ВРЕМЕ Е...aqmn->name

Председателят на „Русофили“ Н. Малинов пред сп. „Сигурност“
Трябва да формулираме това, което ни обединява


10 Септември 2016

„Русофилството е народна дипломация, която пази нашите ценности, развива патриотизма и укрепва държавността“

Николай Малинов е роден на 12 септември 1968 г. в София. Завършва висше образование в Киевския държавен университет със специалност история. От октомври 2008 до април 2015 г. е издател на в. „Дума“. Представител за България на руските телевизионни канали „Первый Канал Всемирная Сеть“, „Охота и рыбалка“, „ТВ „Центр“ и „Интер+“. Депутат в 40-то и 42-то Народно събрание от Коалиция за България. Председател на Национално движение „Русофили“.

„Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейния дух – Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази Държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността, литературата“. Г-н Малинов, започваме с цитат на академик Лихачов. Какво трябва да се направи според Вас, за да възродим традиционния български дух, който е спасявал нацията и е възправял националното достойнство?

Преди всичко не трябва да забравяме, че плътта на нашата държава е нашата територия, нашата земя и хората, които я населяват. Духът са православната ни вяра и традиционните ценности. И душата на нашата нация – това са езикът, писмеността и литературата, стъпили върху нашата азбука кирилицата. За да запазим тази триада от силна държава – традиционни ценности – българска идентичност, преди всичко трябва да отидем отвъд множеството разделителни линии, които непрекъснато ни изправят един срещу друг – леви и десни, „Левски“ и ЦСКА, фили и фоби... всичко, което разделя обществото. По какъв начин? Ами като започнем да търсим разговор за бъдещето, за реалните проблеми на българите,  вместо да се занимаваме с само с кадрови въпроси, интриги и еврофондове.

Ние сме едно семейство, живеем в свят на ожесточена конкуренция и трябва да формулираме това, което ни обединява – общи национални цели и общоприемливи средства за тяхното постигане. Не е възможно да възродим българския дух, ако като нация не се стремим към добро образование със силна патриотична компонента. Патриотизмът като национална политика може да съхрани националното достойнство.

Как бихте охарактеризирали българо-руските отношения на фона на нарастващото глобално противостоене?

На официално равнище отношенията между България и Русия са лоши. Нашата политика и нашата медийна реалност са под мощното влияние на Съединените щати. Ние сме част от Европейския съюз и НАТО и тяхното като цяло враждебно отношение към Русия е враждебно отношение и на нашата държава. В икономически план нещата стоят по същия начин. Ние имаме изгода от „Южен поток“, но не можем да го довършим. Имаме изгода от АЕЦ „Белене“, но не можем да я довършим. Имаме изгода от „Бургас–Александруполис“, но не можем да го довършим. И всички са наясно, че не става дума за финансови и икономически показатели, а за чиста геополитика.

За съжаление българската власт не иска или не може да конструира елементи на самостоятелно поведение на геополитическата сцена, което да отразява българската специфика в отношенията с Русия. А ние, българите, сме част от общ източноправославен цивилизационен модел. И сме славяни, и сме русофили, и сме православни. В преобладаващото си мнозинство, около 75 процента по последни социологически проучвания, българите виждат своето бъдеще в близко сътрудничество с Русия (социологията е от юли 2016).

Ето защо в полето на т.нар. народна дипломация нещата вървят нормално. На ниво неправителствени организации има множество инициативи, свързани с нашата обща историческа памет, с изучаването на руския език, за съхраняване и развитие на добрите взаимоотношения между България в Русия във всички области. В тази посока има една много здрава тенденция, опряна на всички русофилски организации, обединени в координационния съвет „България – Русия“.

Иска ми се да вярвам, че след президентските избори ще има положителна промяна и на официално ниво.

В медийния бизнес сте от години. Изправихте на крака вестник „Дума“. Представител сте в България на няколко руски телевизионни програми. Как определяте медийната среда в страната ни?

Като интересна, в смисъла на онази китайска поговорка „Да не дава Господ да живееш в интересни времена“... По какъв начин, според мен, чисто концептуално „Дума“ успя? Освен на творческата свобода, която даде на журналистите и авторите поле за изява извън мейнстрийма, „Дума“ заложи и на сътрудничеството си с две чужди издания – „Российская газета“ и френския вестник „Монд дипломатик“. С развитието на тези два проекта тя се отвори към една по-широка аудитория, предоставяйки същевременно повече гледни точки към случващото се по света и у нас.  И успя от 17-о място да се изкачи на 5-о място по рейтинг.

Същото се опитахме да направим по-късно и в ТВ7, добавяйки продукции на СNN и Russia today в съотношение 7:2 часа, за да постигнем едно по-богато съдържание и по-голямо разнообразие на гледните точки. Поради юридически, финансови и други спънки обаче  тази концепция не можа да се впише в българската медийна среда.

А тази среда е доминиращо русофобска. Да, има сайтове, информационни агенции и медии, които се опитват да покажат и друга гледна точка, но така или иначе доминира русофобията. И когато се опитваш да отстояваш традиционни ценности, идеята за силна национална държава, да защитаваш историческата същност и идентичност на България като славянобългарска държава, нещата са много тежки.

Аз мисля, че една медия трябва винаги да има своя позиция, а не поза. И да не се занимава само с интригите в обществото или с кадрови въпроси. Не само липсват позициите. В повечето медии доминира некачественият, развращаващият програмен продукт, който възпитава агресия и ненавист, задълбочава разделителните линии в обществото, рови в дребнотемие, вместо да повдига важните въпроси за бъдещето на нашата нация и как тя да оцелее в тези сложни и динамични международни условия.

На форум през юли т.г. Ви преизбраха за председател на Национално движение „Русофили“. Какви цели си поставяте? Предстоят президентски избори.

Преди всичко искам да благодаря на своите съратници и другари, които ми дадоха още един мандат като председател на Национално движение „Русофили“. Още през декември 2009 г., когато ме избраха за първи път, казах, че основната ни задача е да пренесем знамето, образно казано. Знамето на нашата идентичност, историческата памет, по какъв начин бихме могли не просто да оцелеем като държава, но да бъдем силна и достойна държава. В критичен момент ние няма на кого да разчитаме, освен на своите цивилизационни братя. Така както за 500 години робство винаги е имало български мъже и жени, които да пазят и пренасят идеята за славянобългарския характер на нашата държава, така днес русофилството пази нашата вяра и ценности, развива патриотизма и подпомага усилия за укрепване на страната ни. Това нещо ние го правим като неправителствена организация, с всички разрешени от закона средства, с изключително голямо многообразие на формите и в различни направления – издигане и опазване на паметници и паметни плочи; организиране на конкурси, концерти, фестивали; ежегодният събор на приятелите на Русия край язовир „Копринка“; изучаването на руски език  в детските градини (тази година има вече  над 600 групи) и т.н. Всички тези форми спомагат за изпълнението на основната ни цел – да запазим в максимална степен всичко, което ни прави българи – православието, традиционните ценности и силната държава. В тази посока ще продължим да работим като патриотична организация, за която е важно и Русия да има справедливо, коректно и добро отношение към България.

В този смисъл е много важно да направим медиен пробив, за да може дейността ни, инициативите ни и нашите послания  да бъдат чути и в България, и в Русия.

Що се отнася до президентските избори,  НД „Русофили“ ще подкрепи този кандидат, който е готов да отстоява суверенитета на държавата ни и ще има морален авторитет в обществото.

Конфликтът между Русия и Украйна продължава да разделя не само българското общество, но и света. Година и половина след Минските споразумения, опосредствани от сериозни европейски фактори, изход не се вижда, а напоследък дори напрежението ескалира. Като човек, свързан и с Русия, и с Украйна, Вие виждате ли ключ, който страните не могат или не искат да намерят?

Ключ има и той е известен от самата история на създаването на Украйна. Преди нея русите са били белоруси, великоруси и малоруси. Имало е един народ, една нация – руси. Когато през 1918 г. се създава Украйна, в нея са представени всички национални палитри на голямата Рус. Украинците тогава приемат нещо, вследствие на което 70 години държавата съществува  нормално  и се развива хармонично, а именно двуезичието. Залагат принципите на едно нормално културно съществуване и на украиноговорящите, и на рускоговорящите. Министър-председател на Украйна по онова време е Кръстьо Раковски .

Няма да забравя думите на моя научен ръководител Сигурд Оттович Шмидт, който ми помагаше, докато работех с архивите по курсова работа за Кръстьо Раковски. Шмидт беше глава на Археографическата комисия на Съветския съюз и заместник на Лихачов във Фонда на културата. Та той ми казваше: „Николай, сей разумното, то е вечно.“ Ето защо искам да напомня, че моделът, за който говоря, не само  не трябва да бъде откриван. Той функционира и в момента в Крим. Там няма никакъв проблем да учиш на украински. Има руски и украински училища, има българска автономна общност, има татарска автономна общност. Всяка една от тези общности живее свободно, независимо, демократично, различно. Без това да довежда до национални конфликти. Така че няма какво да търсим, то е открито, то съществува.