ВРЕМЕ Е...aqmn->name

Не мога повече... Не искам!
За действия дошло е времето...!


05 Ноември 2015

„Днес е крещящо необходимо да търсим и намираме решения. Идват времена на решаващи действия“! „Брод“ е кауза за България, която цели промяна модела на развитие, а не промяна модела на управлението.

...Някаква Клара преди четвърт век развяваше една червена карта на България... Помните ли?!      
На изборите 2015 година, и след като „Плевен падна“, Бойко развя „синята България“.., а всички ние в същия театър и в същите роли – се „кефехме“ на поредната си участ с новия – стар, все по- жалък „карнавал на успеха“...  
Заблудените вярващи 8 милиона българи, наследници и герои на болната социална приказка от социалистическа България, пробудени за кратко от надежди за бъдеще и за добро, помръкнахме – затънали в демокрация...
Без възможности...
Без защита...
Без чест и достойнство...
Без суверенитет...
Без Родина!
„Избранниците“ ни печелят някъде в границите на няколко процента над педесетте от участващите... т.е. с около 12-18% от реалния национален вот.
И така 20 години...
Статуквото /независимо от полюсите на политическата цветност /се възпроизвежда чрез 7-800 000 манипулирани, заблудени и бедни хора/ с обилно малцинствено присъствие/, които предопределят съдбата на останалите – 6 000 000 мизерстващи /негласуващи/ и 2 000 000 живеещи в чужбина.  „...Заради 1 000 000 немислещи  и манипулирани от собствените си лидери, 8 000 000 изгубиха мечтите си, живота си, вярата си...“ – Казва в едно изявление Магърдич Халваджиян след възкръсване на съвестта му...  
„...Никой нямал право да обижда привържениците на партии!?!?!? Напротив! 8 000 000 българи имат това право“ – продължава той.
...Но питам аз моите близки хора и читателите на сп. „Сигурност“  приятели мои от научните общности и интелектуалци на България, господа генерали и офицери...

Кои са „мижитурките“?!!
80% от нацията не е в състояние да съгради позиция и Брод за спасение и самосъхранение на България?! 400 000 офицери, военослужещи и техните семейства са неспособни да осъзнаят ангажиментите на клетвата си към Родината?! 65 000 служители на МВР и техните близки ще протестират само когато им бръкнат в джоба, а бандитите ще безчинстват необезпокоявани и ще дерибействат 25 години върху гърба на старци, деца, майки и „население“??!!
Население – в каквото се превърна статистически безправния ни и незащитен НАРОД ! Това състояние на националното ни съзнание вече всекидневно ражда и своите парадокси:
„...Искахме да стане по-добре, но стана както винаги... Трябваше да бъдем народ – останахме си население...“
„В югоизточната част на Европа има територия от 111 000 кв.км., където властва корупцията, простащината, лъжата и двойните стандарти, шири се дебилизация и животинска страст към пари и забогатяване...“ На тази територия неолибералната  пазарна система е наложила статуквото, което днес брани с целеви спомагателни фондове /структурирани от общите бюджети на страните членки/ – генериращи корупция, социална несправедливост и безкрайна зависимост на народите и държавите от финансовите корпоративни мастодонти.

Тази гигантска  далавера, развяла знамето на демокрацията се стовари върху малка България. Абсурдно е при министър на финасите, нашата държава да има вицепремиер- министър по „харченето на фондовете“ ?!

Някъде около „горното абсурдно изречение“ /с харченето на фондовете/ българското общество изгуби както жалоните на реалността.., така също и суверенитета си.
Вече не е достатъчно да се констатират фактите, да се назовават задкулисията, съпътстващи живота ни с истинските им имена... 
„...Днес е крещящо необходимо да търсим и намираме решения...  
С ясни послания да мобилизираме огромната част ат българското население, което не е обвързано със статуквото... Идват времената на решаващите действия“ ! „Брод“ не е нужен за промяна модела на управление.
„Брод“ е кауза за България, която цели промяна модела на развитие!

Нашето списание открехва с голямо усилие тежка каторжническа врата, зад която се мярка късче зелена земя /която вече е невъзможно да бъде дори в Париж/ „свободна за други птици, не нашите....“! „О, как се люшкахме в надеждите!...
А тегнеше небето ниско...
Свистеше въздужа нажежен...
Не мога повече! Не искам!...“

 Народе мой, Вапцаров... /защото те обичаше/ след тези думи скоро го разстреляха...
...А „пролет моя“ все така не спира тука своя полет...

Дали се наумувахме, Приятели?!
За действия дошло е времето...!

Лазар Мурджев,
5 ноември 2015 г.