IV Към числото на основните тенденции за развитието на формите за обезпечаване на икономическата сигурност на държавата се отнасят тенденциите, свързани с увеличаването на приоритета на действие на органите на държавното управление за осигуряването на икономическата сигурност по отношение на другите икономически субекти. Тези тенденции тясно са свързани с групата тенденции за развитието на способите по осигуряване икономическата сигурност на държавата. Към числото основни тенденции за развитието на способите по обезпечаването на икономическата сигурност могат да бъдат отнесени тенденциите, свързани с: увеличаване зависимостта от ефективността на реализацията на различните национални проекти; нарастване ефективността от функционирането на икономиката; повишаване степента на отслабване на икономиката на конкурентите; състоянието на комплексната защита на ключовите или структуроопределящите отрасли на съответното национално стопанство; степента на постигнатата икономическа интеграция с други национални икономики и др.
Разглеждането на тези тенденции на базата на механизмите за действие на основните закони и принципи за развитието на сложните нелинейни открити икономически системи позволява да се изведат закономерностите в устойчивото развитие на системата на икономическата сигурност. Въз основа на тези закономерности може да се определят основните форми за осигуряването на икономическата сигурност на отделните държави. Те са:
- Икономически патронаж. Осигурява вътрешната сигурност на икономическата система на дадена страна, ако съвкупността на икономическите й субекти се разглежда като единно цяло;
- Икономическо коопериране. Осигурява икономическата сигурност на държавата при взаимодействието на икономиката на страната с различни икономически системи, които не са свързани с подчинените сектори на националното или общодържавно стопанство;
- Икономическо противоборство. Явява се основна форма за осигуряване на икономическата сигурност на дадена държава в конкурентна борба при условията на противопоставяне.
В подходите на българските изследователи на проблемите на икономическата сигурност се появяват две крайности. До началото на 1990 г. заплахите и опасностите за икономическата сигурност на България се свързват с въздействието само на външните фактори – ограничения и забрани на държави и организации за доставка на напреднали технологии, на предоставяне на кредити и др. След 1989 г. се създаде друга крайност – извеждане на заплахите и опасностите за икономическата сигурност на Република България само по отношение на вътрешните фактори. Отчитайки реалното състояние на икономиката на Република България, на усиленото въздействие на вътрешните фактори, водещи към спад на икономическия растеж, в същото време не трябва да се изключва тяхната тясна връзка с външните опасности и заплахи. Необходимо е да се търси оптимално съотношение между външните и вътрешните заплахи и опасности, което ще позволи по-голяма обективност за състоянието на икономическата сигурност на Република България.
В западните изследвания върху икономическата сигурност предимство се отделя на следните проблеми: диспропорционалност в развитието на стопанската дейност; степен на управляемост на външноикономическите връзки; способност да се внедряват технологични новости; определяне критериите на икономическите опасности и заплахи.
Следва да се отбележи, че икономическата сигурност, в това число и международната икономическа сигурност, се обезпечава не чрез разрешаване на въпроса за съотношение на икономическите сили (икономическите потенциали). Приоритетно тя се изгражда на основата на постигането на баланс между националните и интернационалните икономически интереси. В процеса на постигането на такъв баланс е необходимо да се отчитат и национално-държавните, и груповите, и съюзните или блокови интереси. При възникването на противоречия между интересите на стопанските субекти и държавата или други подобни, обезпечаването на икономическата сигурност означава формиране на такава система, включваща икономически отношения, правно-административно регулиране, социални условия и др. Тази система трябва да обезпечава еквивалентни условия за пълно осигуряване на икономическата сигурност и да стимулира стремеж към постигането на баланс между различните икономически интереси. Изграждането на тази система трябва да се извършва като се подходи многостранно или всестранно. В противен случай, при нарушаването на равновесието, взаимозависимостта на държавите в икономическата сфера от фактора, който обезпечава икономическата сигурност, го превръща в заплаха – фактор, който дестабилизира, подрива икономическата сигурност. На равнище отношения „производител – производител”, „производител – държава”, дестабилизацията на баланса на интересите се проявява в действията, пряко накърняващи интересите на противоположната страна.
С други думи, осигуряването на икономическата сигурност се постига чрез преодоляване различията и противоречията на икономическите интереси. На международно равнище трябва да се преодолеят различията и противоречията на икономическите интереси на държавите и техните съюзи или блокове. На национално равнище, съответно – различията и противоречията на икономическите интереси на различните социални групи. За Република България сега проблемът се заключава в това, че в международен план, ние, българите, сме длъжни сами да разрешим тези противоречия, които по-рано решавахме на равнище взаимоотношения в рамките на Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). Тогава бяхме подкрепяни с потенциала и ресурсите на всички страни-членки на социалистическата система. Сега това не е така. НАТО и ЕС нямат нищо общо с Варшавския договор и СИВ.
На национално равнище, ние, българите, сега имаме съвършено нова ситуация с противоречивите интереси на социалните групи, към които се оказахме практически неподготвени нито по отношение на законодателна база, нито по отношение избора на позиции и обезпечаване приоритетите на държавните интереси, нито по отношение на морално-психологичната подготовка на обществото. Във връзка с това, на равнище отношения между стопански субекти, противоречията в интересите сега се реализират преимуществено чрез противоправни действия като: разхищение на кредити, псевдоприватизация, корупция (особено по отношение на бюрокрацията), спекула и други видове престъпления. По този начин даже краткият обзор на подходите за разрешаване на проблемите на икономическата сигурност на Република България свидетелства за това, че преобладава нейното разглеждане като състояние на системата, осигуряваща устойчиво развитие на системата на икономиката на страната. Анализът и осмислянето на съществуващите проучвания и изследвания в тази насока дава възможност да се даде следното разширено определение на понятието „икономическа сигурност”.
Определение.Икономическата сигурност представлява съвкупността от условия и фактори, осигуряващи независимостта на съответната национална икономика, на нейната стабилност и устойчивост, способност към постоянно обновление и самоусъвършенстване. При това се обезпечава гарантираща защитеност на националната икономическа система от вътрешни и външни опасности и заплахи, самодостатъчност на нейните ресурси и потенциал за съществуване и то при най-неблагоприятни условия за развитие на вътрешните и външните политико-икономически и социокултурни процеси.
V При всичките тези разнообразни подходи базовите термини при дефиницията „икономическа сигурност” се явяват понятията „сигурност”, „състояние”, „обект”, „опасност”, „заплаха”, „субект”, „устойчивост” и др.
Освен това, икономическата сигурност е неразривно свързана с категориите „потребности” и „интереси”. При това, в зависимост от степента на развитие на разглежданата социална общност, това могат да бъдат национални или обществени интереси, нагласи, очаквания, желания, предпочитания или в крайна сметка потребности, както и конкретни икономически интереси и потребности. Същевременно към тях могат да се причислят още интересите, нагласите, очакванията, желанията, предпочитанията и потребностите на отделни социални групи и на съществуващия или самоопределил се елит, както и индивидуални или личностови нагласи, желания, очаквания, предпочитания или потребности, включително и икономически такива.
Икономическите интереси трябва да се изследват като се прилагат културономичния подход и функционалния анализ. Народното събрание на Република България трябва да утвърди Стратегия за устойчиво развитие на системата на икономическата сигурност на Република България със съответния План за действие, дългосрочни секторни планове и програми за развитие в тази насока, както и минимални стандарти за работа в сферата на икономическата сигурност. Необходимо е да се формира единна система за осъществяването на дългосрочни икономически цели и задачи. Тези цели в определена степен служат като индикатори-показатели, от които стопанските субекти са длъжни да се ръководят в своята дейност. Подобни индикатори, както и показатели, се разработват повсеместно и приемат формата на планове, програми, концепции, доктрини, стратегии и други подобни визионерски документи, свързани със социално-икономическото развитие.
Във всички досега концепции за сигурността на Република България, включително и т.н. Стратегия за националната сигурност на Република България от 2011 г., както и в редица изследвания в тази сфера, е заложен един методологичен некоректен подход.
В качество на обекти на сигурността, в това число и на икономическата сигурност, се разглеждат личността, обществото, нацията и държавата, като се отнасят към елементите на системата на сигурността като цяло и на системата на икономическата сигурност съответно в частност. Те не са обекти нито на системата на сигурността, нито на системата на икономическата сигурност.
При определяне обектите на икономическата сигурност следва да се отчете, че те се отнасят към собствено икономическата сфера, включително нейните пресечни точки или гранични зони с други сфери на човешката дейност. Към тях се отнасят: военно-икономическата сфера; сферата на защита на научно-техническия и на интелектуалния потенциал; сферата на осигуряването на обществената или социалната сигурност (проблемите на „сивата” икономика, организираната престъпност, корупцията в икономическата дейност, икономическите афери, (измами, спекула и др.); сферата на взаимодействието на икономиката и природата и други подобни сфери. Това означава, че когато се разглеждат обектите на икономическата сигурност трябва да се анализират както икономическата система на конкретна дадена страна, така и икономическата дейност във военната, социалната, екологичната, културната, информационната и други подобни сфери.
Ако се разглежда въпроса за обекта на икономическата сигурностот позицията на нейното място в общата система на сигурността, то в качеството на такъв следва да се възприемат икономическите интереси. В същото време икономическите интереси се реализират, съгласно традиционата трактовка, като проявление на производствените отношения във вид на обективна целенасоченост на стопанската дейност на хората, в която се отразява тяхното място в системата на общественото производство.
Тези автори, които разглеждат личността, обществото, държавата и нацията като обекти на икономическата сигурност трябва да имат предвид, че по отношение на икономическата система горепосочените като обекти социални критерии могат да се разглеждат в този смисъл според класическото разбиране само доколкото те се явяват олицетворение на икономическите категории, носители на определени класови отношения и интереси.
В хода на осъществяването на икономическата дейност се реализират жизнено важни държавни или национални икономически интереси, както и интереси на различните социални групи, индивидуални интереси. Това става чрез системата на обществените взаимоотношения.
Колективните икономически интереси изразяват необходимостта от удовлетворяване на материалните потребности на групите от хора, обединени от еднакво положение в обществото и най-вече в системата на общественото производство. Личните икономически интереси, съответно, изразяват необходимостта от удовлетворяване на материалните нужди на отделния човек и се определят от социално-икономическите условия на неговия живот.
Възникващите в хода на реализацията на икономическите интереси противоречия обуславят дейността на стопанските субекти, насочена към преодоляване на тези противоречия, както и тази, отнасяща се към удовлетворяване на своите потребности. В резултат на това възникват нови икономически отношения.
В случай, когато тези противоречия носят антагонистичен характер, тяхното разрешение може да се осъществява за сметка на ощетяване на икономическите интереси на едни групи от хора спрямо тези на други такива групи. В тези условия възниква опасност да бъде нарушена стабилността, устойчивото развитие на социума. Създава се опасност спрямо икономическата сигурност на социалната група или спрямо тази на отделния индивид. Икономическата сигурност спрямо отделния гражданин винаги се изразява във взаимоотношенията, които водят до нарушаване на системата на икономическите интереси.
Изходен пункт за анализ на икономическата сигурност се явяват теоретичните и методологичните постановки на културономичната теория на сигурността.
Най-често сигурността се разглежда като отсъствие от опасности и заплахи или защитеност от опасности и заплахи за функционирането и за развитието на даден обект, процес, явление. Според представителите на тази теза сигурността характеризира свойство на съответния разглеждан обект, отнасящо се до неговата устойчивост или до неговото стабилно развитие.
Според други изследователи сигурността означава функциониране и развитие на дадена социална структура и на нейните компоненти, както на микро-, така и на макроравнище като се изключва негативното въздействие на възможни заплахи и опасности, преди всичко от страна на друга социална група или групи, общности или на техни представители. Тук се включват и други фактори – природни, техногенни и т.н.
Определящо значение за функционирането на системата на сигурността на конкретна социална структура имат жизненоважните интереси, които се реализират и за човека, и за обществото, за науката и за държавата и то във всички сфери на жизненото развитие на живота. Интересите на всички участници в системата на сигурността се намират в постоянно равитие и изменение. Ето защо сигурността трябва да се разглежда и като създаване на условия за отстраняване на евентуални или възможни опасности и заплахи (негативни въздействия) по отношение на жизненоважните интереси на личността, обществото, държавата и нацията, в това число и икономическите.
Интересите на всеки един участник в системата на сигурността са противоположни и даже могат да се намират в противоречие с интересите на другите. Наличието на противоречиви интереси и отсъствието на механизми за тяхното разрешаване създават предпоставки за възникването на опасности както за цялата система на сигурността, разглеждана като единно цяло, така и по отношение на отделни нейни компоненти. Ето защо преодоляването на противоречието в интересите представялава практическата дейност по обезпечаването на сигурността в цялостност и в частност.
На тази основа се формира друга теоретична постановка за сигурността. Според нейните привърженици сигурността се представя като защитеност на жизненоважните интереси на социалните структури от външни и вътрешни опасности и заплахи. Последните се проявяват или реализират като противоположни, противоречиви интереси на всеки участник в дадена социална общност.
Други изследователи представят сигурността като социално-икономическа категория. Сигурността се определя като социално-политическо състояние на обществото, държавата и нацията. На тази основа привържениците на тази постановка считат, че икономическата сигурност е политико-икономическа категория, която отразява състоянието на систематана икономическите отношения между стопанските субекти (производители и потребители), между отделните граждани, между държавните институции, между различните етнокултурни и етнорелигиозни групи, както в рамките на националната икономика, така и в сферата на външноикономическата дейност. По този начин икономическата сигурност обезпечава оптимални възможности за пълна реализация и защитеност на жизненоважни икономически интереси от външни и вътрешни опасности и заплахи чрез постигане на балансираност на тези интересиза всеки един от участниците в системата на взаимоотношенията в обществото, държавата и нацията.
VI Фиксирането на обектите на икономическата сигурност позволява при анализа на икономическата сигурност:
Първо: Да се определят конкретните механизми за противодействие на опасностите и заплахите за икономическата сигурност, където обектите за въздействие се явяват елементи на системата на икономическата сигурност;
Второ: Разкриването на непосредствените и опосредствените въздействия на обектите на икономическата сигурност. Това изисква да се определи най-пълния списък на потенциалните опасности и заплахи, които трябва да се предотвратяват при защитата на обществените, на държавните, на националните и на индивидуалните икономически интереси;
Трето: Да се създаде методологична основа за най-точно, най-очетливо разграничаване компетенциите на органите на държавната власт в схемата на системата на икономическата сигурност. Конкретизират се не само обектите на икономическата сигурност. Конкретизират се и техните функции, особено на тези, които осигуряват самата икономическа сигурност. Това означава, че трябва да се определят самите обекти, които са предмет на защита.
Друг методологично важен въпрос при характеристиката на икономическата сигурност се явява въпросът за заплахата.
Заплахата е едно възможно негативно, от позициите на интересите на личността, обществото, държавата и нацията въздействие върху самите икономически интереси, върху условията и механизмите за тяхната реализация. Това въздействие може да бъде осъществено на базата на различни фактори и процеси (природни, социални, икономически), както реални–вече съществуващи, протичащи, така и потенциални. Обаче, следва да се уточни, че въздействието на сигурността върху социалната структура на природните фактори (суша, наводнения, земетресения, бедствия или аварии или други катаклизми) се проявяват в социално-икономически последствия, към които те довеждат, в нарушение на съществуващата система на икономически отношения. С други думи, опасност за икономическата сигурност се явяват не самите природни явления или техногенните фактори, а тези действия, които не са били предприети или такива, които не са обезпечили неутрализацията от последствията.
От тези позиции е необходимо да се допълни характеристиката на заплахите и те да се разглеждат не само като процеси, условия и фактори, но и като действия, насочени към вреда на жизненоважни икономически интереси на личността, обществото, държавата и нацията или използващите се затова последствия от различни икономически, социални, политически и природни фактори и процеси. Именно конкретната дейност, нанасяща ущърб спрямо интересите на обществото, държавата и нацията, е извън зависимостта по отношение на това дали лицето осъзнава дадена заплаха или опасност. Затова икономическите опасности или заплахи имат ясно изразен субективен характер. Икономическите заплахи или опасности се явяват израз на противодействие на отделната личност, на определени социални групи, на стопански субекти или на други представители на икономическите отношения (държави, обществени организации, партии и др.) по отношение на удовлетворяването на техните икономически нагласи, желания, очаквания, предпочитания, интереси и потребности.
Опасностите и заплахите, които могат да се определят като условия, фактори и действия с отчитане на причините за тяхното възникване, могат дасе класифицират като:
- опасности или заплахи, предизвикани от обективно развиващи се както природни, така и социално-икономически процеси;
- опасности или заплахи, предизвикани от определени икономически и социални действия.
Такава класификация позволява да се изведе и методологичния подход за определяне на субектите на заплахите и опасностите по признака на възможното активно или пасивно противодействие спрямо тях. Тук може да се включат и методите и способите за реализация на противодействието на заплахите и опасностите най-вече от гледна точка на държавата.
Така в първата група могат да бъдат включени опасностите и заплахите, чиито източници се явяват природните сили или фактори, противодействието на които от страна на обществото може да се осъществява по пътя на създаването на резерви, на своевременно оказване на помощ на пострадалите и т.н.
Втората група обединява заплахи и опасности, чиито носители са физически и юридически лица – стопански субекти, които имат различни форми на собственост.
Необходимо е да се знае, че културомичният подход определя сигурността като висша социокултурна ценност.Това означава, че и икономическата сигурност трябва да се счита като висша социокултурна ценност по отношениеудовлетворяването на икономическите нагласи, очаквания, предпочитания, желания, интереси и потребности на отделните граждани, обществото, държавата и нацията.
VII В структурно отношение икономическата сигурност се разглежда като система от жизненоважни икономически интереси и техните субекти – носители на икономически отношения. Тук се включват и съответните заплахи и опасности, обусловени от различни фактори, процеси и действия, т.е. субектите, които са носители на заплахи и опасности.
Като се определят различните групи по техните икономически интереси, може да се конкретизира равнището на икономическата сигурност на субектите – носители на икономически отношения. По този начин може да се фиксира съотношението на икономическата сигурност на национално или на общодържавно равнище, както и на тази, отнасяща се за стопанските субекти. В този смисъл, общонационалната или общодържавната икономическа сигурност може да се определи като състояние на системата, която осигурява устойчиво развитие на икономическите общонационални (общонародни) или общодържавни интереси.
Икономическата сигурност в тесния смисъл на думата, разбирана като сигурност на предприятията, на отделните икономически отрасли и на други стопански субекти, означава състояние на системата, която осигурява устойчиво развитие на производствените, правнонормативните, финансовите, кадровите и други ресурси, чрез които се реализират съответните икономически интереси.
Структурният аспект на проблема предполага извеждане на основните фактори, влияещи върху реализацията на икономическите интереси. Чрез последните държавата, обществото и нацията от една страна, а от друга – стопанските субекти, реализират тези интереси. В този смисъл, може да бъдат определени и основните фактори за реализацята на икономическите интереси. Тези фактори характеризират: материалното и техническото осигуряване на производството; състоянието на работната сила; размерите и прогресивността на основния капитал; развитието на научноизследователската дейност; разработването на технологични нововъведения; възможностите на вътрешния и на външния пазар и редица други.
Икономическата сигурност характеризира системата за постигане на най-голямо съответствие или балансираност между жизненоважните интереси на личността, обществото, държавата и нацията, както и създаването на условия за оптимално функциониране на системата на икономическите отношения, обезпечаващи удовлетвореността на икономическите потребители в съответствие с реализираните икономически интереси.
Културономичото определение на икономическата сигурност гласи, че тя е такова състояние на системата на икономическите отношения, на институтите, на органите на държавната и мунипалицентната власт, на стопанските субекти, при което се обезпечава самодостатъчността на обществените, на държавните и на националните икономически интереси и съответно – на икономическите интереси на стопанските субекти с различна форма на собственост, както и на индивидуалните икономически интереси.
Във функционален план, някои изследователи отъждествяват икономическата сигурност с понятието „обезпечаване на икономическата сигурност”. Те я разглеждат като: процес на осигуряване, постигане на единство на жизненоважни интереси; предотвратяване на заплахи и опасности; готовност за противодействие срещу евентуални заплахи и опасности и др. Главна причина за това е, че тези изследователи обикновено не правят разлика между сигурност, безопасност и защитеност.
Икономическата сигурност има основни функции и те се свеждат до:
- поддържане на устойчиво развитие на системата на икономическите отношения;
- преодоляване на противоречията в икономическите отношения;
- предотвратяване на опасностите и заплахите в икономическата сфера;
- разработване на ефективни и ефикасни модели за оптимизиране на икономическата сигурност;
- извършване на превенция и профилактика.
