(БЕЗ) НАМЕСАaqmn->name

Бедността – начин на употреба
В древността думата за бедност и страх е била една. Не можем да бъдем повече страхливи, защото ще ставаме все по-бедни.


25 Февруари 2017

Бедността не е порок. Порочно е да си в политиката и да нямаш собствена стратегия (уравнение) за 50 години напред. 

България е земя на духовността. Тук са живели траките с Орфей, тук е гроба на света Елена, майката на Св. Константин, императорът, наложил християнството и избрал малкото село на Босфора да стане големия Константинопол. Тук са родени и въздигнали духовността до невиждани предели, пространствени и времеви, св. Княза Борис Михаил и св. Климент Охридски. Тук се е зародило първото реформаторско духовно движение на Богомилите, разпространило се далеч извън пределите на България. Тук е роден и живял Учителят – Петър Дънов. Тук са родени и живели Ботев и Левски, ... тук сме ние... потомците.

Потомци на общо значими личности  и борбен дух, потомци живеещи в мизерия от липси – липса на единство, липса на посока, липса на материални и духовни ценности, липса на воля за стратегия за национално единство и разцвет. Потомци, обрекли сами себе си на бедност.

Бедността е драстичен дефект на политиката, инструмент за боравенe – на избори, по медиите, в делника на малкия човек, без когото големият не съществува.

Когато в свещена България е отгледано, от политическите си мащехи, огромно сепарирано етническо общество без обществени функции, 900 000 от българите са абсолютно неграмотни, 40% от учениците са функционално неграмотни, 300 000 души са трайно безработни, 600 000 души са работещи бедни, 1 500 000 пенсионери живеят под и около линията на бедността, икономиката не е локомотив, а дърпан вагон, политиката не е двигател, а прът в колелото, българите мигрират и демографската криза ни топи... безсмислено, но вярно.... тогава… има време само за решения! – съвместни, стратегически, далновидни, национално определени и отговорни, предопределящи път на България към естествената си значимост, благоденствие и духовна сила.

В древността думата за бедност и страх е била една. Не можем да бъдем повече страхливи, защото ще ставаме все по-бедни. И ако ставаме по-бедни ще ставаме по-страхливи. Не е българско това поведение.

Материалната бедност резултира и върху духовна бедност. Проявлението на бедността не е само в ниските доходи, то е в резултата от образователната система, в отношението към културно – историческата ценност на Родината, в слабостта на държавата, в демографската картина. По метода на дедукцията причините се свеждат до една – външна и вътрешна политика, подчинена на чужди влияния, без самостоятелен стратегически манталитет, касаещ благоденствието на страната.

Назряла е необходимостта от обединение на останалия родолюбив и интелектуален потенциал на България в създаване на национална доктрина, в която образованието, културата и икономиката да бъдат фактор с основна тежест и стратегическа значимост.

Живеем в нов свят, изпълнен с технологии, със застаряващо население, в глобален процес, който ни разединява. Нужно е съсредоточено изграждане на такива позиции с дългосрочна перспектива, които да отговарят на идеята за обществото, в което искаме да живеем. Не утопично, а възможно.  

Икономиката у нас е време да става високотехнологична, социална, кръгова. Това са три перспективи, определени от съвремието, възможни и генериращи ангажирана заетост. Означават интелектуален потенциал, изразен в бизнес, синергия между обществените групи за взаимно повишаване на възможностите им, вторична преработка и икономически ръст, базиран на качество, а не на количество. С чужди политики нека да внимаваме, защото политика за трудова мобилност постига политика на невъзможност за локално, регионално развитие, а европейските фондове в тесните рамки на ЕК ограничават мисленето и възможностите за истинско предприемачество. 

Политиката е време да стане елитарно място – място за знаещите и можещите, обичащите рода и Родината си. Място, което ще организира потенциала на нацията в стратегически път за развитие и благоденствие, а не тупик на материална бедност и духовна мизерия. Фокус върху бюджетните приходи от икономическата база, а не увеличена данъчната ставка, както и способ на разходен подход, логически обусловен със създаване на възможности, а не покриване на дефицити,  може да бъде модерна и смислена политика.

Образованието не може да се базира на компетентност, то трябва да носи знание и да е основано на приемственост. Универсалността не може да е за сметка на идентичността, защото уникалното е скъпо, универсалното – евтино.  

Социалната система не бива да се гради на помощи, а на помощ за развитие на личността, която да генерира от своя потенциал. Младите хора, изпаднали в неграмотност и апатия, работещите майки, неграмотните и неработещи майки, могат да бъдат подкрепени с държавна политика на синергия между различни групи от обществото. Огромният брой житейски и професионално опитни пенсионери могат да мотивират и подпомагат горната група в нуждите и развитието й. Така се повишава дохода на вторите и възможностите на първите. Старостта и болестта са естествени причини за невъзможност да придобиваш материални блага. Процентът на това население не е голям и тук е единствената необходимост от социални помощи, изразени в грижа и финансови средства. В другите случаи трябва да се градят възможности.

Пенсионната система не бива да е несправедливо изоставена от Бисмарково време на архаичен разходопокривен принцип, нужно е да се отразява съвременната реалност, изразена в производителност, ценова адекватност, справедливост от гледна точка на цялостния положен труд и лична заинтересованост от осигуряване за старините. Ежегодни недоизчисления на пенсионния доход и безплатно здравеопазване за хората над 70 години е реална възможност.

Време е да се мисли екстравагантно и смело. Самостоятелно, но в единство. Да се организират форуми, да се генерират идеи. Да се отчете връзката между духа и материята, онази връзка, която прави уникалността, която пък прави стойността и силата. Включително и силата на държавата.

Много са цифрите, фактите, формулите, формулировките на бедността. Излишно е да се говори в цифри, защото цифрите са резултат от уравнение. Нужно е да се смени уравнението. Т.е. нужна е нова задача, нова политика.  

Бедността не е порок. Порочно е да си в политиката и да нямаш собствена стратегия (уравнение) за 50 години напред.