brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

България в лабиринтите на сбъркания цивилизационен избор
Липсва обществен консенсус относно днешния път на развитие и бъдещето на България
Aвтор: проф. Орлин Загоров   18 Май 2018 

Време е да се обединят усилията за изработване на национална доктрина и стратегия за развитие на България през ХХI век чрез осигуряване на активното участие на най-добрите представители на науката и културата.


Очевидно поговорката, че всеки народ има такива управници, каквито заслужава, е валидна и в случаите, когато управляваните осъзнават своето нерадостно положение, ала не се борят за отхвърлянето му. Това, струва ми се, определя парадокса на тридесетте години „преход към демокрация“, през които мнозинството от населението на страната все не успява да постигне национален консенсус относно настоящето и бъдещето на Родината. Пред очите ни постоянно се задълбочава пропастта, която дели хората на богати и бедни, както и все повече се увеличава разстоянието между развити и развиващи се светове, което е главната заплаха за прогреса, сигурността и стабилността в света. И още нещо, много важно: формулата, която се утвърждава в световното обществено мнение като алтернатива на сегашната покварена цивилизация, е устойчивото развитие. В него много автори виждат идеологията, философията и религията на един свят, който бихме искали да оставим след себе си на идните поколения. В света назрява революционна ситуация. Всеки народ, който не иска да остава извън талвега на историята, иска да намери своето място в тази световна тенденция.

В светлината на посочените истини у мислещите българи властно се налага необходимостта от отговор на един въпрос с две страни. Едната се отнася до неумението или нежеланието на управляващия политически елит да превърне утвърждаването на устойчивото развитие в дългосрочна стратегия, за да оставим на идните поколения българи един по-хуманен свят. Това би било израз на устойчив национален консенсус за благоденствие за все по-голяма част от народа, премахвайки пропастта между богатството и бедността, изкопана от капиталистическата пазарна икономика. А втората е свързана с постоянно увеличаващите се различия между визията на мнозинството от народа и на управляващия елит относно цивилизационния избор на България. Докато управляващите го отъждествяват с геополитическата ориентация, основана на така наречените „европейски ценности“ и „евроатлантическа доктрина“, без да имат представа за същността им, най-голяма част от народа приема за свой цивилизационен избор изграждането на общество, основано на социална справедливост, равнопоставеност на всички членове на нацията пред законите и възможностите за безпрепятствен достъп до безплатно здравеопазване и образование, равни гаранции за сигурност на живота, имота и честта. Какъв е крайният продукт от функционирането на надутия държавен апарат, на парламента, неколкостотин политически партии, хиляди чиновници, стотици неправителствени организации освен самозадоволството им, че най-после се сбъдва мечтата на Апостола Левски „да покрием България с комитети“, по израза на историка проф. Александър Бурмов! Изправена пред лабиринта на тежки предизвикателства, България все по-остро чувства необходимостта от изработване на стратегическо мислене и ясна визия за своето бъдеще. Това е особено наложително, като се има предвид, че в Европа България представлява най-уязвимата брънка във веригата от процеси, заплашващи екзистенциалното й оцеляване. Тази брънка все по-слабо чувства шансовете тази верига да предпази страната от нова национална катастрофа. За страни като България изключително значение има осъзнаването на последиците от факта, че при наличие на повече от 2000 научни области и зашеметяващи постижения в областта на електрониката и информатиката учените установяват трайна тенденция на затъпяване на човека поради зареждането на инфраструктурата с безсмислици и сурогати на културата. Философската антропология наблюдава процес на намаляване на благоразумието в решенията и действията на хомо сапиенса. Този списък може да се удължи, колкото искаме. По-важното в случая е да търсим отговор на въпроса за причините на тази парадоксалност. Отчасти го откриваме в мисълта на италианския автор Адриано Петта. „Варварите, които днес управляват света – пише той, имат само една цел, да останат на власт, а за да постигнат това, трябва да направят хората слепи. За да ги направят слепи, трябва да ги корумпират, измамят и приспят. За да корумпират, измамят и приспят народа, варварите, управляващи света, използват елементи на псевдокултурата... лицемерите, мързеливи и преситени псевдоинтелектуалци“ („Куриер на ЮНЕСКО“, бр. 2, 1995).

В същото време много са доказателствата за това, че световният разум се пробужда и започва да търси изход от създалата се критична ситуация в света по основните направления на неговото развитие. Най-напред се налага да споменем създаването и дейността на „Римския клуб“, който е първият учител на човечеството за глобално мислене. Именно съвместните творчески търсения на най-видните представители на теорията и практиката, обединени в „Римския клуб“ през 1968 г., водят до формулирането на концепцията за устойчиво развитие като алтернатива на порочната цивилизация. В същата посока са и основните идеи, заложени в доклада на групата Брунтланд към ООН през 1992 г. в Рио де Жанейро под заглавие „Нашето общо бъдеще“, както и в приетата Декларация от същия форум със своите 27 принципа. И не на последно място се налага да посочим Декларацията на ООН за целите на хилядолетието. В нея са засегнати всички основни проблеми с глобален обхват. Заслужава да ги споменем:

- Намаляване наполовина на крайната бедност и недохранването;

- Подобряване на основното и средното образование;

- Насърчаване на равенството между жените и мъжете и овластяване на жените;

- Намаляване смъртността сред децата;

- Подобряване на здравословното състояние на майките;

- Ограничаване на разпространението на ХИВ-СПИН, сифилис и туберкулоза;

- Осигуряване на устойчива околна среда;

- Създаване на партньорство за развитие.

Самото формулиране на основните нерешени проблеми на съвременността само по себе си вече е доказателство за раждането на новата идея, която обхваща все повече хора, въвличайки в това световно движение ООН и редица държави и обществени формации. Запознаването с приетите основни документи от всички форуми на високо равнище под егидата на ООН недвусмислено води до заключението, че е налице консенсус относно състоянието на съвременната цивилизация и дълбоката криза, която светът днес преживява. Основните характеристики на това състояние и криза са формулирани по различен начин, но същността им остава една и съща. Най-важните от тях са:

  • Изграденият световен ред след Втората световна война е далеч от мечтите на създателите на ООН и написалите Всеобща декларация за човешките права;
  • Наложеният от евроатлантическия алианс цивилизационен модел още повече задълбочава пропастта между богатството и бедността, от една страна, и от друга – конфликтът между този модел и природата все повече се задълбочава, придобивайки характер на едно от основните противоречия в съвременния свят.

Всичко това изправя България пред тежки предизвикателства, които остават извън всекидневното дребнотемие и вътрешни противоборства в управленския елит, на който му липсва стратегическо мислене и държавнически подход към заплахите срещу националните интереси, суверенитет и единство на нацията. Това най-силно се чувства в оскверняването на демократичната идея, в безпрецедентния натиск върху историческата памет на нацията и ускорена ерозия на духовната идентичност на поколенията чрез повсеместна замяна на изконните ценности с чужди модели на светоусещане и фалшива нравствена философия. Всичко това се прави с цел да се притъпи чувствителността на хората към тежкото състояние на здравеопазването, налагане на образователна система, несъобразена с духовната самобитност на нацията, ниското равнище на националната сигурност, разширяващата се корупция във всички етажи на властта и в основните области на обществения живот, организираната престъпност и насилие във всекидневието.

За да отклони от себе си нарастващото недоволство сред хората, централната власт се опитва да абдикира от своите задължения и компетенции в решаването на тези проблеми, прехвърляйки цялата тежест и отговорност върху низходящи управленски структури. Особено тревожни са темповете, с които българската нация ежегодно се топи с един средно голям град. В идните 45 години Европа като цяло ще намалее със 100 милиона души. Българите ще намалеят с 38%. Няма да ни помогнат и стоте хиляди чужденци, които някои предлагат да внасяме отвън в страната. Почти безполезни са и тревожните надвиквания за опасността от превръщането на българския етнос в малцинство спрямо останалите етнически общности в тяхната съвкупност.

Мерките, които се предлагат за ограничаване или намаляване на раждаемостта сред определени етнически общности, също имат половинчат и противоречив характер. Същото се наблюдава и в другите основни сфери на обществения живот. Причината за това се корени в съзнателно отбягвания фундаментален въпрос за цивилизационния избор на управляващите и неговото радикално разминаване с цивилизационния модел, основан на българската духовна идентичност, отстояван от мнозинството на населението. Оттук идва и истеричното нервничене на представителите на властта днес при всеки опит да се посочват недостатъците в тяхната дейност, която се основава единствено на презумпцията за „съюзнически ангажименти“ и вярност към „европейските ценности“. Този елит не е способен да проумее очевидната истина, че всеки опит да се разработват проекти или сценарии за развитие на която и да е от страните в света като цяло, е обречен да остане плод на фантазьорство или демагогия, ако не се съобрази с обективната истина за реалността.

Непростим недостатък на управляващия елит е фактът, че цели три десетилетия не успя да се издигне до очевидната истина, че не е възможен сериозен напредък в развитието на обществото без научно разбиране на първопричините на съвременните глобални проблеми и без ясно формулиране на цивилизационните цели на България. Поради същата причина не намират подкрепата на управляващия елит важни стратегически разработки, предлагани от авторитетни учени и общественици. Основната причина за това е липсата на обществен консенсус относно днешния път на развитие и бъдещето на България. А тази причина е отражение на по-дълбока причина – липсата на стратегическо мислене на управляващия елит, формиран по образ и подобие на евроатлантическата финансово-икономическа олигархия – стожер на отречената от световния разум порочна цивилизация. Ето защо и досега няма научно обоснована концепция за развитие, адекватна национална доктрина, с ясна представа (визия) за България, която се радва на национален консенсус и единение.

Мисля, че е време вече да се обединят усилията за изработване на национална доктрина и стратегия за развитие на България през ХХI век под патронажа на президента на Републиката чрез осигуряване на активното участие на най-добрите представители на науката и културата. Подобно начинание може да помогне за извеждането на България от лабиринта на сериозните проблеми и очертаване посоката на развитие, основани на устойчив национален консенсус за бъдещето, което ще завещаем на идните поколения.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2018 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук