През късната есен на 1989 година Михаил Горбачов обоснова пред Джордж Буш-старши историческото си предателство към съюзните на СССР социалистически страни с посланието от прекрасната песен на Франк Синатара „I did it my way!“ („Направих го по свой си начин!“), превърнала се в химн на американската „изключителност“. Преди това, по „неговия си начин“ Генсекът на КПСС силово смени ръководителите на „братските“ страни, което даде възможност през 1990 година в България превратаджията Андрей Луканов по „свой си начин“ да „блъсне“ България в „Пропастта Ран-Ът“. По-нататък през годините, започвайки от Филип Димитров и Иван Костов, преминавайки през Станишев и стигайки до късния Бойко Борисов, всички тези „херои“ на прехода „по свой си начин“ изпълняваха поръката да превърнат древната, с хилядолетна история европейска държава в територия, от която, бягайки, да се спасяват най-предприемчивите и умни нейни чеда, а прогонените от войни и глад чужди бежанци да я заобикалят като прокълнато място за живеене!
Такава е истината, оценката и резултата от дейността на самозабравилите се политикани, чуждо-поклонници и вероотстъпници, които не се спряха и все още не се спират пред нищо за да задоволят ненаситния си нагон за пари, удоволствия и власт!
Много от хората в България, вероятно всички онези, които не гласуват, не гледат българска телевизия и не четат вестници се питат, как стана така,че „в мойта хубава страна, в моята България“ трайно се настани мизерията, престъпността, демагогията и популизма, бездуховността, лицемерието, празнословието, лъжата и кражбата? По какви закони и правила един цял народ само за тридесет години се превърна в статист в спектакъла на собствената си гибел? Отговорът е само един – нашите „политици“, с превития си гръбнак и угоднически физиономии бързо усвоиха „каноните“ на „Новия световен ред“ и в максимално кратки срокове превърнаха българите в роби на новите властелини на света, а Отечеството – в разграден двор и военен плацдарм за всяване на „шок и ужас“ сред „непослушните“, съседни на нас, страни!
И успяха! А обикновените българи, гърчейки се в страх и конформизъм, свикнаха някакси ежеминутно да губят надежда и вяра в доброто, да разпиляват самочувствие и отвоюван през годините престиж, разделяйки се мъчително с деца, внуци и мечти!...
В последно време в общественото пространство все по-силно звучи призивът за единение на народа. Дали от това, „че властта се търкаля по жълтите павета“ или по стар български обичай, но в тон с традицията, старите и обиграни политически „играчи“, трескаво търсят в единението индулгенция за опрощаване на минали провали, услужливо забравяйки за личното си участие в разединителните процеси в държавата.
Единението е сакрална тема, защото то е възможно само в духа. Единението предполага отказ от личното „АЗ“ и безусловното приемане на кауза, обединяваща в едно и равенство, и справедливост, и свобода – какъвто процес в условията на действащ материализъм, вакханалия на потреблението и неолиберализъм си е чиста утопия! Затова по-уместно е да се говори за единодействие в името на обща стратегическа цел, каквато би могла да бъде благоденствието на нашия изстрадал народ. И ако истински сме готови да работим за просперитета на България и за високия стандарт на живот на българина, то следва преди всичко да си отговорим на въпроса: коя е всепобеждаващата сила, онази всеобхващаща идея и мобилизиращ стимул за развитие, който би обединил хората и би гарантирал постъпателното движение на обществото напред и нагоре?
В древните времена това е било изначалната и стихийна висока нравственост, която без умозрителни обяснения и внушения е свързвала индивида, независимо от неговия социален статус с общоприетите закони, нрави и обичаи на неговия народ. Самобитната култура на обществото се е развивала „от долу нагоре“, а нейното утвърждаване е вървяло от колективното съзнание на народните маси към рефлексното ѝ отражение във философията и художествени произведения. Недостатъчността на тази отминала реалност се състои в това, че тя е изключвала съзнателното и целенасочено творчество в сферата на нравствеността, приемането на нови етични правила и морални нововъведения, с което по същество се е отричала възможността за нравствен прогрес в обществото.
В същото време, историческите факти показват, че даже в дълбоката древност, явно следвайки Божия промисъл, такъв прогрес е съществувал. Буда и Конфуций, Мойсей и Исус Христос не са рефлексирали над вече сформиралата се у народа нравственост, а гениално, с помощта на небесните сили, са достигнали до нови принципи и норми на поведение и морал, откривали са други, неизвестени за хората хоризонти на човешкото битие!
Понятията зло и несправедливост не са следствие и не произтичат от самата природа на нещата, а доброто и справедливостта са в причинно-следствена връзка с нещата от сътворения свят, следователно тяхната семантика подлежи на промяна. С развитието на човешката цивилизация актуалността на различните морални категории целесъобразно се е изменяла в угода на силните на деня и е обслужвала техните кланови и групови интереси. На практика това е вършела „армия“ от платени обществоведи, философи, историци, журналисти, икономисти и др.,които са адаптирали гениалните прозрения и образцовия висок личен морал на духовните Учители към представите, желанията и настроенията на богатите им и властващи клиенти и повелители.
Наскоро Оксфордският речник избра за дума на 2018 прилагателното „токсичен“ (toxic), разпростриращо се, включително, и върху междуличностните отношения. Стряскащото е, че за 2016 година думата бе „пост - истина“ (post-truth, менте), а речникът Collins обяви за 2017 година за най-често употребявано словосъчетанието „фалшиви новини“ (fake news). Ако към тези обективни свидетелства прибавим и оценката на 45-я президент на САЩ Тръмп за лъжовните американски, а по същество и глобални световни медии, то с увереност можем да кажем, че през последните десетилетия за болшинството от хората по света не остана почти нищо истинско, на което да вярват и почти нищо правдиво, което да следват!
Историята, а и неолибералното настояще драматично показват, че нравствените правила и традиции са много леки препятствия за преодоляване и удобни манипулативни оправдания на „избраните“ в стремежа им да задоволят нагона си за богатство, удоволствия и неограничена власт: в началото на XVI век, при папа Лъв Х, опрощаването на греховете на католиците се е извършвало с индулгенции срещу заплащане; утвърждаването на християнската вяра чрез католическите кръстоносни походи срещу неверните през 1204 година се превръща в елементарно разграбване на Константинопол и събаряне на православна Византия; от края на XV век огнените клади на „светата“ инквизиция изгарят хиляди католици, обявявайки ги за еретици и за най-малкото свободомислие.....
За да реализират високите си цели „свободните зидари“ преплуваха океана и изградиха своя „Нов свят“ на братство, свобода и знание, записвайки в „Декларацията за независимостта на Съединените щати“ от 1776 година, че: „всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотнемаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие. И за да гарантират тези права, хората си учредяват управление, което извлича справедливата си власт от съгласието на управляваните“, но не след дълго тези високи и верни слова за „правото на живот за всеки“ останаха само на хартия – първи бяха жертвани местните индианци, след тях японците, корейци, виетнамци, а накрая „силата“ на изключителните изпитаха върху гърба си и сърбите в Европа, и иракчаните, и либийците, и сирийците.
Сваляйки от власт монархията и аристокрацията, Великата Френска революция провъзгласи през 1789 година високите си нравствени критерии към управлението, заявявайки: „.... че непознаването, забравянето и незачитането на човешките права са единствените причини за общественото нещастие и влошаване на управлението..“, а чл.1 на „Декларацията за човешките права и свободи“ провъзгласи: „Хората са и остават по рождение свободни и равни по права“, което неминуемо трябваше да се случи, но не касаеше колонизираните от Франция народи и страни през последващите два века.
