ВРЕМЕ Е...aqmn->name

Време е за...Ботев
Време е за...Национално единение


02 Юни 2016

140 години по-късно, България е разединена, с потъпкани национални ценности. 140 години по-късно, имаме ний нужда от Ботев. И от другите велики българи, които дадоха живота си за Отечеството. 

 „В продължение на 8 години аз видях сичките наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора… Признанието смалява вината и нравствено, и юридически, затова аз се и покаях. Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан, главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите“.[1]

На 1 юни 1876 г.  в сърцето на Балкана поробената българска земя се прощава с още един от своите велики синове – Христо Ботев. Велик българин, който изминава съдбовния път от родния Калофер до голготния път на своето безсмъртие. Велик българин, който ни завеща любовта и вярата му в способностите на българския народ да бъде единен и сам да гради бъднините си.

„Момчета! Боят ще скоро да се захване… Да покажем,
братия, че знаем да умираме за нашето мило отечество!“

140 години по-късно, когато пукат салютите и честваме Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България, говорим за нещо, което всички знаят – българскят народ се чувства изоставен, лишен от национални идеали. Основни доминанти са бедността и несправедливостта. 140 години по-късно, България е разединена, с потъпкани национални ценности. 140 години по-късно, имаме ний нужда от Ботев. И от Левски. И от другите велики българи, които дадоха живота си за Отечеството. Имаме ний нужда да пазим техните завети и идеали и най-вече да бъдем единни. Да пазим тази земя, която Ботев и Левски, и другите велики българи обичаха и дадоха живота си за нея. 

„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира...“


[1] Ботев, Хр. Събрани съчинеия в три тома: из писмо до Т. Пеев, 12 февруари 1876 г.- С., 1976г., т. 3,стр. 235-237