(БЕЗ) НАМЕСАaqmn->name

Задава ли се трета национална катастрофа?
„И поради что се срамиш да се наречеш болгарин”

Aвтор:  Крум Лазаров

09 Февруари 2019

Фанфарите за успешното ни евро председателство  затихнаха. Управляващите потънаха в тресавището от жестоки убийства, тежки катастрофи с много загинали, повдигнати обвинения за корупция към бивши министри.

Фанфарите за успешното ни евро председателство  затихнаха. Управляващите потънаха в тресавището от жестоки убийства, тежки катастрофи с много загинали, повдигнати обвинения за корупция към бивши министри. Плочките в ремонтирания площад пред НДК се надигнаха, започна ремонт на ремонта по ул. „Граф Игнатиев”. Това е  реалната картина в страната. Що се касае до грандиозните „успехи” в международен план, референдумът  в Македония беше шамар не само за управляващите в западната ни съседка, но и за родните ни политикани. Типично по нашенски, македонците отхвърлиха насилственото ухажване от европейските и задокеански лидери. За проваления референдум, разбира се, веднага беше обвинена Русия и Вл. Путин.

 Прави впечатление, че отново се предъвква „грешката на Вл. Путин” за македонските земи, включително и от коментари, които са добронамерено настроени към руския президент. За тяхно сведение, с тази своя фраза Вл. Путин твърдо отстоява нашата българска позиция. Защо ли? Защото явно има съветници историци, които са запознати добре с научните проучвания на своите колеги от края на ХІХ – началото на ХХ век.

Ето някои примери от „Голямата руска енциклопедия” от онзи период. В средата на ХІХ в. интересът на руските учени към славянското население на Югоизточна Европа се засилва. Борбата на това население за освобождението му от турско робство намира отклик и съчувствие във всички слоеве на руското общество. Поради този интерес в енциклопедиите на Руската академия на науките намираме богата информация за българската история, българския език и борбата за църковна независимост в края на ХІХ и началото на ХХ век. Примерите са много и красноречиви.

В „Енциклопедичния речник от 1891г.” срещаме следния текст: „Западното българско царство, в което по-дълго се задържа династията на Шишмановците, просъществува във времето на по-продължителен период. В него са влизали територии от Македония, Албания, Северен Епир, Тесалия, долината на река Морава и териториите между София и Видин. Столица на Западна България при основателите на династията на Шишмановците е била Средец /София/, след това Воден, а най-накрая Самуил я премества в Охрид. Четиридесет годишното царуване на Самуил е отбелязано с постоянни войни с Византия. Той умира от мъка след тежкото поражение, което е нанесено на войските му при планината Беласица от император Василий ІІ, наречен Българоубиец. Василий ослепил 15 хиляди пленени българи и в такъв вид ги изпратил на Самуил. Българският цар при вида на своите войници с извадени очи паднал на земята и след два дни умрял неможейки да преживее този удар”.

Голямата руска енциклопедия отбелязва следното за българите в Македония и Одринско. „За българското население в турските предели гордост и знаме все още е екзархията. Екзархист е равносилно на това се признаеш за българин, а патриархист – за грък, или /в последно време/ за сърбин. Броят на екзархистите  към момента е 130 127, а броят на патриархистите – 46 449”. /Большая энциклопедия, С. Петербург, стр. 447, т. 17, 1891 г./. Същата енциклопедия очертава и областите, в които се е говорил нашият език. Българският език принадлежи към югоизточната група на славянските езици. Неговата област на ползване на север се ограничава от р. Дунав, на запад от Сърбия и Албания, на юг и югоизток – областите, където се говори гръцки език. На югозапад и югоизток гранични точки на ареала на българския език се явяват Охридското езеро, Косово, Солун и Адрианопол. Освен това и в Русия има български колонии : на юг Бесарабия и северозападно от Азовско море”. /т. 17, стр. 449/.

Особено внимание заслужават резултатите от изследванията на руските учени в югоизточната част на Балканския полуостров от края на ХІХ и началото на ХХ век. „Понастоящем под „Македония” се разбира сегашният вилает Солун и южният вилает Монастир. Южно от  тази област, до самия Солун, областта се населява от гърци. На север от тях разпръснато живеят османски турци и главно славяни. Последните сами себе си наричат българи. Затова по-голямата част от изследователите ги отнасят към българите. Други обаче ги определят за сърби. Води се вражда между българската и сръбската партия, при което голяма част от населението не се смята за сърби., както това му се иска на председателя на сръбската партия господин Ганчович, защото те явно се смятат за българи”. /Большая энциклопедия, т.17, стр. 511, С. Петербург/.

Това са само няколко епизода от изследванията на руската академична общност, изясняващи етническата карта на югозападната част на Балканския полуостров, която днес попада в територията на Република Македония. Изводите от тези исторически изследвания са, че нашите предци с достойнство са защитавали своята българска идентичност, именно по македонските земи. Титаните на съвременната ни дипломация трябва да си вземат поука как трябва да се защитават националните ни интереси.       

Нас непрекъснато ни натискат да пренаписваме собствената си история, за да угодим на чужди интереси. Нека обаче някой от нашите комшии отиде в Русия и да поиска руснаците да променят написаното в „Большая Энциклопедiя – Словарь  обще доступньiхь сведенiй по всемь отраслямъ знанiя от 1900 г.”.

Все още не е изсъхнало мастилото от Споразумението за добросъседство с нашите приятели от Скопие, а те вече правят опити да го ревизират. Оказа се, че Илинденско-преображенското въстание е само илинденско. С една дума: за тях Илинден, за нас Преображение. Искат да дискутират български цар ли е Самуил или македонски. Може да си представим, какво ще следва след като Македония бъде приета в ЕС и НАТО. А тя, рано или късно ще бъде приета, независимо от желанието на народа и, защото е нужна като територия на запада.

Ще се поставят условия за автономия на пиринския край с изучаване на „македонски”език и постепенно откъсване от България. Нашите роднини сърбите от сега започват да предявяват претенции към шопския ни край. Да не говорим за апетитите на нашите южни съседи. Това е реалността. Потънали в дребнави разпри, политиците ни не могат или не желаят да погледнат това, което е като действителност. Конкретен пример е подготовката за допълнителни разговори с македонската страна. За съжаление интересите на България, за които жертваха живота си  през последните повече от 100 години хиляди българи, са поверени в ръцете на обикновени чиновници. Преговорите с Македония ще водят хора, чиито интереси    по всяка вероятност се свеждат до това коя ще е следващата страна в която ще отидат за четири годишен мандат. В нашата делегация липсват учени от ранг на акад. Г. Марков, акад. Д. Косев, проф. А. Пантев и редица други  ерудирани учени, които достойно биха могли да защитят нашата историческа правда. Във въздуха на западните балкани се носи  слух. Албанците искали да имат обща граница с България. Този слух е вреден и опасен както за България, така и за Македония. Време е в София и Скопие да се замислят, кой има сметка да разпространява тази  нереалистична хипотеза. Обаче има една поговорка – двама се карат, третия печели. Дано да има достатъчно умни глави от двете страни на границата, които да проумеят народните ни мъдрости.