ВРЕМЕ Е...aqmn->name

Време е за... училище
Правителството отделя за образование толкова, колкото в Гвинея или Мадагаскар


31 Август 2016

Просветният закон, отнасящ се до стратегически определящ за националната ни сигурност въпрос – бъдещето на нацията, бе приет ей така на бегом.

„Цивилизационният избор за българите е направен още през ІХ век чрез приемането на православието и развитието на старобългарската книжнина като образец за славянските култури.“

Интервю с проф. Ваня Добрева, заместник-председател на ГС на БСП – София, бивш председател на Комисията по образование и наука в 42-то НС, зам.-министър на образованието за периода 2005–2009 г.

Проф. Добрева, Вие сте сред най-радикалните критици на новия Закон за предучилищно и училищно образование. Оправдава ли се днес този негативизъм?

Не става въпрос за негативизъм. Обатното, винаги съм смятала, че нов закон за средно образование е необходим. Закон, който да отговаря на съвременните проблеми, да въвежда най-успешните и модерни световни практики като дава решения, но в духа на българската традиция. Историята на българското образование – от Възраждането и през целия ХХ век – е органично свързана с утвърждаване на неговия демократичен и обществен характер, с гарантиране на равния достъп на децата до образование, с възможностите, които училището предоставя на всяко българско дете, независимо от имущественото състояние на родителите, да получи знания и да придобие умения. С една дума – българското образование е във фундамента на националното самоосъзнаване, чрез него се е формирало усещането за семейство и родина, за общество и държава. И у нас – такава е ситуацията, образованието не е било разглеждано нито като услуга, нито като дейност, зависима от условията на пазара.

По отношение на приетия през миналата година Закон за предучилищното и училищно образование. В него се съдържат 350 нормативни текста, голяма част от тях са беспорни като положения. Но онова, което не приемам в този закон, причината остро да го критикувам, да подкрепям становището той да бъде отложен и основно редактиран, е, че неговата идеология е опасна за България и за бъдещите поколения. Не приемам неолибералната концепция за образование, върху която се основава Законът за предучилищното и училищното образование, според която държавата се оттегля от тази жизнено важна за духовното здраве на нацията област. В този си вид прилагането на Закона, напълно е възможно, да роди нови противоречия и да провокира остри проблеми.

Как, според Вас, ще действа Законът за предучилищното и училищното образование през новата учебна година. Очаквате ли изненади?

Да, очаквам. За съжаление, не с позитивен знак. От 1 август е в сила Законът за предучилищното и училищното образование, приет през есента на 2015 година от управляващото мнозинство в НС. Ще припомня, че това е първият законодателен акт, отнасящ се до стратегически определящ за националната ни сигурност въпрос – бъдещето на поколенията, внесен и приет от една група депутати, ей така на бегом. Във всяка нормална държава такива закони не могат да бъдат разглеждани без водеща роля, но и отговорност на Изпълнителната власт, без анализ на реалните проблеми, без дискусии по предлаганите реформи, без яснота за ефектите от неговото прилагане в дългосрочен план. Знаете ли, мислех си, че двадесет и седем години преход са достатъчни, за да разберем вредата от пълното зачеркване на държавата като управляващ и регулативен фактор в обществените отношения, от провеждането на някаква криворазбрана децентрализация. Наивно вярвах, че в медиите ще се проведат разгорещени дискусии, че обществото ни ще реагира много бурно на нововъведения,свързани с образованието на децата. Че управляващите ще се съобразят поне с призива на професионалист като кмета на София г-жа Фандъкова да се отложи действието на закона. Нищо подобно не се случи.

Според Закона обаче управлението на образованието ще става чрез 19 стандарта. Вие запознати ли сте с тяхното съдържание?

Стандартите представляват същносттта на реформите. А тяхното разработване, одобряване и приемане е предоставено на политическия орган какъвто е министърът. По закон стандартите са 19 на брой, като най-важните не са дори и на ниво проект. Така че как ще се финансира системата на образование, какво ще учат децата и какви знания и умения ще получават – това са само малка част от въпросите, на които все още никой не е дал отговор. От политическия кабинет на Кунева се кълнат, че част от стандартите ще са готови до 7 септември, друга – до 1 октомври, а финансовите въпроси се оставят в края на годината.

От МОН обаче обявиха, че са публикували поредица от наредби и документи, които показват как да бъдат на практика въведени положенията от Закона.

Ще дам пример. Според Закона всяка детска градина и всяко училище ще бъде управлявано от обществени съвети. На електронната страница на МОН е публикувана вече наредба, в която се уточнява механизмът за избор на Обществени съвети. Ако бъде обаче приложен на практика този механизъм, то той ще създаде допълнителни проблеми пред ръководството на детските градини или училищата, пред родителите и обществеността. Актуален е въпросът, който и законът зададе – защо се налага училището да се управлява от тази нова конструкция, в която могат да попаднат абколютно некомпетентни и случайни хора, зависими от предпочитанията на областния управител. Обезмисля се и настоятелството като форма на родителското участие в работите на училището.

Все още остава загадка, също така, кога ще завършат основното си образование учениците от VІІ и от VІІІ клас. Тепърва ще научим дали ще продължат да съществуват езиковите и математическите гимназии… Така че преди началото на учебната година витае хаос и неяснота – нещо, което, както е известно, не е никак добре за консервативна система като образованието.

Каква е ситуацията с учебния материал?

От МОН обявиха, че тази учебна година в детските градини се въвежда нововъведението „познавателна книжка“, което означава, че децата ще започнат да учат от най-крехка възраст, независимо от острите възражения на безспорни авторитети.

И още нещо, достойно за театъра на абсурда. Учениците от 1 до 5 клас, според МОН, ще се обучават по новия Закон и по новите стандарти. Какво по-конкретно обаче ще учат –  предстои да видим. Как по-конкретно ще се проверяват знанията и уменията им без количествената оценка – също е оставено на бъдещето. Това, което е сигурно, че този, който не е учил, нито е усвоил материала от началното образование, няма да повтаря, а ще преминава в по-горен клас.

На учениците от 1 до 5 клас ще се преподава по нови програми, обаче те ще учат по учебници, издадени по старите програми. Изключението е само за 5 клас – нов учебник по История и цивилизация, който тепърва ще бъде избран, т.е. на този етап и тук не се знае за какво става въпрос.

Накъде се е запътило предучилищното и училищно образование след влизането в сила на новия закон?

Към пропаст. Използвам заглавието на класическата пиеса на Иван Вазов като подходяща метафора на онова, което предстои да се случи. На първо място, ще продължи, и то стимулирано от управляващите, закриването на училищата (т.нар. оптимизация на училищната мрежа), това ще ускори регионалните диспропорции. Заедно с това, образованието ще се превърне в социално-разграничителен белег — ще се развиват елитарни училища – за децата на 4% от богатите българи, и масови училища – за децата на всички останали 96% българи.

Отново ще повторя един от изводите на чуждите експерти във връзка с резултатите от проведеното у нас преди три години изследване PISA – основен проблем в българското училище се очертава различния социален опит на учениците, зависимостта на знанията и уменията на младите от други извън образователни фактори. Децата от бедни семейства, от семейства на безработни, имат много по-ограничени познания и умения, отколкото децата от семейства, в които родителите работят или имат достатъчно средства.

Тепърва ще се наложи да коментираме домашното образование. Какви въпроси се решават чрез него?

Или решението да се закрият помощните училища – какво ще стане с децата, страдащи от тежки заболявания?

Какво означава също така‚ бедните деца и сираците да бъдат отделяни и обучавани заедно с онези, които са извършили престъпления?

Кой ще носи отговорност за тези недомислици, за тази криворазбрана модернизация, чиито ефект засяга бъдещето на нацията?

Нищо не знаем за учебните планове и програми. Има ли някакви съществени промени в тях?

Действително, само преди половин година заради тези скандални програми по литература и история бе отстранен тогавашният министър на образованието, проф. Тодор Танев. Тогава поне аз останах с това впечатление. На неговото място като министър бе назначена вицепремиерът г-жа Меглена Кунева, без грам опит в областта на образованието. Козметичните промени в програмите не промениха същността им: учениците почти нищо няма да знаят за славянската ни същност и за православните ни ценности. Ще им бъде накратко само съобщено за делото на Кирил и Методий, както и за Покръстването на българския народ от княз Борис І. С една дума – няма да имат никаква представа за значението на понятието „цивилизационен избор“, нито за историческия факт, че този избор за българите е направен още през ІХ век чрез приемането на православието и развитието на старобългарската книжнина като образец за славянските култури. За сметка на това в големи подробности ще учат за исляма. Учениците, завършили основно образование, няма да познават епохата на Българското възраждане, както и не ще научат за Руско-турската освободителна война. В училище няма да разберат за Крали Марко и неговите подвизи, нито ще знаят за Балканджи Йово и хубава Яна. В програмата на българското училище обаче Кунева включи гражданско образование, за сметка на патриотичното образование и възпитанието по родолюбие. Какво очакваме от бъдещите поколения – да се превърнат в емигранти, без родина и отечество? Или пък в екстремисти, които винят другите заради ограбената национална духовност? Достойните общества в суверените държавите не допускат такива експерименти с националното самосъзнание на поколенията. В колониалните държави, в териториите с охранителни и обслужващи функции – това най-вероятно е задължително…

Според Вас достатъчно осведомени ли са учителите и родителите за неговото приложение?

Не мисля, че в момента някой от родителите е информиран за нововъведенията. А и няма откъде да разберат. По-скоро учителите знаят и онези от тях, които са чели Закона, са ужасени.

Мотивира или демотивира учителите новата реформа?

Тепърва ще разберем. Вече бе обявен държавният стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Въвежда се задължение за квалификация на учителите, с конкретизиране на минималния брой кредити. Разписано е професионалното развитие на учителя: учител, старши учител и главен учител. Също така са уточнени и вътрешноучилищните форми за усъвършенстване на учителя – посещение на открити уроци, вътрешноучилищна квалификация и др. На всеки четири години учителите, според стандарта, учителите ще бъдат атестирани. Оценка ще бъде комплексна- резултат от самооценка и от оценка на комисия върху 25 критерия.

Стандартът дава възможност и на частни фирми да осъществяват квалификация на учителите. Възниква обаче логично въпросът: каква е необходимостта да бъде пренебрегнат Законът за висше образование по отношение на квалификацията на учителите? Там ясно е разписано, че квалификацията на учителите се осъществява само във висши училища. А и университетите, класическите, са институциите, които имат традиции и натрупан опит в това отношение.

Трябва ли учителите да минават през атестация? Тази по-скоро административна работа, свързана с попълване на портфолио, не ги ли отдалечава от децата?

Атестацията е част от държавния стандарт. Дали е необходимо оценяването? Да, ако оценката издига авторитета на учителя, осигурява в някаква степен по-висок обществен престиж, гарантира му по-високо заплащане. Но, ако се превърне в административна процедура със задача контрол и наказание – трябва да се премахне веднага. Що се отнася до портфолиото – поредната безмислена чуждица, с която се цели учителят да бъде натикан в калъф.

Ще успее ли министерството да направи учителската професия по-привлекателна с оглед на недостига на приподаватели и огромния брой учители, които са в предпенсионна възраст?

В края на учебната година, г-жа Кунева пенсионира голяма група директори. На тяхно място, само за месец, назначи нови директори. Бързо се проведоха конкурси за учители. Доколкото разбрах, предстои преназначаване на всички учители. А това допълнително създава напрежение.

Колкото до младите хора и интересът към учителската професия. С PR не може да се получи. Трябва държава и други политики, свързани с по-високо качество на живот. Това означава социални придобивки за това съсловие, пакет от икономически стимули. Означава също така да се подобри материалната среда на училището, да има повече възможности за творчество и свобода на мисленето. Не на последно място, означава, че когато един млад човек кандидатства за учител, трябва да му се даде шанс – нека помага, нека стажува, нека бъде проверен става или не за тази отговорна професия. Преди няколко години, след дискусии с учители и синдикати, предложихме учителят да стане регулирана професия. За съжаление, това наше предложение си остана едно добро пожелание.

През 2018 г. частните училища ще могат да се възползват от държавно финансиране. Според МОН тази стъпка предполага равнопоставеност. Трябва ли държавата да финансира тези училища и до какво ще доведе това?

Категорично съм против такава употреба на понятието „равнопоставеност“. Намирам я дори за цинична. Как по-точно едно дете от бедно семейство, недохранено и зле облечено, ще е равнопоставено с друго дете от богато семейство, возено със скъпи коли и обградено от лична охрана? Как по-конкретно ще се реализира равнопоставеност между общественото училище, където държавната субсидия намалява, и частното училище, в което таксите, заплащани от родителите, са в размер над 6 хил. лв. За съжаление, и това предложение на управляващите не срещна обществен отпор, при положение, че България е най-бедната държава в Европа, с огромни социални проблеми, които проникват и ерозират в образователната система, че се увеличава застрашително бройката на ученици, които отпадат от училище поради бедност

Колкото до записания в Закона срок за отпускане на обществени средства и за частни училища, само ще добавя. За 2018 година финансовият министър вече е предложил намаляване на средствата за образование. Според проекта за държавен бюджет за 2018година, одобрен от правителството, в което г-жа Кунева е вицепремиер, образованието тогава ще разполага с 3.3% от БВП. Толкова средства, колкото приблизително се отделят на настоящия етап в Гвинея или на остров Мадагаскар. Тези средства ще трябва да стигнат не само за предучилищното и училищното образование, но и за висшето образование.

И накрая. Виждате ли „светлина в тунела“ за образованието у нас?

Разбира се, че да. Неслучайно, толкова подробно коментирам отделни положения в новия Закон, изразявам предположения за следствията от тяхното прилагане. Смятам също, че при една промяна в обществената ситуация, действието на този Закон ще бъде спряно. Ще се организира широка обществена дискусия върху проблемите и ще се опредложат решения, с реални перспективи българското образование да се превърне в път към съвременното общество на знанието.

Източник: Цветелина Цветанова, в-к „Земя“