20 април 2016 г., Панагюрище, 10.00 часа
Уважаеми г-н Белишки, кмет на Панагюрище,
Скъпи приятели, съмишленици,
Уважаеми господин Шопов - директор на музея,
Уважаеми ректори на университети,
Господин Атанасов,
Скъпи колеги,
Намираме се в един от символите на българската свобода, в свещения олтар на несломимия български дух, където преди 140 години „беше отворена люта рана в сърцето на тиранина“, казва Бенковски, взирайки се в огнените пламъци, обгърнали Панагюрище. Пламъци, които не завещаха погром, а жалба за държавност и стремеж към брод за България. Днес е свята дата – 20 април. Кой не я помни, колко исторически съчинения, разкази на очевидци, на историци, колко много говори историографията за този ден.
Не е ли време днес, на 20 април, да кажем, че тази дата трябва да се отбележи в нашия официален календар и догодина да направим национални тържества. Панагюрище даде тон за това. 20 април заслужава да стане официален празник. Имаме кмет, който може да води. Имаме кмет родолюбец. Грижовен стопанин е. С поглед в бъдещето заедно търсим брод за България тук и започваме с отбелязване на 20 април така, както подобава – от Панагюрище, където са се издигали пламъци от едно въстание, станало брод за България, прелюдия към възстановяване на българската държавност.
140 години като исторически период са малко. Връщаме се назад в годините 1820, 1860, 1870. Когато и Гърция, и Сърбия, и Влашко и Молдова постигат своята независимост и автономия, а Източният въпрос в средата на 19. век се превръща в български въпрос. За 140 години изследователите губят полюсните си емоционални настроения, но нашият революционно-емоционален патос не отслабва. Любовта към отечеството е по възрожденски жива. Жаждата за истина и несъгласието с подмяна на историята силно бунят духа на народа ни. Затова, когато някой днес, след 140 години, се опитва да заиграва с тази тема, с душата на народа, получава отпор.
Не винете българския народ, не винете нацията, че реагира емоционално. Има травматични моменти в историята на всеки народ. И не след 140, а и след 540 години никой няма право да заиграва с тях и с чувствата на народа. Те са част от нашата национална идентичност или, както казва в своето последно изследване на Априлската епопея акад. Константин Косев – част от нашата национална идентификация. Със същия плам и със същата мотивация защитавам правата на всеки етнос в държавата в името на националното единение. За да намерим заедно брод за България днес, след 140 години.
Нека се върнем назад в историята.
20 април 1876 г. – Брод за България след десетилетия книжовност, духовност, жажда за знания, училища, читалища, периодичен печат. Това е една от най-силните опори на нашата националноосвободителна революция – духовността и култа към книжовността, към знанието. Това е силата ни. Това е най-ярката част от нашата национална идентификация. Още в „История славянобългарска“ Паисий Хилендарски огласи нашия национален радикален културен проект на Българското възраждане. Оттогава започва организирана грижа и желание да преодолеем изостаналостта, да въздигнем духовността, което е част от мощта на една държава. Колко е силна една държава, колко се чува нейният глас и днес в международните отношения, моя дълбока убеденост е, зависи от нашата духовна мощ. Тя може да бъде неизмерна само когато работим за брод за България в единение – българи, турци, гърци, арменци, евреи, всички етноси заедно.
Втората опора на националноосвободителната ни епопея е Българската православна църква. В онези времена тя не играе ролята на символ на отношенията между човек и божество, а е идеологически щит срещу чуждия владетел, срещу тегобите и океаните страдания от петвековното османско робство.
Следващата голяма опора, която води до апотеоза на нашите националноосвободителни борби, е социалният капитал, който след втората половина на 19 век вече имаме – образовани българи, които милеят за възстановяване на българската държавност. Ходили по света и се върнали обратно да работят за народната кауза. Плеяда от борци за национално освобождение, които заедно с църковните дейци изнасят на плещите си националноосвободителната ни революция, и които не престават да работят за отечеството и идеала ни за национално обединение, който, за съжаление, не можахме да осъществим, и за който болеем и днес. Много български землища днес са извън границите на отечеството. Но ние сме миролюбив народ. Живеем в разбирателство и държим така да бъде. Да има мир. За да знаем какво значи свобода.
Днес ни е нужен план на нацията. Родолюбив план, какъвто ние всички тук заедно можем да направим. Уморихме се да четем стратегии и планове, които се пренасят механично от близо и далеч, звучат чуждо. Харчат се пари, за да бъдат написани, а след това никой не поема отговорност, за да се отчете и каже докъде сме стигнали. Имаме нужда от родолюбив план за нацията, в който да запишем ясно и просто, че искаме халът на народа ни да се подобри. Искаме икономическата ситуация в държавата да бъде все по-добра. Искаме духовното да възмогнем. И сигурността. Сигурността днес е ценност повече от всякога и нека не се уповаваме само на съюзи, на чужда помощ, на чужди сили. Няма как да бъдем полезни, няма как да изпълним конституционното си задължение да участваме достойно в изграждането на европейския проект, ако не изградим здрави основи на родната ни къща. Така се търси брод за отечеството – със здрав покрив над главата, стъпил на здрави темели. Да живеем днес без националното и социалното е невъзможно.
На единението и на върховенството на националния интерес съм посветила моята дейност в президентската институция. За реда и почтеността работих в Министерство на правосъдието. За едната справедливост и за истината, такава, каквато е, работих повече от 20 години в системата на българската прокуратура. Затова имам самочувствие и основание да говоря пред вас и да работя за брод за България днес.
Нека още веднъж да си спомним за тези, които намериха брод за България в Лето 1876 - о и направиха така, че гласът на българския народ да прогърми в цяла Европа.
„Нашият православен народ е достигнал до такова гнусливо скотско положение, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на света, което да го накара да се стресне и да протестува против скотски теглила. Тук се подиграват с имота ти, с живота ти, с труда ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човешко съществуване, а ти мълчиш като риба, търпиш като вол, молиш се богу като най-последния грешник и чакаш второто дохождане на месия, за да добиеш награда за своите петивековни страдания. Какво искате от подобен народ, той е роб и роб безусловен и аз имам пълно человеческо право да го прокълна от всичкото си сърце и душа, ако той и занапред остане така равнодушен към своята горчива съдба. Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци.“ Хр. Ботев, в-к „Знаме“.
„Мрачна и жалостна е нашата история с подпадението ни под турците, дори до днешните времена. Тежък и възмутителен е животът на свободолюбивия някога български народ. Страшен хомот, какъвто тежи и до днес на врата му, гъбясал от векове и запрегнат с ятаган вместо жеги. Тежки вериги, ръждясали от кърви и сълзи, вериги в кои са заковани и ръце, и нозе, и ум, и воля и в кои и до днес пъшкат бащи и майки, братя и сестри, дядове и синове. Дотогаз най-красноречиви ще бъдат живите рани, що зеят по тялото на народа и по гърдите на неговата емиграция, рани, на кои като гледаме, напомнят ни всичко що трябва да влезе в сметката на народното отмъщение.“ - „Народът вчера, днес и утре“ – програмната статия на Хр. Ботев от времената на нашите националноосвободителни борби.
Захари Стоянов, летописецът на Априлската епопея:
„Днешната наша свобода има безброй мъченици, герои българи, наши братя, които умиха лицето на България и направиха да пригърми името българин по четирите края на света. Стъпиха презрително на всичко свое частно, гордо и неустрашимо издигнаха глава против силния тиранин. Всичко това те направиха, не че бяха ходили в Париж да си изострят ума, а че бяха честни, имаха воля железна, характер несъкрушим и обичаха горещо своето отечество.“
Така, както обичаме родината България всички ние днес тук.
Благодаря Ви за вниманието! Успешна конференция!
