В обстановката на провежданите през последните вече повече от четвърт век деиндустриализация, деаграризация и деинтелектуализация на Родината ни, чийто следствие стана разрушаването на социалните подсистеми на българското общество – здравна, пенсионна, социална сигурност, социално подпомагане и т.н., над България надвисна страшното гибелно явление - социодемографската катастрофа.
Пред всички онези, на които Отечеството ни е мило, застана съдбоносният въпрос „Какво да се прави?“ Несъмнено този въпрос е заставал нерядко пред нашия древен народ, изпитал на гърба си две вековни робства – византйско и османско, както и най-малко две национални катастрофи през ХХ век. Но определено може да кажем, че такъв въпрос никога не е стоял по такъв жесток начин в условията на формално присъстваща българска държавност и „де юре“ състояние на мир. Подобна ситуация несъмнено изисква абсолютно нетривиални подходи и начини на решаване. Тъй като тя е нещо, с което нашата страна никога не се е срещала в досегашния си исторически път. Казано по друг начин трябва да се търси „брод за България“ през „реката на историческия процес“, пълен с въртопи и хлъзгави камъни, с каквито нито ние, нито светът се е срещал.
Ще успеем ли да се справим днес с тези предизвикателства? Трябва да кажем, че нямаме друга алтернатива, защото е заложена съдбата на нашата Родина, на нашите деца и внуци, на бъдещите поколения български граждани. Тях още ги няма, но за които, ако не се погрижим тук и сега, никога няма да ги има. Затова или ще успеем или ще бъдем прокълнати от онези, които вече ги няма - нашите мъртви, онези които не жалиха себе си, но ни дадоха живот и ни дадоха прекрасната ни България. Ще бъдем прокълнати и от тези, които още ги няма, но за които следва да се борим в този момент. Ще бъдем прокълнати, защото сме се оказали слаби, защото не сме дали всичко, което имаме и даже това, което нямаме, за да запазим нашето Отечество, защото сме позволили то да изтече в канала на небитието.
Светът се намира в преломна епоха. Но това не е просто обикновен прелом. Става дума за гигантска цивилизационна промяна, свързана по множество начини с мащабни технологически, политически, геополитически, социално-икономически, геоикономически, социо-културни и прочее промени. На фона на всичко това върви гигантска война на ценностите – от една страна са „традиционните ценности“ – семейство, род, традиционна вяра, а също така ценностите на модерна – родина, нация и хуманизъм, виждан като право на всяко човешко същество да живее достойно. От другата страна са „двойният морал“, прикриваните зад фразеологията на мнимата толерантност, изяви на „класически“ и социален расизъм. Но също така и идеологията на „пост-модерна“, която дава шанс на Злото да бъде зло. А на „Луцифер“ да се подиграва с рода човешки.
За съжаление България остана без искрени приятели, както и без верни съюзници. Само „потупване по рамото“ в името на евроатлантическите ценности. Но същият този „благословен Запад“ ни смята за хора „втора категория“. Самите ние вече нямаме самочувствие и се смятаме за „глупаци и пропаднали“. Прокрадва се все по-силно и силно съмнението, че искат да превърнат страната ни в празна територия за външно заселване.
Геополитически, геоикономически и прочее фактори са извън силите за въздействие на една такава малка величина като днешна България. Но най-будните български умове вече са осъзнали, че пътят, по който сега вървим е път гибелен, път, който води към нищото, че нам е нужен нов цивилизационен модел на развитие, който да стане истинския „брод за България“. А все пак нашият път зависи от самите нас. И за да може той да се осъществи е нужно създаване на „критична маса“ от мнозинство, което да осъществи ядрената реакция на Новото Българско възраждане. А това означава народностно „свестяване“, разбуждане на духа български... Следва да започне една „Духовно-интелектуална революция“. Тя ще започне с диалог за това, накъде да вървим и как да го направим. Един диалог, една дискусия за настоящето и бъдещето на България... „Духовно-интелектуалната революция“ е нещо, което зависи най-вече от самите нас като страна и народ. С участието на максимален брой българи тук и в чужбина, с използването на съвременните информационни технологии,. Със създаването на сайт „Брод за България“, който да стане кладенец на знания и информация, на споделяне, на мъките, радостите, на страданията и терзанията на българската душа.... Защото нашия брод трябва да се изстрада от самите нас, да се преодолее страх, заблуди, егоизъм и егоцентризъм...за да кристализира БРОДЪТ...
На наш, на български език, за всичко и за всички... без езика на обидата и омразата. С търпимост към мнения на всеки, който смята, че има какво да каже. Със спор и страст за бъдещето българско, със съвети, със спомени от всичко и за всички, на българския език, възпят от дядо Вазов. Една духовно-интелектуална революция, в която да участва „целий наш народ“, която с колективния ум на всички, с мъдростта на България, с усилията ни всички ни, би могла да ни изведе от сегашната безпътица!!!
И тук е каузата за българския подем в един свят, в който най-сетне трябва да изправим снага като свободни хора сред други народи, за да живеем като достойни хора в достойна България!!!
