СЪБИТИЯaqmn->name

Бедността – начин на управление в България
Кръгла маса в Народното събрание


17 Януари 2017

На 17 януари 2017 г. в Народното събрание се проведе кръгла маса на тема „Бедността – начин на управление в България“.

Лектори по темата бяха проф. Васил Цанов, институт за икономически изследвания при БАН – „Политика за намаляване на бедността“, д-р на и.н. Димитър Нинов „Бедността сред пенсионерите и борбата с нея“, Рада Коджабашева – „Причинно следствен подход за преодо- ляване на бедността“.

Участие с изказвания взеха зам.-председателят на НОЙ Весела Караиванова, председателят на КТ Подкрепа Димитър Манолов и Геновева Григорова, проф. Величка Рангелова, Димитър Бранков – зам.-председател на БСК, Стойчо Симов, Ивелин Желязков – УС на АИКБ, Любен Тинев – КНСБ, Димитър Казаков – Асоциация на Българ- ските пенсионери и други. Депозиран бе доклад на проф. д.ф.н., д-р и.н. Нако Стефанов от НД „Брод за България“ – „Бедността в България 2014-2016 година“. Присъстваха още Георги Неделчев, НД за Директна демокрация, Стоимен Стоименов, Конфедерация на българските пенсионери, Бисер Петков, председател на НОИ и други. Нито една политическа партия не уважи поканата за дискусия.

Изводите от кръглата маса бяха еднозначни. Материалната бедност резултира и върху духовна бедност. Проявлението на бедността не е само в ниските доходи, то е в резултата от образователната система, в отноше- нието към културно-историческата ценност на Родината, в слабостта на държавата, в демографската картина. По метода на дедукцията причините се сведоха до външна и вътрешна политика, подчинена на чужди влияния без самостоятелен стратегически манталитет касаещ благоденствието на Род и Родина.

Основният извод от кръглата маса е необходимостта от обединение на останалия родолюбив и интелектуален потенциал на България в създаване на национална доктрина, в която образованието, културата и икономиката да бъдат фактор с основна тежест и стратегическа значимост.

Живеем в нов свят, изпълнен с технологии, със застаряващо население, в глобален процес, който ни разединява. Нужно е съсредоточено изграждане на такива позиции с дългосрочна перспектива, които да отговарят на идеята за обществото, в което искаме да живеем.

Икономиката е време да става високотехнологична, социална, кръгова. Това са три перспективи, определени от съвремието. Означават интелектуален потенциал изразен в бизнес, синергия между обществените групи за повишаване на възможностите им, вторична прера- ботка и икономически ръст, базиран на качество, а не на количество. Следвайки чужди политики, като например политика за трудова мобилност, постигаме политика на невъзможност за локално, регионално развитие. Административните регулации, финансовата система и европейските фондове не бива да слагат тесни рамки на предприемаческия потенциал.

Политиката е време да стане елитарно място – място за знаещите и можещите, обичащите рода и Родината си. Място, което ще организира потенциала на нацията в стратегически път за развитие и благоденствие, а не тупик на материална бедност и духовна мизерия. Фокус върху бюджетните приходи от икономическата база, а не увеличена данъчната ставка, както и способ на разходен подход, логически обусловен със създаване на възможности, а не покриване на дефицити, може да бъде модерна и смислена политика.

Образованието не може да се базира на компетентност, то трябва да носи знание и да е основано на приемственост. Универсалността, не може да е за сметка на идентичността, защото уникалното е скъпо, универсалното – евтино.

Социалната система не бива да се гради на помощи, а на помощ за развитие на личността, която да генерира от своя потенциал. Младите хора, изпаднали в неграмотност и апатия, работещите майки, неграмотните и неработещи майки могат да бъдат подкрепени с държавна политика на синергия на различни групи от обществото. Огромният брой житейски и професионално опитни пенсионери могат да мотивират и подпомагат горната група в нуждите и развитието си. Така се повишава дохода на вторите и възможностите на първите. Старостта и болестта са естествени причини за невъзможност да придобиваш мате- риални блага. Процентът на това население не е голям и тук е единствената необходимост от социални помощи изразени в грижа и финансови средства. В другите случаи трябва да се градят възможности.

Пенсионната система не бива да е несправедливо изоставена от Бисмарково време на архаичен разходо- покривен подход, нужно е да е отразява съвременната реалност, изразена в производителност, ценова адекватност, справедливост от гледна точка на цялостния положен труд и лична заинтересованост от осигуряване на старините. Ежегодни преизчисления на пенсионния доход и безплатно здравеопазване за хората над 70 години е реална възможност.

Време е да се мисли екстравагантно и смело. Самостоятелно, но в единство. Да се организират форуми, да се генерират идеи. Да се отчете връзката между духа и материята, онази връзка, която прави уникалността, която пък прави стойността и силата. Включително и силата на държавата.

Много са цифрите, фактите, формулите, формулировките на бедността. Излишно е да се говори в цифри. Защото цифрите са резултат от уравнение. Нужно е да се смени уравнението. Т.е. нужна е нова политика.

В продължение на тази кръгла маса, обединените патриоти ще организират национално допитване, кои са 5-те най-стратегически приоритета на България, обединяващи ни в национална доктрина. Форумите за бедността предстоят да се доразвият във форуми за пенсионната система, икономически стратегии и политики, социална политика и предприемачество, образование и културно-историческа приемственост и развитие.