ВРЕМЕ Е...aqmn->name

Из... Майданите на съвестта
Разковничето, което съдържа в себе си отговора за общото ни бъдеще


05 Февруари 2016

...Днес справедливо се събуждаме без суверенитет, мултикултурно съотносими с Пеевски и задушени във виталната братска прегръдка на Йенс Столтенбърг – генералният секретар на НАТО...

ПОДМЯНАТА

„Той бе самотен призрак, изричащ истина,

която никой нямаше да чуе.

Но докато продължаваше да я изрича,

по някакъв необясним начин приемствеността не се прекъсваше.

Паметта на човечеството се предава не като накараш другите

да те чуят,

а като пазиш здрав разсъдъка в себе си.“

Джорж Оруел

 Прочетох скоро тази мисъл, споделена от Христина Христова в безподобния й устрем да осъзнаем реалностите на неолибералния западен модел – причинил глобален срив на съзнанието и духовността на човечеството..., призовавайки интелектуално пробуждане тя извежда приоритетно въпроса „Какъв е културният и цивилизационният модел на човечеството, което се продуцира от глобалната неолиберална система ?!“

... Разковничето, което съдържа в себе си отговора за общото ни бъдеще. 

Защото сегашната финансова и икономическа матрица така или иначе ще рухне. Авторката е категорична, че „колелото на времето“ лети към краха на тази система. Нека надникнем със следващите броеве в натрапеното на целия свят обезличаване и деградация на човешко съзнание, губейки необратимо собствената си цивилизационна идентичност.

Народите все по-видимо се разделят, на „тези“, които са „новото човечество“, /чието създаване се презентира по целия свят/ и „останалите“ – опоненти на съвременната световна система. Тази глобална стратегия усърдно размива границите на „лявото“ и „дясното“ до степен на абсурдност, а примерите от нашата родна действителност смайват с буквално обратни процеси... Традиционно десни партии прилагат социални и направо леви политики... За пример вземете Орбан в Унгария и неговата партия, които бодът дълбоко Евроатлантическата кавалкада... А къде са анализите на факта, че правителството на СИРИЗА практически подписа най-заробващите договори за Гърция със западните кредитори... България практически узакони влизането си в НАТО и ЕС с подписите на Първанов и Станишев. Да не коментираме плоския данък и законът за досиетата – практически невъзможни без активната инициатива на т.нар. „Българско ляво“ ?!

Обобщено, делението днес върви по оста на един разлом в съзнанието на всеки един от нас, а в обществено-политическия привиден хаос, това се изявява като границата между неолибералното, от една страна и национално-консервативното мислене и поведение , от друга.  Нужно е да проумеем тази истина и да я приемем. „Битката днес се води за съзнанието на всеки един от нас...“ Тя ни прави „свои“ и „чужди“ не само в границите на собствените ни „свободни“ държави, но и в европейски и глобален план.

... Философските промисли красиво и презрително лесно, перфектно осмислят човешкото съществуване от векове. Духът и материята обуславят разума, а обществените отношения препускат през вековете от Ницше и Хегел, осмисляйки живота със Сенека и Киркегор се озоваваме в ръцете на Маркс и Фройд...

А, днес, справедливо се събуждаме без суверенитет, мултикултурно съотносими с Пеевски и задушени във виталната братска прегръдка на Йенс Столтенбърг – генералният секретар на НАТО...

Сетивността ни се е взривила и хукваме из всеядността си да осмисляме действителността. Индивидуалните стремежи са крилете на оцеляването.

...Отговорността към другите, към общността, била тя семейна, родова, национална, общочовешка, стойности като чест, дълг, най-съкровените ценности изграждащи пластовете на човешката личност са сведени до крайна пазарна /и сексуална/ разкрепостеност. Стоката е превърната във фиксия и висш „идеал“. Опознаването на действителността е редуцирано до придобиване на материални блага, които се превръщат в смисъл на съществуването. Медите и рекламите вкарват съзнанието ни в матрица последователно и целенасочено с внушението да функционира /съзнанието/ изцяло като консуматорско.

Неолиберализма не е просто икономическа и финансова система. Той е налаган „Културен модел“, който прониква в човешкото съзнание чрез налагания начин на живот. Системата не ни кара „насила“ да живеем по неговите правила – „кара ни да ги приемем доброволно, като нещо естествено и нормално... Подтиква ни сами да ги изберем. Това е тънкият момент – прословутата „мека сила“ или „хибридна война“ – колкото и модерно да звучи напоследък... “. Общата методология, като „цветните революции“ например, не ограничава неолибералната глобална система да диференцира действията си в различните културни региони на планетата. /Вижте какво стана с Алкайда, а днес с ИДИЛ, да не говорим за културноисторическото наследство и инспирираното преселение на народите от Изток/. Но нашият интерес е насочен към „културния модел“ на системата, който прониква в съзнанието на народите от Запада не със знамена и майдани, а неусетно и неуловимо... Майданите стават възможни и идват едва тогава, когато моделът е внедрен. Морално-етичните и религиозните импулси са успешно притъпени и дори заличени, затова те не са в състояние да „светнат като коректив“. Дори повече – новият етичен норматив е преформулиран до степен, че всъщност няма етични и религиозни правила, сексуалната освободеност и гей обществата, например, практически рушат всички прегради, имащи етичен или религиозен характер, като напълно игнорират другите нива на осмисляне на съществуването. Най-големият удар е насочен срещу семейството, срещу традиционните и морални ценности. Така религиозните принципи са обречени за „бунището на новия свят“...

В материала на Христина Христова, който ще представим подробно в следващите броеве, четем пример за България - „...единственият случай, в който западните посланици се обединяват в обща декларация, и то с недвусмислено императивен тон, е подкрепата за ежегодния гей-парад, който между другото те финансират.“  Чуждите посланици не се обединяват срещу бедността или липсата на здравеопазване, например, те се обединяват единствено в защита на хомосексуализма и транссексуалността. Лобизмът се дирижира от най-високо ниво... Така без наличието на етична, морална и религиозна норма /оценка/, неолибералният модел не може да бъде наречен разврат, какъвто всъщност е. Подмяната е брутална, безмилостна и има една единствена цел – разрушаване основите на традиционните цивилизационни общества, вкарването им в „общ калъп“ и превръщането на човечеството в еднородна, хомогенна маса, лесна за управление, манипулация и контрол.

Моделите на подмяната са „перфектно опаковани“. На тази въдица се хващат най-често левите противници на дясната неолиберална система, което е най-големият парадокс в цялата картина. Така елитите на лявомислещите хора, в битката за социална справедливост ефективно използвайки „лексиката на мнозинството“ – права, свободи, свобода на словото, дискриминация и т.н. стават част от инструментариума на неолибералната система. „Лявото“ по света е превърнато в продукт на същата неолиберална доктрина, чийто мащабен замисъл действа на всички нива. Съпротива е възможна само при разгръщането й също на всичките тези нива – „по целия фронт на въздействие върху човешкото съзнание“...

Резултат на тази доктрина е и арабизираната и африканизирана Европа, което на практика е пълния провал на т.нар. мултикултурализъм.

Натрапеният „диктат на малцинството“ изисква пълно съобразяване с чуждия културен модел до степен на отказ от своя собствен. В нашата действителност тази изкуствено наложена система доведе огромен социален и политически проблем /циганизация и малцинствени партии/, както и до демографски срив. Днес, проблемът е доведен до фаза, в която категорично можем да го обобщим като нерешим. Подобно е положението с правата на сексуалните малцинства, които насила се натрапват на обществената сцена и нанасят дълбоки поражения върху националното съзнание. Многократно сме анализирали т.нар. „ликвидационни съвети“, които създадохме за унищожение жизнените опори на държавността. С охота днес броим НПО, които само в сферата на отбраната и сигурността са над 100, като българското офицерство се превръща на практика в продукт на неолибералния модел и въздейства като оръжие за раздробяването на традиционните национални устои /съзидаващи Единение и Национално единство/. Очевидно е, че разломът е между силите действащи спрямо традиционната културна идентичност. На национално ниво това не е само битката за възстановяване на държавния суверенитет, но и като стремление за възраждане на националната идентичност.

Кухите клишета за „права и свободи“ на всякакви малцинства, малцинствени групи, малцинствени организации и структури са коварния инструментариум, с който неолиберализма разклаща и подменя устоите не само на националните държави, но и на цялата западна цивилизация. Неолибералната доктрина подменя както демографския състав на традиционните общности, така също и културната им идентичност, като стремежът е този процес да обхване планетата.

Базов пример в развитието на стара Европа е как бавно и неотклонно приобщава други страни, които „са успели“ вече да деградират икономически достатъчно, за да могат да се превърнат в пазари. В Европейския съюз - България онази, икономически развита, с ефективна система и структури за отбрана и сигурност, социално стабилна, която България само ние с вас си спомняме, а нашите деца вече не знаят, че е имало такова „нещо“ – „онази България беше недопостима“... Невъзможно беше да се приеме в ЕС развита и стабилна икономически страна, тя трябваше да узрее, т.е. да деградира до днешното състояние, при което „България е превърната само в пазарно поле... България и другите държави от този тип са пазарни полета.., а не равноправни съюзници...“ на Европа, която се отказва от вярата си, от високите си принципи, от просвещенското си минало, Европа, която няма сили да отстои своите духовни ценности...

Всичко това става възможно, защото коварния и смъртоносен удар е планиран и насочван десетилетия в най-дълбокия пласт на човешкото съзнание в неприкосновенната сакрална зона на екзистенциалното съществуване и неговото оцеляване – вярата, религията, свещенното отношение към живота, пътя по който човек търси смисъла...

Вярата е Брод, който държи обществото единно...

„... Не е редно православният български народ да плаща с цената на изчезването ни като държава...“/из Обръщението на Българския Патриарх от 25 .09.2015/

Игнорирайки „страшния съд“ на съвестта и ортодоксалната религиозност, като културно-цивилизационен модел – обединяващо свещенодействие и паметта от нелекия път през историята – игнорирайки го до формат на „демоде“... разрушавайки граници по цялата координатна система на съществуването, не е пресилен извода, че съвременният човек изгуби жалоните за смисъла на своето съществуване.

Лишена от усет за своето минало и бъдеще, лишена от съвкупността опитност, познание и визия в целия времеви и пространствен космос, човешката общност, загледана единствено в консумацията на настояще е напълно лишена от животоподдържащата сетивност на Хомо Сапиенс – Духът...

Живецът като духовна памет и мотив за „нататък“ безвъзвратно кюртиран от нагласата за консумиране – тук и сега. Молът – нашият храм, със свещените лъскави опаковки на новите ни икони... любовта между мъжа и жената не само не е сакрално свещенодействие, но лишена от своя интим - дом, родина, деца, приятели, любима.., профанизираното ни съзнание лакомо се взира в „Биг Брадър“, за да се съвокупли с поредния „продукт“ на свободата – обезличеното ни „АЗ“, продуцирано навсякъде – в окото на камерите, в дисплея на телефона, на екрана на компютъра, в чипа на кредитната карта... Системата дебне отвсякъде... Далеч от познанието за корените и страстта към безкрайното, оставени без баланси на човешкото съзнание, без равновесието на енергиите в обществения живот.., лишени от воля за живот – от абсолюти и идеали, западната неолиберална доктрина е създала един абстрактен продукт и човечеството пътува по пътя към мъглата на безпаметно и неясно бъдеще.

Бъдеще, в което етично-моралните норми и законодателствата допускат еднополови бракове и безумието деца да се обраъщат към някой негър, циганин или „граф“ – с „мамо“...



Бъдеще, в което знаменцето с цветовете на дъгата ще се превърне в национален флаг, в глобален символ на света...

Безцелното естетизиране и рекламната блестяща повърхност на изпразнения от съдържание и фрагментиран вътрешен свят на съвременния човек не е в състояние да заличи фактите, практиките на манипулативния инструментариум, приложен върху нас. Отдалечена безвъзвратно от деликатната същност на сложната човешка природа, тази неолиберална доктрина, поддържана в изкуствена среда, без обратна връзка с естествените и хуманни нужди на обществото и отделния индивид, налагаща и залагаща планирано комплексни и системни проблеми на света – това се нарича диктатура...

Днес, усилията са насочени към тези части на обществото, чийто традиционен морал още не е разрушен. Срещайки силната съпротива на статуквото, хората се смиряват или отчайват и уморени от напразни усилия губят мотивация, енергия и желание за противопоставяне. В западния свят е игнорирано всякакво ниво на осмисляне на действителността.

Светските режими в Близкия изток поддържаха необходимия баланс и държаха духа в бутилката, тези тоталитарни общества, консервативни и религиозно-фанатични бяха в голяма степен „затворени“, но там някъде се съхраняваха и не подлежаха на влияние и чисто човешките, морално-етични традиционни ценности и култури на тези общности...

Днес, виждаме кървавите последици от „вносните арабски пролети“ и чужда военна намеса, подклаждащи религиозен фанатизъм...

Помните ли Пакистан и скандала „пари-контри – пари“, създаването на Ал Кайда, финансирането на муджахидините, въоръжената опозиция на Кадафи и Башар Асад, превъплатила се в Ислямска държава? Всичко това стана с помощта на т.нар. Запад, който реши да подпали целия свят като превърне исляма в световна заплаха. Този религиозен пожар пълзи към стария континент и към България, която бе „домакин“ на същата „тази“ сирийска опозиция при срещите й със страните-членки..., а след инцидент на полигона в Анево с „тихичка“ изненада се разбра, че бедна България доставя оръжие на сирийската бунтовническа армия.

„...Ситуация, която по своя характер поставя въпроси за стабилността и съществуването на Българската държава по принцип, както и въпросът за това в какъв духовен контекст, в каква духовна среда ще пребивава православният български народ, ако този поток продължи до степен, в която да бъде разместен съществуващия етнически баланс на територията на нашето отечество България, която Бог е определил, православният наш народ да обитава. През последните месеци сме свидетели на вълна на прииждащи от разорените от война страни на Близкия изток и Северна Африка, и търсещи прибежище в европейските държави хора. Вълна, която придобива всички белези на нашествие.“ /из Обръщение на БПЦ – БП за кризата с бежанците/.

ИДИЛ превръща с театрална жестокост исляма в религия на терора. България отново проявява братска далновидност и не разрешава въздушен коридор на Русия. Етническият състав на Европа е в процес на подмяна не от сега, но преселението днес, води развръзката на вече нерешимия проблем и го превръща в хуманитарна катастрофа.

Накратко, съвременният западен неолиберален модел се компрометира и се провали безвъзвратно по всички направления. И това вече не може да се крие.

„...Цялата ни визия за бъдещето се изразява в хазартно залагане и надлъгване...“ Официалният фашизъм, развихрил се след „майданите“ в Украйна гнети още повече възможностите на статуквото и Брюксел да обяснят правдиво случващото се на своите народи. Въпреки наложените санкции срещу Русия и мащабите на пропагандната машина, Путин оглави класациите на Форбс и Тайм, а рейтингът му е недостижим, което видяхме и на форума на ООН, състоял са на 28.09.2015г... /За информация Обама заема 11то, а Меркел – 25то място. Като преди нея са Башар Асад и Си Цзинпин/. Но това не би имало никакъв смисъл ако остане елемент от практиките на механизмите и инструментариума на световната неолиберална машина, която в хибридните си и информационни войни прекарва всички ни през матрицата на поразеното ни съзнание. Всички нагласи в другата крайност на обществения спектър – леви и десни националистически идеи, движения и пориви обслужват целите на неолиберализма и изпълняват неговия основен принцип – „разделяй и владей“.

„...БПЦ призовава българското правителство, ако то е правителство на християнска държава, на всички форуми и във всички международни организации, в които то участва, да постави най-остро и категорично въпроса за незабавно прекратяване на войните... и за отстраняването на причините, довели до масовото прокуждане на милиони хора от родните им земи.

...Искаме най-категорично нашето правителство да постави въпроса дали е налице религиозно прочистване на тези територии от християнството...“ /из Обръщение на БПЦ – БП за кризата с бежанците/.

Казионната политическа класа у нас е негодна и е част от системата. Тя е зависима и контролирана, натискът е огромен, а жертването на цели европейски държави не е никакъв проблем /виж Украйна и Гърция/. Левицата ни е либерализирана, като през т.нар. „преход“ изцяло скъса фундамента на своето съществуване – социалния договор от времето на социализма...

Т.нар. десни „сладури“ са на евроатлантическа хранилка и тяхната преданост към системата е гарантирана. На популярните патриотични партии им липсва баланс и не са в състояние да привлекат повече интелигентни, можещи хора и личности за „каузата“, наречена Родина. Националистическите движения и субекти нямат потенциал за обединение.

Интелектуалният ни елит е отвратен, потиснат и обиден на своя народ, който 25 години не осъзна себе си като суверен, а си остана просто „население“...

Част от това „население“ се оказаха и така „вездесъщите“ при соца представители на българското офицерство. Маргинализирани, лустрирани, разбити и уплашени, успешно бяха подредени из квотите на новото време, като запълниха редиците на мутрите, охранителите, на НАТО  и десетките съюзи, асоциации и НПОта, готови послушнички да служат на всякакво статукво, стига да са на яслата...

Анализите не дават визия за оздравяване на обществото ни и/или изход от връхлетялата ни реалност. Експертизата на интелектуалния академичен и професионален национално отговорен елит е епикриза с крайно заключение, че болестта на българското общество се счита за нелечима...

Народът е обезверен, отчаян и беден. Все по-неграмотен, разочарован и няма идея какво и защо /му/ се случва. Изводът, че всичко е изгубено, всъщност утвърждава ефективността на системата.

Е, това е...!  И ?!

Дончо Цончев питаше  в едноименния си разказ „Е, и ?!“

„... Да си седим със скръстени ръце, докато всичко изчезва пред очите ни?! Да оцеляваме поединично, кой колкото може?“

Тези въпроси задава Христина и много като нея. Тези въпроси си задаваме ние, тези които избрахме да не бъдем „чужди“ на Родината, на Отечеството, на Бог... Да не бъдем „чужди“ на паметта... на вярата и волята за живот...

А, тези, които избраха да бъдат чужди, вече са със „сменен чип“... Нищо не важи за тях – нямат усещане нито за род, нито за Брод /за България/ - нито за отечество, нито за идентичност... Често не правят разлика дори между мъж и жена...и майка... без Бог... „Те имат своите евроатлантически ценности...“ Ние никога и никъде ням ада се срещнем – те нямат памет...

„Затова – изключете телевизора“ – призовава тази българска Христина...

P.S. „Защото истинските мъже не обичат само Жената, те обичат и своята Родина! По това ще ги познаете!