ВРЕМЕ Е...aqmn->name

...United colours of Namibia…
Интервю с Михаил Михайлов, почетен консул на България в Намибия


21 Септември 2016

М. Михайлов: За четвърт век лакомите политици успяха да ограбят и доверието на народа. Резултатът е два милиона трудолюбиви българи зад граница, а тук нихилизъм.

Михаил Михайлов е роден на 15 юли 1955 г. в София. Завършва 33-та гимназия „Ернст Телман". Основава състав, в който свири заедно с Христо Ламбрев от група „Сигнал“. Музиката го дарява с приятелството на Валя Балканска, Вили Кавалджиев, Орлин Горанов, Милена,  група „Ахат“, „Импулс“ и др. Завършва архитектура, а след това специализира и международни отношения. От 1985 до 1990 г. е трети секретар в посолството ни в Адис Абеба. Повече от 25 години живее в Намибия, където е почетен консул на България. Там създава рок-групата „Газолин“ и основава фестивала „Рок он дъ рок“. Михаил Михайлов е автор на книгите „Бушменска прокоба“, „Африкански пусии“, „Анича“, „Научна философия“ и др. В края на септември предстои да представи 2 нови книги. С него разговаряме за житейските възгледи, пресечната точка между писането, музиката, ловните страсти и дипломацията.

Г-н Михайлов,  Вие сте едновременно архитект, музикант, писател, преподавател, ловец, дипломат... Как съчетавате всичко това?

Всеки човек има разностранни интереси и способности. Колкото повече, толкова по-разноцветен е животът му. Подобно на сезоните. Идват, отиват си и пак се връщат. Човек просто им се наслаждава. Сменил съм много професии: макетист, екскурзовод, шофьор, музикант, преводач, архитект, дипломат, професионален ловец, преподавател и писател. Всяка една от тях ми е обогатила живота. Не вярвам на твърдението, че за да постигнеш успех е необходимо да се усъвършенстваш само в една професия. За мен успехът не се измерва със заплатата, а с усещането за пълноценен живот.

Повече от 25 години живеете в Намибия и убедително сте се вписали в духовния и културен живот в африканската страна. Освен, че сте почетен консул, сте и създател на рок-групата„Газолин“ и основавател на фестивала „Рок он дъ рок“. А за новелата „Бушменска прокоба” бяхте наречен от министър-председателя на Намибия „Писателят на Африка. Какво Ви дава всичко това?  

Прави ме щастлив. Отговорът на този въпрос допълва предходния. Всеки може да постига разнопосочни успехи. Тайната е в това да вършиш всичко с ентусиазъм и любов, а не с досада. Не отдавна дъщеря ми ме попита какво да работи един ден. Посъветвах я да превърне хобито си в професия. Тя ми отвърна, че има много хобита. „Прекрасно – казах ѝ, съдейки по себе си – няма да се ограничаваш! Ще работиш всичко, което ти харесва. Така ще изпиташ многостранна наслада от живота.“

Екзотиката, философията, човешкото достойнство и ловните страсти се преплитат в творчеството Ви. Съвсем скоро предстои да представите нови 2 книги. Едната сте нарекъл „Богосъздателя“... Разкажете ни малко повече за тях. Виждате ли днес съвременния Богосъздател?

Въпросът за „Бога“ възниква с появата на съзнанието у човека и продължава да е актуален. Има ли Бог? Кой е той? Какво очаква от нас? Историята помни появата и изчезването на много богове и религии. В тяхно име са създадени уникални шедьоври и извършени ужасяващи злодеяния. Романът ми „Богосъздателя“ третира появата на еврейската религия. Той обхваща периода от входа на семитите в древен Египет до изхода им с десетте божи заповеди - основата на човешкия морален кодекс. В сюжетната му линия са вплетени множество автентични текстове. Главният герой не е Мойсей, а фараон Ехнатон, който е основоположник на монотеизма, реализма, моногамията, миролюбието, дарителството и утопичния социализъм. Три хиляди и петстотин години преди филаделфийската „Декларация за независимостта“ Ехнатон заявява: „Така както божественото слънце огрява еднакво хората, така всички те имат равно право на свобода и на щастие.“ Фараонът извърша не само религиозна революция, обявявайки, че има един единствен Бог, но и социална, изравнявайки правата на всички свои поданици. Жреците го погубват и възстановяват политеизма и социалното неравенство, а следващите фараони го обявяват за еретик и заличават името му. Мойсей обаче черпи вдъхновение от него и спасява семитите от потисничеството им в Египет.

Светът стана тревожен и непредсказуем, с опасни дългосрочни прогнози за тежки последици. Европа е разтърсена от терористични атаки, сигурността ѝ е изправена пред сериозни предизвикателства. Според Вас, има ли изход от тази ситуация?

Причината е растящото социално неравенство, срещу което е въстанал пръв в древността Ехнатон. Ясно е, че определени класи нямат икономически интерес от заличаването му. В днешната си форма демокрацията не решава, а задълбочава този вечен проблем. Особен катализатор на насилие са нейните двойни стандарти и опитите за налагането ѝ със сила. Тази демокрация граничи с демагогия и докато не се демократизира ни очакват много размирици. Би следвало тези, от които зависи това да проумеят, че и те не могат да живеят щастливо в размирен свят.

Предстоят президентски избори в страната ни. Все още обаче нито една от водещите партии не е назовала категорично своя кандидат за поста. На какво се дължи това и какъв трябва да е бъдещият президент на България?

Дължи се на липсата на достойни кандидати. За четвърт век лакомите политици успяха да ограбят и доверието на народа. Резултатът е два милиона трудолюбиви българи зад граница, а тук нихилизъм. Ако не се промени политическата атмосфера, ако не се сменят правилата на играта, които изтласкват в управлението личности, водени единствено от материално облагодетелстване, няма никакво значение кой ще е президент. Именно това трябва да докаже, че може да промени кандидатът за този отговорен пост, за да гласувам за него.

Много стойностни неща и факти убиваме в консуматорското си битие и стремеж към лично благополучие... на всяка цена. Благополучние, обричащо ни на враждебност, разпад на ценности, духовна мизерия... Има ли  спасителнен Брод за България?

Индивидуален спасителен брод има. Едни дирят успех в чужбина, други се нагаждат към уродливата среда и, за да оцелеят, стават уроди, трети се изолират и се превръщат в обществени отшелници. Ала индивидуалното спасение не е „Брод за България”. Напротив! То я обезкървява и омаломощава. Аз разбирам „Брод за България” като общонародна кауза за налагане и строго спазване на общовалидни демократични закони; недопускането до управленската власт на корумпирани политици; издигането на националните интереси – благоденствието на българския народ, над всичко. В крайна сметка деполитизирането на разслоеното ни общество и обединението му около общонародни идеали – За чиста и свята Република!