...Свободният дух на българина е бродил през националната ни съдба, за да увенчае човешката история с непреходни примери, примери с безмилостна значимост и символна натовареност...
...Нищожни са възможностите на днешния ден да формулира критериите за съпричастност към съдбата на България. Под единен сценарий обезумяваме сред глобалния бетон – външен и вътрешен, в бързо ослепяващото човечество.
Много стойностни неща и факти убиваме в консуматорското си битие и стремеж към лично благополучие... на всяка цена. Благополучие, обричащо ни на враждебност, разпад на ценности, духовна мизерия... Нетрайност, в която пребиваваме, постоянен преход с багажа в коридора по пътя към никъде... Със съзнанието, че децата /не/ са ни тук... и няма /за какво.../да бъдат...
Наоколо Агресия и Бездарие – хванати за ръце..!
Знанието и анализите, вложени в страниците на списанието от научно-експертната общност на Клуб Сигурност, вдъхновени от отношението на благородни, духовни и родолюбиви българи /съмишленици/, родиха Символ веруюто – „Брод за България“.
БРОД за България като Интелектуална революция, като осмислено и осъзнато действие.
БРОД за България като осъзнат символ на възможността за Национално единение – път срещу бедствието, срещу планирания разпад на държавата и ценностите...
В тази ситуация за България, както писахме в нашето списание „...във всеки един момент масово ще бъде осъзнато, че Р. България няма кой да я пази от вътрешни и външни опасности...“
Множеството граждански организации, опитващи се да обединят бивши, а на места и настоящи кадрови офицери от армията и от различните служби за сигурност са безпощадно употребявани. Оказва се, че те са предоставяни през годините „Под Аренда“ от техните ръководства за едновременна употреба от политици, престъпници, бизнес...
В този хор дадените им от „общи събрания“ мандати им се струват пораждащи основания /права/ те да превръщат тези организации в инструменти за лично устройване „...заради което всички заедно стават клакьори на имащите власт, придобиват казионна същност и на практика стават национални предатели...“ Един от приятелите на сп. „Сигурност“, „водещ офицер“ на Г. Първанов, прекрасен поет /Цветан Начев, лек да е пътят му/ написа: „...Всички старши офицери /генерали/, работили през последните 15 години на активна висока длъжност в МО /МВР/ са съучастници в разгрома на БА и съпричастни към погрома на България“.
Факт е, че нито една съвместна инициатива на Организациите от сигурността и отбраната не се реализира последователно и докрай, което обрича тяхната обща роля на цинично снизхождение от страна на властта. Това гарантира тотален отлив на интерес и от обществото към значимостта на българското офицерство и резервистите „...застаряващи отживелици увиснали на произвола на съдбата...“ /цитат/.
Затова, една година след Възванието за единение на българското офицерство, форумът Брод за България генерира и синтезира идеята, като задълбочи и осъвмести усилията за единодействие. Успяхме да систематизираме идейна платформа и да реализираме действия, като идеята – /вече наша кауза/ се пое от Клуб Сигурност, БАН, дипломати, тракийци, славянски и русофилски общности, младежки, патриотични и спортни организации... Вдъхновяваща е подкрепата и поведението на вицепрезидента на Р. България г-жа Маргарита Попова, осмисляща институцията и склонна да търсим Брод за Отечеството.
„Има минути – казва Виктор Юго – когато човешката съвест взема думата и заповядва да я слушат“... И днес, 140 години след Априлското въстание, преминавайки през Брода на времето, ние сме узрели да предложим на обществото идеята за учредяване на своя, виртуална „Република на съвестта“. Под мотото „Априлското въстание – Брод към свободна и независима България“ проведохме нашия Трети национален форум. В дискусионната зала бе въведен забравеният оригинал на Поибренския кръст – забравен символ на вярата, на достойнството и съвестта на нацията. Предвождал духа на априлци, начело на Хвърковатата чета в ръцете на свещеник Недельо Иванов – единственият назначен български „кръстоносец“...
Пожелахме този кръст за нас, тук... с нашите съвести.., защото той бе съпроводил от Стара Планина до София отрязаната глава на Бенковски...
Затова пожелахме този символ на съвестта да бъде и паметник на Априлци в София – някъде там на жълтите павета като диктатура на съвестта, без която няма Брод за България... Символът на вярата е пленен и заедно с отрязаната глава на дръзналия да поведе хорото по пътя към свободата.., са приложени към протоколите на турската държава като гаранция за ликвидиране на всичко значимо в крехкия порив на панагюрци за България. Но именно този порив се превъплъщава в „диктатурата на съвестта“ за милиони хора по света. Априлци превръщат своята саможертва в спасителен Брод за България. Символът на съвестта е освободен, а десет години по-късно върнат от Русия на България. С уникално посвещение върху метална табела, московското славянско дружество връща с преклонение Поибренския кръст, който днес /на нашия национален форум, посветен на 140 години от Априлското въстание/ ние приехме за символ на Брод за България. За да намерим Брод от миналото към днешния ден, Брод към сърцата на хората, за да изведем Отечеството от дълбоката пропаст, в която се оказа за последните 25 години... За да си дадем сметка, че без чиста съвест и само с добри намерения не можем да бъдем чути и разбрани.. Че за обикновените хора на България от първостепенно значение са не думите, а делата...
А без диктатурата на съвестта, днес.., Брод е немислим...