Не по-малко двусмислено и парадоксално звучат и констатациите на К.Маркс и Фр.Енгелст в „Манифеста на Комунистическата партия“ от 1848 година: „Пролетарият няма собственост; неговото отношение към жена и деца няма вече нищо общо с буржоазните семейни отношения; съвременният индустриален труд, съвременното капиталистическо иго — еднакво и в Англия, и във Франция, и в Америка, и в Германия — са заличили у него всякакъв национален характер. Законите, моралът, религията са за него само буржоазни предразсъдъци, зад които се крият буржоазни интереси“. Ако тези императиви бяха останали само на хартия, те винаги биха провокирали само спорове, но не и ако не се бяха превърнали в действащи реални морални норми за новия социалистически свят. Днес, от позицията на 2018 година, когато Кодекса на строителя на комунизма отдавна е в историята, можем определено да кажем, че написаното от основоположниците на марксистката философия напълно се покрива с изискванията на доктрината от 1992 година „Третия път“ на Бил Клинтън, пледираща за тоталната глобализация на света, за еднополови семейства, за национален нихилизъм, за отмиране на държавата, за отказ от моралните устои на обществото, за принизяване на духовността в отношенията между хората и т.н.. И се оказва, че и реалният социализъм, и неолиберализът са с едни и същи идейни вдъхновители, криещи глобалните си материални интереси зад призиви за свобода и грижа за хората. Върхът на това лицемерие е констатацията в „Манифеста“, че „Пролетариатът, низшият слой на съвременното общество, не може да се вдигне, не може да се изправи, без да бъде хвърлена във въздуха цялата надстройка от слоеве, които образуват официалното общество“.
Нима е възможно успехът и щастието на едни хора, да бъде постигнато чрез физическото и духовно ликвидиране на други, също такива хора. Оказа се, че е възможно, но това революционно самоунищожение не излъчи победител, а роди столетия омраза, смърт, мъчения, прекър-шени съдби и лични трагедии за милиони жители на планетата. Нима това е бил промисъла на Твореца, когато с любов е създавал човека, прекрасната жива и нежива природа, топлината и радостта от добре свършената работа?
Различните обществени системи – плод на политическо инженерство, търпят крах главно поради факта, че тайните структури, които дърпат конците на световните събития, създавайки свои мозъчни центрове, подценяват силата на интелекта, вярата, волята и чувствата на отделния индивид – обект на тяхното въздействие. Хората с власт и пари са убедени,че декларираната етика в отношенията е прекрасен параван, зад който могат да се скрият всички мисли и действия, насочени към установяване и укрепване на личната власт и увеличаване на личното или кланово богатство. Този тип властолюбци дълбоко в себе си, може би и интуитивно, са апологети на немския философ Ницще и на неговия „свърхчовек“, разделяйки морала на „робски“ и „господарски“– робския е за обикновените хора и е източник на нихилизъм, докато за „изключителните“ хора моралът сам по себе си е вреден и не спомага за разцвета на техните сили. Изключителните хора, казва Ницще, „трябва да следват собствения си „вътрешен закон“,,а любимото му мото е: „Стани това, което си!“.
Почти като у Синатра и Горбачов! Когато такива хора, с такова кредо стават политици на ръководни постове, то те обикновено, след като заемат съответния висок пост, бързо се самоопределят за месии– спасители, неусетно превръщайки се в най-обикновени популисти и демагози, като в повечето случаи, оставят неразбрани и бързо са забравяни от хората.
В съвременния свят, с малки изключения, няма политици, ръководители на държава или на многостранни политически съюзи, които с дейността да са пример за казаното от Аристотел, че „етиката не е в сферата на теоритическото знание, а е възможност за проява на политическа мъдрост“. Великите мъже от древността, които с творчеството и живота си са пряко свидетелство за силата на етиката като съвкупност от нравствени правила са образец на политическа мъдрост. Истината е, че техните послания, преминали проверката на времето са единствените морални императиви, които гарантират гражданския мир, просперитета на обществото и отделната личност, обуславящи прогреса на цялото човечеството.
Земните цивилизации, както всичко живо в природата, имат две възможности за развитие – или да деградират, или да прогресират в развитието си. Ето защо в XXI век българската държава и общество са изправени пред кардинален избор – или развитие, или деградация. Развитието в условията на четвъртата технологична революция предполага интелектуално обезпечаване на обществено-икономическите процеси, обединение на нацията в името на стратегическата цел – благоденствието на народа и просперитета на държавата, както и съгласие за приемане от обществото на православната етика като система от базови принципи и норми, регулиращи обществените отношения и отношенията между държавата и нейните поданици. На нашето общество днес е крайно необходим общоприет и напълно осъзнат от всички единен стандарт за оценка на собственото поведение и отговорности, както и тези на съгражданите и на обществото като цяло!
Интелектуалното обезпечаване на новия Модел на развитие изисква преди всичко преосмисляне на основния философски въпрос – приемането на съзнанието за първично по отношение на битието. Поставянето на човека в центъра на общественото развитие на практика означава,че българското общество следва да се откаже от материализма като основа на обществените отношения и да възприема духовното начало като база за развитието на обществото. На тази основа следва да се разработи и възприеме от цялото общество мироглед, който да утвърждава духовността като цел, средство и съдържание на вътрешната и външна политика и единствен критерий при определяне целевите задачи на отделните сфери в управлението на държавата.
Безспорно новия Модел на развитие следва да отговори на няколко изключително важни въпроса за нормалното функцио-ниране на държавата и обезпечаване на гражданския и социален мир в обществото. Това са въпросите: за справедливостта и свободата и гарантиране на тяхното едновременно действие; въпросът за единоначалието; въпросът за отговорността на отделните граждани, на ръководителите от всички нива и на държавата към всички нейните поданици без изключение.
Как бихме могли чрез православната етика да обединим едновремнното и всеобхватно действие на „свободата“ и „справедливостта“ за всички граждани в един нов Модел на развитие на България?
В Китайската народна република, чрез учението на Конфукций, последователно търсят решението на този въпрос. През 2020 година се планира да бъде масово внедрена,експериментираната в мимента Система за социални кредити, която да стимулира онези граждани на Поднебесната, които спазват в ежедневието си правилата на конфуцианската етика. Подобна работа се води и в Русия, където се изгражда Системата е за формиране на социални рейтинги на всички граждани а на ХVIII конгрес на управляващата партия „Единна Русия“ през декември т.г. бяха приети „Етични правила“ за членовете на партията и създадена надпартийна Комисия за контрол за изпълнение на правилата.
Според китайския мъдрец изравняването, т.е. справедливостта между членовете на обществото върви по две линии: първата е, решаване на противоречието между стари и млади, между родители и деца или т.н. синовна почтителност (сяо). „Почтителността към родителите и уважителността към по-големите братя – това е основата на човеколюбието“ и още: „Недостоен е да се назове син онзи, който обича друг човек повече от баща си!“ В „Ритуала“ принципът „сяо“ установява взаимност в отношенията между неравни хора по оста на времето: почестите, които синът оказва на бащата и как те се връщат към него чрез грижата и уважението на децата му, когато той стане безпомощен. Втората е в социалното пространство, където функцията за изравняване на човешките отношения, т.е. справедливостта, се изпълнява на „чжен мин“. Вложеният от Конфуций смисъл в тези правила е, че всеки член на обществото е силен, т.е. „тежи на мястото си“ с резултатите от своята дейност, за която, при добро изпълнение, той получава максимално внимание и поощрение.
Впоследствие, този резултат от добре свършената работа той "разменя" с признанието, израстването и достойното си място в йерархията на иначе социално разделеното обществото и по този начин реализира свободата си.
Православната етика, изведена в Новия Завет, също гарантира свободата на човека:
"Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите ; хлопайте и ще ви се отвори , защото всеки , който иска получава; който търси намира и на тогова, който хлопа ще се отвори...И тъй всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях, защото това е същината на Закона и на пророците". За да си наистина свободен, имайки всички възможности да реализираш себе си, най-важното и съществено условие е да бъдеш справедлив към себе си и обективно да оценяваш постъпките си, но и да си справедлив към всички хора. Само така, реализирайки свободата си, няма да предизвикваш нито завист, нито омраза, нито противодействие от страна на обществото и хората и ще бъдеш истински свободен.
Системообразуващият принцип на мирозданието е единоначалието. Не може да има обшество без организация, ръководител и отговорности. Православната етика приема този принцип, но поставя и неотменими изисквания към ръководителите, като най-главното от тях е постоянната им и всеобхватна грижа към подопечните. Във всички велики учения от древността заветите към обикновените хора носят пожелателен характер, но за "водачите" изпълнението на тези строги и високи нравствени изисквания са били задължителни. В Новия завет ( Мат.,5:3) четем:
"Чули ли сте, че е било казано:"Обичай ближния си , но мрази неприятеля си!" А аз ви казвам: Обичайте непрятелите си и се молете за тия , които ви гонят" –което означава винаги да се търси съгласие и допустим компромис в отношенията.
"Внимавайте да не вършите делата на правдата пред човеците за да ви виждат" – което означава,че не се приема показността, с единственото желание за създаване на добро впечатление.
" И тъй, когато правиш милостиня не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците за да бъдете похваляни от човеците" - което означава ,че имащият трябва да излъчва самокритичност, скромност, състрадание и покаяние.
"Когато се молите , не говорете излишни думи ,както езичниците,защото те мислят ,че ще бъдат послушани заради многото си говорене" – което означава, че в общуването човек, особено ръководителят, трябва да се стреми към простота, ясност и откритост.
"Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда и където крадци подкопават и крадат" – което означава, че човек трябва да се пази от алчност и користолюбие.
"Но събирайте си съкровищата на небето, където молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават и крадат" – което означава, че няма по-висока ценност за човека от духовността в отношенията.
В наше време, огромното болшинство политически лидери по света се черкуват, градейки ореола си на вярващи християни. Но, за съжаление, щом като по "делата им ще ги познаваме", то за непредубедения наблюдател не е трудно да открие в тяхната управленска дейност лицемерие, двойни стандарти, откровенна лъжа, финансови спекулации, алчност и даже заповеди за мъчения и убийства на хора. Единственният сред световните лидери, когото общественото мнение приема за дълбоко вярващ православен християнин е Владмир Путин. За нас, българите, този факт е от изключителна важност. Но не така, както го разбира нашия министър-председател, търсейки облаги и изгоди от контактите си с православния брат, руския президент.
За политиците и анализаторите от първостепенно значение е лидерите на великите сили да бъде прогнозируеми и тяхната политика да почива на стабилни и установили се в международните отношения принципи. За всеки непредубеден човек по света такъв политик е Владимир Путин. Но най-важното и същественото е ,че неговата дейност и изяви безусловно и еднозначно винаги съответствуват на духа и буквата на православната етика.
По повод на решението на САЩ да излязат от Договора за ракетите с малък и среден обсег, Путин, декларирайки категорично, че РФ изпреварващо ще отговори на евентуален първи ядрен удар от страна на САЩ, сподели с аудиторията на Валдайския клуб: " .. ние ще бъдем жертви на агресия, и като мъченици ще попаднем в рая, докато те просто ще издъхнат, защото няма да успеят даже и да се покаят". Тази мисъл на президента недвусмислено показва ,че неговите разсъждения се базират на завета :"Чули ли сте ,че е било казано " Око за око ,зъб за зъб!" , а аз ви казвам "Не се противете на злия човек!", което показва ,че човекът, който държи в ръцете си съдбата на човечеството, при избора си на решение се ръководи от проверените и доказали се във времето норми на православната етика. В същото време, ако си спомним и известното му изказване: " За какво ни е свят, в който няма да я има Русия!" можем да направим кардиналния извод, че ако има агресия срещу РФ и нейните съюзници, то със стопроцентна сигурност, без ни най-малкото съмнение ще последва унищожителен за агресора отговор.
И още. На срещата си със съветника на президента на САШ Джон Болтън в Кремъл Путин направи поредния извод, който отново се базираше на горепосочената православна заповед. Той заяви: "Честно казано, нас ни удивлява факта, че Съединените щати предприемат по отношение на Русия абсолютно с нищо не предизвикани действия, които в никакъв случай не можем да квалифицираме като дружески. Практически, ние даже не отговаряме на нито една ваша "инициатива" , но не! – всичко това продължава и продължава".И отново Путин декларира, че той не иска да се "противи на злото" и е готов да чака вразумяването на американците. Да чака така, както съветва православната етика! Но в същото време там, където се нарушават грубо и жестоко правата на християните, като, например, в Сирия и Южна Осетия, или е нужна помощ и подкрепа за православните братя, като в Крим и Донбас, Русия под ръководството на Путин ще действува бързо и решително!
Съвременното българското общество има крещяща ежедневна нужда от общовалидна поведенческа система, която да се базира на православната етика. Преди всичко такава ни е необходима за да предопределим бъдещето си място в новия, полицентричен свят, но тя, с духовността си и морала, трябва да легне в основата на новия Модел за развитие на страната.Одобрена и приета на национален референдум, тя ще е легитимен за изпълнение Обществен договор между народа и политическата класа и ще гарантира просперитета на Отечеството!
Според докладите на Ню-Йорския Глобален институт "McKinsey" (MGI) и на Конференцията на ООН по търговия и развитие (UNCTAD) с разгръщането на 4-та технологична революция светът го очаква "господството на безсмъртен елит и злобни лумпени, които ще бъдат защитавани от роботи, и те, заедно, ще се защитават от безсмъртните елити на воюващите с тях империи". В прогнозите си до 2030 година UNCTAD приема, че над 20% от работната сила на земята ( около 800 млн.души) ще бъдат изхвърлени на улицата от роботи и автомати . В доклада е обоснована възможността човекът да бъде заменен от работи, практически, във всяка сфера, където могат да бъдат спазени два принципа: ясни инструкции и разделянето на дейността на отделни етапи. Оттук следва ,че роботите ще могат да заменят не само хирурзите и войниците , но те ще могат да обучават ефективно и бързо други роботи и самите да се самообучават. И както казва нобеловия лауреат по икономика Пол Кругман: "Умните машини правят ненужни умните хора!". Синтетичната биобогия ще създава организми по строго зададени свойства чрез "редописа" на генетическия код.Това няма да са кукли от секс-шопа, андроиди или репликанти.Това ще са хора ("организми"), но хора, създадени изкуствено! Живи роботи. А за да удовлетворят всеки каприз, някои от тях ще имат хипертрофирани органи и извратен интелект за да отговарят на платежоспособното търсене. Но безсмъртието на едни ще налага следене и регулиране настроенията, потребностите и числеността на болшинството други, при осъществяван постоянен контрол чрез "чипиране".Всичко това заедно ще бъде ежедневието на света в бизките десетилетия и това не е фантастика, а жестока очакваща ни реалност!
Единственият начин, създаденото от Бога човечество да спре собственото си самоубийство е то да запази високата си нравственост, завещана от великите Учители на различните духовни цивилизации. За българският народ това е православната етика, която трябва да е водеща за всеки човек, включително и за онези учени, които с труда си дърпат технологиите напред.Това е и историческият ни дълг пред дедите ни и пред бъдещите поколения – да издигнем своя "стена на живота " за да спрем вакханалията на злите сили по нашите земи!
N.B. В последна сметка светът отново се разделя на две части: едните, които търсят взаимно приемливо решение за съвместяване на високия морал с високите технологии в името на добруването на човека и другите, за които установяването на глобалния Нов робовладелчески световен ред е изпълнение на завета на империята на злото.
В тази връзка, предлагаме на нашите читатели да се запознаят с високо нравствените Послания на духовните Учители на човечеството в нашето Приложение (BRODBG.COM). Така, осмислено всеки ще може да направи своя избор и да даде гласа си за бъдещия свод от православни правила, които да бъдат в основата на новия мироглед на българина, да бъдат вградени в темелите на обществото, с които да посрещнем предизвикателствата на бързопроменящия се XXI век!
С доброволното приемане на православната етика за наш общ нравствен закон, ние ще извърщим велико историческо дело –смирение , покаяние и единение на българската нация, сега и завинаги!
България има и дълг пред прадците ни да издигне високо знамето на православието в днешния бездуховен свят! Великият български държавник и владетел св. Цар Борис–Михаил I– Покръстител даде на всички славянски народи език и православна вяра , с които те изградиха своята държавност. И днес, обединени от православната вяра и свещенния ни език, ние имаме прекрасната историческа възможност да превърнем огромна част от планетата в "оазис" на духовността и съгласието между народите!
