ВРЕМЕ Е...aqmn->name

БРОД.bg – време за действие!
25 години стигат! Господа „демократи“


13 Януари 2016

В началото на октомври т.г. агенция „Блумбърг“ предаде съобщение на кореспондентите си Елизабет Кемпбел и Тим Джоунс, че Одиторът по бюджета  на щата Илинойс, с главен град Чикаго, където е започнал кариерата си президентът Обама, е обявил за задържане изплащането на пенсиите на всички пенсионери в щата:„При цялото ми желание да направя това, пари няма“  и е обещал да погаси задължението на държавата към тях до юни 2016 година, подчертавайки, че на алчните кредитори по дълговете на щата Илинойс лихвите ще се плащат в срок, тъй като „те са с по-висок  приоритет, от който и да било“. Този факт е стряскащ, както за днешна Америка, но така също и за бедна България, членка на богатия Европейски съюз!

Напрежението в българското общество расте. То се пренася и на страниците на нашето списание „Сигурност", по интернет-форумите, по улиците на Европа.

В речта си пред Генералната асамблея на ООН на 28  септември т.г. Владимир Путин заяви: „Сегашното положение в международните отношения така повече не може да се търпи!" На следващия ден вечерта, след срещата с президента Обама, Съвета за сигурност на РФ взе решение за началото на военната операция в Сирия срещу терористичната човеконенавистна организация „Ислямска държава".

За всичи хора по света, които с основание очакват за себе си  по-добър и справедлив  живот  става ясно - идват  времената на решителните действия!

Вече не е достатъчно да се констатират фактите, да се разбулват скритите ходове на задкулисието и да се назовават нещата с истинските им имена - днес е крещящо необходимо да търсим и намираме алтернативните решения, с легални  и ясни послания да мобилизираме огромната част от българското общество, което не е обвързано със статуквото на „Вашингтонски консенсус" и е наясно, че за 26 години  понятията   „държава", „национална идея" и „суверинитет" изгубиха своя истински, най-важен смисъл и значение за обществения живот на страната.

В югоизточната част на Европа има територия от 110 000 кв.км, където властвува корупцията, простащината, лъжата и двойните стандарти, шири се дебилизация и животинска страст към пари и забогатяване. И не бива за  това състояние на нещата да търсим оправдание и вина в българския народ, имал щастието да се роди на тази прекрасна земя! Най-лесно е да се обвиняват хората, че неправилно гласуват, че безропотно търпят бедственото си положение, че допускат да бъдат лъгани от демагози и популисти. Историческа истината е, че всяка малка или голяма група от хора без лидер е стадо. Голямата общност хора с истински лидер - това вече е народ, който чака от водача си да му осигури комфорт и безопасност. За съжаление, в това отношение България нямаше късмет през годините на прехода. Причината, вероятно е, че моделът на развитие на страните, изпълняващи изискванията на „Вашингтонския консенсус" не предполага силни политици-интелектуалци и харизматични фигури да ръководят подконтролните „доминиони". Днес е времето на жалки, слаби и леко управляеми клоуни, които да са удобни на „големите световни началници". Те се подбират и назначават след поемането на лична отговорност да изпълняват безпрекословно всичко, което новите властелини считат за необходимо при функционирането  на световното  неолиберално статукво на съответната територия. И както споделя Вицепрезидент Маргарита Попова:

 „Отнемат ни удоволствието да бъдем закриляни от наистина талантливи и умни хора, които генетично и чрез допълнително придобити знания могат да предпазят, да предотвратят, да минимизират, да не претоварват общността с тотално разминаващите се днес ценности и интереси".

В тази връзка напълно естествено е, че първата  задача пред нас е          

БРОД.bg" да намери и единодушно да приеме  своя лидер,

който заедно с нас да каже:

Ние сме против статуквото на „Вашингтонския консенсус". Ние не искаме „Промяна на  модела  на управление!"

Ние „Искаме промяна на модела на развитие!",

при който държавата да поеме пълната си отговорност за възрастните и подрастващите, за хората в неравностойно положение и децата без родители, за бедните, и бездомните, за обезверените и безработните - така, че всички българи да живеят добре, да се чувствуват  защитени и уверени в бъдещето си.

Ние сме против онази демокрация, при която никой не носи отговорност, а цялата политическа класа, независимо от декларираната си идеологическа насоченост, вече години наред защитава и увеличава единствено собствено си богатство, пазейки  като „зеницата на окото" си идеите и практиката на неолиберализма, въплътени в неадекватните  императиви на „Програмата Ран-Ът" за България.

На нашия народ му е нужна

национална идея, превърнала се и в цел на държавата,

идея, която да изведе България от това състояние; кауза, гарантираща осъществяването на нов национален цивилизационен модел, зачитаща българската история и традиция,  гарантираща правата и свободите на единната българска нация и на всеки гражданин,  генерираща национална сигурност, икономически и екологически просперитет на Отечеството и която да осигури средно качество на живот по европейските стандарти за всеки българин. Тази нова национална идея трябва да е гръбнака на

идеологическата платформа на „БРОД.bg"

за изграждане на нов модел на развитие на България, водещ към благополучието на страната и социална справедливост за нейните граждани. Идеологическата ни платформа е призвана да обезпечи функционирането на такъв икономически механизъм, който всестранно и ефективно да реализира универсалната постановка на Адам Смит: „Чрез егоизма на всеки към благоденствие за всички!", възприет и приложен блестящо на практика от проф.Лудвиг Ерхард - министър и канцлер на ФРГ през 50-те години на миналия век. Задължение на нашата експертна общност е да изясним и разграничим понятията „алтруизъм", „егоизъм", „кооперация" и „паразитизъм". По същество, от въстанията на Спартак и Ивайло, през Великата Френска и Октомврийска революции, от Гражданската война в Северна Америка, та до  съвременните „арабска пролет“, цветните „революции"  и  бежанското „преселение на народите", „народния гняв, величав" идва от дълбините на унизителното, нищенско съществуване, от дълбокото недоволство от социалното неравенство, от високомер-ното „господарско" и пренебрежително менторско отношение на богатите към бедните, на властимащите към подчинените, на силните и „изключителни метрополии" към безправните и създаващите материалните блага „колониални" народи. Неумелата и неадекватна военна намеса на САЩ и богатите западноевропейски страни в страните от Северна Африка, Близкия изток и Средна Азия станаха катализатор на последвалите събития и критичната маса недоволство запали фитила на борбата на обикновените хора за социална справедливост, която те упорито преследват и намират  единствено  в Германия. Преди повече от 60 години, въпреки проявеното неразбиране на американските окупационни власти, проф. Ерхард успява да наложи модел за развитие на една победена, разрушена и повалена от собственото си чувство за вина страна, която днес се превърна във фар на надеждата и единствен благодетел на милиони безвинни жертви на неолиберализма от целия свят, включително и от България. Феде-рална република Германия постигна това икономическо и социално чудо, защото по-литикономиста проф. Ерхард творчески съчета предприемаческия дух, креативността, желязната дисциплина и самодисиплина на немския народ със силната регулираща роля на държавата, с приемането и действието на добри, адекватни на немската следвоенна действителност закони и справедлива за всички икономически субекти данъчна система.

Национална идея и идеологическата ни платформа следва да дадат отговор и на най-новото предизвикателство пред  света - възтържествуване на междунационалната справедливост. Това означава малките, беззащитни и бедни държави да отстояват в националните си доктрини правото на истински суверенитет, на самоопределние на нацията, на териториална цялост и ненарушимост на границите, на справедливи правила за международна производствена кооперация, за равноправна търговия, за отказ от заробващи финансови споразумения и спекулативни практики, насилствено налагани от новите властелини на света. За България, с нейната древна и героична история на европейска държава, това  означава да има на практика правото на суверенен избор на съюзници и гаранти на националната си сигурност, на отказ от участие във военни съюзи и обявяване на военно-политически неутралитет,  на законодателно закрепено право за разгръщане на духовния потенциал на нацията без вмешателство и диктат на външни „спонсори". За света това означава единодушното утвърждаване на ГА на ООН като постоянно действащ наддържавен орган, приемащ решения с квалифицирано мнозинство, в компетенцията на който да бъдат глобалните въпроси за войната и мира, за прилагането на силата и нормата в международните отношения, за границите и суверенитета, за налагането на икономически и политически санкции, за изработването и съблюдаването на правилата на международното разделение на труда, международната търговия, международната кооперация, протекционизма и функционирането на свободните икономически зони. Принципът за междунационална справедливост предполага методите, подходите и инструментариума на глобализацията, облагодетелстващи транснационалните корпорации и големите световни олигархични центрове да бъдат извадени от употреба и инкриминирани чрез приемането на съответните международни правни норми, регулиращи външно-икономически и финансови отношения между страните. Опитът от последните години показва, че бедността и фалита на малките държави, в т.ч. и в ЕС, се случва  чрез нормативно ре-гламентираната европейска, или трансатлантическа, или транстихоокеанска принуда за отказ от собствена реиндустриализация и модерно селско стопанство, с цел превземане  на конкурентните  пазари от  големите транснационални  производители на страните от   Г7.  В замяна на тази „кооперация", от общите бюджети на всички страни се формират целеви спомагателни фондове, които ежедневно генерират корупция и социална несправедливост за населението на обедняващите малки страни, членове на съответните обединения.

Като участници в  историческите процеси на глобалната промяна,следва  незабавно  да изработим и предложим за обсъждане   

стратегическа концепция на „БРОД.bg"

за развитието на българското общество за близките 10 години, която да отговори как ще постигнем реализацията на поставените в идеологическата ни платформа цели и задачи. За изграждането на стратегия е необходимо формулирането на етапи и хронограма, ясен поглед в бъдещето, концентрация на ресурси и балансираност при вземането на решения. Преди четири месеца ние започнахме този процес с конференцията „Брод за България". Търсенето и  намирането на БРОД е  лична кауза за всеки от нас, и ние съзнаваме, че на планетата на свободния избор единствения начин за промяна е чрез референдуми, парламентарни и президентски избори да поискаме от  българския народ да ни даде правото на практика да реализираме идеологическата си платформа.       

Статиите и есетата в последните броеве на сп. „Сигурност" от т.г. красноречиво говорят за огромния експертен потенциал на нашия интелектуален кръг. Тематиката  показва, че спокойно можем да пристъпим и към изграждането на система от неправителствени организации, изследващи въпросите на сигурността и отбраната, на  ро-лята на православната вяра и традиционните ценности, разкриване на изключително актуалната проблематика на геополитиката и взаимоотношенията на България със  страните-гаранти за националната ни сигурност, за ролята на  знанието, парите и  сила-та при упражняването на властта, за функционирането на обществените системи и духовността, за лидерите, елитите и образованието  и т.н.

Участието на българското гражданско общество в изборите: президентски - 2011 (президента е избран с 24,6% от имащите право на глас български граждани), за европарламент 2013 (всичките 17 депутати са избрани от общо 34.84% от имащите право на глас в цялата страна), парламентарни - 2014 (управляващата коалиция е  избрана с общо с 25,3% от имащите право на глас), местни избори 2015 (кмета на София е избран с 24.6% от имащите право на глас) показва, че другата България, обхващаща болшинството от народа не е представена в законодателната, изпълнителната и съдебна власт, което само по себе си е антитеза на демокрацията и диктатура на малцинството. Днешната политическа класа, излъчена от по-малката част от народа, в цялото си многообразие ежедневно осребрява политическите си пристрастия, като участва в преразпределянето на финансовия ресурс от европейските фондове, заделяйки за себе си и партийните си активисти, симпатизанти и съратници съществена комисионна част от всеки европейски проект с българско съфинансиране. След приключване на проектите, преките и косвени данъци от тяхното облагане   влизат в българската  хазна и  се връщат обратно в бюджета на ЕС във вид на членски  внос за участието на България в тази гигантска „далавера" на транснационалните корпорации. Не е случайно, че най-много проекти има в обслужващите сфери - строителство, пътна инфраструктура, селски райони и градска инфраструктура, пиар - кампании и реклама в СМИ, административен капацитет и човешки ресурси, маркетингови проучвания и пр., където контролът върху цената на интелектуалния продукт или действително вложените по количество и качество суровини и материали е въпрос на договорка между страните и лична преценка на контролния орган. Парадоксално е, че в нашата държава има вицепремиер по „харченето" на фондовете, както и министър на финансите, който отговаря за данъчните приходи и разходите по бюджета, но няма резултат от който да е видно, че никой сериозно работи по възраждането на  високотехнологично производство и високоефетивно земеделие - цялата надежда на управляващите е съсредоточена върху „заработване" на  благосклонност у „големите европейски началници" да заделят повече от „трапезата" си за бедстваща България, чиито БВП през 2014 година е бил  над четири пъти по-малък от този на фалиралата и съпоставима по територия и население с нашата страна   Гърция. В българското селско стопанство, което преди години можеше да изхрани три Българии, днес работят три пъти по-малко хора, отколкото са наетите в частните охранителни фирми... Жалка и бедна действителност!

Всичко това се случи и случва в резултат на приемането и изпълнението на порочния модел на развитие на страната, поради  което е логично наши симпати-занти, сподвижници и съюзници да са всички онези, на които не е безразлично бъдещето на Отечеството и, най-вече, младите хора - студенти, ученици, млади преподаватели във ВУЗовете, художествено-творческата и научна интелигенция, браншови и професионални организации, бизнес структури, офицери от резерва на сигурността и отбраната, спортисти и привърженици на спортните клубове, ветерани. Специално внимание и време следва да отделим на координацията на дейността си с обновени леви политически партии, с патриотичните и консервативни формации, за които бъдещето на  България е над всичко при условие, че те еднозначно приемат нашата идеологическа платформа и стратегическата ни  концепция!

Непосредствената ни задача днес е да направим възможното и невъзможното така, щото българите да надникнат над зида, който сами са си изградили към останалия свят и да осъзнаят, че котерийните политически борби, интригантството, тоталния стремеж на олигархията и политическата класа към лично забогатяване не дават шанс на хората да  видят истинските и набиращи огромна сила движения за национална и социална справедливост в света, да станат съпричастни към стремежа на обикновените граждани и, най-вече, на младежта да организират така своя живот, че да изпитват удовлетворение от труда си и сигурност за бъдещото на децата си.

Каузата „Брод.bg" е честна и обединяваща, защото тя се вдъхновява от мисълта на народния гений Васил Левски, който заедно с Любен Каравелов в Програмата на БРЦК е записал:

 Без свобода няма живот. Ние желаеме, щото тая земя, която е населена с българи, да се управлява български, т.е. съобразно с нравите, обичаите и характера на българския народ; ние желаеме за себе си свобода народна, свобода лична и свобода религиозна; с една дума, свобода човеческа и затова желаеме такава съща свобода и на нашите приятели и съседи. Ние не желаеме да владееме над другиго и затова не дозволяваме да ни владеят и другите. Ние причисляваме в числото на нашите врагове и противници и ония български изроди и чорбаджии, които пречат на народната ни цел и ще ги преследуваме навсякъде и всякога. "

Крайната цел е политическото освобождение на българския народ, се посочва в програмата, като за изпълнението на тази задача се разчита на собствените сили. Остро е осъдена политиката на съглашателство на българските чорбаджии с османските власти. БРЦК на Каравелов и Левски ратува за демократично републиканско управление на освободената българска държава и политически модел подобен на швейцарския.

Не по-малко вдъхновяващи за нас са стиховете и личната саможертва пред олтара на Отечеството на двама велики българи – Христо Ботев и Никола Вапцаров.

В далечната 1871 година, Ботев пише:

 Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро.

 И в единний комунистически ред на обществото, спасител на сички народи от вековни тегла и мъки чрез братски труд, свобода и равенство".

На конференция в мароканския град Казабланка, състояла се през януари  1943  година, с участието на  президента на САЩ Ф. Рузвелт и министър-председателя на Великобритания У.Чърчил е приет меморандум, който определя воюващите с оръжие в ръка антифашистки сили в страните-съюзници на „Тройната ос Рим-Берлин-Токио"  за участници в антихитлеристката коалиция и с права на победители след завършването на Втората световна война!

Шест месеца преди това историческо признание за хората, превърнали живота си в подвиг, на Гарнизонното стрелбище в София е разстрелян поета-антифашист Никола Вапцаров, който  с огромна болка и гняв по-рано  бе възкликнал:

                            „О, как се люшкахме в надеждите!...

                           А тегнеше небето ниско.

                          Свистеше въздуха нажежен..

                          Не мога повече! Не искам!..."

Днес става все по-ясно, че за огромното болшинство честни българи от другата, негласуващата  България, приели за себе си, че не могат повече и не искат да са съучастници или безправни свидетели при тоталната реализация на натрапената „Програма Ран-Ът" е дошло време за решителни  действия!

Само, осъзнавайки трагическата несигурност на съвременния свят, и заменяйки „фикс идеята" за безкрайното потребление с осъзната гражданска и човешка позиция, можем да преодолеем черните времена и да сътворим бъдеще, което няма да ни притиска със своята безизходност и обреченост. Това бъдеще трябва да се основава на принципите на справедливостта, защото сега действащия световен модел на развитие, умирайки влече след себе си окончателната и ужасна гибел на вече  привичните ни, макар и силно занижени европейски стандарти на живот и неумолимо ни връща  далеч  назад в годините, при героите на Чарлз Дикенс!