ВРЕМЕ Е...aqmn->name

11/9
Мислите безмилостно препускаха на воля в безпорядъка на нощта


11 Септември 2016

...И все по-често, стряскайки се в съня си мисля.., как да мобилизираме всичките целево разпилени национални парченца воля...

…Мислите безмилостно препускаха на воля в безпорядъка на нощта, а хаосът обсебваше с кошмарна натрапчивост всеки опит за покой…

Битката за съня се обезсмисляше и нагласите безпомощно отстъпваха, безпощадно ликвидирани – настъпателно, последователно и безотказно от офанзивата на ума… Доминацията и превъзходството му върху уязвимия ми /човешки/ организъм беше безусловна, а бедната ми /невинна/ същност се гърчеше в невъзможност да отстои дори себе си… /за минута отдих/.

...Съсредоточил в невъзможен гърч жалкия остатък от усилия, призовах всички разпилени парченца воля и, за да оцелее духовната ми цялост – почти изкрещях единствената библейска възможност:

Стани Лазаре!

...Тангра излая и застана мирно пред прозореца /вероятно учудена от божието слово по никое време/, а аз осъзнал че съм се спасил /може би от себе си/  – поех звучно въздух…

...И нататък разказ няма, защото трябва да говоря за мислите и кошмарите си… А, всички вие прекрасно знаете този сюжет... Ние всички сме в него ежедневно, в този сценарий, и това натрапващо ни се мракобесие е обрекло на духовна мизерия дните и нощите ни, а хаосът в натрапчива последователност е обсебил всеки опит за покой и мир на съзнанието ни... Така, една достойна нация, днес я виждаме в съня си ... „подредена“  на колене държава – с милион емигранти, демографски унижена, етнически осквернена, социално деградирала и морално изнасилена Родина, без защита и без „славно“ възпята от единствената елитна бойна част на Българската армия – Гвардейския оркестър.

...И все по-често, стряскайки се в съня си мисля.., как да мобилизираме всичките целево разпилени национални парченца воля – да се събудим и да изкрещим осъзнали заедно вечната истина, че

„Когато Държавата е на колене, Народът трябва да се изправи!“

И тогава без скрупули, без член Първи и член Пети, без клуб „Традиция“ – да запеят децата ни,

ВЪРВИ НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ..!

......................................................................... Вече се бях събудил...

......................................................................... Погледнах телефона. Беше 03:25, 11 септември.

Л. М.  
Поибрене 10/11 септември