МЪДРОСТТА НА БЪЛГАРИЯaqmn->name

Цивилизационен избор без огън и меч
В преломен момент 1150 г. след покръстването


01 Февруари 2016

1150 години след официалното приемане на православното християнство по нашите земи и след полагането на основите на Българската православна църква като институция, сме отново в преломен момент. 

Сега не ни заплашва връщане към езичеството, а загуба на това, което опазихме през османското робство и през комунистическия експеримент. Еднозначно свидетелство за това са думите на патриарх Неофит в официалното му слово на честването на 1150-годишнината от покръстването на българите:

„...Днес ... православният ни народ живее в условията на духовни изпитания и нерядко се увлича по съмнителни ценности и идеали, които, вместо към тесния път на вечния живот и наследяването на Царството Божие, го тласкат към широкия път на греха.“

Може би, за да омаловажи това послание, един преходен днешен държавник се опита да измести акцента от патриаршеското слово към измислен проблем. Едва ли не личната моментна позиция на този държавник била застрашена от факта, че Светият синод признава исторически факт: че първородният син на български цар се титулува цар. Но 1150 години след покръстването не е важен опитът на един властимащ да засенчи основния въпрос, ясно поставен от главата на Българската православна църква:

„Ако искаме и днес нашият народ и държава да се радват на мира и благоденствието, които дарува Божията благодат, трябва да сме твърди и непоколебими в изповядването на спасителната православна вяра, завещана ни веднъж и завинаги от живота и делото на първия български християнски владетел и винаги пазена от нашия благочестив народ като най-скъпоценно съкровище и залог за нашето пребъдване във вековете.“

Колко са основателни патриаршеските опасения показа и отношението на политическата прослойка към една научна конференция, състояла се дни преди 2 май, деня на Светия равноапостолен цар Борис-Михаил Покръстител. Уважиха я учени, дипломати от Белорусия и Сърбия, двама леви депутати и най-вече обикновени патриоти.

Научната конференция „1150 години от покръстването – цивилизационният избор на България”. бе организирана от Славянско дружество в България и Национално движение „Русофили“, с благословението на Светия синод на Българската православна църква. В приветствието си, прочетено от митрополит Серафим, патриарх Неофит подчерта, че „светият наш цар Борис-Михаил I освен приемането на християнската вяра, положи основите на поместната църква, без която българският народ можеше да бъде асимилиран от по-напредналите си съседи.“

Различни докладчици отбелязаха, че сега, когато ни карат да учим децата си по други модели и да се молим по други модели, е много важно да си дадем сметка за цивилизационния избор, направен от цар Борис I.

Да се покръстиш означава да приемеш своя кръст и да го носиш, заяви д-р Венцислав Каравълчев от Богословския факултет. Той обясни че Борис I е „равноапостолен, заради особените му усилия в разпространеняването на благата вест – Евангелието. Нито огън, нито меч е използван за проповядването на християнството, а само личен пример, както и институционализирането на вярата сред народа и част от аристокрацията.“ Покръстването е осъзнат избор на цар Борис I, каза Каравълчев.

Историците нееднократно припомниха факта, че Борис I е напуснал отшелничеството си в манастира, за да свали от трона и да ослепи сина си Владимир, заради неблагоразумното му намерение да върне езическите храмове и защото не е бил достатъчно последователен и настойчив в утвърждаването на новата вяра. Преди да предаде властта на Симеон, светият цар Борис I въвежда славянобългарския език както в богослужението, така и в държавната администрация и сменя старата столица Плиска с Велики Преслав, за да стане необратим цивилизационният избор.

Само 5 години след покръстването църквата ни е обявена за автокефална – на 8-ия Вселенски събор. България става стожер на световната православна  цивилизация, благодарение на цар Борис I, заяви Каравълчев.

Вярвам, че българският напод ще създава нови образци на културата, благодарените на този цивилизационен избор, каза професорът от МГУ Дмитрий Михайлович Крутихин. Той подчерта почитта на руските християни към българските учители и българските архиереи, които по времето на Борис и Симеон са разпространявали вярата и писмеността по сегашните руски земи.

Ян Минарж, председател на Славянския комитет в Чехия също оцени високо ролята на българските книжовници „от Висла до Днепър“.

Историкът проф. Илия Илиев от Института по история определи приемането на православното хирстиянство като „революция в развитието на българския народ“. Един от най-сигурните начини за запазване на революционните промени е въвеждането на българския език и писменост, осъществен от св. Климент и неговите книжовници, отбеляза професорът.

Целта на конференцията беше да се опрем на нашата църква, както българите са се опирали на нея по време на робството, защото тя не е предавала народа, заяви след събитието Крум Лазаров, съпредседател на Славянското дружество.