І. ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Миграция –определение на OXFORD DICTIONARY в частта му, отнасяща се до човечеството, а именно:
„Придвижване на хора към нова област или страна с цел намиране на работа или по-добри условия за живот”
Миграционен поток – определение, от „Речник миграция и вътрешни работи” на Европейската комисия:
„Брой мигранти, пресичащи граница, в рамките на специфичен времеви период, с цел постоянно пребиваване”
Миграционен натиск – независимо от неговото съществуване от години, до момента не е намерено определение от международно признат речник/източник. Очевидно е, че науката изостава в това отношение от практиката. От друга страна, този термин се използва както от научните среди, така и от политици, а също и от професионалисти, работещи в областта на миграцията. Поради липсата на дефиниция за миграционния натиск, се създават възможности за субективен подход при анализа и оценката му и се разкрива широко поле за спекулации по темата. За целите на изследването съм приел като най-обективна дефиницията, предложена от българското геополитическо дружество на 15.09.2015 г. във в. „The Bulgarian Times“. Същата е основана на използваните във ФРОНТЕКС показатели за дефиниране на миграционния натиск и оценка на риска за страните-членки на ЕС, както и на теоретичните постановки на Bruni & Venturini (1991, 1995), Bohning, Schaeffer & Straubhaar (1991), Bauer & Zimmermann (1999), Zaiceva (2006), Avato (2009), Bordonado Bermejo (2010) и др. за миграционния натиск от деветдесетте години на миналия век до наши дни.
„Миграционният натиск е явление, което изразява въздействието, упражнявано върху държавната граница от миграционните потоци чрез търсенето на възможност за нейното преминаване. Той показва степента на развитие на миграционния процес и неговия потенциал, ако не бъде овладян. Мигрантите, формиращи миграционния натиск, са част от миграционния потенциал на страните на произход, на който не е позволено да се реализира вследствие на ограниченията, въведени поради затруднения или невъзможност на икономическата и социална система на приемащата държава да приеме, интегрира и социализира по-голям брой имигранти.”
Мигрант - Лице, което се преселва от едно място на друго в рамките на една държава или от една държава в друга; заселник, преселник.
Емигрант – Човек, който напуска своята собствена страна с цел да се засели постоянно в друга. (OXFORD DICTIONARY: A person who leaves their own country in order to settle permanently in another.)
Имигрант –– Човек, който пристига за да живее постоянно в чужда страна, различна от неговата родина или страната на постоянно местожителство. (Речник Оксфорд: A person who comes to live permanently in a foreign country.)
Култура: OXFORD DICTIONARY, което е „Идеите, обичаите и социалното поведение на група или общество“, със следната модификация – „Характеристика на манталитета и поведението на отделна социална група“.
2. The ideas, customs, and social behaviour of a о people or society.
2.1with modifier The attitudes and behaviour characteristic of a particular social group.
Демография (произход от гръцки demos - народ, grafo - пиша) наука за закономерностите на възпроизводството на населението в обществено-историческата обусловеност на този процес.
Етнос: Група от хора, изграждащи общност определена от бита, от възприятията за света и за приетите от тях в ежедневието порядки.
Източник: Речник на думите в българския език
Етнорелигиозен: OXFORD DICTIONARY- Който включва както религиозните, така и етническите фактори; отнасящ се към връзката между религия и етническа принадлежност.
ІІ. КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА МИГРАЦИОННИТЕ ПОТОЦИ
Новото хилядолетие беляза своето начало с едно неочаквано и в известна степен изненадващо както с размерите, така и със скоростта си на развитие, явление – миграционния натиск. Въпреки че придвижването на глобални човешки маси от едно място на друго не e непознат феномен и съществува откакто съществува човечеството, случващото се в тази сфера през последните петнадесет години ни завари неподготвени. За кратко време международната миграция се превърна в глобален проблем, заемащ важно място в световния дневен ред. В своя последен годишен доклад за международната миграция през 2015 г. ООН отбелязва със загриженост, че през последните петнадесет години броят на международните мигранти в света продължава да нараства с висока скорост, достигайки цифрата от 244 милиона. Това, сравнено с цифрата от 222 милиона мигранти през 2010 г. и 173 милиона през 2000 г., представлява увеличение със сериозните 44%.
Разпределението по континенти показва, че най много мигранти живеят на територията на Европа (76 млн.), следвани от Азия (75 млн.), като двата континента приемат две трети от всички международни мигранти. За сравнение цифрите за Северна Америка са 54 млн., за Африка – 21 млн., за Латинска Америка и Карибите - 9 млн. и за Океания – 8 млн.
(United Nations, Department of Economic and Social Affairs, Population Division (2016) International Migration Report 2015: Highlights (ST/ESA/SER.A/375))
Забележителен е фактът, че всички тези мигранти живеят само в 20 страни, като водещи са САЩ (47 млн.), следвани от Германия и Русия (по 12 млн.) и Саудитска Арабия (10 млн.). Непосредствено след тях се нареждат Обединеното кралство и Обединените Арабски Емирства.
- ФАКТОРИ, ПОРАЖДАЩИ МИГРАЦИОННИТЕ ПОТОЦИ И МИГРАЦИОННИЯ НАТИСК
Формирането на миграционните системи е резултат от въздействието на редица фактори като:
- Наличието на трайни исторически връзки и взаимодействия между съответните региони, елементи на миграционната система включително наличие на колониална зависимост в миналото;
- Съществуването на традиционни икономически връзки между страните-партньори;
- Станала вече традиционна практика по набиране на работници-емигранти в други страни;
- Наличие на обща граница или пътища между страните, формиращи съответната миграционна система;
- Наличието на етническа диаспора в страните на имиграцията и др.
Същевременно, бурното развитие в научно-техническата област през последните петнадесет години доведе до промени от глобален характер, които следва да се отчитат при анализиране на действащите фактори. По тази причина към тях могат спокойно да се добавят още ред фактори като:
- развитието на комуникационната свързаност между страните от целия свят;
- наличието на съвременните средства за бързо придвижване, чрез които хората могат да се придвижват по-бързо, по-евтино и по-лесно до всяка точка на земното кълбо;
- разширяването на границата между бедни и богати страни – бедните стават още по-бедни и обратно;
- различията в условия за труд и заплащане;
- Наличието на конфликти в различните страни също така е фактор, способен да породи силен миграционен натиск за много кратко време и който, в съчетание с горните фактори, може да окаже изключително неблагоприятно въздействие, ако бъде подценен;
- Глобалното затопляне и климатичните промени също така са един от свързаните с миграцията фактори, които следва да се отчитат.
- МИГРАЦИОННИ ПОТОЦИ КЪМ ЕВРОПА
Движението на мигрантите към Европа се осъществява по т.н миграционни маршрути. През последните години придвижването на мигранти се осъществяваше през следните маршрути: Западноафрикански маршрут, Западносредиземноморски маршрут, Централно-средиземноморски маршрут от Северна Африка през Италия, Източносредиземноморския маршрут през Гърция, Кипър и България, Северен маршрут – през Русия и Норвегия и Западно-балкански маршрут – основно от Косово към Централна Европа.
Те се характеризират с различен интензитет и влияние, които се променят в съответствие с действащите за конкретния момент фактори.
През първите два маршрута - Западноафриканския (през Канарските острови към континентална Европа) и Западносредиземноморския (през испанските анклави Сеута и Мелила или директно по вода), преминаваха предимно мигранти, формиращи смесени миграционни потоци от Алжир, Камерун, Мали, Мароко и Чад. Интензивността на използването им съществено намаля след 2008 г. като следствие от предприетите съвместни мерки за неговото ограничаване – както от испанска страна, така и съвместно с ЕК и тогавашната Европейска Агенция за охрана на външните граници на ЕС ФРОНТЕКС.
Миграционният поток от тези маршрути се пренасочи към другите два – Централно и Източносредиземноморския, които и към момента са най-натоварените и поемат основната маса от мигранти от Централна и Северна Африка и Близкия Изток.
Интензивността на движение през останалите миграционни маршрути е ниска и поради това не е структуроопределяща.
За нашата страна от основно значение е Източносредиземноморският маршрут. Неговото значение нараства постоянно и особено през последните години успешно „се конкурира” с Централносредиземноморския маршрут.
2.1 Обстановката в Eвропа в момента.
Използваните данни са от официалния сайт на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ) и се отнасят до т.н. ЕС+ страни – това са 28-те страни членки на Европейския съюз плюс Норвегия и Швейцария.
Според данните от доклада за тенденциите в миграционната обстановка, през 2016 г. в страните от ЕС+ са подали молба за международна закрила 1 236 325 граждани на трети страни, което е с около 9% по-малко в сравнение с предходната. Изхождайки от това, че 2015 г., с подадените близо 1,4 милиона молби, беше безпрецедентна по отношение на миграционния натиск, изводът за оставащо много високо ниво на миграционен натиск се налага от само себе си. За сравнение, през предишните години до 2012 г. тази цифра се е движела в рамките на 250 000 – 380 000 души, което е несравнимо по-малко.
През първите месеци на 2016 г. броят на търсещите закрила е бил значително по-нисък от нормалното, средно по стотина хиляди души на месец, като се е повишил значително през летните месеци. Това е затруднило системите за предоставяне на международна система на страните членки и е удължило времето за вземане на решения за предоставяне/отказ на международна закрила.
По т.н. страни на произход, в Европейския съюз най-много молби за международна закрила през 2016 г. са подали мигранти от Сирия, следвани от такива от Афганистан, Ирак, Пакистан и Нигерия.
Според експертите на ЕСПОУ намаленият брой търсещи закрила граждани на трети страни през 2016 г. е резултат от предприетите комплексни мерки за намаляване на миграционния поток към ЕС като засиленият контрол на външните граници, изявлението ЕС/Турция, работата със страните на произход, развърнатите центрове за регистриране, настаняване и разпределение на пристигналите мигранти в Италия и Гърция под общото наименование „Хотспотс” и други.
Същевременно се отбелязва, че докато броят на мигрантите от Азия и Близкия Изток е намалял, през годината е отбелязано увеличаване на миграционния натиск по маршрута от Либия към Италия.
- МИГРАЦИОННИ ПОТОЦИ ПРЕЗ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
През последните няколко години основните усилия на нелегалния трафик на мигранти в посока Централна Европа се съсредоточиха през два основни миграционни маршрута през Средиземно море – Централносредиземноморския и Източносредиземноморския.
От 2012 г. беше констатирано увеличаване на потока от мигранти през Балканския полуостров. Прогнозите по това време чертаеха картина с неопределена продължителност във времето и постоянно увеличаващ се миграционен натиск.
Сред многобройните фактори, въздействащи върху формиращите се миграционни потоци, географското положение на България се очерта като ключов фактор за нарастването на миграционния натиск за страната ни, тъй като тя се намира на т.н. южен европейски хоризонтал на миграционен натиск.
Географското положение на България я поставя под въздействието и на двете конфигурации. При успешно ефективно действие в резултат на предприетите ограничителни мерки от гръцкото направление е реална опасността от пренасочването на потока от Турция през нашата страна през Република Сърбия по Западнобалканския маршрут. С предприетите твърди мерки от Македония, Сърбия, Австрия и Хърватска съществува реалната опасност България да стане „потърпевшата” страна-член и външна граница на ЕС, която да поеме огромния за нейния потенциал поток, който за кратко време може да срине нейната миграционна система, както и да доведе до редица други нежелани последствия (включително от етнически, религиозен или културен характер), някои от които с дълговременен характер. Това налага изключително внимателно анализиране на възможните сценарии, формулирането на адекватна политика в областта на международната закрила, балансирайки между националните интереси и международните изисквания, набелязване на стратегически цели и приоритети в кратко-, средно- и дългосрочен план и предприемане на мерки за тяхното реализиране чрез изготвяне на вариантни планове за действие в различни ситуации, и разбира се, подготовка на адекватен инструментариум за тяхното изпълнение.
Данните по страни на произход за 2013-2015 г. сочат, че лицата, потърсили международна закрила в България, са предимно от Сирия, Афганистан и Ирак. През 2015 г. гражданите на тези държави представляваха общо 93% от всички кандидати. За същия период статистиката показва, че по възраст най-висок е делът на лицата от 18 до 34 г. – 59%, а този на хората в трудоспособна възраст е 72%. По пол 78% от лицата са мъже, а 22% жени. От 2013 година насам средно около 30% от лицата са деца, като близо 39 % от тях са били непридружени.
През 2016 г. картината се промени, като гражданите на Афганистан поведоха убедително класацията на топ 5 страни на произход а сирийските кандидати за международна закрила отстъпиха на 3-то място.
ІІІ. ЕТНОРЕЛИГИОЗНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МИГРАНТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Ще разгледаме характеристиките на топ три страни на произход и ще бъде направен опит на тази основа за изясняване на етнорелигиозната картина в тях и възможното въздействие върху сигурността.
ИРАК
Със своите 18 640 граждани, потърсили международна закрила в нашата страна Ирак, официално Република Ирак е третата страна по произход по брой подадени молби за международна закрила. Ирак е държава в Близкия изток, намираща се на територията на историко-географската област Месопотамия. Страната има особено важно стратегическо местоположение, защото граничи с всички други държава в региона (Саудитска Арабия и Кувейт – на юг, Турция на север, Сирия и Йордания – на запад, Иран – на изток) и защото през иракска територия минават две изключително важни реки – Тигър и Ефрат.
ИРАК – ЕТНИЧЕСКО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
В етническо отношение се наблюдава многообразие, като основната етническа група са арабите (75-80% от населението), следвани от кюрдите (15%). На територията на Ирак живеят и по-малобройни етноси, сред които са например асирийци, туркмени, арменци, иранци и др. Има и чеченска общност, наброяваща 2500 души.
В цифрово изражение етническото разпределение изглежда по следния начин:
- Араби: 75 - 80 %
- Кюрди (вкл. йезиди): 15 %
- Общо араби + кюрди: 90 - 95 %
- Други етноси (асирийци, туркмени, арменци, иранци, чеченци): 5-10 %
ИРАК – РЕЛИГИОЗНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
В религиозно отношение Ирак е изключително мюсюлманска страна, като приблизително 95% от населението изповядва исляма. Според данни от 2014 г., шиитите са преобладаващата религиозна деноминация, като те съставляват 64.5% от общото мюсюлманско население. Сунитите са 31.5%, а сред другите религиозни групи относително по-сериозно присъствие имат йезидите (2% от населението) и християните (1.2%).
Разпределението е както следва:
- Мюсюлмани – шиити: 64.5 %
- Мюсюлмани – сунити: 31.5 %
- Общо мюсюлмани: 96 %
- Йезиди: 2 %
- Християни: 1.2 %
- Други религии (мандейци, шабаки, какаи, юдеи): 0.8 %
ПРОФИЛ НА ИРАКСКИТЕ БЕЖАНЦИ
Преобладаващият профил на търсещите закрила у нас иракчани е мъже, на възраст 19 – 35 години, неженени, мюсюлмани-сунити, араби. С особено внимание следва да се подхожда към мигранти, пристигащи от сунитски арабски градове и области, които са били под контрола на ИД, като Мосул и Тал Афар (Ниневия), Рутба, Рамади и Фалуджа (Анбар) и Тикрит (Салах ад Дин). Възможно е част от кандидатите, попадащи в описания по-горе рисков профил, да са/да са били като минимум в лагер за обучение на джихадистки бойци или бойци на „Ислямска държава“.
2. СИРИЯ
С 20563 души, потърсили международна закрила в България за периода 1993г. – април 2017 г. Сирия е на второ място в класацията по страни на произход. През предшестващите две години гражданите на Сирия бяха водещи, но в последната година вследствие на настъпилите промени тя дели второ и трето място с Ирак.
Сирия има население от 22 000 000 души. Повечето от тях са сунити, също и 16% други мюсюлмански групи като алауити, шиити и друзи, както и 10% процента християни.
Сегашният президент на Сирия е Башар ал-Асад (Bashar al-ASAD), син на Хафез ал-Асад, който управлява от 1970 до смъртта си през 2000 г.
Рискови групи
През април 2016 г. специалният пратеник на ООН за Сирия Staffan di Mistura прави оценка, че конфликтът довежда до смъртта на повече от 400 000 души от 2011 г. насам. Хуманитарната ситуация достига сериозни нива. Към декември 2015 г. в Службата на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) в съседните държави са регистрирани повече от 4,8 милиона сирийски бежанци и 6,1 милиона души са вътрешно разселени.
СИРИЯ – ЕТНИЧЕСКО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
Що се касае до етническата картина, Сирия също е предимно арабска държава – около 74 % от населението ѝ е съставено от араби (сирийски граждани и палестинци без гражданство, чийто брой е приблизително 600 000). Втората по численост и значение етническа група, също както и в случая с Ирак, са кюрдите. Интересен частен случай са йезидите (каквито има и в Ирак), които най-точно биха могли да бъдат описани с общото название „етно-религиозна група“, защото те самите се считат за етнос, но останалата част от света ги приема за религиозна група.
В цифрово изражение етническото разпределение е следното:
- Араби (сирийци и палестинци): 74 %
- Кюрди (вкл. йезиди): 9-10 %
- Общо араби + кюрди: 83 – 84%
- Туркмени: 4-5 %
- Асирийци: 3-4 %
- Други етноси (черкези, арменци, иранци, грузинци): 7-10 %
СИРИЯ – РЕЛИГИОЗНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
В религиозно отношение Сирия е предимно мюсюлманска страна, макар в процентно отношение мюсюлманите да не достигат 95+%, както е в Ирак и Афганистан. Характерна особеност на сирийската религиозна картина е наличието на доста секти, които представляват разклонения на исляма (алевити, исмаилити) или на християнството (друзи).
- Самото разпределение е следното:
- Мюсюлмани – сунити: 68.4 %
- Мюсюлмани – шиити: 3.2 %
- Алевити (секта на шиитския ислям, в последните 47 години са управляващата прослойка) – 12 %
- Общо мюсюлмани: 83.6 %
- Християни: 11.2 %
- Друзи: 3.2 %
- Исмаилити: 1.3 %
- Йезиди: 0.2 %
- Други религии: 0.5 %
ПРОФИЛ НА СИРИЙСКИТЕ БЕЖАНЦИ
Броят на въоръжените групировки, които участвха в продължаващата шеста година гражданска война, е двуцифрен и едва ли може да бъде установен със сигурност дори от американските и еврейските разузнавателни служби. В този смисъл следва да се има предвид, че е възможно някои от кандидатите да са/да са били част от въоръжени групировки и/или да са преминали обучение в тренировъчен лагер на въоръжени групировки.
Основният профил на търсещите закрила кандидати от Сирия се изменя. През 2013 – 2014 г. на наша територия пристигаха основно семейства, кюрди, мюсюлмани-сунити или йезиди (те са по-малко), на възраст 22 – 45 години. След това кюрдските семейства намаляват за сметка на кандидати, чийто профил се доближава до този на иракчаните – сами мъже, араби, сунити на възраст предимно между 18 – 35 години.
2. АФГАНИСТАН
С близо 25000 молби за международна закрила Афганистан е безспоред лидер в топ 3 листата страни на произход за периода 1993 – 2017 г. Спецификата на страната я прави изключително важна от гледна точка на това, че е от страните, които притежават потенциал за генериране на миграционни потоци за много кратко време.
Ислямска република Афганистан (на пущунски: د أفغانستان اسلامي جمهوریت, дари جمهوری اسلامی أفغانستان) е разположена в Южна Азия. Страната няма излаз на море. Столицата на Афганистан е гр. Кабул. Според преброяването от 2007 г. броят на населението е 31 145 923 души. В страната има около 20 народа, принадлежащи към различни езикови групи.
Заради десетилетията конфликти Афганистан се е превърнал в най-опасната страна в света и най-големият източник на бежанци и търсещи убежище.
Афганистан е една от седемте държави в света, в които атеизмът е незаконен и наказуем със смъртно наказание.
ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА
Обстановката в Афганистан продължава да е изключително напрегната. Афганистанските бежанци в съседен Пакистан по официална информация са над 1.5 милиона (250 хиляди семейства), но има поне още 1 милион нелегални мигранти, тъй като границата между двете страни се преминава лесно и непрекъснато в двете посоки.
Икономическото положение на Афганистан е изключително тежко. Тъй като в страната има висока раждаемост, а младото афганистанско население (от 0 до 14 г.) е 43,6% от цялото население, може да се очаква, че миграцията по посока на Европа ще бъде постоянна и висока в следващите години. Липсата на образование и последваща икономическа реализация кара все повече афганистанци да напускат страната си. Липсата на всякаква сигурност създава възможност част от населението да се радикализира и да се присъедини към някоя бунтовническа група. Миграцията към съседни държави (Пакистан, Иран) или през Турция (смятана от афганистанските мигранти за транзитна държава) направо към Европа е основна и често единствена възможност за афганистанците. Макар мигрантите да приемат Турция за сигурна страна, те не смятат да остават в нея постоянно. Основните етнически групи, пътуващи към Европа са хазари и пащуни. Хазарите (шиити) се чувстват отчуждени и изолирани в Афганистан и Пакистан, а Иран не ги приема добре и по този начин Европа се явява последна алтернатива. Пащуните, които в последните десетилетия са преживели много конфликти и не искат повече да взимат страна, също виждат спасение единствено в развитите европейски страни, търсейки и икономическа сигурност и перспективи. Информационните кампании, извършвани в Афганистан, относно опасностите и трудностите при миграция към Европа не дават желания резултат, тъй като афганистанците са сравнително добре запознати с рисковете, които поемат. Те гледат на миграцията като на средство за оцеляване и инвестиция.
АФГАНИСТАН – ЕТНИЧЕСКО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
В етническо отношение Афганистан е етнически нехомогенна страна, в която живеят около 20 народа, принадлежащи към различни езикови групи. Най-голямата етническа група са пащуните, но и те са само относително мнозинство, защото не представляват дори половината от населението. В този смисъл, не може да се говори за такова нещо като „афганистанска нация“ в съвременния смисъл на това понятие. По-скоро става дума за конгломерат от етноси, съжителстващи на определена географска територия, чийто граници са изкуствено оформени.
В числено отношение етническата картина изглежда така:
- Пащуни: 40 %
- Таджики: 30 %
- Хазари: 9 %
- Узбеки: 9 %
- Аймани: 3.5 %
- Туркмени: 2.5 %
- Белуджи: 2 %
- Други етноси (нуристанци, араби, памири): 4 %
АФГАНИСТАН – РЕЛИГИОЗНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
В религиозно отношение Афганистан е почти изключително мюсюлманска държава, тъй като над 95% от населението изповядва исляма.
- Мюсюлмани – сунити: 80 – 85 %
- Мюсюлмани – шиити: 15 – 19 %
- Други религии: 1 – 5 %
ПРОФИЛ НА АФГАНСКИТЕ БЕЖАНЦИ
Афганистан се намира в състояние на фактическа партизанска война в продължение на 16 години, или от американската инвазия през есента на 2001 г. до момента. Основната опозиционна сила, сражаваща се срещу проамериканските режими в Кабул, е движението на талибаните (наричано официално „Ислямско емирство Афганистан“).
Афганистан се състои от 34 провинции, най-рисковите от които са тези по 2430-километровата граница с Пакистан (Нангархар, Кунар, Пактика, Хост), както и талибанските „крепости“ Хелманд и Кандахар. В столицата Кабул ежеседмично стават самоубийствени атентати, които нагледно показват пълната невъзможност на официалния режим да се противопостави на въоръжените групировки и да стабилизира страната.
Основният профил на търсещите закрила лица от Афганистан е мъж, неженен, възраст 18 – 35 години, пащун, мюсюлманин-сунит, провинция на произход Нангархар/Кунар/Кандахар.
Започналата от средата на 2015 г. промяна на състава на миграционния поток, изразяваща се в значително увеличение на бежанския поток от Азия, съставен предимно от афганистанци налага внимателно анализиране на възможното му въздействие върху етнокулкурната картина на страната. Забелязаното рязко нарастване на броя на децата (непридружени малолетни), подали молби за закрила става тенденция, която може да повлече след себе си многократно по-голям поток от свързани с тях лица. Голяма част от тези деца са изпращани от родителите си именно с цел да получат закрила в западноевропейска страна и впоследствие да поискат събиране със семействата си. Основната дестинация на тези бежанци са Австрия, Германия и Скандинавските страни, но поради факта, че България се явява на пътя на този огромен поток, не трябва да се подценява опасността от възможни сериозни трусове в страната, които може да създаде.
ІV. ИЗВОДИ
Настоящата презентация се съсредоточи предимно върху идентификацията на миграционните потоци, насочени към страните-членки на ЕС и към/преминаващи през нашата страна, както и обстановката, етническия и религиозен състав на топ 3 страни на произход – Афганистан, Ирак и Сирия.
Най общо същите могат да се формулират по следният начин:
- Въпреки, че започва да се появява все по-често като приоритетна тема в дневния ред на форуми от различно естество, липсва ясна оценка на миграционната заплаха. Липсва единна терминология, методология за анализ и оценка на миграционния поток като база за подпомагане на процесите на дефиниране на областите, представляващи миграционна опасност както в кратко-, така и в дългосрочен план, и планиране на необходимите мерки.
- Риск от недостатъчното познаване в дълбочина на причините за възникване на миграционните потоци, насочени към Европа и в частност към България. Едностранчивото оценяване на риска само като резултат от кризите в близкия Изток и Северна Африка може да доведе до вземане на мерки за частично решаване на проблемите. Следва да се отчете и риска от разширяване на проблемните зони в посока Централна и Южна Азия, както и към Централна и Южна Африка.
- Липса на методология и звено за анализ, оценка, изводи и поуки, и предложения за решения, свързани с цялостната миграционна политика.
- Липсва оценка на риска от навлизане на територията на страната на лица от страни с подавляващо мюсюлманска религия, възпитани в дух на краен, радикален ислямизъм. Този извод произтича от религиозния състав на мигрантите от топ три страни на произход.
- Липса на действен интеграционен механизъм. Опитът на други страни показва, че при такава обстановка те живеят изолирани, в компактни маси, откъснати и неприемащи културата, традициите, критериите на страната домакин. Това, в комбинация с възпитанието в религиозна нетърпимост е проблемен фактор, който търси своето решение в глобален мащаб.
- Опасност от навлизане на радикализирани лица на територията на България.
- Безотговорното експлоатиране на миграционната тематика от политици, средства за масова информация и др. представлява риск с трудно предвидими последици.
- Трябва да се даде ясен отговор на въпроси като – „Колко много е неприемливо много? Кои са водещите индикатори, които трябва да следим внимателно? Каква е степента на вероятност за използване на бежанците като инструмент за постигане на политически цели (например Турция с нейните повече от един милион бежанци)? Кои са най-важните сектори които следва да се следят с особено внимание? И други“
Настоящата презентация имаше за цел да покаже важността на въпросите, свързани с миграционните потоци, както и да се докосне до проблематикатана темата, свързанас етнокултурния и етнорелигиозния състав на мигрантите в страната. Очевидно това е една широкообхватна, многоизмерна и мащабна тема, която се нуждае от още по-задълбочен и пространен анализ на миграционните процеси в България.
*Иван Миланов, докторант в катедра „Архивно-документално наследство и културономия“ на УниБИТ