В днешно време е очевидно, че има незавършеност на схващанията за обхвата и съдържанието на екополитиката и нейното значение като базов фактор за устойчиво развитие на всяко общество, държава и нация. Съществува и определена безсистемност в стихийно развиващите се еко движения за това, че в дадената сфера на политическа дейност интегративните процеси са затруднени. По всяка вероятност, това положение се дължи на факта, че екополитиката не се планира и реализира около централния проблем – здравето на човека. Ограничаването на предмета на екологичната сигурност само до природоопазващата проблематика води към нейната изкуствена изолация от дейността на другите социални институти. В същото време, идеята за екологичната сигурност позволява да се обединят действията на всички субекти, отговорни за поддържането на качеството на живота на всеки индивид. Ето защо, само взаимодействието на института на здравеопазването и на института на националната сигурност позволява да се преодолее ограничеността на екологичния подход и да му се придаде нов смисъл. Това прави книгата «Здравеопазване и национална сигурност» на доц. д-р Красимир Коев. За първи път в българската наука се прави такъв успешен опит да се анализира функционално взаимодействието на системата на общественото здравеопазване в нашата страна и системата на сигурността.
От книгата на доц. д-р Красимир Коев става ясно, че целите и задачите на здравеопазването като социален институт трябва да бъдат приоритетни при формирането на политиката на екологичната сигурност. Докато в нашата страна този въпрос не се разгледа от тази гледна точка не може да се формира ефективна и ефикасна политика в сферата на сигурността. В книгата се фиксират основните характеристики на един нов, съвременен организационен модел за управление на интегративната дейност между системата на здравеопазването и системата на сигурността в институционален план. Такава интеграция е възможна само при едно положение – в контекста на единната държавна биополитика. Това научно направление и нова област на социалната дейност се явява част от националната политика. Тя е призвана да регулира отношението на хората към своя живот, към живота въобще.
В книгата „Здравеопазване и национална сигурност“ много задълбочено и компетентно са разгледани проблемите, отнасящи се до изясняване на основните фактори и характеристики на общественото здраве като елемент на системата на националната сигурност. Направен е успешен функционален анализ на здравното състояние на българското население. Посочени са мерки за повишаване ефективността и ефикасността на българската система на здравеопазване. Сега вече е налице уникалната възможност след като се изяснява закономерният характер на взаимодействието на системата на здравеопазването и на системата на националната сигурност, да се създадат условия за подобряване качеството на живот на хората. В този смисъл в книгата се дават насоки да се направи следното: да се използва опитът в областта на екологичната политика на водещи в това отношение преди всичко европейски страни; да се определят основните приоритети в развитието на биотехнологиите и възможните последствия от използването на техните последни постижения за човека; да се определят оптималните количествени характеристики на качеството на живот; да се анализират принципите и нормите на съвременната биоетика от гледна точка на формализацията и на правната им обвързаност в регулационните процеси; на основата на тези данни да се разработи международен вариант за биополитическа стратегия и този вариант да се модифицира за Република България. Може да се каже, че подобен подход е твърде сложен, твърде труден за реализиране. В това отношение трябва винаги да се знае, че цената на правилната биополитическа стратегия е самия живот.
Добре е, ако днешните културономи и космисти са прави в своето заключение – Космичният или Вселенският Разум е едновременно единен и множествен. В този смисъл, може да се определи, че Законът за развитие на Космоса е самият Живот.
Съвременното състояние на човечеството, разгледано в цялостния комплекс от природни и културономични обстоятелства все по-често се характеризира като антропологичен кризис. На първо място се посочват негативните екологични изменения. На второ място – налице са изменения в биологичната природа на човека, като нови нозологични форми, хиподинамии, техногенни психастении и др. Третият фактор включва интелектуалните и технологичните успехи на човечеството, които му позволяват активно да изменя собствената си природа (разшифриране на генома на човека, клонирането, виртуалното моделиране на природните процеси, принципиално новите съединения с по-ранно зададените свойства, методите на модификация на човешкото поведение и др.). Тези достижения се явяват фактори на кризиса, доколкото социалните регулатори при тяхното използване се ограничават единствено и само от тези достижения. Старата система на контрол и на надзор над научната мощ на човечеството придобива особено значение в наши дни именно във връзка с опастностите, породени от антропологичния кризис. В дадената ситуация, когато най-сериозна е заплахата за главната социална ценност на човека – животът, е необходимо да се изведе извън научните изследвания традиционното разбиране за здравеопазването. Трябва да се изведат модерни принципи за регулиране на новите реакции. В този смисъл най-значими са изследванията в областта на биополитиката.
Книгата „Здравеопазване и национална сигурност“ е показателен пример за прилагането на нов, съвременен подход към създаването на нова концепция за здравеопазването, представено като базов фактор за устойчиво развитие на всяко общество, държава и нация.
СИГУРНОСТТА НА ИНДИВИДА БАЗОВ ФАКТОР ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ
