(БЕЗ) НАМЕСАaqmn->name

Гневът на мравките*. За кого бие камбаната?
Победата на Доналд Тръмп в президентската надпревара


11 Ноември 2016

Светът е изтръпнал – едни са в шок, а други в надежда! Ние сме във времето и то е в нас! „Panta Rei!“

„Това е престъпление, което няма равно на себе си. Това е скръб, която не може да се изплаче с цената на никакви сълзи. Това е разруха, която превръща в пепел всичките ни успехи“.  /Джон Стайнбек/


На страниците на сп. „Сигурност“ и на сайта „Брод за България“  отдавна пишем, че  случващото се през последните години  в Америка и по света генерира народен  гняв и непреодолимо желание за борба със статуквото, наложено вече над седемдесет години от властелините в света. Победата на Доналд Тръмп в президентската надпревара слага началото на един нов свят, вероятно по-справедлив, по-добронамерен, стоящ  по-близко до живота на малкия човек, даващ му увереност в утрешния ден! Поразително и вдъхновяващо е, че един милиардер, собственик на небостъргач на най-скъпата улица в света, „Пето авеню“ в Ню Йорк, спечели сърцата и умовете на едноетажна Америка, смело предоставила съдбата си в неговите ръце. И това се случи въпреки обявената и водена война от огромното болшинство американски и световни медийни колоси срещу един единствен човек, въпреки хвърлените огромни пари от  финасовата олигархия и „кралете“ на военно-промишления комплекс, въпреки организирания невероятен натиск от свои и чужди партийни босове върху смутителя на установилия се вече нов световен ред, към човека, дръзнал да промени хода  на колелото на историята.

А днес той вече пише история!

Ето, какво каза 45-ят президент на САЩ в последното си  обръщение към нацията преди изборите: „Политическата върхушка ни докара унищожаването на нашите фабрики и нашата работа, изнасяйки производството си  в Мексико, Китай и други държави по целия свят. Това е глобална силова структура, отговорна за икономическите решения, които ограбиха нашата работническа класа, ограбиха богатствата на нашата държава и вкараха парите в джобовете, в ръцете на шепа големи корпорации и политически групировки“.

Тези думи родеят Тръмп и с Путин, и с Си Дзинпин, и с Моди, и с Кореа, и с Асандж, но го отдалечават на светлинни години от Обама, Клинтънови, Камерън, Борис Джонсън, Меркел и Щайнмайер, Оланд, Сорос, от Барбара Стрейзънд, Де Ниро и Мерил Стрийп, от Порошенко и Виктория Нюланд, от Плевнелиев, Кристалина Георгиева, ген. Уесли Кларк, Даниел Митов и пр.

Не един път сме изследвали как се стигна дотук. Анализ на връхлетялото ни историческо събитие – президентските избори в САЩ –  ще направим в ноемврийския брой на сп. „Сигурност“. Днес само ще отбележим, че семената  на победата на Тръмп бяха посяни  през далечната 1944 година, когато  заедно  с еуфорията от приемането на Декларацията от Бретън Удс  за въвеждане на златнодоларовия стандарт в междуна-родните разплащания, бе въведена системата  доларът да се превърне в  международна резервна валута, напълно заместващ златото и  гарантиран със златните активи на емисионната банка, т.е. на ФРС на САЩ. Държавите внасят златните си резерви в Форт Нокс и получават зелени книжни знаци. С ефективната и безспорна помощ на САЩ  светът бързо се възстановява след войната, но паралелно с това мощта на САЩ става неимоверна, формирайки сред  населението на Земята  усещането за изключителност,  превърнала се в илюзия за  американските  лидери в т.ч. и за Барак Обама в степен, че без стеснение за неадекватност да заявяват: „Америка трябва да определя правилата. Америка трябва да приема решенията. Другите страни са длъжни да играят по правилата, които ще установи Америка и нейните партньори, а не обратното“.    

Проблемът е, че у хората по целия  свят се създава впечатлението  за мощ и просперитет, а в действителност САЩ неудържимо летяха и  летят към  пропастта.Още в началота на 60-те години предидентът Джон Кенеди осъзнава, че „банковият капитализъм“ обрича на фалит реалния производствен сектор на американската икономика.Той решава да изземе монопола на ФРС върху паричната емисия ,но не неуспява,защото е разстрелян през погледите на смаяното човечество. Президентът Де Гол също е наясно, че Америка е поела пътя за никъде и товари  на кораб собствените долари  за да получи в замяна злато. В резултат на тази негова инициатива  през 1968 година се „случва“  първия „майдан“ в Европа и френския президент  подава оставка. За да се обезсилят и най-малките желания у някои ръководители на страни да искат замяна на  злато срещу долари, през 1976 година, под натиска на ФРС, е приета  Декларация на Ямайската международна конференция по валутно–финансовите въпроси, с която доларът е „отвързан“ от златото и той остава без покритие, без котва и спирачка за безкрайно му отпечатане като средство за пари в обръщение.

Настъпва златното време на „банковия капитализъм“! За да се емитират все нови и нови долари е необходимо американските външно-търговски и платежен баланси да са винаги дефицитни т.е.  „на червено“, най-вече чрез приемания от Конгреса огромен за мащабите на целия свят военен бюджет и неконтролируем внос на стоки и услуги в т.ч. енергоносители.  В този случай държавата е принудена да  емитира дълг към частната емисионна банка ФРС за да посрещне задълженията си по бюджета. Чрез военна сила  и политически натиск, чрез икономическите килъри на Световната банка и Международния валутен фонд  държавите в света са подтиквани да емитират собствен дълг за да изкупуват съкровищните бонове на най- големия световен длъжник САЩ. Естествено е да се допусне, че големите кредитори на САЩ в лицето на Китай, Япония, развитите европейски страни, Саудитска Арабия едва ли някога ще могат да осребрят дълговите си американски разписки, защото това единствено зависи от световната  сила, присвоила правото да ръководи един цял свят. Моделът на „банковия капитализъм“ предполага безкраен ръст на всички видове дългове – семейните, корпоративните, държавните. В близко бъдеще пирамидата на суверенния дълг на САЩ ще достигне астрономичната сума от 20 трилиона долара, а съвкупния размер на всички видове  американски дългове е от порядъка на 100 трилиона долара .

Корпорацията USA е пример за класически банкрут. Доларът се е превърнал в хартийка, покупателната способност, на която се поддържа от 6-ти американски флот и стотиците военни бази по света. Вашингтон разпространява „управляем хаос“, главната цел, на който е да се поддържа „доверие“ в долара.  Хилари Клинтън представлява интересите на Уол Стрийт, собствениците на парите. Тя е типичен представител на „банковия капитализъм“. Реализацията на модела на развитие „банков капитализъм“ (в България известен като „Вашингтонски консенсус“) програмира, от една страна, демонтаж на реалната икономика на съответната страна, а от друга, милитаризация и глобална проекция на вездесъщата военна сила.

Това, от което се отказа Америка преди повече от 40 години е „промишленият капитализъм“, при който страната би следвало да  разчита  на своята промишлена и икономическа мощ. В този случай САЩ запазват своето влияние в света, но източник на това влияние е нейната реална икономика, конкурентното  производство и предлаганите в огромно количество и с високо качество стоки и услуги. Някои наричат тази политика  „американски изолационизъм“, но това определение не е съвсем точно, защото става дума за това, че Америка реализира  своите национални интереси за сметка на вътрешното си развитие, а не на гърба на всички други  страни в света. За мащабите на битката, която предстои на Доналд Тръмп говори и фактът, че относителната тежест на промишлеността и другите отрасли от реалната икономика на САЩ  (селско стопанство, строителство, част от транспорта и др.) днес е едва 22% от брутния вътрешен продукт на САЩ.  Връщането на САЩ към модел на развитие, основаващ се  на промишления капитализъм  е същността на идеята на Доналд Тръмп да направи Америка отново велика!

Президентската кампания в САЩ премина под знака на дискусията за отношенията с Руската федерация и оценката на ролята  за президента Путин в международните дела. За пръв път в битката за Белия дом  между претендентите от двата мощни политически колоса в Америка  така сериозно бе намесена руската тема. Катализатор на този процес стана заявката на Владимир  Путин за признаване от света статут на свърхдържава на РФ, която позиция срещна яростна съпротива от някои представители на победителя  в Студената война.Твърде красноречива, предметна и заангажираща  за обикновените хора е  битката със силен противник в борбата за превъзходство, но също толкова престижно е   и търсенето на компромис в името на благоденствието на собствения си народ, когато всеки говори за Трета световна война. Балансираната политика на Путин, премерените и  многозначителни дипломатически акценти, както и мощната информационна подкрепа дадоха предимство на Тръмп, от което той се възползва по прекрасен начин.

В същото време никой не трябва да храни илюзии, че настъпва „меден месец“ или година  в отношенията между двете страни с встъпването на Тръмп в длъжност. В този смисъл  показателни са три изказвания. Първото е на известния български журналист Тома Томов: „До една година ще има някаква нова Ялта 2“.  Второто е на лидера на Републиканската партия в Сената на САЩ  Мич Макконел, който веднага след победата на Тръмп, обръщайки се  към руските си колеги заяви: „Мисля, че НАТО днес е толкова важна, колкото  и досега. Уверен съм, че чл.5 не е загубил своето значение: ако вие атакувате някои от членовете на военния блок –  вие ще си  имате работа с нас“. Третото изказване е на министъра на външните работи на РФ  Сергей Лавров: „Ние сме готови за работа с всеки американски президент... Не бих казал, че който и да е от бившите  лидери на нашите американски партньори е бил предсказуем във всяка една ситуация – това е неотменна част от живота и политиката. Досега много  думи съм чул, но  нашата оценка ще е по делата. Разбира се, че ще отговорим на делата с дела“. 

Светът е изтръпнал – едни са в шок, а други в надежда! Ние сме във времето и то е в нас! „Panta Rei!“


* Роман на американския писател Джон Стайнбек, публикуван през 1939 година и получил наградата „Пулицър“ за 1940 година, разказващ за трудния  живот на едно американско семейство  през годините на Великата депресия.