brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Ген.-лейтенант Владо Тодоров – генералът разузнавач
Официално бе представена книгата за последния началник на външнополитическото разузнаване
Aвтор: Габриела Табакова   22 Ноември 2017 
Снимка: Брод за България      

„До края на живота си, за разлика от други, генералът не изневери на своите принципи.”


На 21 ноември бе официално представена книгата „Владо Тодоров – генералът разузнавач”. Поводът, както и наближаващата годишнина от кончината на последния Началник на ПГУ на ДС ген.-лейтенант Владо Тодоров, събра роднини, приятели, колеги, медийни и политически представители. Събитието модерираше председателят на Асоциацията на разузнавачите от запаса Горан Симеонов. Той изказа от свое име и от името на Асоциацията искрена и дълбока благодарност на авторите – проф. Бончо Асенов и полк. Атанас Кременлиев – за благородната идея и професионално изпълненото изследване на жизнения и професионален път на Владо Тодоров.

Горан Симеонов обяви, че книгата ще бъде представена във Варна, Пловдив и Стара Загора.

По негови думи книгата е посветена на една от най-светлите личности в българското разузнаване – ген. Владо Тодоров, който “...  сам обичаше да казва, че винаги е служил на една държава, на една партия и на една жена. До края на живота си, за разлика от други, генералът не изневери на своите принципи. Ген. Владо Тодоров е ръководител на българското разузнаване от 1986 до 1990 г. – период на най-остро противопоставяне на двете страни в Студената война. През този период, България като верен съюзник на СССР, стана жертва на две мащабни и откровено антибългарски мероприятия, насочени преди всичко към нейното дискредитиране в международен план, с много тежки политически и икономиески последствия. Става дума за т.нар. българска следа в атентата срещу папа Йоан Павел Втори и българския чадър при смъртта на Георги Марков. Държавното ръководство възлагаше най-отговорни задачи на българското разузнаване за неутрализирането на антибългарската кампания. В тези тежки моменти начело на разузнаването бе ген. Владо Тодоров. Именно тези моменти намират детайл и правдиво отражение в представената книга. Авторите, чрез богат архивен материал, съумяват майсторски да пресъздадат характера на онова време. Читателят ще придобие представа за дейността на генерала като ръководител на съответните мероприятия на службата, координиращ действията на оперативния състав с останалите държавни институции. Най-съществените достойнства на генерала са, че той винаги е бил готов и е поемал цялата отговорност.
Той бе винаги обществено ориентирана личност с много ясни позиции по основните проблеми на българското общество. Той бе един от най-активните и непримирими противници на Закона за досиетата. Въз основа на огромния си опит твърдеше, че приемането на този закон ще лиши разузнавателната служба от агентура, а без агентура няма разузнаване, а без разузнаване – няма държава.
Същевремнно генералът бе социално ориентирана личност, твърд и последователен поддръжник на социалната лява идея. За него бе ясно, че изпадаме в тежка демографска криза, че дегадиращата здравна, социална и образователна система, България се е запътила към Третия свят. Той обаче не губеше надежда, че рано или късно начело на държавата ще застанат национално отговорни политици, с визия за достойно място на България в съвременния свят.
След напускане на службата си генералът остана верен на колегите си като основен създател и почетен ръководител на Асоцията на разузнавачите от запаса. Основната й благородна цел, според ген. Тодоров, е да бъде защитена честта и запазено достойнството на българските разузнавачи, на всички онези, които със своята професионална дейност успешно защитаваха националната сигурност на България.”

Полк. Атанас Кременлиев: „В книгата представяме един биографичен и професионален почерк за неговата работа в органите за сигурност, даваме думата на негови съратници, другари, с които той е работил, да кажат впечатленията си за него, публикуваме и известна част от неговите интервюта в средствата за масова информация. Тази книга е необходима на обществото, защото той не остави написани спомени... и заяви „Много хора още се страхуват от това, което знам и затова нека спят спокойно, няма да ги безпокоя. Заклевал съм се да пазя тайна и ще остана верен на тази тайна.” За съжаление преходът, за който и той мечтаеше, тръгна в една грешна посока на оплюване на всичко, което е направила България по времето на социализма. Това не подмина и българското разузнаване. Той беше против това и против Закона за досиетата. Някои разумни хора са предложили в този договор член 32. В ал. 1 има две важни неща – първо, не се разгласяват информации, които са държавна тайна, на второ място не се споменават имената, свързани със службите за сигурност, когато е застрашен техния живот. В този текст се крие същността на българското разузнаване. Представата за разузнаването в обществото е до някаква степен изкривена. Владо Тодоров постъпва в службите на 22 години, на най-ниската длъжност – младши разузнавач. За годините, които той прослужва в органите, изминава пътя от най-ниската длъжност до началник на Управление и генерал-лейтенант. В делото му има 21 документа, с които той е отличаван с най-високи правителствени награди. Няма друг ръководител на българското разузнаване, който да е бил 25 години в неговото ръководство. Той беше екипен работохолик, уважаваше чуждото мнение, съветваше се със своите подчинени.”

По повод статията във в. Труд от 18 ноември, Ген. Тодор Бояджиев направи няколко бележки и сподели с аудиторията си спомени по ключовите моменти от падането на Тодор Живков от власт и съдбата на разузнавателните служби. Той опроверга твърдението, че „Владо Тодоров е съучастник”, „че разузнаването заговорничи по времето, когато държавата си има легитимно ръководство и едва ли не, че се готви преврат и че разузнаването предоставя възможност, тези, които ще търсят промяната, да се договарят на негов терен.”: „На 10 ноември началникът на ПГУ ген. Владо Тодоров нареди на състава да не провежда срещи и да не изпраща информации нито до Политбюро, нито до ЦК, нито до Държавен съвет.” Ген. Бояджиев изрази също така несъгласие с тезата, че „ген. Владо Тодоров е авторът на идеята разузнаването да излезе от МВР.”

Съпругата на ген. Тодоров – Лида Тодорова, изрази надежди, че активните колеги на нейния съпруг и днешните политически ръководители ще се вслушват в неговите думи и изрази признателност на всички служители от системата, които „останаха верни на своя дълг и родина.”
„Книгата напомня не само за годишнината от смъртта на Владо, но и за  предизвикателствата и опасностите на нашето време.”

Спомени и размисли споделиха също депутатът от БСП Красимир Янков, колеги и подчинени на ген. Владо Тодоров през годините на неговата служба.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2018 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук