brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Към нов цивилизационен модел
Нашата епоха се нуждае от нова концепция на хуманизма като единствен и върховен критерий на прогреса.
проф. Орлин Загоров 28 Януари 2018 

На човека му предстои да надделее и контролира безумието, като се научи да управлява по законите на красотата и собствения си разум.


Щом идеал по-висок от предишния
бива поставен пред човечеството,
всички предишни идеали помръкват
като звездипред слънцето и човек
не може да не вижда Слънцето

Л. Н. Толстой

Вярата и волята за цивилизация, в която хората са равни пред законите, обявяващи за престъпление потисничеството и насилието, експлоатацията на човек от човека унижението на свободолюбивия дух. В нея общуването между хората и с природата е очистено от белезите на хищничество и разрушителност, насилие и агресивност.

Известно е, че тези белези постоянно се подхранват и възпроизвеждат чрез растящата алчност, егоизъм, неразумност, злоба, завист и ненаситно отдаване на примитивен хедонизъм за сметка на нормалното съществуване на милиарди хора.

Идеалът за една нова цивилизация, копнежът по нея може да бъде осъществен само ако за духовен еквивалент на този обществен модел бъде възприета една нова философия. Само такава философия като наука, светоглед, идеология и теоретичен разум на човечеството може да завладее духовете на милиони хора по света и да ги обедини в мощна съпротивителна сила.

Впрочем, почти всички, занимаващи се с глобалните проблеми на света, рано или късно, стигат до идеята за съдбата на колективния живот на човечеството, до „новата световна идея”. Много от тях забелязват, че „един тип цивилизация претърпява крах и се ражда нова цивилизация”. В нея не само се въвежда регулирано производство, екологически функциониращо общество, но и такава организация на икономическия и социалния живот, при която пълноценно функционира принципът на социалната справедливост и всички хора се радват на равни възможности за благоденствие. На второ място с нова сила и в много по-голяма степен се откроява стародавният въпрос за екзистенциалното призвание на човека и за целта на неговата мисия върху Земята.

Същността на повдигнатия тук въпрос се отнася до посоката, в която се движи днес човечеството. Тя е погрешна. В същото време очевидно е, че непрекъснато растат силите, които дават възможност на човечеството да се обедини за да избегне апокалипсиса, плод на безумието на едно нищожно малцинство. Ето защо изключително важно е осъзнаването на истината, че сега в световната история завършва една епоха и започва друга и че този преход е свързан с революцията на духа в съответствие с духа на революцията като двигател на историята. Практическото решение на тази историческа задача е възможно само чрез обединяването на усилията, енергията и волята на всички, които са жертва на съвременната порочна цивилизация, а те са 90 % от населението на планетата. На нейно място трябва да се установи нова цивилизация, в която благоразумието взема връх над алчността и безумието; любовта – над злобата; свободата – над насилието; съзидателната надпревара – над корумпиращата конкуренция; солидарността и състраданието над егоцентризма; общото благоденствие – над личното преуспяване за сметка над хиляди и милиони онеправдани и експлоатирани.

Именно това означава тържеството на една нова хуманистична цивилизация, на един справедлив „световен ред”, на една нова духовност и нова нравствена философия, отстояваща човешкото щастие като единствен и безусловен критерий на прогреса.

Индустриалната цивилизация в капиталистическата си версия издига в култ преследването на материалното благополучие, като ги поставя над всичко и превръща в безкраен поток от нови и всякакви продукти, обявявайки ги за висша цел в живота в ущърб на всички останали. Пристрастяването към нарастващите влечения на плътта води до дълбока духовна криза, която постоянно се ускорява и задълбочава, за да се стигне до пълно опустошаване на вътрешния свят на модерния човек, който не се спира пред нищо, за да удовлетвори неразумните си потребности, опустошавайки света и природата.

Основополагащата идея на философията на всички обществени системи, основани на неправдата, социалната несправедливост, експлоатацията на човек от човека, потисничеството и насилието, на неразумното използване на културата и разрушителното действие върху природата и нейните богатства. В този смисъл справедливостта е основната морална, политическа и социална категория на хуманистичната цивилизация, като антипод на порочната, престъпната антихуманната и корумпирана цивилизация, която днес живее с амбицията да завладее света. никога досега – от зората на човешката история до наши дни – пропастта между бедността и богатствотов световен мащаб не е била толкова дълбока и чудовищна, както днес; насилието, експлоатацията, несправедливостта и грабителството не са били в такива мащаби, както в края на ХХ век, авторитетът на силата не е бил толкова безапелационен спрямо по-слабите и по-малките, както днес, никога досега цинизмът и всепозволеността не са били така брутално узаконявани от цели парламенти и политически партии и лидери, както днес; никога досега светът не е представлявал такава остра пирамида, на върха на която стоят все по-малко и все по-могъщи финансови групировки, които се превръщат в мощна финансова олигархия, изместваща политици, държавни и политически сили от реалното управление на обществото, превръщайки ги в послушни кукли в ръцете си, заменяйки всички останали и известни на човечеството форми на държавно управление с диктатура на парите и богатството (плутокрация).

Апологетите на тази порочна цивилизация цинично се опитват да внушават на човечеството, че тя няма алтернатива. Но историята на човечеството е история на борбата на справедливостта срещу несправедливостта, на свободата срещу насилието и робството, на хуманизма срещу безчовечността, на бедността срещу богатството, на правдата срещу неправдата.

Хуманистичната цивилизация е основана на една глобална етика, устойчиво развитие, висока духовност, а справедливостта е нейна основополагаща ценност, превърнала се в добродетел на всеки човек.

Общественият напредък всъщност не е само оценка на вече осъщественото обществено развитие, а и за онова състояние, към което се стремим да постигнем, за да оставим след себе си свят, по-добър, по-богат, по-мирен и по-красив от този, който сме заварили.

От друга страна, докато главната цел на човешката еволюция е социалната справедливост, расте и необходимостта от обществен модел, основан на социалната справедливост.

Това предполага радикално обновление на развитието на човешкия род. Преди всичко технико-технологическата парадигма и потребителската парадигма, доминиращи досега в индустриалната цивилизация се налага да се замени с културно-нравствен императив. В социално-икономически план това означава да се извърши преход от техногенна, в т.ч. и информационна цивилизация, към антропогенна (човешка, облагородена, одухотворена, хуманистична) цивилизация, в която върховната ценност и крайната цел на прогреса е човекът и неговото хармонично развитие.

Нашата епоха се нуждае от нова концепция на хуманизма като единствен и върховен критерий на прогреса. Това предполага нова светогледна парадигма: за света като цяло, за мястото на човека в него и за смисъла на човешкото битие.

Устойчивото развитие превръща хуманизма в единно културно движение, съсредоточено в човека като източник и цел. Това изисква: цялото огромно богатство, затворено (включено) в понятието „човек” да стане достояние на всяка личност.

Дори осъзнаването на тази истина е достатъчно сериозно доказателство, че човешкият разум най-после се пробужда за дълбока радикална преоценка на досегашната практика, произтичаща от същността на съвременната потребителска цивилизация. Обективната основа на това ново движение е истината, че кризите на нашето време отправят предизвикателство към съвременния свят да проявява нова духовна сила, като по-висока степен на осъзнаване на единството на човешката общност и по този начин да приведе в действие една духовна динамика, насочена към решаване на общочовешките проблеми. Все повече хора в света утвърждават една нова духовност, освободена от тесногръдие и насочена към планетарна солидарност.

Съществуват сериозни основание за оптимистично предположение, че след безброй прояви на неразумност, човечеството днес се стреми към поведение, адекватно на собствения си разум. Обратът в ориентацията на философското мислене последователно настъпва, когато се осъзнава необходимостта от изработването на съвършено нов метод на научното мислене. По необходимост се утвърждава възгледът, че човекът е най-уникалното и най-изумителното творение на природата и на историята, че неговото бъдеще е безкрайно и прекрасно.

Впрочем, днес човекът все още не е излязъл от фазата на разрушаването. Не случайно мнозина учени виждат в негово лице само злоупотреба с природата. В природата няма нищо порочно, излишно или недостатъчно. Човекът е силата, която внася хаоса и безредието, разрушението и безумието. На човека му предстои да надделее и контролира безумието, като се научи да управлява по законите на красотата и собствения си разум.

Новата философия е призвана да научи човека как да оцелее и как да се спаси от този апокалипсис, за да изпълни своето предназначение като фактор на една качествено нова цивилизация, коренно различна от тази, установена преди няколко стотин години и довела човечеството до днешното критично състояние.

Процесът на трансформация на общественото съзнание е труден и мъчителен, защото той трябва да накара богатите да се откажат от сегашния начин на живот, от преследване на хедонизъм и корнукопия. В своята книга „Извън контрол” Збигнев Бжежински пише: „Промяната може да настъпи само благодарение на дълбока преоценка на фундаменталните убеждения, ръководещи социалното поведение и впоследствие осъзнаване на необходимостта от едно всеобщо споделено понятие за смисъла на добрия живот – понятие, основаващо се на себеудовлетворяване...” (Бжежински, Зб. Извън контрол. Безпорядък в навечерието на ХХІ век. С., 1994, с. 228-229).

Новата културна стратегия предполага да се развива, обогатява и универсализира хуманистичната цивилизационна идентичност на народите по света. А това е възможно чрез една нова революция на Разума, нова революция на духа, за да възтържествува върху цялата Планета цивилизация на Разума, Справедливостта, Братството и Свободата. При това всички проблеми са били създадени от хората и могат да бъдат решени от тях.

Сега е от изключително значение човекът, този, който стига в своето безумие, в своята жажда за богатство и печалба до ръба на пропастта, експлоатирайки безпощадно както природата, така и себеподобните, че сега вече никой друг, освен самия него не е в състояние да го спаси.

На тази основа се налага заключението, че проблемът е в човека, в състоянието на неговия дух. Не можем да възстановим равновесието в природата, без да сложим ред вътре в себе си. Впрочем, единственото, което съвременният човек е в състояние да постигне е да извърши моралното си прераждане, за да осъзнае трагедията, в която участва.

От друга страна, днес вече не е достатъчно да трупаме знания, информация и нови технологически въведения. Важно е също така да се постигне хармонично единство между мощта на интелекта, опредметен в машините и благородството на духа, между познанието и мъдростта, между науката и морала, между културата и цивилизоваността. Установено е, че количеството познания се удвояват на всеки 7-10 години. Науката е пред прага на ново откритие – да идентифицира гените на интелигентността. Изобщо футуролозите ни убеждават, че през идните 20-30 години ще настъпят повече промени, отколкото в цялата досегашна история. Решенията вече не зависят от ресурсите. Това е основната революционна промяна, която човек е преживявал някога. Противно на това, темповете на нравственото обновление и духовно извисяване на човечеството като цялоса далеч по-бавни. Тази истина налага да се осъзнае фундаменталното значение на постановката за необходимостта от разумното използване и справедливо разпределение на плодовете на културата, от една страна, и от друга – на зависимостта на характера на прогреса от тази връзка.

Съществен аспект на поставения въпрос се отнася до установяването на универсален модел на развитие, който да съчетава в себе си предимствата на известните досега културно-цивилизационни матрици. Такава възможност предлага устойчивото развитие.

В крайна сметка, учените общо-взето стигат до очертаване на вече известната дилема, пред която е изправено човечеството: обезличаване или „нов триумф на човешкия дух, апокалипсис или апотеоз, културен шовинизъм или икономическо мислене, бавна смърт или „велико културно възраждане” и т.н.

Апологетите на капитализма продължават да манипулират света, че той е най-благоприятната възможна среда за ефективно функциониране на капитала, като под това понятие разбират нарастващия размер на печалбата, на незначителна по обхват световна олигархия. А истината за ирационалната същност на капитализма се разкрива пред очите ни в безброй факти, някои от които са известни още от времето на Шарл Фурие. Достатъчно е да ги погледнем с очите на разума.

Светът на културата се завладява от посредственост, профанизация, чиито носители живеят с него с арогантно самочувствие, този свят се използва за системно духовно затъпяване на хиляди и милиони хора по света. В този свят благородството е изчезнало безследно, хуманизмът е обявен за призрак от „мрачни времена”, а на тяхно място разюздано се подвизават насилие и ужас, кощунство и мародерство със свети за човешкия дух принципи и ценности.

За всичко това има една обща причина – опорочената индустриална цивилизация на планетата. Дълбоката всеобща криза, която преживява съвременното човечество, се коренив нарушеното единство на културата и цивилизацията.

Човечеството днес се намира в дълбока криза с тежки последици за своето оцеляване. Затова то все по-често и по-категорично се обявява срещу цивилизацията, която заплашва човешката култура и нейните плодове. Американският политик Ал Гор е категоричен: „Съвременната индустриална цивилизация е консумативна по своята същност и предназначение – спрямо природните ресурси, спрямо създаваните богатства, спрямо безумния хедонизъм, тя е встрастена към ненаситна консумация. Ерих Фром (1900-1980), психолог, осноположник на неофройдизма, отбелязва, че нашата цивилизация започва, когато човечеството се е научило да управлява природата, но до настъпването на индустриалния век това управление е ограничено. Според него, отначало с промишления прогрес, след това със замяната на енергията на животните и хората с механична, а по-късно и с ядрената енергия, докато се стигне до замяната на човешкия разум с електронната машина, хората са почувствали, че се намират на пътя към неограниченото производство и, следователно, към неограниченото потребление, че техниката ги е направила всемогъщи, а науката е станала всезнаеща. Те са на път да станат богове, най-висши същества, способни да създадат втори свят, използвайки света на природата само в качеството на строителен материал за своите нови творения. Според Е. Фром това самочувствие граничи с ена нова религия (Фром, Е. Революция на надеждата. С., 2005).

Обобщавайки, неизбежно стигаме до заключението, че съвременната цивилизация не е способна на непрекъснат човешки стремеж към смисъл на живота. Тя се крие зад примамливите технологии на индустриалната революция, като постоянно се отдалечава от същността на човешкото битие, защото се превръща в разрушителна сила и застрашава самите основи на живота. Задълбочаващата се екологическа криза в глобален мащаб е израз на бездуховност и агресивност на модерния човек. Замърсената външна среда е израз на кризата на вътрешната духовна същност на човека. Съвсем очевидно е, че съвременната цивилизация е в тотална криза, причинена от липсата на духовна цел и вътрешна пустота.

За просветителите, цялото зло в света и всички човешки пороци произтичат от природната същност на човека, която поради това е необходимо да се „култивира” посредством образованието и възпитанието. Извън тази цивилизаторска „опаковка” природата на човека представлява чист образец на непосредствено заложения у него от природата егоизъм. Естествено, целият патос на просветителското мислене е насочен преди всичко към социално политическото усъвършенстване на обществото, което ще доведе до победа на културното у човека над порочната му природа.

Склонността на хората от индустриалната цивилизация към насилие и арогантност не само спрямо човечеството, но и спрямо Вселената, е толкова силна, че са готови да разрушават Луната, за да демонстрират своята разрушителна мощ. Един пример е достатъчен да потвърди тази абсурдна истина.По закъснели признания на американския експерт д-р Лиънърд Райфъл (73-годишен физик) през 1058 г. САЩ са крояли ядрен взрив на Луната, за да се стресне Земята. Той бил натоварен от американските ВВС да разработи план за взривяването на атомна бомба под кодовото название „Проект А 119”. Той е работил по проекта от май 1958 до януари 1959 г.„Ако планът беше осъществен, - заявява Райфъл в интервю за „Обзървър” (от 14 май 2000 г.) – той щеше да е най-неморалната заплаха към човечеството, отправяна някогаот велика сила.

Изначалните принципи на общуването между съвременната цивилизация и околната среда са неетични, обърната ценностна система. „За съжаление, пише Ал Гор, - вътрешната екология е вече разклатена, защото промените, породени от научно-техническата революция са разрушили представата ни, кои сме и каква е целта на нашия живот”. Ал Гор говори за безпрецедентно насилие, извършвано над природата от световната цивилизация. Бързата ни агресивна експанзия върху остатъка от дивата природа на Земята е усилия да плячкосваме извън границите на цивилизацията онова, което не можем да открием в тях (Ал Гор. Застрашената Земя. Екологията и човешкия дух”. С., 1995).

От философска гледна точка, бъдещето в крайна сметка е уязвимо развиващо се настояще и затова необмисленото развитие може да бъде определено като злоупотреба с бъдещето. Това е резултат на нефункционален модел на взаимоотношенията между цивилизацията и естествения свят.

За всичко това има една обща причина – опорочената индустриална цивилизация на планетата. Дълбоката всеобща криза, която преживява съвременното човечество, се корени в нарушеното единство на културата и цивилизацията.

Човечеството днес се намира в дълбока криза с тежки последици за своето оцеляване. затова то все по-често и по-категорично се обявява срещу цивилизацията, която заплашва човешката култура и нейните плодове, създавани от творческата енергия на хиляди човешки поколения.

Американският политик Ал Гор е категоричен: „Съвременната индустриална цивилизация е консумативна по своята същност и предназначение – спрямо природните ресурси, спрямо създаваните богатства, спрямо безумния хедонизъм; тя е встрастена към ненаситна консумация”.

Ерих Фром (1900-1980), психолог, основоположник на неофройдизма, отбелязва, че нашата цивилизация започва, когато човечеството се е научило активно да управлява природата, но до настъпването на индустриалния век това управление е ограничено. Според него, отначало с промишления прогрес, след това със замяната на енергията на животните и хората с механичната, а по-късно и с ядрената енергия, докато се стигне до замяната на човешкия разум с електронната машина хората са почувствали, че се намират на пътя към неограниченото производство и, следователно, към неограниченото потребление, че техниката ги е направила всемогъщи, а науката е станала всезнаеща. Те са на път да станат богове, най-висши същества, способни да създадат втори свят, използвайки света на природата само в качеството на строителен материал за своите нови творения. Според Е. Фром това самочувствие граничи с една нова религия (Фром, Е. Революция на надеждата. С., 2005).

Русо (1715-1778) и неговите последователи, от своя страна, смятат, че природната същност на човека съдържа в себе си максимум за съвършенство и че само лъжливата култура с нейната необмислена и обременяваща възпитателна програма по просветителските рецепти, всевъзможните, поддържани от държавата социални условности и лъжливи идеали водят до извращаване на първоначалното, заложено от природата, съвършенство у човека. Русо призовава: „Назад към природата”, към естественото, хармоничното в своята непосредственост у човека. В същото време той описва и социалната среда и според него обществените порядки, които в максимална степен съдействат за свободното и многостранно развитие на личността (Русо, Ж.-Ж. Избр. съч. т.1. С., 1988, с. 567-575).

Този спор не спира и до днес.

Съвременните последователи на просветителството нерядко са разочаровани от абстрактнтите политически рецепти за подобряване на обществения живот, започвайки с „подозрение” към човешката природа, която пречи да се осъществяват идеалните замисли на политическите реформатори. Те наблягат не толкова на някаква вродена склонност към зло, а на принципната неподатливост на човека към култрните „лекарства”. Такова разочарование е известно с названието „културен песимизъм”, опустошил душите на не малко представители на либералната демокрация.

Изследвайки причините за нещастието на почти всички народи, Клод Адриан Хелвеций (1715-1771) пише: „Почти всеобщото нещастие на хората и народите зависи от несъвършенството на техните закони и от твърде неравномерното разпределение на богатствата”.

Сто години по-късно, в своето „Предварително слово” към съчинението си „Новият свят” Шарл Фурие (1772-1837) посочва подробно причините на една порочна цивилизация, която „установява в по-голяма или по-малка степенцарството на всеки един от тези пороци”: социален хаос; най-срамните бедствия, между другото нищетата; бедствията, които съкрушава общественото стопанство, бедността, безработицата, успехите на измамата, морските пиратства, търговският монопол, отвличането на роби и много още неща; в стопанския ред има някакво обръщане на природния ред; „болни от изнемогване”, от вътрешен порок, от тайна и скрита отрова”, измъчени от нещастия нации; стопанска несъгласуваност; посредническа собственост и несъгласувано селско стопанство; колективен интерес, пренесен в жертва на личната изгода; собственост, играеща посредническа роля; двойствено действие, произволно определяне на стойностите; пълна свобода на мошенничеството; липса на солидарност, отклоняване на капитали; намаляване на трудовите възнаграждения; изкуствени прегради; изобилие, водещо до депресия, обратно заграбване; разрушителна политика; застой или подкопаване на кредита; фиктивни пари; данъчни усложнения; епидемични престъпления; обскурантизъм; паразитизъм; спекулативни подкупи; борсова игра; лихварство; безплоден труд; промишлени лотарии; монопол на затворените корпорации; непроизводителни загуби; нанесени вреди на здравето; банкрути; контрабанда; пиратство; спекулативно робство; всеобщ егоизъм на предубежденията на благородниците; непрекъснато люшкане между крайностите, изкоство да се ограбва бедняците и обогатяват богатите (Фурие, Ш. Новия свят. С., 1975).

Шарл Фурие се пита: „И ако цивилизованият строй (този след дивачеството, патриархата и варварството – О.З.) е изчакал двадесет и пет века, за да произведе това обществено бедствие, няма ли той да роди още много други бедствия, които ние не сме в състояние да предвидим? Има ли нещо по-несъвършено от тази цивилизация, която влачи подире си всички бедствия. Има ли нещо по-съмнително от мисълта, че този строй е необходим и вечен?”(Фурие, Ш. Цит. съч. с. 111).

Проф. дфн Орлин Загоров, член на Българската Академия на науките и изкуствата

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
Ал Гор. Застрашената Земя. Екология на човешкия дух. С., 1995.
Вернадски, В. Биогеохимические очерки. М.-Л., 1940, с. 47.

Енгелс, Фр. Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия. – Маркс, Енгелс. Съч. т. 21, с. 310.
Енгелс, Фр. Произход на семейството, частната собственост и държавата. – Маркс, Енгелс съч. т. 21., с. 171-175.
Кларк, К. Цивилизацията. С., 1997, с. 100.

Печеи, А. Качеството човек. С., 1987.
Проданов, В. Неолибералните глобализирани идеологически апарати. – сп. „Понеделник”, кн. 9/10, 2015, с. 7-19.
Тахиров, М. Аксиология и сигурност С., 2015.
Хънтингтън, С. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуване на световния ред. С., 1999., с. 52.
Фром, Е. Революция на надеждата. С., 2005.
Фурие, Ш. Новият свят. С., 1975, с. 95.
Цивилизациите. С., 1995, с. 33-34.

Швайцер, А. Култура и етика. С., 1990.
Шпенглер, О. Залезът на Запада. т. 1. С., с. 114.
Huddilston, J. The Searh for a just Society. Oxford, 1989.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2019 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук