brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Ново начало
Лъч надежда в тъмното царство
Aвтор: Георги Вацов   23 Май 2018 
Снимка: БТА      

Руският президент изпраща посланието си до българската общественост, че първостепенни, непреходни и вечни са исторически духовните връзки между двата народа.


След успешното посещение на президента Радев в Москва, по предварително официално обявената покана на президента Путин, в информационното пространство отново се разиграва междупартийна драма, но за пръв път от почти десет години, дискусията е по въпроса: кой – ГЕРБ или БСП има по-добри позиции в Русия. Ако за БСП този въпрос е отдавна решен, то ГЕРБ изненадаха не само нас, но и европейската общественост, и ЕНП, а Атлантическият съвет в България (АСБ) е направо разочарован. Не много отдавна министър-председателят Борисов, лично и отчаяно, доказваше на представителите на Американската търговска палата в София, че „Ние сме едно, ние сме приятели, аз иначе нямаше така да ви говоря. Признали сме Хизбула за терористична организация. Спрели сме три големи руски проекта. Спрели сме руски самолети над морето. Това, ако не е партньорство, какво е?“, а познатият ни до болка УС на АСБ, в специална декларация, по повод отправената от президента Радев до президента Путин покана да посети България, написа: „АСБ преценява, че отправянето на покана към руския президент Владимир Путин за присъствие у нас на 3 март 2018 година е недалновиден, късоглед политически ход със силен антибългарски, антиевропейски и антинатовски заряд“.

Борисов отмина с мълчание този изблик на русофобия!

Ето някои подробности за посещенията, които научихме от открити източници, явно, недостъпни за изявяващата се като дипломат – международник, бивш здравен министър, но юрист по образование Д. Атанасова и за световно неизвестната журналистка Данка Радева.

Радев официално бе поканен на посещение в Русия като гост на Президента Путин. Докато за предстоящото посещение на Борисов неочаквано пред телевизионните камери, за пръв път споменаха последователно Медведев и Путин, и то в присъствието на Радев, явно, по молба на посланика ни в Москва, за да се минимизира отзвука в България за срещите на Радев в руската столица и в Сочи. Въобще, тази история е също толкова странна, както онази, с отказа на правителството на Борисов да подкрепи кандидатурата на Бокова за ген. секретар на ООН и обявеното чрез Ангела Меркел съгласие на РФ за подкрепа кандидатурата на Кристалина Георгиева при положение, че такова не е било давано, който факт бе съобщен впоследствие официално от руската страна. Идеята на Бойко Борисов за овладяване от ЕНП на поста в ООН, чрез Меркел и Орбан, направи за смях пред цялата световна общност политическата класа на България!

И още един поразяващ факт. Даже при крайно изострените отношения между министър-председателя Жан Виденов и президента Жельо Желев, с огромно нежелание, но в името на авторитета на страната, Жан Виденов винаги е давал съгласие членове на кабинета да бъдет включвани в официалните делегации на президента при официални посещения. Въпреки нежеланието на Борисов да използва този канал за делови контакти с Русия, в делегацията на Путин за преговорите в Сочи от руска страна, демонстративно, бе включен министъра на промишлеността и търговията Денис Мантуров, в чието министерство от 18 май т.г. са всички търговски представители на РФ по света. Особено подчертан и многозначителен знак на внимание към президента Радев, въпреки тенденциозното отсъствие на министри в състава на българската делегация, бяха разговорите в Министерския съвет на РФ с председателя Дмитрий Медведев.

През последните близо десет години българо-руските икономически отношения по вина на българския министър-председател бяха практически изпразнени от съдържание. Във всички официални послания на руската страна към България през този период винаги се подчертаваше високата оценка за значението на духовната близост между двата народа и надеждата за възстановяване на добросъседското и взаимоизгодно сътрудничество във всички области. Плод на този подход бе и най-високото руско участие в честванията на 140-годишнината от Освободителната руско-турска война в лицето на негово преосвещенство, патриарха на цяла Русия и Москва Кирил. При срещата на Радев в Сочи силно впечатление направи изрично подчертавания от президента Путин повод за посещението – целогодишното честване на кръглата, свещена за българския народ годишнина, което предполага и че вероятното идване на Путин в България по покана на президента Радев през есента ще бъде също в рамките на това честване. С други думи, руският президент изпраща посланието си до българската общественост, че първостепенни, непреходни и вечни са исторически духовните връзки между двата народа, които и определят близките му отношения с президента Радев като законен представител на приятелския български народ.

В тази връзка, на набедената журналистка, взела отношение в сайта на агенция ПИК, вероятно, ще ѝ бъде интересно да узнае, че има разлика между лично оповестена оценка пред пресата за проведените преговори от президентите и организирането на пресконференция след преговорите с акредитираните журналисти. И тъй като „среща на върха“ не е имало почти десет години, проведената в Сочи може да се приеме за знакова, като двамата ръководители я определиха за ново начало на възстановяването на деловите отношения в икономическата област между двете страни, което ще бъде пряка отговорност на двете правителства и Междуправителствената смесена комисия.

Не си спомням в историята на съвременната руска дипломация случай, когато в течение на една седмица, един след друг на посещение в страната да са двама най-висши ръководители от една и съща държава. И тъй като посещението на Радев е планирано и обявено предварително, то явно посещението на Борисов е извънредно и по негова молба. Едва ли това е само имиджов ход, защото Борисов не владее чужди езици, а това в доверителното международно общуване на най-високо ниво е условие, без което не може. Следователно, няма да сме далеч от истината ако кажем, че целта на Борисов е „да целува ръка“. Както стана дума по-горе, пред американците той лично се похвали, че е спрял три руски енергийни проекта, което си е и самата истина. Първият, „Бургас-Александрополис“, бе спрян, защото руската страна смени своя представител от „Лукойл“ на „Транснефт“, което за Борисов, предвид неговите стари „служебни“ ангажименти към руската частна компания, бе неприемливо.

За спирането на другите два проекта основи инициатори бяха американските държавни секретари Кери и Клинтън и сенатора Маккейн.

Но Борисов, без да го питат, сам се изтъква ,че той ги е спрял. А това си е чиста проба доказателствена база за нанасянето на огромни финансови вреди на българската държава. Когато еднолично разтрогваш подписани търговски договори, носиш и лична юридическа отговорност, още повече, при положение, че международен съд те е признал за виновна страна и те е осъдил. С други думи, ако руската страна не поеме ангажимента да използва поръчаните и платени от България реактори за АЕЦ „Белене“, то огромния дълг на БЕХ към хазната няма как да бъде върнат, да не говорим за платените разноски по делото, такси и неустойки. И само Путин е в състояние да развърже този възел, ако поиска, естествено. Но едва ли ще го направи, при положение, че условията за участие в търга не са крайно изгодни за РФ!

Що се отнася до „газовия хъб“, то трябва да си абсолютно „перде“, за да отидеш при „православния брат“ и да молиш за тръби и газ, за „хъбче“, след като преди години си се договарял със същите тези руски ръководители, подписал си изгоден договор, но впоследствие си го развалил и от едностранните ти действия контрагента е понесъл милиарди долари загуби.

Руската дипломация в този случай, както винаги, добре си изигра картите! Във вътрешен план Путин доказа, че не е в изолация, че страна, член на НАТО и ЕС, изпраща своя министър-председател в Москва, след като той е получил изричното съгласие на Меркел и Макрон, да „иска прошка“ и да настоява за подобряване на отношенията. Освен това, както е известно, за средата на юни е планирано тържественото пускане на газопровода TANAP, който ще доставя газ от Азърбайджан през Турция, Гърция и Албания до Италия, поставяйки под въпрос втората тръба от „Турски поток“ за ЕС. С обсъждането на предложените от България „хъбче“ и „Български поток“ РФ предупреждава Турция, че има и други варианти за транзитирането на руска газ до Европа.

Въобще, историята с посещението на Радев и предстоящото на Борисов в Москва показва, за кой ли път вече, че големите противници на управляващите български политици в международните отношения са .... други български политици.

На 18 март 1996 година министър-председателят Виденов направи впечатляваща среща с руския президент Елцин, който прие предварително съгласуваните, изключитено важни за българската страна предложения. Само за няколко месеца след срещата, бе организирана зърнената криза в България, бе обявено от Желев и СДС, че Виденов е предложил България да стане член на нов съюз от типа на СССР (пълна лъжа и глупост!); бе организирана интрига от руския посланик и външния министър, че Виденов е наредил да се изпрати протестна нота до МВнР на РФ по повод „намесата“ на руския президент във вътрешните работи на РБ, която Авдеев отказа да приеме. Това бе докладвано в нужния момент и в нужната редакция на Елцин, който заяви, че не иска повече да чува за Виденов, при положение, че два месеца преди това между тях се бе появила симпатия.

„Мултигруп“ победи! Авдеев спаси кожата и, даже по-късно, бе награден с орден за битката му с Виденов за получаването от частния „Газпром“ собствеността над българската газопроводна мрежа. Вяхирев, Черномирдин, Авдеев, Луканов и редица други чрез „Томенерджи“ си гарантираха допълнителните доходи. Сорос и посланикът на САЩ си отдъхнаха, защото се задаваше връзка „Виденов-Милошевич“. Руският приятел, който ни помагаше за организацията на срещата между двамата ръководители на „четири“, без преводач, по указание от Москва, бе блокиран от местните специални служби в една арабска страна, намирайки се практически под арест в сградата на посолството на РФ в продължение на четири години. Виденов чрез метеж бе свален, а Милошевич, който ни спаси от истинска зърнена криза – арестуван!

През лятото на 2002 година, използвайки личните си контакти, организирахме среща на изолирания от света държавен глава Първанов с президента Путин в Сочи. През септември с.г. българският гост бе посрещнат от руския си колега като голям приятел и човек, готов за всестранно и взаимоизгодно сътрудничество. Мълниеносно в България бе създадена група от близкия кръг на Първанов, която чрез донос оклевети руските ни колеги, работещи в България, а посланикът се погрижи информацията да стигне до Москва. Така един голям истински приятел на България бе отзован, за да може контактите и бизнеса на олигарсите в енергетиката да минават през точно определени хора!! За България това бе началото на рязкото отдалечаване от Русия, за други – това бе жадуван празник!

Както се казва, историята вечно се повтаря като фарс! За съжаление, на гърба и за сметка на народа!

 

22 май, 2018 г.
Сочи

Заявление за пресата относно резултатите от срещата с президента на България Румен Радев

16:15

В. Путин: Добър ден, драги колеги. Приятели! Дами и господа!

Както е известно, президентът Радев пристигна по наша покана в рамките на мероприятията, свързани със 140-та годишнина от Освобождението на българския народ от османското иго, завършването на освободителната война. Това е знаково събитие както за България, така и за Русия.

В хода на беседата, тя беше достатъчно подробна и в тесен и в широк състав, аз информирах г-н Президента за нашите приоритети по изграждането на двустранните ни отношения и подходите на Русия по ред международни проблеми и въпроси.

Считам, че визитата на г-н Президента е добър сигнал за възобновяване на пълноформатните руско-български отношения. Благодаря за вниманието.

Среща с българския президент Румен Радев

22 май, 2018 г.

Р. Радев: Г-н Президент, преди всичко, голямо благодаря за Вашата покана. Целта на нашата визита бе възстановяване на диалога между нашите страни на най-високо ниво.

Възстановяване на доверието – това е много сложен въпрос, затова защото то трябва да се възстановява след три мащабни проекта, които бяха спрени в условията на противопоставянето между Евросъюза и НАТО от една страна и Русия от другата страна, в условията на санкции и на ограничителен режим.

Но първата крачка вече е направена в това направление: ние с президента Путин проведохме стратегически преглед на отношенията между нашите страни, изтъкнахме всички традиции, огромния потенциал, който съществува между тях в търговията, енергетиката, туризма, в развитието на културата и транспорта.

И това ще стане положителен стимул за българското строителство, за реализма и отговорното отношение в работата по развитието на отношенията между страните ни. Този импулс ще се продължи с визитата на премиер-министъра на България г-н Борисов, който в близко време ще пристигне в Русия.

Ние обсъдихме въпросите на международната безопасност, които са много важни за нас. България всецяло ще съдейства за развитието на диалога и взаимното разбирателство между страните ни, защото никой няма интерес да се връщаме в старите времена, към времето на „студената война” в отношенията между Русия и Евросъюза. Ние ще развиваме този положителен стимул във всички сфери на нашите отношения.

Още повече, че има твърде много работа по въпросите, по които у нас ще съществуват проблеми и разногласия. Иска ми се да възобновя моята покана към президента Путин да посети България тази година, когато ние празнуваме 140 годишнината от Освобождението на България и победата в руско-турската война.

В. Путин: Благодаря!

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2018 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук