brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Единението – мисията (не)възможна
ОТКРИТО ПИСМО към българското войнство
Aвтор: ген.-майор /ОЗ/ Стоимен Стоименов; Клуб Сигурност   15 Декември 2017 
Снимка: Карикатура ИВАН КУТУЗОВ, в. Труд      

Единението и обединението трябва да вървят ръка за ръка!


Уважаеми колеги,

Като един от Вас, се обръщам към всички ви, с апел да си подадем ръце и заработим заедно за единение на българското войнство и за обединение на военно-патриотичните (ВПС) и родолюбиви организации в интерес на сигурността и просперитета на България.

В името на тази цел, по инициатива на новия председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) ген. Златан Стойков, на 27-ми ноември т.г., се проведе специална среща, на която участваха представители на около 35% от ВПО.

В своето изложение, ген. Стойков очерта вижданията на ръководството на Съюза за протичане на обединителните процеси и за решаване на актуалните въпроси на запасното войнство. Той представи и защити позицията на Централния съвет, че обединението трябва да се осъществи на основата на СОСЗР, под формата на колективно членство на ВПС. Тази първа по рода си среща безспорно беше полезна. Тя обаче постави повече въпроси и даде по-малко отговори.

Предстои на 19-ти декември нова среща на представителите на военно-патриотичните и родолюбиви организации. По този повод се обръщам към всички единомишленици да се включат в дискусията по каузата за единение на запасното войнство и обединение на ВПС, да изкажат публично своята гледна точка, да проявят активна гражданска позиция.

Уважаеми колеги,

Моето мнение е, че единението и обединението трябва да вървят едновременно, ръка за ръка. Това са двете страни на медала. Ако няма единение на запасното войнство по общи цели, интереси и приоритети, няма как да се случи и обединението на ВПС.

Днес българското войнство не е единно. Разделени сме по различни линии. Делим се по партийна принадлежност и симпатии на различни политически сили. Разделени сме на натовци и антинатовци, на завършили учебни заведения в бившия СССР и в държави, членки на Алианса. Не сме единни в отношението си към  Русия и по-конкретно по такива чувствителни въпроси като застрашава ли тя нашата национална сигурност и ще воюва ли българската армия с Руската федерация при евентуален въоръжен конфликт с НАТО. Друга разделителна линия преминава по отношение разполагането на чужди бази, тежки въоръжения и ядрено оръжие на територията на нашата страна. Разделя ни и отношението към проведените реформи в армията и съкращенията на личен състав и бойна техника. Щекотлив въпрос, който също ни разделя, е отношението към Държавна сигурност и към нейните служители. В СОСЗР има две асоциации, чиито членове са бивши служители и т.н. Много трудно е при наличието на толкова различия и противоположни мнения да седнем на една маса и да разговаряме като единомишленици. Затова предлагам първо да постигнем съгласие по общите цели, интереси и приоритети. А тези, по които имаме различия, да ги оставим за решаване в бъдеще. Такъв компромис сега ни е необходим, ако искаме да продължим заедно напред.

Уважаеми колеги и съмишленици,

Ако постигнем единение по целите, интересите и приоритетите на запасното войнство, тогава ще бъде по-лесно да дадем тласък на обединителните процеси. Постигането на обединението на ВПС около СОСЗР също е свързано с преодоляване на не малко предизвикателства и препятствия от обективен и субективен характер. Предлагам акцентът на нашата дискусия да се постави върху следните принципни въпроси:

ПървоПроблем ли е за обединението на ВПС обстоятелството, че СОСЗР не можа успешно да издържи проверката на времето и да се превърне през годините на прехода в надежден изразител и защитник на интересите и потребностите на запасното войнство. Съюзът се оказа във важни моменти беззъб, без необходимото влияние в държавата и обществото при решаване на жизненоважните за пенсионираните и съкратени при чистките военнослужещи. Той така и не се превърна в незаобиколим фактор в това отношение. Резултатът е разочарование на офицерите и сержантите, отлив от членство в Съюза и роене на ВПС. Затова тук главният въпрос е ще пречи ли този товар от миналото на обединението на ВПС в СОСЗР.

ВтороПринципен е и въпросът примамлив ли е днес СОСЗР за българското войнство и за военно-патриотичните и родолюбиви организации. Могат ли да се посочат качествените характеристики, които правят Съюза притегателен център за запасното войнство? Дискусията на Деветия конгрес изнесе на показ много нелицеприятни неща за съюзната дейност като: Ръководството на Съюза е откъснато от местните организации; Съюзът се управлява еднолично, провежда съглашателска политика с управляващите за сметка на грижата за хората; Няма ги острите форми на протест, като митинги и шествия пред сградите на държавните институции; В центъра на неговото внимание са представителната и международната дейност; Областните и общинските организации не се подпомагат финансово, а голяма част от членовете на Съюза не плащат членски внос и не участват в съюзния живот; Офицерите и сержантите са разочаровани от дейността на централното ръководство на Съюза. Тази ситуация е не е стимул за присъединяване на нови организации към СОСЗР. Тя е по-скоро задържащ фактор за обединението. Новото ръководство на Съюза е амбицирано да промени състоянието на нещата, но това може да се случи в бъдеще време.

И трето – През годините, в една не малка част от ВПС, се формираха негативни нагласи и настроения спрямо СОСЗР. Този факт никак не е за подценяване, когато говорим за обединение около Съюза. Определен негативизъм поражда изтъкването на добре известните четири организации начело със СОСЗР, обединени в председателски съвет, обявили се за национално-представителни, каквато в действителност е само една. При тържествени мероприятия техните председатели са винаги на първия ред, те се изказват, техни членове се награждават най-често. Тях ги приемат президенти и министри. Някои от тях си присвояват правото да говорят от името на всички и да представляват целокупното запасно войнство. Съюзът се шири в няколко етажна сграда, печели от наеми за предоставени офиси на частни фирми, а другите ВПО, изнемогват и се чудят къде да се съберат на заседание или съвещание. Дразни проявяваното на моменти пренебрежителното отношение към другите ВПС и техните председатели. Иначе моите уважения към трите други организации и към техните председатели. Те имат специфичен членски състав, който заслужава само признателност и дълбоко уважение. Има и други важни въпроси на обединението, които трябва да се дискутират в спокойна и делова обстановка.

Сърцевина на дискусията обаче си остава в крайна сметка принципният въпрос – реалистично и постижимо ли е да се стигне до съгласие, носеща платформа на единението на запасното войнство и на обединението на ВПС, да стане СОСЗР. И още – ще намери ли ръководството на Съюза печеливша формула за мотивиране на неорганизираните до сега офицери и сержанти да станат членове на Съюза. По-нататък, ако се гласува доверие на СОСЗР той да бъде обединителят на организациите на запасното войнство, има ли надеждна гаранция, че това доверие ще бъде оправдано. Ето теми за градивна дискусия.

Колеги,

Единението на запасното войнство и обединението на военно-патриотичните организации е кауза, която няма алтернатива. Но алтернативни решения, по отношение на проекта и модела за постигане на това единение и обединение на ВПО, са повече от необходими.

Предлагам на дискусия алтернативен проект за постигане единение на запасното войнство и обединение на ВПО.

Същността на този проект е да се учреди нов съюз с работно наименование Общ съюз на българското войнство (ОСБВ).

Предлагам новоучреденият Съюз да стъпи на следните принципни положения и опорни точки:

1. Общият съюз на българското войнство e нов съюз, създаден от равноправни субекти (ВПО). Той не е формална шапка на съюзите и организациите, а широко представителен, действен и незаобиколим фактор в обществено-политическия живот на страната. Предимство на този проект е, че новият съюз ще заработи на чисто и няма да е обременен със слабостите, проблемите и противоречията от минало време.

2. ОСБВ се изгражда на конфедеративен принцип, което означава, че влизащите в него организации и съюзи запазват своята автономност, самостоятелност и самоуправление. Те се ръководят от своите управителни органи и провеждат дейностите си, като наред със своя Устав, спазват и общите изисквания, залегнали в Устава и програмните документи на Общия съюз.

3. Основен принцип на организационно изграждане и функциониране на ОСБВ е пропорционалността на представителството на съюзите и организациите с делегати на конгресите на Общия съюз, както и в  неговите ръководни органи.

4. Предметът на дейност на ОСБВ са разработването на общата политика, изразяването и защитата на общите интереси и потребности, както и оказването на помощ и съдействие на своите членове по специфични за тях въпроси.

5. Членството в ОСБВ се урежда с неговия Устав. Допуска се индивидуално, колективно и асоциирано – индивидуално и колективно членство в Общия съюз. Може да се вземе решение, ОСБВ да се отвори за членство в него на кадрови военнослужещи, на организации и служители – бивши и настоящи от системата на МВР и специалните служби.

6. Длъжностите на председателя и на зам.-председателите на ОСБВ са изборни и се заемат на ротационен принцип от представители на съюзите с продължителност на мандата четири години. Първият мандат за председател на Общия съюз по право се полага на най-голямата организация. ОСБВ се представлява от неговия председател.

7. За организирано протичане на подготовката на Учредителния конгрес се формират Инициативен комитет и Председателски съвет. Инициативният комитет функционира до създаването на Председателския съвет, който се състои от председателите на съюзите и организациите, инициатори за учредяването на ОСБВ.

8. Основните ръководни документи – Устав, Програма и План за действие се изготвят от работен колектив, в който се включват представители на всички инициатори за създаването на ОСБВ.

9. Работните проекти на основните ръководни документи се предоставят за обсъждане в съюзите и от цялата общественост.

10. Учредителният конгрес се насрочва от Председателския съвет и се провежда в съответствие с нормите на Устава, който официално ще бъде приет на конгреса.

Уважаеми колеги,

Такава е моята гледна точка по каузата за единение на българското войнство и за обединение на военно-патриотичните и родолюбиви организации. Бих се радвал ако се включите активно в дискусията по това мое предложение. Ако ви харесва този модел, подкрепете го.

6.12.2017 г.    

Генерал- майор о.з. д-р Стоимен Стоименов

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2018 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук