(БЕЗ) НАМЕСАaqmn->name

Турция – кандидат за член или заплаха за Европейския съюз
Страната се запази като „поствоенна”, демократична, с добре развиващата се икономика и остава стратегически западен ислямски партньор.

Aвтор:  Стела Заемджикова

26 Февруари 2017

Естествено, че Турция е заплаха за Европейския съюз, както са заплаха Америка и Русия. Нито една от тези държави няма полза от силна обединена Европа. На обикновения човек обаче нещата му се представят така, че да вярва на „по-умните“ и по-образованите от него.

Велика Османска империя, демокрация на Кемал Ататюрк и диктатура на Ердоган – коя е истината за съвременна Турция?

Една голяма по територия държава удобно се е разположила на два континента. Кое й дава право да предявява претенции за членство в ЕС? Както заяви през 2006 г. в подкрепа на Турция премиерът и външният министър на Швеция Карл Билдт, Източното Средиземноморие и Черноморието са от „определен стратегически интерес за Европа”. Не може да се пренебрегне, обаче мнението на Валери Жискар д’Естен, че „Турция е страна със 70 милиона мюсюлмани, със земна маса основно в Азия, отслабена от дълъг период на авторитарно управление, със съществено по-нисък стандарт на живот, отколкото средната в ЕС, и нейното членство драстично ще отслаби европейската интеграция и нейния християнски фундамент”. В момента се управлява от президент, който противоречи с поведението и стила си на управление на идеите за демокрация.

Демокрация – форма на обществено-политическа организация, която се основава на равни права на гражданите в управлението; народовластие. Нима в Турция това определение не важи? Нима народът не избра Ердоган и същият този народ не предотврати опита за преврат в нашата съседка? Нима не се спазват принципите на демокрацията – хората имат определени права и свободи, но и закони и правила, които трябва да спазват? Какво мисли и самият Ердоган за демокрацията? Все още в качеството си на кмет на Истанбул той казва: „Демокрацията е като градския транспорт: возиш се докато пристигне на твоята спирка, след което продължаваш по пътя си...”. 

„В турската конституция не е посочена официална религия. Макар от края на 2002 г. да управлява про-ислямска партия, тя няма идентичността на групировки като талибаните, Ал Кайда или Джамаа Ислямия. Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) наследи, заедно с посестримата Партията на щастието (ПЩ), забранената през 2001 г. и разцепила се Партия на добродетелта, всичките наследници на ислямско-националистическото движение Милли Гьорюш на премиера от средата на 90-те години на XX век Неджметин Ербакан, родоначалник на по-съвременния местен политически ислям. За отклоняване на военен удар, ПСР прагматично избегна по-непримиримото амплоа на ПЩ срещу ЕС, Израел и за „ислямско НАТО”, успя да лобира и убеждава в Брюксел, че ще снижи ролята на военните, и се оказа повече реформистка с лидерите си Реджеп Ердоган и Абдулах Гюл, бъдещи премиер и президент. Про-ислямската партия застана на гребена на растящата религиозно-обществена емоция в Турция и мюсюлманския свят от началото на западния поход срещу тероризма след септември 2001 г., но не заплаши основната светска рамка на политическата и обществената традиция в страната. Турция се запази като „поствоенна” демократична страна с добре развиващата се икономика, оставайки стратегически западен ислямски партньор. А заедно с културно-историческото си наследство, Турция би могла да стане гордост за Европа от гледна точка на пъстрата значимост на култури и етноси на континента“.

Америка има претенциите за една от най-демократичните държави в света. Ако нарушиш закона, никой няма да се поколебае да те осъди и да отнеме част от правата ти. Ако отнемеш правото на някой друг да живее свободно, като спазва законите, ще последва същото. И в Турция, и в Америка има огромно социално разделение и дискриминация, но и двете претендират, че са демократични държави. Да – дискриминация! Дали негрите в Америка успяват да се интегрират в обществото или все още населяват отделни квартали, където често бял човек не смее да припари? А какво ще кажете за съществуването на Китайски, Еврейски, Италиански квартали в повечето американски градове? Нима вече няма резервати за индианци? Нима не съществува и дискриминация на база социален и образователен статус? Нима няма отделни заведения за хората с различна полова ориентация? Същото е и в Турция. Разликата е, че тук хората не се притесняват да демонстрират моралната дискриминация. Какво имам предвид с морална? Всяко общество си изгражда определени неписани морални ценности и норми на поведение. Ако не ги спазваш, си достоен да бъдеш отритнат от обществото. В развитите демокрации се възпитава търпимост към различните. Дискриминацията съществува негласно. В Турция не е така. Прост пример са така наречените убийства на честта – за изневерили съпруги или „нечестни“ преди брака девойки, които в много случаи са по-добрия вариант за въпросните жени – не срещат всекидневно омразата и ненавистта на другите, „честните“ и „верните“. 

Простото население се ръководи най-лесно. Колкото повече бедни, неграмотни и надъхани с „патриотизъм“ хора живеят в една страна, толкова по-лесно тези с власт ги ръководят, насочват ги в правилната посока така, че да постигат целите си.

Ердоган не е диктатор. Той не иска да превзема и територии, както са правели в миналото. „В трудно положение сме относно изцепките на турския президент Реджеп Ердоган.“ Така историкът Божидар Димитров коментира пред bTV емоционалната реч на Ердоган, в която той изброи редица градове, сред които и Кърджали, заявявайки, че те са „част от нашето сърце“. Според Димитров това не е заплаха за България и не очаква Турция да предяви претенции към наши територии. На него му стига да има компактни маси турско население по цял свят – хора, които са наясно с начина на живот там и които може лесно да манипулира, дори да променят политическата обстановка на място. Заплашва ЕС с емигрантския поток. Той не е и длъжен да брани териториите на държави, които не приемат собствената му политика. Нима Турция не е равностойна на Америка или Русия на световната геополитическа карта? Нима Путин не манипулира и ЕС, и Америка с управлението си? Нима Тръмп не беше избран, благодарение на множеството си заявки, че ще следва линията на „изолация“ на Америка от останалия свят и нейното възраждане като велика сила?

Историята доказва, че всички силни на деня са ръководени от лидери, класифицирани като диктатори. Те се обграждат с достатъчно интелигентни хора, които основно са на постове в армиите на тези държави. Изкуствено поддържат големи маси неграмотно население, което сляпо да им се подчинява. Дават на народа каквото иска – права и свободи, но и строги закони, с които да оправдаят някои от действията си.

Естествено, че Турция е заплаха за Европейския съюз, както са заплаха Америка и Русия. Нито една от тези държави няма полза от силна обединена Европа. На обикновения човек обаче нещата му се представят така, че да вярва на „по-умните“ и по-образованите от него.
 

Стела Стефанова Заемджикова е магистър по регионална и политическа география.