МЪДРОСТТА НА БЪЛГАРИЯaqmn->name

Възрожденски патриот, храбър воин и блестящ стратег
ген. Стойо Брадистилов

Aвтор:  Маргарита Брадистилова

18 Юли 2018

Да се завърнеш в Родината си, за да работиш за европейския ѝ просперитет

Генерал Стойо  Петков Брадистилов е роден на 14.септември.1863 г. в историческото Панагюрище.

Баща му – Петко Стоев Брадестилов е дългогодишен кмет/векил/ на възрожденско Панагюрище, спомоществувател на първия български превод на Виктор Юго – драмата „Лукреция Борджия“/ дело на Константин Величков и Г.Николов/, създател на фирмата „Балканският лъв“ в Балкапан – Цариград – търгуваща с Австроунгария, Франция,Англия, Персия и Египет. В качеството си на кмет – той убеждава общинарите да отпуснат стипендии за европейско образование на талантливите ученици Марин Дринов и Нешо Бончев. Дядо му – възрожденският учител Стою Брадестил с прочувствена парламентарна реч призовава делегатите да се обърнат и към европейските сили,за да помогнат на България пред Първото Велико Народно събрание в Оборище – 1876г. Пенчо Славейков в безсмъртната епопея „Кървава песен“ пише:

"...и тамо Брадистила, от час на час лице
извръщайки, пред тях разправяше,ръце
размахал...“

/ Славейков,П.П.,Съч.Т.3,с.70/

 

Бъдещият генерал участвува с дядо си, баща си и брат си в Априлското въстание. След жестокото му потушаване, заедно с брат си Стефан са опълченци на Шипка. По време на Съединението първи развяват знамената на Победата в Панагюрище, още на 2.IX.1885 .

Завършва Военното училище в София и спечелва конкурс за специализирано образование в слънчева Италия, на който се явяват 35 души. С отличие СЕ ДИПЛОМИРА В Генералщабната академия в Торино през 1891 г. На конен турнир се запознава с Лайош Кошут, който споделя добри спомени за българите, останали от времето на унгарската емиграция във Видин и Шумен през 1849-1850 г. Ректорът на Генералщабната академия проф.Корси,оценявайки високо качествата на българина Стою Брадистилов, го кани след завършване на Академията да остане на преподавателска работа , но той  незабавно се завръща в Родината, за да работи за европейския ѝ просперитет.

На 20.I.1912г. получава звание генерал-майор.

През  Балканските войни 1912 – 1913 г. е началник на 10-а сборна дивизия, в която  влизат 17 пехотни дружини, 9 батареи плюс конен ескадрон. Общата численост на личния състав възлиза на 342 офицери, 28 чиновници, 23,322 подофицери и войници. Общо - 23,692 души.

Първа бригада от дивизията тръгва в настъпление по южния път за  Люлебургас. Надвечер със стремителна атака бригадата завладява последователно две турски позиции и през нощта остава на линията Люлебургас – чифлик Лурико. В същото време Втора бригада /47 и 48-и пехотни полк/  настъпва от Бабаески по северния път за Люлебургас.Бригадата се разполага западно от чифлик Лурико. На 17.Х. Първа пехотна настъпва между Люлебургас и чифлика Саранли, разбива неприятелския отряд и прекарва нощта на височините източно от Люлебургас. Противникът опитва да контраатакува, но е отбит и дивизията остава на позицията Мюселим – Люлебургас.

На 18.Х. Десета дивизия завладява Бедеркьой и стартира атака по левия фланг.Първият сериозен пробив в армията на главнокомандуващия Абдулах паша е извършен от българските войски, командвани от  генерал Брадистилов.

При обсадата на Одрин , неговата дивизия е дислоцирана на юг от крепостта, в направление Люлебургас – Чаталджа. В мочурливото балканско бойно поле генерал Брадистилов прилага тактиката на европейското си образование в топонимията на военната наука. Избира стратегическо възвишение, под естествено прикритие и непрекъснато следи вражеските позиции. Скоро съзира, че откъм Босфора се задава огромна войскова маса. Очевидно е имала за цел да подсили таборите и заедно да ударят българите в гръб, обсадили Одринската крепост. Почувствувал огромната опасност, която надвисва над нашата армия, генерал Брадистилов незабавно издава заповед за настъпление. По-късно става началник на Корпуса при Чаталджа и Булаир. След падането на Одрин, през втората част на Балканската война е началник на частите, дислоцирани между реките Места и Марица.

През Междусъюжническата война командва войските в Западна Тракия.

От 1914 до 1918 г. е началник канцеларията в Министерството на войната.За кратко време е министър.

От 1917 г. е произведен в чин Генерал-лейтенант.

В запаса е от 1918 г.

Умира на 23.Х.1930 г. Погребан е в Централните Софийски гробища.


Носител е на следните ордени, отличия и медали, дарени на Националния военно-исторически музей- София:

  • Ордени „За храброст“ – български
  • „Франц Йосиф" – велик кръст -7 –А- 1812
  • „Франц Йосиф" – рицарски
  • „За заслуги“ – австроунгарски
  • „Св.Анна“ – руски
  • „Меджидие“ - турски     
  •  „Железен полумесец“ – турски
  • „Корона“ – пруски
  • „Железен кръст“ – германски
  • „Св. Александър“ – руски
  • „Св. Александър „ с грамота
  • „Емануил Филиберто“- италиански
  • „За заслуги“ – български
  • „За заслуги“ с грамота 1888г.
  • Колодка – Виена -1916г.
  • Медал „Първо Пловдивско изложение“
  • „ За войната 1885 г. с грамота 19.февруари.1887 г.
  •  „За заслуги към Червениая кръст“
  • Почетен знак „ За независимостта“1908 г. и др.
  • И  не на последно място, посмъртно е удостоен с орден „Стара планина“ от Президентството на Република България.