството на ЕНП, в която членува и ГЕРБ, за предварителното съгласуване на позициите на двете държави?

След провала в София защо не се организира веднага среща с представители на турското правителство?

Защо не бе уведомено официално ръководството на НАТО за трудностите в отношенията ни с България? След декларациите на Борисов ние се държим като нашите футболисти пред екипа на Албания.

Отговорите на тези въпроси ни показват, че липсва както координация между официалните държавни органи в Румъния, така и неясни и непредвидими за нашите партньори методи на работа.

Може ли все пак този проект да бъде реализиран? Отговорът е да, но ако се действа професионално  и със съдействието на НАТО. Само по този начин Румъния може да покаже, че е някакъв фактор в зоната на Черно море.

Раду Карп е професор във Факултета по Политически науки на Букурещки университет  (на румънски език: Universitatea din București)  и доктор по право.

Превод от румънски и обработка: Н. Нанов  
Източник: Adevarul