На страниците на в-к „Financial Times“ от 20 юли т.г., бившият държавен секретар на САЩ, Хенри Кисинджър, коментира срещата между Путин и Тръмп така: „Това бе среща, която трябваше да се състои. Аз говоря за нея от няколко години ( от февруари 2016 г. – б.м.) ...На ситуацията около нейното провеждане повлияха вътрешнополитически проблеми. Мисля, че трябва да се върнем към нещо много съществено... Грешката на Североатлантическия алианс е в преценката, че в ход е историческа еволюция, която обхваща Евразия. Ръководството на НАТО не осъзнава, че по избрания от тях път, в един определен момент, НАТО ще се сблъска с нещо съвършено различно от западните идеи за държава... Светът преживява много тежък период в своето развитие!“ ( tass. ru /mezhdunarodnaya-panorama /5391000).
Всеизвестен факт са изключително доверителните отношения между президента Путин и Хенри Кисинджър. През февруари 2016 година двамата имаха продължителна среща в Кремъл, след която кандидат-президентът Тръмп на два пъти се срещна с Хенри Кисинджър, готвейки външнополитическата си предизборна програма, в която записа, че отношенията с Русия трябва да се подобряват. В края на август същата година, най-изявеният и признат кремнолог в САЩ Томас Греам, управляващ директор на „Kissinger Associates“ и бивш старши директор по въпросите на Русия в Съвета за национална сигурност на САЩ в периода 2004- 2007 г., публикува статия, в която наред с много верните изводи и предложения дава гласност и на някой фундаментални заблуди в американския истаблишмент: „...Тази всеобхватна държавна машина винаги е била основата и решаващата сила в руската история. На нейна база възниква и огромната многоконфесионална империя. Предаността на държавния глава към държавата е основата на руската идентичност. Няма да е преувеличение да кажем, че без държава не би имало Русия – във всеки случай такова е било винаги мнението на руските самодържци. Поради тази причина, тяхната основна задача е била да запазят и развиват държавата. И именно възстановяването на държавата след дълбоката криза на първото следсъветско десетилетие, сегашният ръководител на Русия счита за едно от най-великите си постижения. И това ,че ръководителите се отъждествяват с държавата (независимо от това, дали този факт, според нашите мерки, ни е удобен) не изменя същността на оценката. Тази мисия предполага, че същите тези ръководители трябва по най-добрия начин да защитават държавата от външни и вътрешни врагове.“
Този извод на Томас Греам е верен. Огромната територия, стотиците народности и народи, мирното съжителстване на всички световни религии е възможно само при пълна централизация на властта, хоризонтална йерархия и безусловно изпълнение на приетите от самодържеца решения. В руското общество, под влиянието на древногръцката културна традиция, първостепенно и изключително място в управлението години наред са заемали т.н. „земски събори“ с участието на всички членове на съответната община. С течение на времето, многообразието на мнения и липсата на единна воля, е довело до разпокъсаност, съперничество и уязвимост пред външните авторитарни сили и нашествия. В подкрепа на този извод можем да си спомним 90-те години на миналия век, когато президентът Елцин, сляпо и безволево следваше препоръките на „приятеля“ Бил Клинтън, давайки на всеки субект на федерацията „толкова суверенитет, колкото ти е нужен“. Тази своеобразна „демократичност“ на едноличната държавна власт бързо започна да провокира реализацията на ‚пророчествата‘ на З. Бжежински за образуването на седем независими държави на територията на РФ. Настъпваше пълен разпад, който бе спрян от Путин!
В САЩ, бащите-основатели, са заложили в Конституцията на страната ефективни възможности за пълен и всеобхватен контрол над дейността на държавния глава, предоставяйки огромни контролни функции на законодателната и съдебната власт върху изпълнителната. Явно, избягалите от абсолютните монархии, от произвола на феодалите , аристократите и църквата заселниците – европейци, изграждайки Новия свят, са се нуждаели от стопроцентови гаранции срещу тирани и узурпатори на власт. Но те, делегирайки смело такива права, явно, са изхождали от собствения си морал, от собствения си житейски опит, етика и лична отговорност! Обществото е усложняващ се организъм, особено, когато се развива! В него едновременно съществуват и добро, и зло; и богатство и бедност; и лъжа, и истина; и алчност, и алтруизъм; и хуманизъм, и човекомразие! Как е възможно в една държава прецедентното право да дава неоспорима власт на един съдия, който да решава съдбите на хората по своя лична преценка, а цялата държава да се контролира от неподготвени мъже и жени, избирани в Конгреса и Сената чрез остарели изборни технологии? Слабата централна власт дава възможност за нейното задкулисно саботиране и дискредитация, а когато държавния глава започне борба с подземната, „дълбока държава“, то тогава следва физическото му отстраняване (Линкълн, Кенеди) или с импийчмънт (Никсън)! В Китай, според хилядолетната традиция, намерила израз и в творчеството на Конфуции, потвърдена по своеобразен начин от Конституцията на КНР, държавният ръководител е „син на небето, комуто е присъща най-висока вродена мъдрост и може да претендира да бъде владетел“. Тази философия, доказала своята виталност през вековете, днес по „най-диктаторски“ начин обединява един многомилионен народ, доказващ с труда си ,че е възможно благоденствие и увереност в бъдещето и чрез некапиталистически начин на производство. На Доналд Тръмп му трябва повече власт за да върне величието на Америка! Си Дзинпин има тази власт и той връща величието на Китай! Владимир Путин има и власт, и сила, и знае пътя, който ще направи Русия отново велика, но му трябва МИРНО СЪВМЕСТНО СЪЩЕСТВУВАНЕ! Не нови територии, не заробващи кредити, не преференции, не съвети, не чужди природни богатства, не даване пари на заем, а след това поставяне в зависимост на длъжниците, не надпревара във въоръжаването и създаване непреодолими проблеми на най-големия световен длъжник, не изкуствено и тенденциозно изменение цените на петрола. Не!
Трябва му време , спокойствие и доброжелателност!
Томас Греам в цитираната статия прави и някои неверни извода. Стъпвайки на вярното твърдение ,че „икономиките на Китай, ЕС и САЩ, взети поотделно пет-шест пъти превъзхождат икономиката на РФ“, той констатира: „Властите в Русия се сблъскват с дилемата – или да запазят традиционната руска държава, или отново да направят Русия велика, но те не са в състояние да постигнат едновременно и двете цели (даже само да създадат възможност Русия да стане велика, без да ѝ гарантират такъв статус)...Русия,(която е в упадък и се оказа пред необходимостта да решава съдбоносната задача по преосмисляне на самата себе си) не е онази растяща заплаха, каквато често я представят в САЩ. Всяка заплаха пред Съединените щати има своите предели, и, ако подхождаме към нея с увереност и спокойствие, то можем да се справим. Даже опитите да се разруши световния ред, в който доминират САЩ, не са насочени толкова към това да се измести САЩ като глобален лидер, а към това те (разбирай Русия - б.м.) да получат нашето уважение“.(!!?)
Ето тук е разковничето за разкриване причината за невероятното напрежение в света през последните години! Даже обективно настроените американски анализатори, които се разграничават от ястребите-русофоби, не могат да надскочат собствените си заблуждения и да превъзмогнат еуфорията от победата си в Студената война. Те продължават да са в плен на собствената си, и признавана само от тях самите, изключителност – позиция, даваща им правото да бъдат съдник от последна инстанция! Оценките на Томас Греам са от август 2016 година, но ето какво твърди по време на слушанията в сенатския комитет по външни отношения през 2018 година държавният секретар Майк Помпео: „Нашата страна е уникална и изключителна. Русия е уникална , но не е изключителна“. Същността на това изявление е, че на Вашингтон, по мнението на чиновника, е позволено това, което не е позволено на другите.
На срещата си с Доналд Тръмп на 16 юли т.г. в Хелзинки президентът Путин, отчитайки значимостта на събитието, направи важно заявление: „Ние предложихме на Президента на Съединените щати да помислим не само над практическите въпроси, но и над философията за изграждането на двустранните отношения в дългосрочна перспектива. Към този процес е полезно да бъде използван опита на експертите, които добре познават историята и нюансите в руско-американските отношения“. Думите, казани от Путин на пресконференцията, са подготвени предварително и те съдържат квинтесенцията на подхода на руския президент към възстановяването на двустранните отношения.
На свой ред американският президент предлага акцентът в развитието на двустранните отношения да се постави върху дипло- мацията: „Днес ние продължаваме традицията на американската дипломация. Още от първите дни нашата страна е възприела разбирането, че на дипломацията трябва да се дава приоритет. Диалогът е много важен не само за САЩ, но и за Русия, както и за целия свят.”
Като за първа пълноформатна среща, двамата ръководители, които по всяка вероятност ще работят заедно и през следващите шест години, обозначават подходите си към двустранните отношения. Путин търси дълбоко осъзнаване от двете супер сили философския смисъл и обвързаността в действията им в средносрочен период, когато между тях вече не съществуват идеологически различия, докато Тръмп се връща много назад във времето, когато добронамерените дипломатически усилия на двете страни подтикват император Александър Втори да приеме решение и през 1863 година, по молба на Абрахъм Линкълн, да изпрати руски кораби в защита на младата североамериканска държава за отблъскване на френско-английската агресия.
Това е предварително подготвена позиция на американския президент и, по всяка вероятност, в нейното формулиране е взел участие и най-близкият сътрудник на Кисинджър – Томас Греам, който в края на август 2016 г. прави ясно разграничаване между „дипломацията“ от последните години (по времето на Хилари Клинтън - б.м.) и тази от ХIХ век: „Нашата задача се усложнява от това, че ние не трябва да се обръщаме назад и да търсим ориентир в американската дипломатическа практика от последните години. Ние сме длъжни да се учим от опита на великите европейски държавници от ХIХ век, които са разбирали, че е необходимо да се съчетава уравновесеността и чувството за мярка с осъзнаването на целта и собствените си възможности – и това е при условия ,че ние отхвърляме готовността им (на РФ-б.м.) да използват сила, което би довело до катастрофални последствия. Но тяхното умение да маневрират при преследване на собствените си интереси, при това без да се отклоняват от избрания път е много необходимо в съвременния свят. Такъв подход ще направи нашата политика разбираема за всички водещи страни, и, отчитайки неотдавнашните действия на Русия и заплахата, която тя представлява, внедряването на този подход е най-добре да започне с формирането на отношенията ни с нея“.